РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
гр.Пловдив, 16.01.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, трети състав, в публично заседание на петнадесети
декември, две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Любомира Несторова
При секретаря М.Г.
Като разгледа докладваното АД № 945 по
описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 215 във вр. с чл. 225а от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Т.Г.Б., с ЕГН **********,
депозирана чрез адвокат С., против Заповед № РД-09-198 от 17.02.2022г. на Кмета
на община „Марица“, с която на основание чл. 225а, ал.1 и ал.2 от ЗУТ е
наредено премахването на незаконен строеж: пристройка към жилищна сграда,
находящ се в УПИ VIII-942,
кв.29 по плана /ПИ 73242.501.942 по КК на с. Труд, община “Марица“, обл.
Пловдив, разположен на границата с ПИ 03839.501.531.
В жалбата
се инвокират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваната заповед, твърдят
се допуснати нарушения в хода на административното производство, свързани с
връчване на КА и неизяснени факти и обстоятелства.
Претендира се отмяната на Заповед № РД-09-198
от 17.02.2022г. на Кмета на община „Марица“. В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя претендира разноските по делото. Представя подробни писмени съображения.
Ответникът – Кметът на Община „Марица“, чрез
процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Претендира се
отхвърляне на жалбата и юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в законоустановения срок и от имаща правен интерес от оспорването
страна.
Като съобрази доказателствата, становищата и
доводите на страните и приложимия закон, при служебната съдебна проверка на
основание чл. 168 АПК за валидност на оспорения административен акт и за
неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК, Съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Административното
производство е стартирало във връзка с писмо с вх. № 24-00-457 от 07.10.2021г.
на РДНСК-Пловдив до кмета на община „ Марица“ относно незаконен строеж в ПИ 73242.501.942
по КК на с. Труд, община “Марица“. Писмото на РДНСК е във връзка с жалба на С.Д.
относно незаконен строеж в ПИ 73242.501.942 по КК на с. Труд.
Извършена
е проверка от специалисти при община „Марица“, която е
обективирана в Констативен акт № 11 от 03.12.2021г./л. 15 по делото/.
Установен
е незаконен строеж представляващ:
пристройка
към жилищна сграда, намираща се в ПИ 73242.501.942 по КК на с. Труд, общ.
Марица. Имотът е собственост на Т.Г.Б. , съгласно НА № 110, т.1, дело №
103/2019г., вписан с вх. № рег. № 6469, акт № 80, том 17, дело № 3282/2019г. в
СВ-Пловдив. Посочено е, че С.Й.Д. е ползвател съгласно същият НА.
Констатирано
е, че строежът е собственост на Т.Г.Б..
В
КА е посочен начинът на изпълнение на строежа, съставена е окомерна скица с
отразени параметри на височина на висока
и ниска част и височина на ивичните основи.
Установено е, че строежът е изпълнен без строителни книжа и без
разрешение за строеж в нарушение на изискванията на чл. 148 и чл. 142 от ЗУТ.
Посочена е категория пета за незаконния строеж,съгласно чл. 137 от ЗУТ.
Проверката е извършена в присъствието на С.Д.-ползвател, която го е подписала
лично и в отсъствие на посоченото за извършител на незаконния строеж лице.
КА е подписан от проверяващите длъжностни
лица:М.Т.на длъжност гл. специалист „КС“ при община „Марица“, Д.А.– гл.
специалист „ВиК“ при община „Марица“, М.Т.– н-к отдел „Чистота“ в община
„Марица“.
В
КА е посочено, че възражения могат да се подават в 7-дневен срок, считано от
03.12.2021г. Няма данни по делото, че КА е съобщен на жалбоподателя.
Последвало
е издаването на оспорената Заповед № РД-09-198 от 17.02.2022г. на Кмета на
община „Марица“, с която на основание чл. 225а, ал.1 и ал.2 от ЗУТ е наредено премахването
на незаконен строеж: пристройка към жилищна сграда, находящ се в УПИ VIII-942,
кв.29 по плана /ПИ 73242.501.942 по КК на с. Труд, община “Марица“, обл.
