РЕШЕНИЕ
№25
Гр.Русе, 2.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в
публичното заседание на 6 февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
ПАВЛОВА
при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА като
разгледа докладваното т.д.№109 по описа
за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по Глава 32 ГПК.
Искът е с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът „Н. Т.“АД гр.Р., ЕИК***, представлявано от изпълнителния директор Х.Т.,
чрез адвокат П.Г. *** е предявил осъдителен иск против „Е. П. П.“АД гр.В.,
ЕИК***. Твърди в исковата молба, че ответника е универсален правоприемник на „Е.
Б. П.“АД гр.В.. Твърди също така, че за периода от м.април 2012г. до м.май
2013г. вкл., ответника му представил дебитни известия за междинни плащания и
фактури за доставена ел.енергия за съответните месеци, като е получил пълно
плащане на сумите по тях. Съгласно дебитните известия и фактурите, ответника
начислявал и получавал суми за пренос средно напрежение и достъп /средно/ниско
напрежение/ ежемесечно. За процесния период м. април
2012г.-м.май 2013г. ищеца заплатил на ответника суми за достъп и пренос общо в
размер на 88852.67лв. без ДДС, а с ДДС-106623.21лв. Платените за 2012 година
суми за цена за достъп възлизат на 22288.50лв. без ДДС, а с ДДС-26746.20лв., а
за пренос-28480.49лв. без ДДС, а с ДДС-34176.59лв., посочени и помесечно. За 2013г. /м. януари-м.май/ ищеца заплатил за
достъп общо 16662.93лв. без ДДС, а с ДДС-19995.52лв., а за пренос,
съответно-21420.76лв. без ДДС, а с ДДС-25704.90лв., посочени и помесечно. Твърди, че получените от ответника през периода
суми в размер на 106623.21лв. с ДДС са платени без основание, тъй като той е
доставял ел.енергията по изцяло собствени на ищеца мрежи и съоръжения /средно
напрежение/. С така получените суми ответника се е неоснователно обогатил, тъй
като ищецът не дължи заплащането им, независимо от обстоятелството, че като
позиции те фигурират в определените цени. Твърди, че ответника не е използвал
свои мрежи и съоръжения средно напрежение, нито е осигурил достъп до такива за
предоставяните на ищеца услуги. Ищецът твърди, че е собственик на килия в
ТЕЦ-Русе, от която чрез кабел 20 кV-също негова собственост е захранена собствената му централна
разпределителна станция. Въпросът за собствеността на мрежите и съоръженията
средно напрежение е решен с поредица от дела между страните, последните две от
които т.д.№429/2008г. по описа на ВОС и т.д.№249/2009г. по описа на РОС.
Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата 106623.21лв., с която се е неоснователно обогатил за периода м.април
2012г.-м.май 2013г. вкл., ведно със законна лихва от предявяване на иска до
окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото.
Ответникът „Е.-П. П.“АД е
подал отговор на исковата молба, с който е заявил становище за недопустимост на
иска, тъй като липсват доказателства към исковата молба ищецът да е платец по
фактурите. Оспорва и основателността му. Не спори, че ищецът е краен клиент с
клиентски № *** за обект на потребление гр.Р., ****, не спори и че клиента е
присъединен на ниво СрН /средно напрежение/. Оспорва
останалите твърдения в исковата молба, като неотговарящи на действителните
факти. Твърди, че в процесния период ищецът се явява
краен клиент по смисъла на пар.1, т.27г от ДР на ЗЕ,
поради което отношенията между страните, на основание чл.98а ЗЕ са се уреждали
от тогава действащите ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.-П. П.“АД
/ОУ на ЕПРП/, които по силата на ал.4 влизат в сила за потребителите без
изричното им приемане. Същевременно абонатите са в договорни взаимоотношения и
с „Е. П. М.“АД съгласно чл.98б от ЗЕ, като дейностите по експлоатация и
поддръжка на електроразпределителната мрежа и осигуряване на пренос през нея са
регламентирани в ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната
мрежа на „Е.-П. М.“АД /ОУ на ЕПРМ/. Общите условия се одобряват от КЕВР, като
ОУ и на двете дружества са одобрени, съответно с решение №ОУ-061/7.11.2007г.
