№ 98
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500770 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 260060 от 30.08.2021 г., постановено по гр.д. №
609/2017 г. по описа на РС- Сливница е признато за установено
спрямо „Б. Т. С.“ ООД, че „Ф.“ ЕООД е собственик на товарен
автомобил марка „И.“, модел „......“ с рег. № .........., идентификационен
номер ................., номер на двигател .......... и полуремарке марка „Ш.“,
модел „...“ с рег. № .........., идентификационен номер ................., като
„Б. Т. С.“ ООД е осъдено да предаде владението на посочените
движими вещи на „Ф.“ ЕООД, при условие, че „Ф.“ ЕООД заплати на
„Б. Т. С.“ ООД сумата от 5098,29 лева за неплатено възнаграждение за
извършени авторемонтни услуги по фактура № ......../............. г., сумата
от 2189, 63 лева за неплатено възнаграждение за извършени
авторемонтни услуги по фактура № ......../............. г., сумата от 444, 02
лева за мораторна лихва за периода 12.10.2014 г. до 20.08.2015 г.,
върху сумата по фактура № ......../............. г. и 190,69 лева за мораторна
лихва за периода 12.10.2014 г. до 20.08.2015 г. върху сумата по
фактура № ......../............. г., за които суми е издаден изпълнителен лист
от 04.02.2019 г. по гр.д. № 50279/2015 г. по описа на СРС, 79 състав.
Отхвърлен е предявения от „Б. Т. С.“ ООД против „Ф.“ ЕООД
осъдителен иск за заплащане на сумата от 7000 лева, представляваща
1
сторени от „Б. Т. С.“ ООД разходи за охрана и съхранение на товарен
автомобил марка „И.“, модел „......“ с рег. № .........., идентификационен
номер ................., номер на двигател .......... и полуремарке марка „Ш.“,
модел „...“ с рег. № .........., идентификационен номер ................., за
периода 08.10.2014 г. до 08.12.2015 г. Дружеството „Б. Т. С.“ ООД е
осъдено да заплати на „Ф.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 680 лева – разноски по делото.
Постановеното решение е обжалвано от „Б. Т. С.“ ООД, чрез адв.
Р.Д. в частта, в която е отхвърлен предявения от дружеството
насрещен иск, с доводи за неправилност, незаконосъобразност,
постановено при неправилна преценка на събраните доказателства. В
жалбата се излага, че поведението на ищеца „Ф.“ ЕООД е изцяло в
противоречие с добрата търговска практика, в резултат на което
ответникът е бил принуден да пази отремонтираните вещи, поради
неявяване на възложителя на ремонта да си ги получи. Ищецът е
поканен на адреса му на управление – поканата получена на
08.10.2014 г., в която освен покана за плащане на фактурите е
направена и покана за получаване на отремонтираните автомобил и
ремарке, с предупреждение, че в противен случай ще дължи
обезщетение за паркинг и охрана в размер на 500 лева месечно. От
разпита на свидетелите се установявало, че вещите са били за периода
08.10.2014 г. до 08.12.2015 г. на охраняем паркинг, а след тази дата са
били закарани на собствен ход на нает паркинг, върху общински
терен. По същество моли за отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответника по жалба „Ф.“ ЕООД
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли за
потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ищеца по
насрещния иск „Б. Т. С.“ ООД, в законоустановения срок, поради
което същата се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
РС – гр. Сливница е сезиран с искова молба от „Ф.“ ЕООД срещу
„Б. Т. С.“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 108, ал.
2
1 ЗЗД, предявен при условията на евентуалност иск по чл. 57, ал. 2
ЗЗД за заплащане на сумата от 25 000 лева, представляваща
стойността на вещите.
В депозирания отговор от ответника, исковата молба се оспорва.
Прави възражение за упражняване право на задържане на процесните
вещи до заплащане на цената за ремонта и разходите, свързани с
пазенето на тези вещи. Предявява насрещен иск за заплащане на
сумата от 7000 лева за периода от 08.10.2014 г. до 08.12.2015 г., с
правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
От фактическа страна се установява следното:
Видно от решение № 34613 от 11.06.2018 г., постановено по гр.д.