Пловдив, разположен на границата с ПИ 03839.501.531.
Следва да се посочи, че от представената по
делото административна преписка Съдът установи, че проверката е извършена точно
по жалба на С.Й.Д. до РДНСК-Пловдив и до кмета на община „Марица“, в която се
твърди незаконно строителство в ПИ № 73242.501.942 по КК на с. Труд, извършено
без нейното съгласие и което и пречи да ползва постройката в имота.
Тук
е мястото да се изясни, че всякакви спорове между жалбоподателя Т.Г.Б. и
ползвателя на имота С.Й.Д. /негова баба/ следва да се разрешат по съдебен ред в
гражданско производство и не са предмет на настоящия правен спор.
По делото е изслушана и приета
съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Я.Р., неоспорена от страните.
Съдът кредитира СТЕ ведно с
приложенията към нея като компетентно, безпристрастно и обективно изпълнена.
Вещото лице посочва, че поземленият
имот, в който се намира процесният строеж, е ъглов и по уличните регулационни
линии съществуват стари плътни огради. В югоизточния ъгъл на имота, зад
оградите и като ги ползва като две ограждащи стени, съществува стара жилищна
сграда. Сградата е с тухлени стени и стоманобетонова покривна плоча. Процесният
строеж представлява пристройка към сградата от северозападната страна на
жилищната сграда. Тя използва нейната тухлена ограждаща стена към двора и се
долепя до нея с три нови стени. Тези стени са изпълнени от OSB – плоскости с
изолация за пълнеж между тях, като от външната им страна с мрежа е положена
мазилка. От вътрешната страна върху плоскостите е шпакловано и е боядисано с
латекс. Пристройката е изпълнена върху бетонови основи с цокъл 40см. над
терена. Формата в план е неправилна, приблизително Г-образна. Дължината ѝ
от 8,41м. почти напълно покрива дължината на лицето към двора на жилищната
сграда /по-къса е с 10см./. Дългата фасадна плоскост е 5,98м. Ширината е 3,72м.
в най-широката част и 1,31м. в най-тясната. Покривната ѝ конструкция е
дървена, с едностранен наклон на северозапад към двора. Монтирани са дървени
греди в две посоки, накована е летвена обшивка, а отгоре е положена черна
хартия за хидроизолация. Направени са стрехи от трите страни. Височините на
пристройката до стрехите са 3,20м. в
ниската и 3,65м. във високата страна.
Вътре в пристройката са оформени две помещения
– стая и антре с ниво на готовия под на 40см. над терена в двора. В стаята се
влиза през врата в северозападната фасада, а в антрето – през врата в тясната
чупка от северозапад. Врата е монтирана и на тънката преграда между двете
помещения за вътрешна връзка между тях. В момента на огледа вещото лице
посочва, че помещенията са празни, нямат обзавеждане, освен един гардероб в
стаята. Това предполага използването на пристройката за жилищни нужди. Още
повече, че в ограждащата тухлена стена на старата жилищна сграда остава
прозорец, явяващ се в момента вътре в стаята на пристройката. Самата пристройка
няма отделен санитарен възел и кухненско помещение, няма водопроводна
инсталация и ВиК-прибори. Във фасадата на съществуващата жилищна сграда е
монтирана нова врата към антре от нея, водещо до стара баня с тоалетна.
Процесната пристройка ще ползва санитарния възел и кухненския бокс на жилищната
сграда. В момента на огледа довършителните работи в пристройката видимо са
завършени. На пода е положен ламиниран паркет, стените са боядисани, монтирани
са фасадна дограма от ПВЦ-профили и вътрешни интериорни врати, изпълнена е
електроинсталацията и осветителните тела. Пристройката няма електромер, а
вътрешната ел. инсталация е свързана с ел. инсталацията на жилищната сграда.
Светлата височина на помещенията вътре в пристройката е 2,65м. Технически данни
за строежа са: Площ на постройката - 27,35 кв.м.; Височини на постройката до стрехите - 3,20м. и
3,65м.