/ОУ на ЕПРП/, решение №ОУ-060/7.11.07г. и решение №ОУ-004/6.04.2009г./ОУ на
ЕПРМ/, влезли са в сила и имат силата на закон за клиентите, доколкото КЕВР обективира волята на последните. Съгласно чл.18а от ОУ на
ЕПРП, дължимите от потребителя суми се съобщават от продавача /Е. П. П.“АД/
чрез фактура /ал.1/. Съгласно ал.2 фактурата на потребителя задължително
съдържа клиентски номер на потребителя, количество ел.енергия за отчетения
период, продължителността на периода, цената на снабдяване, цената на разпределение,
дължимата сума за отчетената ел.енергия и дължимата сума за извършения пренос
на тази енергия по разпределителната мрежа, акциз, дължимия ДДС, период на
следващо отчитане, както и срока на плащане. Съгласно чл.17, т.2 от ОУ на ЕПРП,
потребителя се задължава да заплаща стойността на използваната ел.енергия в
сроковете и по начините определени в ОУ. С оглед това, към датата на всяка
издавана фактура, в която е включена цена на услугата пренос през ел. мрежа е
било налице правно основание за начисляване на процесните
суми, поради което заплащайки фактурираните суми ищеца е изпълнил свое
договорно задължение, а твърдението в исковата молба за плащане без
основание е невярно. Обратно, като е
заплащал фактурираните суми, ищецът е платил цената на основание
правоотношение, възникнало по силата на договор при ОУ за продажба на
ел.енергия. В случай, че ищецът е счел, че е заплащал без основание
консумираната ел. енергия, в цената на която са включени компонентите цена за
достъп и пренос, той е следвало да плати без наличието на каквото и да е
правоотношение. В случая това не е така, тъй като страните са в договорни
отношения през процесния период по правоотношение за
продажба на ел.енергия съгласно тогава действащи ОУ. С оглед задължителното
тълкуване, дадено в Постановление №1/79г. на ВС, твърди, че доколкото е налице
валидно правоотношение, по което ищецът е извършвал плащания, то той не може да
претендира връщане на същите като платени без основание. Счита за ирелевантно
обстоятелството за собствеността на съоръженията с оглед нормативното
определяне на цените на ел.енергията, пренос и достъп. Оспорва твърдението на
ищеца, че електроснабдяването му се осъществява само по мрежа-негова
собственост, тъй като то се осъществява за обекта освен от ТЕЦ-Русе и посредством
присъединителни съоръжения на „Е.-п. м.“. Оспорва тезата на ищеца, че щом
обекта е присъединен посредством кабел СрН, негова
собственост и доставяната ел.енергия се извършва чрез негови собствени
съоръжения, не следва да заплаща цена за пренос и достъп, за което излага
съображения. Счита за неоснователна претенцията за връщане платената цена за
достъп до разпределителната мрежа. КЕВР е утвърдила цена за ел.енергията, вкл.
и компонентите й, цената за достъп е една и съща за всички присъединени към
мрежата клиенти, независимо на какво напрежение са присъединени обектите им.
Никъде в нормативната уредба не е предвидено, че компонента цена на достъп не
се дължи от определени потребители. Последното е записано и в чл.48 от
Указанията на КЕВР за образуване на цените за пренос на ел.енергия през
електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода „горна граница на
приходи“ за втория регулаторен период. Предвид това твърди, че правилно е
начислявана във фактурите на ищеца и цена за пренос мрежа в зависимост от това
на какво ниво напрежение е присъединен, представляваща регламентирана
задължителна компонента от цената на ел.енергията. Оспорва размера на
претенцията, като твърди, че сумата 106623.21лв. е некоректно изчислена, тъй
като са събрани компонентите, както от
окончателните /изравнителни/ фактури, така и от направените междинни /авансови/
плащания. Прилага справка, според която начислените суми за достъп и пренос СрН са в общ размер 60201.47лв. с ДДС, от които цена за
достъп общо 26513.36лв. с ДДС и цена за пренос СрН в
общ размер 33688.11лв. с ДДС. Претендира отхвърляне на иска като неоснователен
и недоказан по размер, както и присъждане на разноските по делото, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
С допълнителна искова молба
ищецът е уточнил първоначалната, като е посочил, че при предявяване на иска в
исковата молба е допусната техническа грешка при изчисляване на сумите за
достъп и пренос за процесния период, като не е
