Р е ш е н и е
№ 98/ 23.2.2018г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен
съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на двадесет и четвърти януари
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря А. М., като разгледа докладваното от съдия Георги Видев
административно дело № 978, по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на С.Р.Т.
против Принудителна административна мярка, наложена му на 28.11.2017 г.,
изразяваща се в принудително преместване на автомобила на жалбоподателя марка „…“,
модел „…“, рег. № …, както и против Глоба с фиш А № ********** от 28.11.2017 г., с който му е
наложена глоба в размер на 20 лв., издадени от Д. В.Г. – младши специалист „Звено за самоохрана“ – Синя зона при БМПО към
община Пазарджик.
Жалбоподателят прави искане за отмяна на наложената му
принудителната административната мярка. По отношение на фиша моли същия да бъде
прогласен за нищожен. Жалбата се поддържа и в становище молба, имащо
съдържанието на писмена защита.
Ответникът – специалист „Синя зона“ при община
Пазарджик оспорва жалбата лично в проведеното съдебно заседание и в представено
писмено становище.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от лице, засегнато от наложената принудителна административна мярка и от
издадения фиш за налагане на глоба.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Фактическото и правното основание за налагане на
принудителната административна мярка и за издаването на фиша са видни от самия
Глоба с Фиш серия А № ********** от 28.11.2017 г.,
съгласно който документ жалбоподателят е паркирал лекият си автомобил … на спирка на ул. Болнична в гр. Пазарджик,
с което нарушил чл. 12, т. 13 – 3 от НОБДДВПСП.
Съдът още с определението за насрочване
указа, че доказателствената тежест се носи от ответника, който има задължението
да докаже съществуването на фактическите основания и наличието на законовите
изисквания за издаване на обжалвания административен акт. Независимо от това
ответникът не направи никакви доказателствени искания. Същият представи по
делото административната преписка, която се състои от докладна записка,
констативен протокол, два броя снимки и самия Глоба с Фиш серия А № ********** от 28.11.2017
г. Видно от снимковия материал е единствено, че процесният автомобил е паркиран
на няколко метра след навес, каквито навеси обикновено се поставят на спирки на
градския транспорт. Но от снимките не е
видно дали действително автомобилът е паркиран на спирка.
Съгласно чл. 55, ал. 11 от Правилника за прилагане на Закона за движение по
пътищата „Пътни знаци Д22, Д23 и Д24 указват началото на спирка на
превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Когато
тя не е оформена със специално уширение на пътното платно, краят й се определя
от края на пътна маркировка М14, или ако няма такава - където е последният
указател с номерата на линиите и разписанието им, или на 50 метра след знака.
Видно от разпоредбата е, че началото на спирките се означава с пътен знак, а
краят им - със специално уширение на пътното платно, края на пътна маркировка
М14, последният указател с номерата на линиите и разписанието им, или на 50
метра след знака.
В настоящия случай на снимките не е
видно наличието на нито един от посочените в разпоредбата белези, от които да
се установи, дали автомобилът е паркиран на спирка – знак, маркировка,
уширение, указател с номера и разписание. Не са налице и никакви други
доказателства в тази насока, което представлява пречка съдът да прецени дали
изобщо автомобилът е бил паркиран в близост до спирка, както и дали е бил в нейния
обхват – след началото и преди края на същата.
Следователно както принудителната административна
мярка, така и фишът за налагане на глоба са издадени незаконосъобразно,
доколкото в случая не се установи наличието на фактическото основание за
издаването им - неправилно паркиране на спирка на градския транспорт.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за нищожност
на фиша за налагане на глоба, поради липсата на неговия подпис върху този акт.
Фишът е издаден от компетентния служител на „Звено за
самоохрана“ – Синя зона при БМПО към община Пазарджик. Липсата на подпис от
страна на жалбоподателя е свързана единствено със съобщаването на същия за
издадения акт. Доколкото жалбоподателят е упражнил правото си на жалба против
него, то в тази връзка не е налице нарушение, което при това да влияе на
валидността на издадения фиш.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Отменя Принудителна административна мярка,
наложена на С.Р.Т. на 28.11.2017 г., изразяваща се в принудително преместване
на автомобила на жалбоподателя марка „…“, модел „…“, рег. № .., издадена от Д.В.Г.
– младши специалист „Звено за
самоохрана“ – Синя зона при БМПО към община Пазарджик.
Отменя Глоба с фиш А № ********** от 28.11.2017
г., с който на С.Р.Т. е наложена глоба в размер на 20 лв., издаден от Д. В. Г.
– младши специалист „Звено за
самоохрана“ – Синя зона при БМПО към община Пазарджик, издадена от Д. В. Г. –
младши специалист „Звено за самоохрана“
– Синя зона при БМПО към община Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.
Съдия: /П/