Р Е Ш Е Н И Е
№ 604
гр. Плевен, 12.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛЕВЕН, II-ри касационен състав, на двадесет и девети октомври две хиляди и
двадесета година, в публично заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Даниела Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Венелин
Николаев
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Нанка Рачева, като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ касационно административно-наказателно
дело №474 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на
Областна дирекция на МВР - Плевен, представлявана от В.Т. В. – ВПД Директор,
против решение № 177/25.03.2020г. постановено по а.н.д. № 2493/2019г. по
описа на Районен съд – Плевен.
В жалбата се сочи, че решението е
неправилно и противоречи на материалния закон. Излагат се твърдения, че
неправилно въззивният съд е приел показанията на свидетеля очевидец И. Д. като объркани, неясни и противоречиви.
Сочи се, че нарушението е извършено през 2017г., поради което при разпита на свидетеля
е следвало да се отчете факта, че същия е полицейски служител, който ежедневно
при изпълнение на служебната си дейност установява/става свидетел на еднотипни нарушения, поради което е нормално
да няма ясен и точен спомен за
конкретното нарушение. Твърди се, че необосновано съдът е кредитирал
показанията на останалите разпитани по делото свидетели и не е съобразил, че
същите има вероятност да са пристрастни и заинтересовани от изхода на делото.
Сочи се, че свидетелят Б.Д.Б. е другия
установен от полицейските органи участник в нерегламентираното
състезание, а Н.С.Н. е приятел на санкционираното лице. Моли се за отмяна на
решението и потвърждаване на НП.
В с.з. касаторът - Областна дирекция на МВР -
Плевен, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответникът В.Н., се представлява от адв. М. ***, който оспорва
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
Плевен дава заключение за основателност на жалбата, считайки, че въззивният съд
е постановил неправилно, необосновано и незаконосъобразно решение. Предлага да
се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да бъде
потвърдено наказателното постановление.
Плевенският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет на въззивното
обжалване e наказателно
постановление № 17-0938-005903 от 24.11.2017 г. на Началник Сектор „Пътна Полиция“
при ОД на МВР – Плевен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1,
предл. 2 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП е наложил на В.Н.Г. административни
наказания – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца и глоба в размер на 20 лв., за извършени нарушения по чл.
104б, т. 1 от ЗДвП и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
От фактическата страна на спора районният
съд е приел за установено, че административно- наказателната отговорност на В.Н. Г.
е ангажирана затова, че на 11.11.2017 г. около 20:25
часа Път –II-
За да отмени обжалваното наказателно постановление съдът е приел, че от представените по делото писмени доказателства
и от свидетелските показания не се установява по несъмнен и безспорен начин
наличието на виновно извършено от Г. нарушение, като ОД на МВР не ангажира убедителни доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.
Посочил е, че от свидетелските показания на
актосъставителя се установява, че АУАН е
съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта свидетел Д. е очевидец,
но
показанията му нямат необходимата яснота и категоричност за да могат да
послужат на съда да изгради изводи за доказаност на административното обвинение.
Посочил е още,
че наказващият орган не е извършил проверка на обосноваността на акта, преди да се произнесе по
преписката в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Приел е, че актът и НП са постановени при неизяснена
фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата. НП по същество
се явява необосновано, тъй като
събраните по делото доказателства са противоречиви и от тях не се
установява по безспорен начин, че Г. е
извършил нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност по начина, описан в НП.
Посочил е още, че липсата на безспорни
доказателства за деянието не означава
само по себе си, че не е извършено това нарушение, но е основание за повишена
процесуална активност от страна на АНО с цел обективно, всестранно и пълно
установяване на фактическата обстановка. Липсата на първични доказателства,
установяващи извършеното нарушение, прави издаденото НП необосновано, което е
основание за неговата отмяна.
По изложените правни доводи съдът е
отменил НП
В пределите на касационната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно основание съдът
намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.