съобразено обстоятелството, че в окончателната фактура за месеца са включени
авансово начислените и платени суми за достъп е пренос по двете междинни
плащания. В резултат на това, прави корекция на претенцията, съответно помесечно и за целия период, като представя справка, която
да се счита неразделна част от исковата молба. На основание чл.214 ГПК иска
съдът да допусне изменение на цената на исковете, чрез намаляването им, които
да се считат предявени, както следва: за цена на достъп за периода м.април
2012г.-м.май 2013г.-общо 22094.47лв. без с ДДС, а с ДДС-26513.36лв., и за цена
за пренос за същия период-28073.46лв. без ДДС, а с ДДС-33688.15лв. Счита
възраженията на ответника за недължимост на претендираните суми за неоснователни. Счита за
неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на иска поради
отсъствие на активна процесуална легитимация, като касаещи не допустимостта, а
основателността на иска. Твърди, че е правно ирелевантно
кой е платец на процесните суми, защото законът
допуска едно задължение да бъде погасено от трето лице и това действие води до
погасяване задължението на длъжника. Сумите са платени по издадени срещу „Н. т.“АД
фактури и задължението по тях е погасено изцяло. Кредиторът не може да откаже
такова плащане / а и няма такова твърдение/, защото не се касае до задължение,
което следва да бъде изпълнено лично от длъжника. С факта на плащане
задължението е погасено. Твърди, че отношенията между страните следва да се
уредят съгласно фактическото положение и нормативната уредба, която ги
регламентира през процесния период-чл.8 от ОУ на ответника,
съгласно която ищеца би дължал плащане на цена на достъп и пренос, само ако
получава ел.енергия от ответника по негова разпределителна мрежа. Счита, че
влезлите в сила решения, на които се позовава в исковата молба безспорно
установяват правото му на собственост върху съоръженията, чрез които получава
ел.енергия. Това обстоятелство счита, че е от съществено значение, тъй като
цената на достъп и пренос имат за цел да възмездят направени от ответника
разходи по поддръжка и експлоатация на негови ел.съоръжения. Щом той не прави
такива разходи, не му се дължат процесните суми.
Пояснява, че дали ще се приеме, че сумите са платени без основание или че е
налице неизпълнение на договорно задължение от ответника по отношение цената на
достъп и пренос, е без значение. Тези суми не се следват на ответника и той
следва да ги върне, тъй като поддръжката на съоръженията по които му се доставя
ел.енергия не се осъществява от ответника, а е изцяло за сметка на ищеца. Позовава
се на писмени изявления на ответника по повод искане до него за отремонтиране на настъпили повреди в ел.съоръжения на ищеца,
както и на обстоятелството, че в инвентарната книга на ответника не са включени
ел.съоръженията, по които ищеца получава ел.енергия и те не са включени в
активите на ответника. Твърди, че ответника нито поддържа, нито обслужва
мрежата, по която ищеца получава ел.енергия. Твърди, че доставката се
осъществява директно от производителя Т.-Р., по собствена на ищеца килия ЗРУ,
по негов силов кабел до негова ЦРП /централна разпределителна станция/, където
е монтиран по нареждане на ответника измервателния уред. Счита за неоснователно
позоваването на чл.26 от Правила за търговия с ел.енергия, тъй като цитираната
от ответника редакция се касае до чл.29, но тези Правила са приети и са в сила
от 26.07.2013г.-след процесния период и нямат обратно
действие. Цитираните норми в отговора доказват основателността на претенциите,
тъй като сумите за достъп и пренос възстановяват загубите за съответната
разпределителна мрежа на оператора, определена от Комисията. Има се предвид
мрежата, която е поставена под оперативно управление на мрежовия оператор,
какъвто не е случая. Това дава основание да твърди, че не дължи процесните суми на ответника, защото мрежата по която се
доставя ел.енергията не е под негово оперативно управление, нито пък той прави
разходи за поддръжката и експлоатацията й, поради което не търпи никакви
загуби. За невярно счита твърдението на ответника, че в ЦРП на ищеца има две
кабелни линии, чрез които той получава ел.енергия от ТП „Дунав мост“ и ТП“Ново
пристанище“-те служат за подаване на ел.енергия от ответника към тези абонати
от ЦРП на ищеца /което се признава от ответника в разменената кореспонденция/.
Неоснователно счита позоваването в ОИМ на представения нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, сключена между ищеца и трето лице, като
уточнява, че сделката касае само терена и сградата и към момента
ел.съоръженията от ТЕЦ Русе до нея и в нея са негова собственост. В срок е постъпил отговор на
допълнителната искова молба от ответника. Не възразява срещу направеното искане
за изменение на цената на исковете. Счита твърдението на ищеца, че цена за
достъп и пренос би се дължала само ако е получавал ел.енергия от ответника по
негова разпределителна мрежа за неправилно. Твърди, че като краен снабдител
притежава лицензия за снабдяване с ел.енергия и не предоставя услуги достъп и
пренос през електроразпределителната мрежа. Същите се извършват от „Е. – П. М.“
АД, а ответника в съответствие с законовите разпоредби и договорът /ОУ/ между
страните само фактурира тези услуги и ищеца следва да му ги заплаща. С оглед
посоченото в ДИМ, че е без значение дали ще се приеме, че сумите са платени без
основание или че е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на
ответника, те не се следват, твърди, че не е ясно дали това съставлява
изменение на иска. Счита, че разпоредбата на чл.372, ал.2, изр.1 ГПК дава
възможност на ищеца да поясни и допълни исковата молба, но тези правомощия не
са равнозначни на възможност за изменение на иска, без спазване на чл.214 ГПК.
Цитира практика на ВК-определение №362/30.04.10г. по д.№156/10г. на ВКС ТК, I ТО. Изразява несъгласие с тезата на ищеца, че цитираните разпоредби на
Правила за търговия с ел.енергия били неотносими за процесния период, тъй като Правилата са издадени от
председателя на КЕВР, обн.ДВ бр.64/17.08.10г.,
отм.26.07.13г., в сила от 26.07.13г. и процесния
период изцяло попада в обхвата им на действие. Претендира отхвърляне на
предявените искове, като неоснователни и недоказани по размер, иска присъждане
на разноските по делото и възнаграждение за юрисконсулт.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че
ищецът е клиент на ответника за процесния период,
както и че сумите по процесните фактури, включващи
компонентите пренос средно напрежение и достъп (средно/ниско напрежение) са заплатени на ответника. Установено е също така, че
плащането е извършено от трето, неучастващо в делото лице-„Т. с.“АД, по силата на споразумителни протоколи с ищеца, с които е направено
прихващане на насрещни вземания между страните по тях /л.203-212/. Установено е
също така по делото, а и не се спори, че собственост на ищеца „Н. т.“АД е килия
в ТЕЦ-Русе, намираща се в ЗРУ на последния, от която чрез също собствен на ищеца
кабел 20 кV се захранва неговата централна
разпределителна станция /ЦРС/. Тези активи не са предмет на разпоредителната сделка-покупко продажба на недвижим имот, сключена с
нотариален акт №**, т.III,, рег.№***д.*** от 2011г., вх.рег.№6720 от 7.06.2011г., акт №**, том 16,
дело 3273/11г. на Служба по вписванията. От приетото по делото, неоспорено от
страните заключение на техническа експертиза, което съдът възприема изцяло в
техническата му част, досежно констатациите на вещото
лице, като компетентно и обосновано, както и от устните обяснения на същото, е
установено следното: Обектът на ищеца, чрез Централна разпределителна
подстанция /ЦРП/ Н. т. е присъединен към електроразпределителната мрежа с
електропроводни линии от: Закрита разпределителна уредба /ЗРУ/ 20 кV на ТЕЦ Русе-изток:, подстанция
Ново пристанище:, трансформаторен пост Дунав мост:, трансформаторен пост
Бетонов завод. Основното захранване е от ТЕЦ Русе изток, а другите връзки са за
резервиране. „Е.-П. м.“АД притежава лицензия №Л-138-07/13.08.2004г. за
дейността „Разпределение на електрическа енергия“ на лицензионна територия,
включваща областите Русе и Разград, за които е обособен Разпределителен
обслужващ център /РОЦ/. Лицензиантът оперира
електроразпределителната мрежа, до която ищеца има достъп, на ниво „Средно
напрежение“. Съоръжения на външната електроснабдителна система на ищеца имат
електроразпределителни функции, но не са собственост на
електроразпределителното дружество. Собственост на ищеца са елементи от
електроразпределителната мрежа на ниво „Средно напрежение“: А/ килия №22 в
закрита разпределителна уредба /ЗРУ/ 20кV на ТЕЦ Русе-изток,
електропроводна линия 20кV с кабел АОСБ 3Х185mm2, килии в Централна разпределителна подстанция /ЦРП/ „Н. т.“, Б/ килии в
подстанция Ново пристанище, електропроводна линия 20кV с кабел АОСБ 3х185mm2, килии в ЦРП „Н. т.“. Обектът на ищеца е присъединен
чрез четири въвода към електроразпределителната
мрежа. Основното захранване е от ТЕЦ Русе-изток, като преносът на ел.енергия се
осъществява по веригата: Извод 20кV „Н. т.“ в килия №22 на ЗРУ 20кV в ТЕЦ Русе-изток:, кабелна електропроводна линия с кабел АОСБ 20кV със сечение 3х185mm2:, въводни /уводни/ килии №№9 и 10, като кабелът
се въвежда в килия №10 и през килия №9 отива в шинната
система на Централна разпределителна подстанция на Н. т. АД. Обектът на ищеца е
присъединен към мрежата и с електропроводни линии от: подстанция Ново
пристанище, трансформаторен пост Дунав мост, трансформаторен пост Бетонов завод.
Според вещото лице при преноса на ел.енергия по електропроводната линия на ТЕЦ
Русе-изток и по другите електропроводни линии се реализират загуби на
ел.енергия, които зависят от реализираната схема на електроснабдителната
система и от режима на натоварване на нейните съоръжения, като не зависят от
собствеността на съоръженията. Търговското измерване на ел.енергията на ищеца
се извършва с монтирано средство за търговско измерване /СТИ/-електромер тип
„МТ830-Т1А42R56S53-Е1-М3К03Z4“, 3х58/100 V…220/380 V /Волт/, 1(6) А /Ампер/, произв. „ISKRA“, Словения. Дистанционното
отчитане на показанията на електромера става чрез комуникационен модул „Sparkline III GSM/GPRS“, произв. Германия. С
монтираното СТИ може да се установи точното количество ел.енергия, потребявано само от ищеца, т.е. тази ел.енергия, която се
извежда през: Изводни килии №№11-14 и 16-20вкл.,
които са за нуждите само на „Н. т.“ АД-за вътрешната електроснабдителна система
на дружеството: килия 15. Собствени нужди. Извод ТМ.20/0.4 Оперативни вериги.
Другите кабелни електропроводни линии средно напрежение /СрН/
към ЦРП пренасят ел.енергия, според схемата на захранване и режима на
електропотребление и към други потребители, но тя не се измерва от монтираното
СТИ. Основното захранване на ЦРП на ищеца се получава на ниво „Средно
напрежение“ /СрН/ от извод 20кV Н. т. в килия №22 на ЗРУ 20кV в ТЕЦ „Русе-изток“ /Т. Р. АД/. От килия №22 в ЗРУ 20кV в ТЕЦ Русе-изток изхожда
кабелна електропроводна линия с кабел АОСБ 20кV със сечение 3х185 мм2, като кабелът се въвежда във въводните /уводни килии/ №9 и №10 на ЦРП Н. т..
Разпределителна уредба 20кV в ЦРП Н. т. съдържа общо 20 килии /клетки/, като отношение към дейността
на ищеца имат: изводни килии №№12-14 и 16-20, които
са само за негови нужди-за вътрешната електроснабдителна система на
дружеството:, килия №15. Собствени нужди. Извод ТМ. 20/0.4. Оперативни вериги
/т.нар. вторична консумация, която включва средствата за релейна защита и
измерване/: килия №11. Мерене, в която са монтирани измервателните
трансформатори. ЗРУ 20кV в ТЕЦ „Русе-изток“ се захранва от два тринамотъчни
трансформатори 110/20/6.3 кV с мощност 63 МVА. Тези трансформатори се повишаващи, като повишават от генераторното
напрежение 6.3 кV на: средно напрежение 20кV: високо напрежение 110кV. В това ЗРУ е килията на извод 20кV на Н. т.От тази килия, през кабелната електропроводна
линия 20кV, до въвода
към ЦРП „Н. т.“ не се осъществява трансформация. След въвеждането в ЦРП има
вътрешно трансформиране на енергията на 6кV и 0.4кV, което има отношение само към вътрешната електроснабдителна система на
ищеца. В случая измерването на ел.енергията е при производителя /ТЕЦ Русе-изток/
с тринамотъчни повишаващи трансформатори 110/20/6.3кV, като постъпилата енергия на
средно напрежение /20кV/ се измерва от оператора на електроразпределителната мрежа. От ЗРУ 20кV на ТЕЦ Русе изток до въвода от кабелната електропроводна линия 20кV в ЦРП Н. т., няма
трансформация. Ищецът е присъединен към електроразпределителната мрежа, но чрез
собствени съоръжения 20 кV /ниво средно напрежение/. Към момента на изготвяне на експертизата,
измерването на ел. енергията на ищеца е в ЦРП „Н. т.“, респ. в килия „Мерене“ и
ел.табло. „Н. т.“ АД няма измерване на консумацията му на ел.енергия на извод
20кV „Н. т.“ в килия №22 на Закрита
разпределителна уредба /ЗРУ/ 20кV в ТЕЦ Русе-изток. От обясненията на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че измерването на ел.енергията е на входа на Централна
разпределителна станция на Н. т., но ищеца се захранва с кабелна
електропроводна линия от клетка в разпределителната уредба 20кV на ТЕЦ Русе-изток. Всъщност
измерването е изтеглено по-назад в електроснабдителната система, би могло да
бъде и в килията на ТЕЦ Русе-изток. Становището
на експерта е, че по принцип измерването отговаря на нормативните изисквания,
но тъй като има две възможности, всеки би предпочел да мери енергията на
границата-там, от където са неговите съоръжения, а не по-навътре. В случая
меренето е след кабела, собственост
на ищеца. Операторът определя къде да се сложи СТИ, но с оглед обстоятелството,
че по кабела протича ел.енергия, която захранва ищеца, но в определени случаи
захранва и други потребители, това може би е мотивирало поставянето му на
място, от където нататък протича енергията към Н. т.. Вещото лице пояснява, че другите потребители /консуматори/ не
са на ищеца Н. т., половината от килиите в ЦРП не се ползват за нуждите на
ищеца. От момента в който ел.енергията бъде произведена от ТЕЦ Русе-изток,
електроразпределителното дружество ползва съоръжения на ищеца-трансформатор,
разпределителна уредба, но от там нататък енергията заминава вече при
потребителите. ЗРУ не е собственост на „Е.-п. м.“ според представено извлечение
от инвентарна книга, чисто технически би следвало да е собственост на ТЕЦ-а,
което е енергийно дружество, което има лиценз само за производство на
ел.енергия, след което следва да я прехвърли на друг. Ищеца не е присъединен
към електропровод, собственост на мрежовия оператор, а е присъединен към
електропровод, негова собственост. СТИ е допустимо да бъде на това място, но чисто
технически е добре да се мери на първата точка, от която енергията става негова-в
ТЕЦ-а, тъй като килията е негова.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
С оглед наведените в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум искът е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
сумата 60201.51лв.-заплатена от ищеца без основание, представляваща цена на
достъп и пренос за процесния период-м.април
2012г.-м.май 2013г.
Няма спор по делото, че между страните няма сключен договор през процесния период, поради което отношенията между тях се уреждат от ОУ, приложими по силата чл.98а, ал.4 ЗЕ. Не се оспорва от ответника и факта на извършеното плащане на цената по процесните фактури, оспорва се от последния, че ищеца е платец по тях. Видно от приложените фактури и дебитни известия /л.40-81/, същите са издадени на ищеца-получател, за обект в гр.Р., ***, с клиентски номер ***. Не се спори също така, а и е установено по делото, че всички суми по фактурите са заплатени на ответника от трето лице, на основание сключени между него /третото лице “Т. С.“АД/ и ищеца споразумителни протоколи за прихващане /л.203-212/. Според разпоредбата на чл.73 ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от трето лице, дори и против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. Изпълнението от третото лице погасява вземането на кредитора и освобождава длъжника, така, както ако самият длъжник би изпълнил. След изпълнението кредиторът не може да иска нищо повече от длъжника, тъй като тази облигационна връзка престава да съществува - тя е погасена от изпълнението. Плащането от трето лице създава облигационна връзка между платилия чуждото задължение и длъжника. Тези отношения нямат никакво значение за ответника, тъй като факта на плащане, като елемент от фактическия състав е установен. Не е спорно между страните, че ищецът е потребител и е присъединен към електроразпределителната мрежа. Съгласно относимата за процесния период –м.април 2012г.-м.май 2013г. нормативна уредба-чл.26, ал.1 от Правилата за търговия с ел.енергия /ред. ДВ бр.64/17.08.2010г/отм./, мрежовите услуги се заплащат върху използваната електрическа енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. Според ал.4 потребители и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от ДКЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги, както и добавки за зелена енергия и за енергия от високоефективно комбинирано производство на разпределителното предприятие. За тези потребители и производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на електроенергийния системен оператор, съответно на преносното предприятие, съгласно договорите по чл. 12 и 13. Легална дефиниция на понятието „Достъп“ е даден в ЗЕ, т.15, пар.1 ДР и то се регламентира като правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. В т.44 на пар.1 ДР на ЗЕ е дефинирано понятието „Пренос“, като: транспортиране на електрическата или топлинната енергия или природния газ, нефта и нефтопродуктите през преносната мрежа или тръбопроводи. Съгласно нормативната уредба измервателните съоръжения се поставят на границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и на потребителя. Правилата, които определят тези граници за процесния период се уреждат от чл.29 на Наредба №6 от 2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните ел.мрежи, ред. ДВ бр.25/2008г. /отм. ДВ бр.31/2014г./. Според ал.1 на тази разпоредба, при
присъединяване на електропровод,
собственост на преносното или съответното разпределително предприятие, към
електрическа уредба на потребител, границата на собственост е:
1. мястото на присъединяване на
кабелните накрайници към уредбата - при кабелен електропровод;
2. клемите за присъединяване
проводниците на електропровода към проходните изолатори за преминаване през
външните стени на уредбата - при въздушен електропровод и закрита уредба;
3. клемите за присъединяване на
проводниците към съоръженията на уредбата - при въздушен електропровод и
открита уредба.
Алинея 3 сочи, че алинея 1 се
прилага и когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.
Според алинея 4- в случаите по ал. 1
и ал. 2 средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в
електрическата уредба на потребителя, до или на границата на имота му, а в
случаите по ал. 3 - в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
В алинея 5 е посочено, че средствата
за търговско измерване на електрическа енергия, токовите и напреженовите
трансформатори към тях, управляващите тарифите и други спомагателни устройства
се доставят от и за сметка на преносното или съответното разпределително
предприятие и са негова собственост.
От заключението на вещото лице д-р инж.К.,
което не е оспорено от страните и съдът възприема, както бе посочено, като
компетентно и обосновано е установено, че за процесния
период месец април 2012 година-месец май 2013 година, ищеца-клиент на ответника
е бил присъединен към електроразпределителната мрежа от Закрита Разпределителна
уредба /ЗРУ/ 20кV на ТЕЦ „Русе-изток“, подстанция Ново пристанище,
трансформаторен пост „Дунав мост, трансформаторен пост Бетонов завод, като
основното захранване е от ТЕЦ-а, а останалите връзки са за резервиране. ЗРУ е
собственост на ТЕЦ-а, а в нея ищеца е собственик на килия №22. Преносът на
ел.енергия се осъществява по веригата: извод 20кV в килия №22 в ТЕЦ-а, -кабелна
електропроводна линия с кабел АОСБ 20кV със
сечение 3х185мм2, -въводни /уводни килии/ №№9 и 10,
като кабелът се въвежда в килия №10 и през килия №9 отива в шинната
система на Централна разпределителна подстанция /ЦРП/ на ищеца. От събраните по
делото доказателства, безспорно е установено, че тези елементи от
разпределителната мрежа са собственост на ищеца. Ответника не е собственик на
нито един от елементите на разпределителната мрежа, по които се е осъществявало
снабдяването на ищеца с ел.енергия през процесния
период. Установено е, че в случая, ищеца е присъединен директно към производителя
в собствената си килия №22 в ЗРУ ТЕЦ- Русе. ТЕЦ-Русе е собственост на Т.-Р.,
енергийно дружество с лиценз за производство на електроенергия. Тъй като ищеца
е присъединен директно и пряко към производителя, то според съда, услуга достъп
и пренос не му се предоставя, а той на практика не използва услугата достъп до
и пренос по електоразпределителната мрежа.
Анализът на доказателства и относимата нормативна уредба, според съда води до извод за основателност на иска. За процесния период от време ищеца не може да бъде квалифициран като клиент, присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника, поради което и липсва основание той да дължи на ответника цена за пренос и цена за достъп. Преносът на електроенергия се извършва по негови собствени съоръжения, той понася съответните разходите по тяхната поддръжка, ремонт и съхранение. В този смисъл е и разменената между страните кореспонденция, по повод авария по захранващите кабели. В случая ответника не извършва разходи за тези съоръжения, нито извършва дейност по преноса, трансформацията и разпределението на доставяната на ищеца електроенергия. Би могло да се приеме, че ищеца е захранван при условията на чл. 119, ал.2 ЗЕ, който постановява, че обект на клиент може да бъде снабдяван чрез директен електропровод от производител или от търговец на електрическа енергия.
Ответника
няма правно основание да претендира от ищеца
заплащане на цена за достъп и пренос, тъй като достъпът, както бе
посочено се осъществява директно при производителя. Заплатената сума по процесните фактури, общо 60201.51лв.-цена на достъп и
пренос за процесния период м.април 2012г.-м. май
2013г. /съгласно справка по чл.366 ГПК-л.182/, се явява заплатена без основание от ищеца, поради
което ответника дължи връщането й.
Ако
се приеме, че ищеца дължи заплащане на цена на достъп и пренос, което според
съда не е така, иска се явява основателен и поради следното: Както бе посочено,
границата на собственост на ищеца се намира в килия №22 в ЗРУ в ТЕЦ-Русе.
Средството за търговско измерване, собственост на ответника е поставено от
последния не на границата на собственост, а след нея-монтирано е в собствена на
ищеца Централна разпределителна подстанция, в електромерно
табло. Не е спорно между страните, че и през процесния
период СТИ се е намирало на същото място. С оглед даденото разрешение в решение
№227/11.02.2013г. по т.д.№1054/2011г. на ВКС, ТК Второ отделение, което съдът
възприема, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява
от решаващо значение за дължимостта на цената за
достъп и пренос, като компоненти от цената на ел.енергията. В случая поради
безспорността на факта, че присъединяването на ищеца е извършено чрез собствен
кабел на ищеца и предвид разпоредбата на
чл.120, ал.1 и 2 ЗЕ определянето на мястото на измерване е обусловено от границата
на собственост на ел.съоръженията, тъй като на нея се поставят СТИ. В случая,
както бе посочено, тя се определя по реда на чл.29, ал.4, вр.
ал.3 и ал.1, т.1 от Наредба №6 от 2004 за присъединяване на производители и
потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните ел. мрежи /отм. ДВ
бр.31/2014/-на границата на свързване на кабела, собственост на ищеца, изхождащ
от собствената му килия в ЗРУ на ТЕЦ-Русе. В случая измерването се осъществява
не на тази граница на собственост, а в намираща се след нея подстанция /ЦРП
Напорни тръби/, също собственост на ищеца. При това положение, извършеното
измерване е неправомерно, поради което и ищеца не дължи заплащането на двата
компонента от цената на консумираната ел.енергия-цената за достъп и пренос по
ел.мрежа. Предвид това и на това основание иска се явява основателен и доказан
и следва да бъде уважен.
В тежест на ответника са направените от ищеца
разноски по делото, съобразно уточнението на цената на исковете, направено с
ДИМ-държавна такса в размер на 2408лв. и адвокатско възнагражение-2481лв. Останалите
разноски, направени от ищеца остават за негова сметка, арг.
чл.74 ГПК.
По
изложените съображения, Окръжният
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Е.- П. П., АД, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление гр.В., *** да заплати на „Н. Т.”АД, ЕИК***, със седалище гр.Р., ***,
сумата 60201.51лв., получена без
основание, представляваща общо заплатена цена на достъп и цена на пренос помесечно по фактури, за периода м.април 2012 година-м. май
2013г., както и направени разноски по делото –държавна такса 2408лв. и
възнаграждение за адвокат 2481лв.-общо 4889лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд-Велико Търново.
Окръжен съдия: