№ 449
гр. Перник , 07.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500327 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от О.Е. против Решение № 19 от 15.02.2021 г. по гр. д. №
5100/2020 г. на РС – П., с което по предявените от "Топлофикация Перник" АД срещу О.Е.
искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 323, 47 лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за
апартамент, находящ се на адрес: гр. П., ул. ***, за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г.,
сумата от 30, 54 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2017 г. -
25.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена Заповед № 1399/27.05.2020 г. по ч. г. д. № 2153/2020г. на ПРС, както
и О.Е. е осъдена да заплати на "Топлофикация Перник" АД сумата от 500, 00 лв.,
представляваща направени в заповедното и исковото производства разноски.
В жалбата по подробни доводи и съображения се твърди неправилност на решението,
поради нарушение на мат. закон и допуснати съществени проц. нарушения, както и
необоснованост. Съдът не е обсъдил и липсва преценка на всички събрани по делото
доказателства в тяхната съвкупност, като неправилно е интерпретирал доказателствата и не
е обсъдил доводите и възраженията на ответника в отговора на исковата молба, с който е
оспорила доставката, разпределението, отчитането на ТЕ, вкл. формирането и
начисляването на същата в претендираните стойности. Възприетата от съда основателност
на исковете е мотивирана единствено с кредитираните от съда експертни заключения, които
са ценени безкритично – в нарушение на чл.202 ГПК. При посочените нарушения съдът е
изградил и погрешен извод, че ответницата дължи служебно начисления разход за БГВ „за
един потребител с дневно потребление от 140 до 280 литра“. Няма как кол. ТЕ да се
1
изчислява при разход на топла вода от 140 до 280 литра – тъй като в чл. 69, ал. 2 от Наредба
№ 16-334/06.04.2017г. нормата за разход на потребление на БГВ е установена твърдо на 140
л на потребител за едно денонощие, с оглед на което изчисленията на различна от
посочената база не могат да се приемат за коректно формирани. Оспорват се изводите на РС,
че от страна на ищеца е установено наличието на основание за начисляване на служебен
разход за битова гореща вода на базата на един потребитeл, както и доказване на размерите
на сумите за ТЕ за отопление на имота и ТЕ, отдадена от СИ в процесния период.
Недоказано е в процеса и изискуемото от закона и чл. 9 от Общите условия връчване на
изравнителни сметки за процесния имот, което само по себе си потвърждават доводите за
недоказано реално потребление на ТЕ и липса на редовно водено счетоводство на ищеца.
Иска се отмяна на решението от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на исковете. С
жалбата на осн. чл. 266, ал. 3 ГПК е направено док. искане за разпит на един свидетел за
установяване възраженията на ответника по отчитането, начисляването на сумите за БГВ и
обитаемост на процесния имот.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
Въззивният съд намира, че доказателственото искане на жалбоподателя – за разпит на
един свидетел във въззивното производство - за установяване отчитането, начисляването на
сумите за БГВ и обитаемост на процесния имот, не следва да бъде уважавано, тъй като за
доказването на тези факти ответникът не носи доказателствена тежест. Друго би било ако
количеството ТЕ за БГВ е начислена служебно на база повече от 1 обитатели на имота, а
жалбоподателя-ответник възразява, че за процесния период процесният имот е обитаван от 1
потребител, в който случай ответницата би носила док. тежест да установи тези възражения,
какъвто не е настоящият случай. Следователно жалбоподателят няма правен интерес от това
док. искане – за разпит на един свидетел във въззивното производство - за установяване
отчитането, начисляването на сумите за БГВ и обитаемост на процесния имот, поради което
също следва да бъде оставено без уважение.
Във връзка с горното, следва да се посочи, че преценката за спазване на разпоредбите
на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд относно релевантните за спорното право факти /включително и за отчитането,
начисляването на сумите за БГВ, обитаемост на процесния имот и свързаната с това норма
за разход/, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде
с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на жалбоподателя О.Е. за
допускане разпит на един свидетел във въззивното производство за установяване
отчитането, начисляването на сумите за БГВ и обитаемост на процесния имот.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 15.09.2021 г. от 10,05
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3