№ 50279/2015 г. по описа на СРС, 79 състав, влязло в сила на
13.12.2018 г., „Ф.“ ЕООД е осъдено да заплати на ответника „Б. Т.С.“
ООД сумата от 5098,29 лева за неплатено възнаграждение за
извършени авторемонтни услуги по фактура № ......../............. г., сумата
от 2189,63 лева за неплатено възнаграждение за извършени
авторемонтни услуги по фактура № ......../............. г., ведно със
законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата
молба – 21.08.2015 г. до окончателното им заплащане, както и на осн.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 444,02 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода 12.10.2014 г. до 20.08.2015 г., върху сумата по
фактура № ......../............. г. и сумата от 190,69 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата по
фактура № ......../............. г., за периода 12.10.2014 г. до 20.08.2015 г.
По делото са представени фактура № ....../.......... г. за сумата от
445,16 лева, фактура № ....../.......... г. за сумата от 600,00 лева, фактура
№ ....../.......... г. за сумата от 600,00 лева, фактура № ....../.......... г. за
сумата от 600,00 лева, фактура № ....../.......... г. за сумата от 600,00
лева, фактура № ....../.......... г. за сумата от 600,00 лева, фактура №
....../.......... г. за сумата от 600,00 лева, фактура № ....../.......... г. за
сумата от 600,00 лева, фактура № ....../.......... г. за сумата от 600,00
лева, фактура № ....../.......... г. за сумата от 600,00 лева, фактура №
....../.......... г. за сумата от 600,00 лева, фактура № ....../.......... г. за
сумата от 600,00 лева, фактура № ....../.......... г. за сумата от 600,00
лева, фактура № ....../.......... г. за сумата от 600,00 лева, фактура №
....../.......... г. за сумата от 600,00 лева. Фактурите са издадени от „Б.
Т.С.“ ООД – ищец по насрещния иск, за услугата паркинг и охрана за
непотърсено МПС за периода от 08.10.2014 г. до 30.12.2015 г.
С писмо изх. № 680/03.10.2014 г. дружеството „Ф.“ ЕООД е
поканило „Б. Т.С.“ ООД да извърши плащане за извършените
3
ремонтни дейности и е уведомено, че за престоя на ППС от датата на
приключване на ремонта – 19.06.2014 г. до изплащане на
задължението и получаване на автомобила ще бъде начислен паркинг
в размер на 500,00 лева без ДДС.
Събрани са гласни доказателства.
Свидетеля В.Д. И. работи на длъжност „ел. техник“ в
дружеството „Б. Т.С.“ ООД и посочва, че камионът след извършен
ремонт, е престоял в двора на сервиза на ул. „Х.К.“ № .., в гр. С.. Края
на 2015 г., камионът бил преместен на нов паркинг, изграден от
дружеството.
Свидетелят Б. С. А. също посочва, че камионът и ремаркето били
ремонтирани от „Б. Т.С.“ ООД и стояли много време на паркинг. Края
на 2015 г. превозните средства били преместени на друг паркинг.
Съдът от правна страна намира следното:
Воденето на чужда работа без пълномощие /чл. 60 – чл. 62 от
ЗЗД/ е извъндоговорен източник на облигационни отношения и
представлява доброволно извършване на чужда работа без
възлагане. Воденето на чужда работа без поръчка, е законово
облигационно отношение, което възниква в случаите, когато едно
лице, наречено (гестор) съзнателно предприема извършване на чужда
работа. Правоотношението се поражда между него и лицето, в чиято
правна сфера са извършени действията, което е заинтересовано лице
(доминус). По силата на това правоотношение гесторът, който навлиза
и засяга чужд кръг от права и интереси, трябва да положи дължимата
грижа и да извърши съответните действия, а заинтересованото лице се
задължава да плати направените разноски.
Водене на чужда работа и в свой интерес /чл. 61, ал.2 от ЗЗД/ е
налице, когато едно лице предприема извършването на действия за
друго лице, като съзнава, че управлява чужда работа, без да е
натоварено, но действията се извършват не само в чужд, а и в
собствен интерес. Затова в този случай според чл. 61, ал. 2 ЗЗД не се
прилагат правилата на воденето на чужда работа без поръчка, а на
неоснователното обогатяване и по –точно се предвижда, че
заинтересованият дължи обезщетение за направените необходими и
полезни разноски само ако и доколкото те са отишли в негова полза и
са довели до неговото обогатяване. Заинтересованият отговаря само
до размера на обогатяването му - в този смисъл решение №
132/9.11.2009г. на ВКС по т.д. № 563/2008г., I т.о., ТК.
В случая и предвид изложените в исковата молба твърдения и
4
събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че е
изправен пред хипотезата на извършване на действие от страна на
ищеца в интерес на ответника по насрещния иск -„Ф.“ ЕООД и при
наличие на интерес и на самия ищец -„Б. Т.С.“ ООД /с цел запазване
на превозните средства и упражняване право на задържане/, за да
може дружеството да получи сумите за извършения ремонт.
С постановеното решение е уважено възражението за задържане,
като в този случай запазването на вещта е от значение за
обезпечителния интерес на ищеца /ретинента/, но и за интереса на
лицето, комуто ще бъде върната.
Не са ангажирани от ищеца по насрещния иск доказателства,
установяващи извършени разноски за запазване на вещите.
Представените фактури представляват частен свидетелстващ
документ и имат формална доказателствена сила само относно факта
на писменото изявление и неговото авторство и като свидетелстващ
документ материализират удостоверителното изявление на издателя
относно определени факти (в случая записано паркинг и охрана).
С поредица свои решения на ВКС - решение № 166/26.10.2010 г.
по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по
т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д.
№ 546/2008 г. на ВКС , ІІ т.о. , както и решение № 42 от 19.04.2010 г.
по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., съставите приемат, че фактурата
може да се приеме като доказателство за възникнало договорно
правоотношение между страните, доколкото в самата фактура
фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. Само по
себе си отразяването на фактурата в счетоводството на насрещната
страна, включването и в дневника за продажбите по ДДС и ползването
на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и
доказват неговото съществуване (решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.
д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.). Не са ангажирани доказателства от
ищеца по насрещния иск, установяващи това обстоятелство.
Дори фактурите да не съдържат всички предвидени в Закона за
счетоводството реквизити, в т. ч. и подпис на купувача, или да са
оспорени в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото им
значение за удостоверените в тях факти заедно с всички останали
доказателства по делото.Видно от мотивите на постановление за
спиране на ДП №5006/2018 г. по описа на РУ-Сливница, товарен
автомобил марка „И.“, модел „......“ с рег. № .......... е разкомплектован
и доведен до негодност за използване по предназначение и въпреки
5
това, че „Б. Т.С.“ ООД са разполагали с охрана на обектите си, не са
подавали сигнали за повреждане на превозните средства. С оглед тези
факти, въззивният съд достига до извод, че не са сторени разноски /за
паркинг и охрана/ за запазване на вещите в годно състояние.
С оглед изложеното съдът счита, че предявеният иск е
неоснователен. Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат
с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260060 от 30.08.2021 г.,
постановено по гр.д. № 609/2017 г. по описа на РС- Сливница в частта,
в която е отхвърлен предявения от „Б. Т. С.“ ООД против „Ф.“ ЕООД
осъдителен иск за заплащане на сумата от 7000 лева, представляваща
сторени от „Б. Т. С.“ ООД разходи за охрана и съхранение на товарен
автомобил марка „И.“, модел „......“ с рег. № .........., идентификационен
номер ................., номер на двигател .......... и полуремарке марка „Ш.“,
модел „...“ с рег. № .........., идентификационен номер ................., за
периода 08.10.2014 г. до 08.12.2015 г.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6