Р Е Ш Е Н И Е № 260120
Гр.Сливен, 6.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на осемнадесети септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева
при участието
на секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното гр.д.№ 2311 по описа за 2020г.,
на Сливенски районен съд,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на сключени договор между Теленор България ЕАД и ответника за предоставяне на мобилни услуги ответникът е техен абонат.Сочи се, че ответника е сключил и договор за лизинг с ищцовото дружество с определен срок за изплащане на лизинговите вноски .Ответникът не е заплатил в срок възникналите си задължения, съгласно договорите и общите условия.Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, заповед за изпълнение е издадена, поради което предявяват настоящите положителни установителни искове.Твърди се, че поради неизпълнение на задължението за заплащане на ползваните мобилни услуги ищцовото дружество е прекратило договорите си с ответника и ответникът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумите за незаплатени далекосъобщителни услуги, неустойки и лизингови вноски.
Поискано е, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумата от 93.23лв, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги, сумата от 102.48лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението.Поискано е да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца лизингови вноски в размер на 239.80лв по договора за лизинг.
Поискано е, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в исковото производство.
Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск за главницата, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявения положителен установителен иск за за неустойка, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявения положителен установителен иск за за незаплатени лизингови вноски, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.342 от ТЗ.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че между страните е имало сключени договор между Теленор България ЕАД и ответника за предоставяне на мобилни услуги,договор за лизинг, че ищцовото дружество е издало 5 броя фактури, че с общите условия за взаимоотношенията между Теленор България ЕАД и ответника, страните са постигнали съгласие стойността на ползваните от ответника услуги да се определят едностранно, въз основа на договорения тарифен план, дължимостта на плащанията по фактурите в 18 дневен срок от издаването им, договорената между страните лизингова вноска по договора за лизинг,предоставянето на устройството по договора за лизинг, че общите условия са действали между страните в процесния период, дължимостта на сумите по договора за лизинг, е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се явява, постъпило е писмено становище да се даде ход на делото, да се постанови неприсъствено решение по делото и да бъдат уважените предявените положителни установителни искове.
С протоколно определение от 18.09.2020 г. съдът е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение по делото.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, не взема становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 30.11.2015 г. е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги между Теленор България ЕАД и П.М.А., в качеството на потребител. По силата на договора между страните е уговорен месечен абонамент в размер на 19.99 лв. Договора е сключен за срок от две години. В договора е посочено, че в случай на прекратяването му през първоначалния срок, потребителят дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока.
На 30.11.2015 г. е подписана декларация съгласие от П.М.А., че е получил подписан екземпляр от общите условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и общите условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на фиксирани телефонни услуги, съгласна е с тях и се задължава да ги спазва, като същите са относими за ползваните от него сим карти.
На 30.11.2015 г. е подписано от П.М.А. Приложение ценова листа за абонаментни планове на частни лица на Теленор България ЕАД.
На 8.10.2016г. е подписано допълнително споразумение към договор за мобилни/ фиксирани услуги между П.М.А. и Теленор България ЕАД, като е уговорен абонаментен план на стойност 40.99лв.
На 8.10.2016г.е сключен договор за лизинг между Теленор България ЕАД и П.М.А. за устройство Кулпад Тонино ес шампан, като е договорено заплащане на устройството на 23 месечни вноски, като в договора е посочен падеж на месечната вноска 8-мо число от текущия месец. Всяка месечна вноска е в размер на 11.99 лв.
На 8.10.2016г. П.М.А. е издал запис на заповед в полза на Теленор България ЕАД за заплащане на сумата от 275.77лв с последен падеж на 8.09.2018г.
На 8.10.2016 г.е подписано от П.М.А. Приложение ценова листа за абонаментни планове на частни лица на Теленор България ЕАД.
На 8.10.2016 г.е подписана декларация съгласие от П.М.А., че е получил подписан екземпляр от общите условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и общите условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на фиксирани телефонни услуги, съгласна е с тях и се задължава да ги спазва, като същите са относими за ползваните от нея сим карти.
На 1.03.2017 г. е издадена фактура на П.М.А. от Теленор България ЕАД, с която е фактурирана сума за плащане в размер на 50.87 лв., като фактурата е формирана от разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса и лизингова вноска. Във фактурата е посочен срок за плащане до 16.03.2017 г.
На 1.04.2017 г. е издадена фактура на П.М.А. от Теленор България ЕАД, с която е фактурирана сума за плащане в размер на 96.23 лв., като фактурата е формирана от разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса и лизингова вноска, задължения от предходен период. Във фактурата е посочен срок за плащане до 16.04.2017 г.
На 1.05.2017 г. е издадена фактура на П.М.А. от Теленор България ЕАД, с която е фактурирана сума за плащане в размер на 139.20 лв., като фактурата е формирана от разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса и лизингова вноска, задължения от предходен период. Във фактурата е посочен срок за плащане до 16.05.2017 г.