Вещото лице посочва, че действащият
ПУП - ЗРП е одобрен със Заповед №ИК-1238/30.07.1986г. В кадастралната основа на
плана процесната пристройка не е отразена. Кадастрална карта и кадастрални
регистри на с.Труд, Община "Марица" са одобрени със Заповед
№РД-18-76/20.11.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК - София. За процесния
имот не е одобрявано изменение, не е одобрявано изменение и за сградите,
отразени в кадастралната карта. В кадастралната карта процесната пристройка към
жилищна сграда с идентификатор 72242.501.942.1 не е отразена.
В обжалваната заповед процесният
строеж е описан като „Пристройка към жилищна сграда“, което отговаря и на
констатациите на експертизата от извършените на място оглед и заснемане.
Пристройката и жилищната сграда, към която тя е изпълнена имат различни
конструкции. Съществуващата жилищна сграда е с тухлени стени с дебелина 25см. и
стоманобетонова покривна плоча. Пристройката няма стоманобетонови елементи. Тя
е изпълнена от два пласта OSB-плоскости с пълнеж от изолация между тях, като за
монтажа са използвани носещи елементи от системите за сухо строителство тип
„Кнауф“. Покривната конструкция на пристройката е дървена с покритие от черна
хартия за хидроизолация. Пристройката не представлява едно цяло със
съществуващата жилищна сграда. Тя е долепена до нея, като използва фасадната
ѝ стена за своя ограждаща стена, без да я дублира. Функционално жилищната
сграда и пристройката са свързани в обща жилищна площ. Практически, чрез
пристройката жилищната сграда е разширена с две нови помещения.
При проверка в архива на Община
„Марица“ вещото лице е установило, че няма строителни книжа за процесната
пристройка. Строителни книжа не се откриха за нито една от сградите в имота,
включително и за жилищната сграда, към която е изпълнена процесната пристройка.
Експертът пояснява, че пристройката е нова,
строена в последните няколко години, не повече от 3 до 5 години назад във
времето.
В поземления имот не е изпълнено основното
застрояване по предвижданията на действащия ПУП-ЗРП, одобрен със Заповед
№ИК-1238/30.07.1986г. В застроителния план е предвидена жилищна сграда свободно
ниско застрояване, разположено навътре в имота, на разстояния от двете улични
регулационни линии от югоизток и югозапад. Допълващо застрояване не е
предвидено.
С местоположението си процесната пристройка не
отговаря на предвижданията на действащия застроителен план за основно
застрояване. Тя може да се разглежда като допълващо застрояване. Огледът на
място показа, че предназначението ѝ е за жилищни нужди с цел разширение
на съществуваща жилищна сграда с нови помещения.
В случая процесната пристройка е разположена
на две улични регулационни линии, няма функция на гараж или сграда за
обществено-обслужване и е разположена пред сградата на основното застрояване,
предвидено в действащия застроителен план.
Вещото лице заключава, че процесният строеж не е изпълнен преди 31.03.2001г. и е недопустим
строеж по предвижданията на действащия ПУП.
С оглед на установеното от фактическа страна
Съдът намира следното от правна страна: Съгласно чл. 225 а, ал.1
от ЗУТ (Нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2, или на части от тях. В
конкретния случай процесният строеж е от пета категория,
съгласно
чл. 137, ал.1 т.5 от ЗУТ, следователно
заповедта е издадена от компетентен административен орган-кметът на Община «Марица». При издаването на
обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Проведената процедура от администрацията
на Община „Марица“ е изцяло в съгласие с предписанията на закона - извършени са
всички действия за събиране необходимия
за произнасяне по същество доказателствен материал – извършена е проверка на
място, съставен е констативен акт в режима на чл. 225а, ал. ал. 2 от ЗУТ. Констативният
акт е предвидено от специалния закон на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ доказателство
/огледен протокол/ за съществуването и вида на строежа. В случая актът е
редовно съставен, подписан е от извършилите проверката и от присъствалия на
проверката ползвател на имота. Действително не е съобщен на установения за
извършител на незаконното строителство, но съдът намира, че не е нарушено
правото му на защита, тъй като оспорената заповед е съобщена по надлежния ред и
е оспорена в срок.
Констативният акт е императивна
процесуална предпоставка за законосъобразен фактически състав на крайния акт на
процедурата по ЗУТ - заповедта за премахване на строеж, която в случая е
изпълнена. Констатациите по КА следва да се оборят от жалбоподателя в хода на
съдебното производство. Съдът намира, че констатациите на
административния орган не се обориха в хода на съдебното производство. Нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ
забранява съществуването на строежи, които не са разрешени съобразно
изискванията на закона. Наличието на предвидените по закон строителни книжа е
абсолютна предпоставка за законността на един строеж. Безспорно
се установи от приетите по делото писмени доказателства и СТЕ, че процесният
строеж: пристройка към
съществуваща жилищна сграда, находяща се в УПИ VIII-942, кв.29 по плана /ПИ
73242.501.942 по КК на с. Труд, община “Марица“, обл. Пловдив, разположен на
границата с ПИ 03839.501.531, представлява строеж пета категория по смисъла
на чл. 137, ал.1, т.5 от ЗУТ, изпълнен е без строителни книжа.
Съгласно §127 ал.9 от ЗУТ
времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички
доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс,
включително и с декларации. За вписване на неверни данни в декларациите лицата
носят наказателна отговорност. В случая
не са представени декларации за времето
на извършване на строителството. За времето на извършване на строителството
Съдът формира извод от приетата по делото СТЕ и писмените доказателства. От СТЕ
става ясно, че процесната сграда е
изпълнена след 31.03.2001г.
По делото се установи, че
процесният строеж не отговаря на предвижданията на действащия ПУП-ЗРП, тъй като
съгласно действащия ПУП-ЗРП, одобрен със Заповед № ИК-1238/30.07.1986г.
предвижданията са за жилищна сграда със свободно ниско застрояване, разположено
навътре в имота, на разстояние от двете улични регулационни линии от югоизток и
югозапад. Допълващо застрояване не е предвидено. Установи се от прие4тата СТЕ, че процесният
обект е разположен на две улични регулационни линии.
С местоположението си
процесната пристройка не отговаря на предвижданията на действащия застроителен
план за основно застрояване. Същата не може да се разглежда и като допълващо
застрояване, тъй като нейното предназначение е за жилищни нужди, което се
установи от приетата по делото СТЕ в противоречие с изискванията на чл. 41,
ал.1 от ЗУТ. Съгласно
цитираната разпоредба допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от
спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на
основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на
подробния устройствен план. Установи се, че не са изпълнени и изискванията на
чл. 42, ал.2 от ЗУТ, съгласно които постройки на допълващото застрояване, с
изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се
разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното
застрояване. Коментира се вече, че процесната пристройка е разположена на две
улични регулационни линии.
При това положение е ясно,
че процесният строеж няма характер на допълващо застрояване с траен устройствен
статут по действащия ПУП. В случая не се допълва сграда на основното
застрояване.
При това положение Съдът
намира, че строежът не е търпим съгласно разпоредбата, съдържаща се в § 127,
ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.),
която предвижда търпимост за строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които
няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали
по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този
закон.
При така установените
факти, правилно административният орган е приел, че е налице незаконен строеж
по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, който подлежи на премахване.
С оглед на горните мотиви
и след като се установи, че обжалваният акт е валиден, издаден в установената
форма, при съобразяване с административно-производствените правила и с
материалния закон, то същият е законосъобразен, поради което подадената срещу
него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена
С оглед изхода на
делото, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, същото се установи в
размер на 100лв. /сто лева/ на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл.
78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пловдив, трети състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
Т.Г.Б.,
с ЕГН **********, против Заповед № РД-09-198 от 17.02.2022г. на Кмета на община
„Марица“.
ОСЪЖДА Т.Г.Б.,
с ЕГН **********,*** сумата в размер на 100лв. /сто лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/