Настоящият съдебен състав,
намира оспореното решение на Районен съд-Плевен
за неправилно, тъй като при
постановяването му съдът е допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, и не е събрал всички релевантни за
спора гласни доказателствени средства в изпълнение на служебното задължение за
разкриване на обективната истина по см. на чл.13 във вр. с чл.107, ал.2 от НПК.
Така например в проведеното на 05.03.2020г.
открито съдебно заседание, съдът е прочел по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК,
показанията на свидетеля И. Д., дадени пред друг състав на съда като е посочил
н.о.х.д.№2994/2018г. по описа на РС-Плевен, а явно е имал предвид н.а.х.д.№2994/2018г.
по описа на РС-Плевен, което с Решение №671/20.11.2019г., постановено по
касационно административно – наказателно дело №587 по описа за 2019г. на
Административен съд Плевен е обезсилено
и е върнато за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд Плевен
Тук следва да се отбележи, че техниката по
чл.281 от НПК за прочитане на показанията на свидетел дадени пред друг състав
на съда е неприложима в административнонаказателното производство, поради което
показанията този свидетел не могат да бъдат приобщени към
доказателствената съвкупност по делото.
Нормата на чл. 84 от ЗАНН
препраща към разпоредбите на НПК в изчерпателно изброени случаи, между които не
са включени прочитане на показанията на свидетел дадени пред друг състав на
съда.
Процедурата по чл.281 от НПК е предвидена възможност
свидетелските показания, дадени по същото дело, пред съдия в досъдебното
производството или пред друг състав на съда да бъдат включени в
доказателствените материали, чрез прочитане на съответните протоколи. Тя е
приложима в хода на съдебното
следствие само по дела от общ характер, при които е
проведено досъдебно производство, което е
приключило с внесен обвинителен
акт в съда, но не и по административнонаказателни дела по реда на ЗАНН.
При новото разглеждане на делото
свидетелят очевидец И.Ц. Д.следва да се разпита устно и непосредствено пред
съда като се вземе предвид обстоятелството, че той е бил автопатрул заедно с
друг свой колега, който също следва да бъде разпитан за изясняване на
фактическата обстановка по делото.
Основният упрек
към проверяваното въззивно решение е свързан с претендирани пороци в оценъчната
дейност на съда в резултат на допуснати нарушения при формиране на вътрешното
убеждение и извършен неправилен анализ на събраните по делото доказателства.
Тук следва да се посочи,
че съдът
не изпълнил задължението си да обсъди показанията на свидетелите Б. Д. Б. и Н.С.Н.,
а се е задоволил да отбележи, че те не потвърждават да е извършено нарушението
и да се верни констатациите отразени в АЕАН
и НП.
На следващо място следва да се посочи, че
от свидетелят Б.Д. са снети писмени обяснения от полицейските служители на лист
8 от н.а.х.д.№2994/2019г. по описа на РС--Плевен, където последният собственоръчно
и записал, че: „ на 11.11.2017г. около 20:20
часа решил да види с
едно момче коя кола върви повече.“ В
хода на съдебното следствие тези обяснения не са предявени на Б. Д. Б., който според полицейските органи се е състезавал с В.Н. и
не са обсъждани от решаващият съд.
Наличието на допуснати от съда съществени
процесуални нарушения при постановяване на съдебното решение и забраната за
фактически установявания в рамките на касационното производство по чл.220 от АПК
налагат на основание чл.221, ал.2, пр.последно от АПК отмяна на оспореното
решение.
На основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК
делото ще се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд при
спазване на указанията на касационния съд за събиране на годни доказателствени
средства по делото и обсъждане на целия спорен предмет с
формиране на мотиви и диспозитив по съществото на спора за двете нарушения по
НП.
Водим от горното Административен съд –
Плевен, втори касационен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №
177/25.03.2020г. постановено по а.н.д. № 2493/2019г.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд съобразно указанията, дадени в мотивите
на настоящото решение.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ 2./п/