На 1.06.2017 г. е издадена фактура на П.М.А. от Теленор България ЕАД, с която е фактурирана сума за плащане в размер на 141.19 лв., като фактурата е формирана от разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса и лизингова вноска, задължения от предходен период. Във фактурата е посочен срок за плащане до 16.06.2017 г.
На 1.07.2017 г. е издадена фактура на П.М.А. от Теленор България ЕАД, с която е фактурирана сума за плащане в размер на 96.23 лв., като фактурата е формирана от разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса и лизингова вноска, задължения от предходен период, неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, главниза по договор за лизинг. Във фактурата е посочен срок за плащане до 16.07.2017 г.
В чл. 26 от ОУ е предвидено, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор за плащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При ползване на предплатени услуги, ползваните услуги се заплащат в момента на закупуване на ваучер или друго средство за зареждане на сметката. При сключване на индивидуален договор, всеки потребител, страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане. В чл. 27 от ОУ е предвидено, че плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, нож не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
На 25.03.2019 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от Теленор България ЕАД срещу П.М.А. за главница в размер на 435.51 лв., представляваща незаплатени месечни абонаменти, лизингови вноски и неустойки, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените по делото разноски в размер на 385 лв.
На 10.04.2019 г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъден П.М.А. да заплати на Теленор България ЕАД главница в размер на 435.51 лв., представляваща незаплатени месечни абонаменти, лизингови вноски и неустойки, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените по делото разноски в размер на 385 лв.
Заповедта е връчена на А. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и е указано на заявителя, че може да предяви иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за установяване на вземанията си.
В едномесечния срок ищецът е предявил положителните установителни искове, предмет на разглеждане на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът, като взе предвид направеното искане и на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по спора. Първо - ответникът не е представил в едномесечния преклузивен срок отговор на исковата молба, второ - не се явява в първото открито съдебно заседание по делото, трето - не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и четвърто – ищеца, чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено решение по делото. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно - на ответника с разпореждане, връчено на 11.05.2020 г., са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
По предявения главен иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1
от ЗЗД, вр.чл.200,
ал.1 от ЗЗД, а именно да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 93.23лв., представляваща
неизплатена далекосъобщителна услуга. Съдът приема, че така предявения иск е
основателен. Безспорно се установи в
производството, че между страните е имало сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 30.11.2015 г. , по силата на който ищцовото
дружество се е задължило да предоставя далекосъобщителни услуги на ответника ,
а ответника се е задължил в съответния срок след издаване на фактурите да
заплаща дължимите суми.Впоследствие страните са сключили допълнително
споразумение към договора на 8.10.2016г. В производството се доказа, че ответника не е заплатил дължимите
суми по фактури за предоставени далекосъобщителни услуги, съответно от
1.02.2017 г. до 31.05.2017 г. Не се доказа в производството от ответника да е
заплатил процесните фактури, поради което предявеният
иск, ще следва да бъде уважен.
По предявеният иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл.
124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД за признаване
на установено, че ответника дължи на ищцовото дружество неустойка за прекратяване на договора в
размер на 102.48 лв., съдът приема предявеният иск за основателен и доказан.
Безспорно се установи в производството, че страните са се уговорили, че при
прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една сим карта до края на срока.
По предявеният иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК,
чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответника дължи на ищцовото
дружество лизингови вноски по договора за лизинг в размер на 239.80 лв., съдът
приема предявеният иск за основателен и доказан. Безспорно се установи в
производството, че страните са сключили договор за лизинг, уговорили са размер
и брой на лизинговите вноски и съответно ответника дължи заплащането им на ищцовото дружество. Предявения иск следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 790 лв. за исковото и заповедното производство.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че П.М.А., ЕГН **********
*** дължи на Теленор България ЕАД, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк
София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: ***.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1
от ЗЗД, вр.чл.200,
ал.1 от ЗЗД сумата от 93.23лв.,
представляваща главница за предоставени и незаплатени далекосъобщителни услуги
по фактури от 1.02.2017 г. до 31.05.2017 г., законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 25.03.2019 г. до окончателното й изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.М.А., ЕГН ********** *** на Теленор
България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: ***.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1
от ЗЗД сумата от 102.48 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги от 30.11.2015 г. и
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 8.10.2016 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.М.А., ЕГН ********** *** на на
Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6,
титуляр на банкова сметка: ***.422, ал.1 от
ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД сумата от 239.80 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 8.10.2016
г.
ОСЪЖДА П.М.А.,
ЕГН ********** *** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр
на банкова сметка: *** делото разноски в размер на 790
лв.
На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
На основание чл. 240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на страните, като УКАЗВА на страната, срещу която е постановено П.М.А., ЕГН ********** ***, че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на препис от неприсъственото решение.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: