Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2019г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание деветнатедесети юни, през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 14173 по описа за 2017г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
В исковата молба П.М.Х. и Ж.С.Ж. твърдят, че на 25,10,2015г. в гр.Сливен,
на път II-53, кв. 126,2, в района на „Детелината“ за гр.Ямбол, настъпило ПТП
причинено виновно от С.М.Ж., при управлеиние на л.а.
„Сеат Леон“ с рег. № ********, собственост на баща му
М.С.Ж., нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 21, ал. 2, в.
ал. 1 ЗДвП, като се движел с превишена скорост 91км.ч., вместо с максимално
разрешената за пътният участък скорост 40км.ч., означена с пътен знак В26, като
по непредпазливост причинил смърта на пътника намиращ
се на предна, дясна седалка - С. Ж.Ж., майка на
първия и дъщеря на втория ищец, за което с Присъда № 14/15,06,2016г.
постановена по НОХД № 256/2016г. е признат за виновен. Отговорността на водача
на л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ******** била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със
З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG/22/115001477941, валидна от
01.06.2015 г., до 01.06.2016г.
Твърдят, че смъртта на С.Ж.Ж.починала на 33 години има за резултат тежки и непоправими
последици и за двамата. Със смъртта и първият едва на 14-годишна възраст
загубил майка си – негов единствен родител, което се случило само две години,
след като загубил баща си при ПТП. Починалата била най близкият му човек и
негова основна опора и подкрепа. След смъртта и бил силно разстроен, често
неконтактен, с нарушен сън и влошена комуникация с останалите. И до днес
смъртта и му се отразява ежедневно поради липсата и и болезнените спомени. Със
смъртта на С.Ж.Ж.вторият ищец загубил единственото си
дете. Във фигурата на последната бидейки той самият на 55 години намирал обич,
разбиране, духовна и материална подкрепа, надежда за бъдещето и спокойствие.
Двамата имали много силна връзка родител – дете. И към момента ищеца не спирал
да тъжи по единственото си дете и не успявал да продължи живота си по начина
отпреди смъртта и. Изпитвал тревожност и безокойство,
рядко се усмихвал. Рязко се влошили симптомите на заболяванията му – хипертония
и безсъние.
Първият ищец твърди, че в резултат на смъртта на С.Ж.Ж.търпял
и търпи и имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от издръжка
дължима от починалата му майка. С.Ж.Ж.работила по
трудово правоотношение към датата на смъртта си, като с получаваното
възнаграждение издържала единственият си син. Към момента ищеца получавал
наследствена пенсия по чл. 82 КСО поради смъртта на двамата си родители в
размер на 18106лв., като от посоченият размер сумата, изплащана му ежемесечно
поради смъртта на майка му се равнява на 90,53лв. Твърди, че няма специални
нужди, които да се отразяват на размера необходим му за издръжка, поради което
необходимата му такава месечно е около 550,00лв., от която следва да се
приспадне сумата получавана като наслествена пенсия в
размер на 90,53лв., като разликата от 459,47лв. съставлява размера на
пропуснатите ежемесечно ползи в пряка причинна вързка
със смъртта на родителят си от момента на настъпването и – 25,10,2015г. до
навършване на пълнолетието му -
06,09,2019г. или общо 21135,62лв.
С молба с Вх. № 1065/30.01.2017г. завели писмена претенция, на основание
чл. 380 от КЗ, с която е поискали изплащането на застрахователно обезщетение от
ответното дружество, но такова не им било заплатено.
Претендират присъждане на сумата 250000,00лв. за първият ответник и сумата
200000,00лв. за вторият ответник, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди и сумата 21135,62лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за
първият ответник, изазяващи се в пропуснатите ползи
от издръжка от дължима починалата му
майка С. Ж. Ж., за периода от датата на смъртта и до навършване на пълнолетието
му, ведно със законната лихва върху главниците считано от 31,01,2017г. – датата
следваща тази на завеждане на застрахователната претенция пред ответното
дружество, до окончателното им изплащане.
В отговора на исковата молба
постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение с виновния водач по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, валидна към
датата на ПТП, както и, че на твърдяната дата е настъпило ПТП и настъпила
смъртта на С. Ж.Ж..
Оспорва механизма на ПТП както и, че същото е настъпило изключително по
вина на водача на л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ********.
Възразява, че ПТП е настъпило при условията на независимо съизвършителство с водача на неустановено в хода на
досъдебното производство МПС, който предприел навлизане в платното за движение
на л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ******** в нарушение на
чл. 25 ЗДвП, без да пропусне движещият се с предимство л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ********, което е и единствена причина
за отклоняване посоката на движение на последния чрез предприетите маневри и
настъпилото ПТП.
В отношение на евентуалност възразява, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от С.Ж.Ж.с твърдението, че
същата е пътувала без обезопасителен колан, което е
станало причина за настъпвае на контакт са части и
детайли от купето на л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ********
и изпадане на тялото и на терена, и в резултат – смъртта и.
Оспорва твърдението, че в резултат на процесното
ПТП за ищците в пряка причинна вързка са възникнали
описаните в ИМ като вид, характер вреди и интензитет.
Оспорва изцяло иска за присъждане на неимуществени вреди.
Оспорва и исканията за присъждане на лихви досежно
началният момент, от който са дължими.
Третото лице помагач на страната на ответника Г.Ф.изразява становище за неоснователност
на исковете.
Третото лице помагач на страната на ответника С.М.Ж. – редовно уведомен не изрзява становище по основателност на исковете.
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът изразява
становище за неоснователност на възраженията на ответната страна, включително
по възражението за независимо съпричиняване и съпричиняване на вредоносния резултат.
В срока допълнитеният
отгово по исковата молба депозиран по чл. 373, ал. 1
от ГПК ответникът не е изразил нови възражения и не е направил
различни искания.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
С влязлата в сила Присъда № 14/15,06,2016г. постановена по НОХД №
256/2016г. по описа на ОC гр. Сливен, С.М.Ж. е признат за виновен в това, че на
25,10,2015г. в гр.Сливен, на път II-53, кв. 126,2, в района
на „Детелината“ за гр.Ямбол, при управление на л.а. „Сеат
Леон“ с рег. № ********, собственост на М.С.Ж., нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно: чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, съласно който:
„При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава
стойността на скоростта обозначена с пътен знак“, като се е движел с превишена
скорост от 91км/ч, вместо с максимално позволената на пътния участък скорост от
40км/ч, означена с пътен знак В26 и по непредпазливост причинил смъртта на С. Ж.Ж., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1 и
чл. 54, и чл. 58а, ал. 1 от НК, му е наложено наказание ЛОС за срок от две
години.
Въз основа влязлата в сила присъда и на основание чл. 300 от ГПК съдът приема, че деянието, авторството и
виновното поведение на водача С.М.Ж. и настъпилата в причинно-следствена връзка
от това поведение смърт на пътувалата на предна, дясна седалка в управлявания
от последния л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ******** С. Ж.Ж., за установени в настоящия процес. При това положение не
подлежат на разглеждане в настоящият процес като преклудирани
от силата на пресъдено нещо на постановената присъда
възраженията на ответната страна относно механизъм на ПТП и независимо съпричиняване от страна на неизвестен автомобил, както и
събраните в тази връзка доказателства.
Между страните е прието за безспорно че по отношение на увреждащия автомобил
л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ******** е била налице
валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица
№ BG/22/115001477941, валидна от 01.06.2015 г., до 01.06.2016г.
От приетото по делото заключение на
КСМАТЕ се установява следното:
В резултат на процесното ПТП настъпило на
25,10,2015г. в гр.Сливен, на път II-53, кв. 126,2, в района
на „Детелината“ за гр.Ямбол, пътувалата на предна, дясна седалка на л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ******** С.Ж.Ж.е
получила почти едномоментно тежка, несъвместима с
живота множествена /черепно мозъчна, лицево челюстна, шийна,
гръбначно мозъчна, гръдно коремна и на опорно двигателен апарат/ травма и
именно тя и последвалата я остра масивна кръвозагуба от разкъснани
магистрални съдове е непосредствена причина за смъртта.
При сблъсъка на увреждащия автомобил с мантинелата
част от последната е навлязла /промушила/ е челното стъкло и минала през купето
и излязла през стъклото на задна дясна врата. Мантинелата
е достигнала до пътуващата на предна, дясна седалка С. Ж.Ж.,
удряйки я и избутвайки я назад, като фактически я експулсирала извън превозното
средство в дясно зад автомобила.
Установява се, че в конкретния случай, при поставен обезопасителен
колан, след сблъсъка на автомобила с мантинелата
тялото на пострадалата би се фиксирало към седалката и с това би се предпазило
от рязко инерционно движение напред, а с
това и от удари в интериора. Предпазния колан обаче не е възможно да предпази
пострадалата от ударно влизащата в автомобила и преминаваща през него мантинела.
От показанията на свидетелите Г. Н. Д., В. В. К., И. В. Т. и И. М. Х. се
установява следното:
Преди инцидента и смъртта на С.Ж.Ж.последната
заедно със синът си П.М.Х. живеели самостоятелно. Баща и Ж.С.Ж. от 10 години
живеел на семейни начала със свидетеля И. В. Т.. Между баща и дъщеря съществували
много добри, близки и топли отношения. Били постоянно заедно, чували се често
по телефона, помагали си, всички заедно празнували семейни празници, рожденни дни. С. била единствено дете на Ж.. Близки
отношения съществували и между С.Ж.Ж.и П.. Те си били
само двамата. П. бил съвсем малък, когато родителите му се развели и после баща
му починал. С. и П. били все заедно. Вземала го от детска градина и го водела
на работа. Издържала го. Той разчитал изцяло на нея. Преди трагедията Ж. бил
весел, жизнерадостен, шегувал се с всичко, но след инцидета
коренно се променил. Станал тъжен, затворен, косата му побеляла, зъбите
изпадали, кръвно вдигал и пиел лекарства. Почти всяка вечер говорел за смъртта
на дъщеря си и все плачел. След смъртта на майка си П. изпаднал в депресия.
Първоначално много лаел, много тъгувал. После започнал да изпитва вътрешна
агресия към заобикалящия го свят, към вещите в къщи. Не бил добре. Майка му му
липсвала много. Споменавал я при всеки разговор. Спомнял си къде са ходели.
Променил успеха си в училище. След смъртта на С. П. живеел в домакинството на
дядо си и последният изцяло се грижел за него и поел издръжката му.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., Дв, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016 г./, вр. Пар. 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента,
трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяни
вредоносен резултат.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено,
че по отношение на увреждащия автомобил и водача С.М.Ж. е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, валидна към датата на ПТП.
С влязлата в сила присъда са установени елементите на непозволеното
увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно,
както и установена вреда – причинена смърт на С. Ж.Ж..
Възражението за съпричиняване е останало
недоказано. Не е безспорно устатновено дали
починалата С.Ж.Ж.е била с обезопасителен
колан към момента на ПТП, но въз основа заключението на КСМЕАТЕ, което намира
за обективно и безпристрастно дадено и като съответстващо на останалите
доказателства по делото кредитира изцяло съдът приема, че дори да бе пътувала с
обезопасителен колан това не би предотвратило
настъпилата и смърт.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на
тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в
резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са
безспорно установени.
Съдът цени показанията на св. Топалова при условията на чл. 172 ГПК и им
дава вяра, т.к. са резултат на преки, непосредствени впечатления поради
близкият и контакт и с двамата ищци и
като съответстващи на всички доказателства по делото. Кредитира и показанията на
другите свидетели като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления,
вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства
по делото. Въз основа тях приема за установено, че ищците са търпели и търпят твърдяните неимуществени вреди – болки и страдания.
Предвид горното предявените искове за неимуществени вреди се явяват основателени.
По отношение на размера на предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение разнородни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от
застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди
Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице
и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали
лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително
по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ /отм./,
а именно: към датата на процесното застрахователно
събитие /11.03.2016 г./, в сила от 11.06.2012 г. тези суми са както следва: до
2 000 000 лева за всяко събитие при едно пострадало
лице и до 10 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент
/в случая настъпилото ПТП, в резултат на което са причинени травматичните
увреждания на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител
на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищците болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от тях отрицателни емоции, а именно: По отношение П.М.Х. се касае
за дете загубило внезапно, при трагичен инцидент единствен родител, с когото е
била налице здрава, изпълнена с обич и привързаност връзка родител-дете, на 14 годишна
възраст. Загубата и му се е отразила изключително тежко. Променил се, станал
тъжен, агресивен и затворен. И до днес тъгувал за майка си и страдал от липсата
и. По отношение Ж.С.Ж. се касае за мъж на 55г. към датата на трагичната загуба
на единственото му дете – жена в трудоспособна възраст, майка на внука му.
Загубата на дете е силен стрес, вечна болка и непрежалима липса, която ще го
съпътства до края на живота му. Липсата на очаквана подкрепа и издръжка за в
бъдеще са също значим елемент. Смъртта на С.Ж.Ж.му се
отразила тежко. Променил се емоционално, тъгувал и до днес, общото му
здравословно състояние се влошило.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 150000,00лв. за П.М.Х. и 100000,00лв. за Ж.С.Ж.. Доколкото болките и
страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то тези обезщетения се
явяват справедливи по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Предвид горното искът на П.М.Х. следва да бъде уважен за сумата от
150 000,00лв. и отхвърлен за сумата 100000,00лв., която е разлика над
присъдените 150000,00лв. до общо претендираните
250000,00лв., а искът на Ж.С.Ж. следва да бъде уважен за сумата 100000,00лв. и
отхвърлен за сумата 100000,00лв., която е разлика над присъдените 100000,00лв.
до общо претендираните 200000,00лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
главниците за неимуществени вреди, считано от заявената дата, а именно: тази
следваща датата на предявяване на претенцията пред застрахователя –
31,01,2017г.
По претенцията за имуществени вреди – пропуснати ползи от страна на ищеца П.М.Х.:
От събраните свидетелски показания се установява, че починалата е живяла
съвместно, в едно домакинство с детето си П., гледала е и издържала същия. От
събраните писмени доказателства – Заповед № 4045/27,10,2015г. издадена от „А.“
ЕООД за прекратяване на трудово правоотношение със С.Ж.Ж.поради
смъртта на последната и разпореждания на ТП на НОИ се установява, че към
момента на смъртта си последната е работила по ттрудово
правоотношение и е реализирала доходи от около 714,57лв. месечно. Установява се
и, че П.М.Х. получава доход от наслествена пенсия
поради смъртта на своята майка в размер на 90,53лв. и за своя починал баща в
размер на 90,53лв.
Поради изложеното и доколкото към момента на смъртта на родителят си П.М.Х.
е бил на 14години, т.е. дължима му е била издръжка за периода от датата на
смъртта - 25,10,2015г. до 06,09,2019г., когато навършва пълнолетие, съдът
намира искът за имуществени вреди за доказан по основание.
Размерът на обезщетението следва да се определи въз онова издръжката неободима за дете на съответната възраст, в конкретният
период, като се приспадне наследствената пенсия и пиносът
на бащата в даваната издржка, като се отчете и
възможностите на починалата майка.
Настоящият състав намира за адекватна на възрастта на ищеца във фиксирания
период, при липсата на твърдяни и доказани особени
нужди издръжка в общ размер 500,00лв. От нея следва да се приспадне приносът на
бащата, който поради доказаната му смърт се изразява в размера на
наследствената му пенсия от 90,53лв. или остатъкът, който следва да е покрие от
майката е в размер на 409,47лв. От него следва да се приспадне наследствената и
пенсия в размер на 90,53лв. или остатъкът, съставляващ търпяните
имуществени вреди, пропуснати ползи възлиза на 319,00лв. месечно, а за пълните
46 месеца до навършване на пълнолетие, за периода от датата на смъртта - 25,10,2015г.
до 06,09,2019г. е в размер на 14674,00лв.
Поради изложеното искът за присъждане на неимуществени вреди на П.М.Х. е
основателен и подлежи на уважаване до размер на сумата 14674,00лв. За горницата
от 6461,62лв, която е разлика над присъдените 14674,00лв. до общо претендираните 21135,62лв. е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Обезщетението следва да се присъди чрез периодично плащане на всеки месец,
на всяко пето число по 319,00лв., считано от датата на ПТП, до навършване на
пълнолетие на детето П.М.Х., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска считано от датата на дължимостта и до
окончателното и изплащане.
По разноските:
Независимо от изхода от спора разноски следва да се присъдят само в полза
на ответника, т.к. съгласно изрично изявление ищецът не претендира разноски.
Претендираните
от ответника разноски са в размер на 700,00лв., формирани от заплатен за защита
от юрисконсулт хонорар и разноски за вещи лица. Съобразно отхвърлената част от
иска ищеца следва да заплати на ответника сумата 393,00лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 10587,00лв., както и сумата от 169,00лв. - заплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от
иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Лозенец“, ул. „********, представлявано от М. С. М.-Г. и П. В. Д., ДА ЗАПЛАТИ на П.М.Х., ЕГН **********,
действащ със съгласието на попечителя си Ж.С.Ж., ЕГН **********, двамата със
съдебен адрес: ***, АД „С., Т., Х., С.“, сумата
150000,00 /сто и петдесет/лв., която е част от общо претендираната
в размер на 250000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със
законната лихва върху нея считано от 31,01,2017г. – датата следваща тази на звеждане на застрахователната претенция, до окончателното и
изплащане, както и по 319,00 /триста и
деветнадесет/лв. ежемесечно, платими на всяко пето число на съответният
месец, за периода от датата на смъртта на С.Ж.Ж.-
25,10,2015г. до датата на навършване на пълнолетието му - 06,09,2019г., ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска считано от датата на дължимостта и до окончателното и изплащане, представляващи
обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от дължима издръжка от
родител, претърпени вследствие ПТП настъпило на 25,10,2015г., причинено виновно
от С.М.Ж., при управление на л.а. „Сеат Леон“ с рег.
№ ********, в гр.Сливен, на път II-53, кв. 126,2, в района
на „Детелината“ за гр.Ямбол, за което е постановена Присъда № 14/15,06,2016г.
постановена по НОХД № 256/2016г. на ОС гр.Сливен, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със
З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG/22/115001473352, валидна от
02.06.2015 г., до 01.06.2016г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за сумата 100000,00 /сто хиляли/лв., която е
разлика над присъдените в размер на 150000,00лв. до общо претендраните
в размер на 250000,00лв. и предявеният
иск за имуществени вреди – пропуснати ползи за сумата по 140,47 /сто и четирдесет, ,047/ лв.
ежемесечно, която е разлика над присъдените 319,00лв. ежемесечно до общо претендираните по 459,47лв. ежемесечно, платими на всяко пето число на съответният
месец, за периода от датата на смъртта на С.Ж.Ж.-
25,10,2015г. до датата на навършване на пълнолетието му - 06,09,2019г., ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска считано от датата на дължимостта и до окончателното и изплащане, на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005г., отм. от 01.01.2016г./, вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
вр. с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Лозенец“, ул. „********, представлявано от М.С.М.-Г.и П.В.Д.ДА ЗАПЛАТИ на Ж.С.Ж., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, АД „С., Т., Х., С.“, сумата 100000,00 /сто хиляди/лв., която е част от общо претендираната в размер на 200000,00лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди -
болки и страдания, ведно със законната лихва върху нея считано от 31,01,2017г.
– датата следваща тази на звеждане на
застрахователната претенция, до окончателното и изплащане, претърпени
вследствие ПТП настъпило на 25,10,2015г., причинено виновно от С.М.Ж., при
управление на л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ********, в
гр.Сливен, на път II-53, кв. 126,2, в района на „Детелината“ за гр.Ямбол, за
което е постановена Присъда № 14/15,06,2016г. постановена по НОХД № 256/2016г.
на ОС гр.Сливен, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със
застрахователна полица № BG/22/115001473352, валидна от 02.06.2015 г., до
01.06.2016г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за сумата 100000,00 /сто хиляли/лв., която е
разлика над присъдените в размер на 100000,00лв. до общо претендраните
в размер на 200000,00лв., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016г./, вр. с §22 от ПЗР на
КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр.
с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.М.Х., ЕГН **********, действащ със съгласието на попечителя си Ж.С.Ж.,
ЕГН **********, и Ж.С.Ж., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: ***, АД „С.,
Т., Х., С.“ ДА ЗАПЛАТИ на З. „Л.И.”
АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул.
„********, представлявано от М.С.М.-Г.и П.В.Д.сумата 393,00 /триста деветдесет и три/лв., представляваща
сторените пред СГС съдебни разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Лозенец“, ул. „********, представлявано от М.С.М.-Г.и П.В.Д.ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 10587,00 /десет хиляди и петстотин осемдесет и седем/лв.,
представляваща държавна такса, както и сумата
169,00 /сто шестдесет и девет/лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица
от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: