Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …...../…………………, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА МАНАСИЕВА -
ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 2437 по описа
за 2020го д.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Д.Е.Т.“ ЕООД ЕИК *********
представлявано от Георги Маринов, чрез адв. А.Х. ***-F545096/27.05.2020год.
на Директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, с което на търговеца е
наложено адм. наказание имуществена санкция в размер
на 1950лв. на основание чл. 183, ал.1 от ЗДДС за нарушаване на чл. 183, ал.1 вр. чл. 113, ал.9 от ЗДДС.
В жалбата си въззивникът твърди,
че АУАН и НП били издадени при допуснати съществени нарушения на процес.
правила (актът бил съставен в отсъствието на нарушителя и не му бил предявен,
НП било издадено в нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН – не били посочени
релевантни факти), и в нарушение на материалния закон (развиват се доводи –за
липса на извършено нарушение, алтернативно за хипотезата на чл. 28 от ЗАНН) и
моли съда да го отмени изцяло.
В съдебно производство процес.
представител на въззивното дружество поддържа жалбата, а във фазата по същество
моли НП да бъде отменено на основанията изложени в жалбата.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно издадено като излага становище за
безспорна доказаност на адм.наказателното обвинение.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ВРП, редовно уведомена за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на доказателствата
по делото съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално
допустима.
Въззивното дружество била
регистрирано по ЗДДС на 20.11.2019год.
На 12.12.2019год.
бил издаден Акт за дерегистрация по ЗДДС №
030991903094428 поради наличие на обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. За връчване
на този акт били предприети действия по чл. 32 от ДОПК – извършени били две
посещения на адреса на управление на дружеството документирани съответно с
протоколи № 1315410/08.01.2020год. и № 1316873/07.01.2020год., изготвено било
съобщение по чл. 32 от ДОПК № 2750/20.01.2020год. в което била посочена дата на
подставяне 20.01.2020год. и дата на сваляне 04.02.2020год., съобщението било
публикувано в интернет.
За дата на връчване на акта за дерегистрация била приета датата 04.02.2020год. (датата на
сваляне на съобщението от таблото.
При извършена проверка на
28.04.2020год. възложена с резолюция № 032692001460323/16.04.2020год. по
подадено заявление за Регистрация по ЗДДС св. А. констатирала, че въззивното дружество на 12.02.2020год. е
издало данъчен документ – фактура № **********/12.02.2020год. с посочена в нея
данъчна основа 9750лв. и начислен ДДС в размер на 1950лв. Свидетелката приела,
че към този момент дружеството не е било регистрирано по ЗДДС, поради което и е
нарушило разпоредбата на чл. 113, ал.9 от ЗДДС вр.
чл. 183, ал.1 от ЗДДС.
За констатираното нарушение на
05.05.2020год. св. А. съставила АУАН № F545096, който
бил надлежно предявен и връчен на управителя на въззивното дружество.
В срока по чл. 44 от ЗАНН
възражения срещу АУАН не са постъпили.(
На 27.05.20202год., въз основа
на акта, директорът на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна издал процесното
НП като е възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е, че
въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.183, ал.1 вр. ч. 113, ал.9 от ЗДДС и на основание чл. 183, ал.1 от ЗДДС му наложил адм. наказание имуществена санкция в
размер на 1950лв.
Като свидетели в хода на
съдебното следствие са разпитани Т.А. – актосъставител
и М. Чавдарова. Първата свидетелка в показанията си възпроизвежда
обстоятелствата от извършената проверка на въззивното дружество и констатациите
от същата с нужната конкретика.
Св. Чавдарова в показанията си
сочи, че е посетила адреса на въззивното дружество на два пъти с оглед връчване
на акт за дерегистрация по ЗДДС, но не открила никой.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени Покана изх.№ Х-157/28.04.2020год.; удостоверение за извършено
връчване по ел. път; фактура № **********/12.02.2020год.; извлечение то банкова
сметка, ***. Масив на НАП за регистрация по ЗДДС; Акт за регистрация по ЗДДС №
х030422001601111/28.04.2020год.; удостоверение за извършено връчване по ел.
път.; Заявление за регистрация по ЗДДС вх.№ 0000-0070961/15.04.2020год.; Резолюция
за извършена проверка № 032692001460323/16.01.2020год. и Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018год. на изп. Директор на НАП.
Като писмени доказателства в
хода на съдебното следствие допълнително са представени и приобщени Акт за дерегистрация по ЗДДС № 030991903094428/12.12.2019 година за „Д.Е.Т.“ ЕООД, обявление за връчване по
реда на чл.32 от ДОПК, Протокол № 1315410/08.01.2020 година, Протокол №
1316873/17.01.2020 година, съобщение по чл.32 от ДОПК № 2750/20.01.2020 година
и разпечатка от публикацията в Интернет; Договор за удостоверителни услуги от
02.01.2020 година, потвърждение за получаване на съобщение по ел.път от
14.01.2020 година.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства,
както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност
не водят на различни правни изводи.
При извършена служебна проверка
на представените към делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени
от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. В същото време
обаче констатира, че както в АУАН така и в НП липсват факти свързани с мястото
на извършване на нарушението. Посочено е че била издадена фактура с начислено
ДДС без въззивника да е бил регистриран по този закон. Къде обаче е станало
това не е посочено.
Мястото на извършване на
нарушението е съществен елемент от обективната съставомерност на всяко
нарушение поради което и не посочването му всякога представлява съществено
нарушение на процес. правила.
Що се касае до наведеното в
жалбата възражение досежно това, че АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя
и не му бил предявен, то не се споделя от съда доколкото видно от приложения
към преписката АУАН той е подписан лично от управителя на въззивното дружество
включително и в частта на разписката удостоверяваща получаване на екземпляр от
акта. От друга страна видно от показанията на св. А. депозирани в съдебно
заседание същата е съставила АУАН в присъствието на представляващия
дружеството. И най-накрая дори АУАН да не бил съставен в присъствието на
представляващия, при положение, че му е бил предявен и връчен което е
удостоверено с подписа на последния, то за каквото и да било нарушено право на
защита и дума не може да става.
Съдът след като прецени всички
доказателства релевантни за делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
следното:
С НП
на въззивното дружество е наложено наказание на основание чл. 183, ал.1 от ЗДП
за нарушаване нормата на чл. 113, ал.9 от ЗДДС.
Съгласно
нормата на чл. 113, ал.9 от ЗДДС Данъчно задължените лица, които
не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл.
100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и
известия към фактури.
На свой ред нормата на чл. 183,
ал.1 от ЗДДС предвижда санкция за лице, което не е регистрирано по този закон и
издаде данъчен документ, в който посочи данък.
В случая събраните по делото
доказателства не сочат на това, че към 12.02.2020год. въззивното дружество не е
било регистрирано по ЗДДС, в частност че е узнало за издадения акт за дерегистрация.
Видно от приобщените по делото писмени
доказателства въззивното дружество е било регистрирано по ЗДДС по негова
инициатива на 20.11.2019год., след което по инициатива на органите по приходите
на 12.12.2019год. е бил издаден акт за дерегистрация по ЗДДС, които е приложен по делото. Видно от
този акт дерегистрацията е поради наличие на
обстоятелствата по чл. 176, т.1 от ЗДДС, актът е бил връчен по реда на чл. 32
от ДОПК на 04.02.2020год., която дата е и датата на настъпване на дерегистрацията съобразно нормата на чл. 110, ал.2 изр.
последно от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 32,
ал.1 от ДОПК, връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите,
когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на
управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е
намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни.
Съгласно ал.2, обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко
посещение на адреса за кореспонденция. Съгласно ал.4 съобщението за връчването
се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция и се
публикува в Интернет. Според ал.5, заедно с поставяне на съобщението органът по
приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в
случай че лицето е посочило електронен адрес. В случай че лицето не се яви до
изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният
документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен –
чл.32, ал.6 от ДОПК.
Видно от представените от страна
на въззиваемата страна документи с оглед дадените от съда указания за
представяне на доказателства за връчване на акта за дерегистрация,
не може да се установи изпълнението на императивните изисквания по чл.32, ал.5
от ДОПК. Липсват доказателства удостоверяващи изпращането на съобщение до
въззивното дружество с писмо с обратна разписка.
С оглед на горното според
настоящия съд административният орган не е изпълнил в цялост задълженията си по
чл. 32 от ДОПК. Посочената норма урежда особен начин на връчване на книжата и
документите, изготвяни от органите на НАП, който се явява изключение от
общоприетите правила за лично и непосредствено връчване. Стриктното спазване на
описаните процедури е необходимо, за да се гарантира в максимална степен
правото на защита на ревизираното лице. Затова и законодателят е предвидил
поредица от действия, чрез които административните органи, следва да положат
усилия за намирането на лицето, на което трябва да се връчат съответните книжа.
Граматическото тълкуване на текста на чл. 32 от ДОПК налага извода, че
неизпълнението на което и да от посочените действия прави връчването нередовно.
В тази смисъл са решения № 12983/28.11.2008г., по адм.д.
№ 7520/08г., № 7659/24.06.2008г., по адм.д. №
4253/08г., № 2073/16.02.2009г., по адм.д № 12
507/08г., № 12229 от 20.10.2010г. по адм д. №
4812/2010г., всички на ВАС, I–во отделение.
И след като процедурата по чл.
32 от ДОПК не е изпълнена, то и актът за дерегистрация
по ЗДДС не е бил връчен, съответно въззивното дружество не е било дерегистрирано по ЗДДС на 04.02.2020год. и нямало е каквато
и да било законова пречка да посочи данък в издадената фактура. Нещо повече
било е задължено да го стори и нарушение на закона не е налице.
От друга страна ако и да се
приеме, че актът за дерегистрация е бил връчен по
реда на чл. 32 от ДОПК съответно нарушение от обективна страна е налице, то
доколкото липсват данни на дружеството – адресат на актът за дерегистрация да са били връчвани книжа по повод
настъпилата дерегистрация,
както и факта, че визираната в НП фактура е издадена в рамките на няколко дни
(около седмица), след отбелязването за връчване по реда на чл.32 от ДОПК на
04.02.2020г., то нарушението изцяло попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като е с изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид.
Целта на законодателят е да
санкционира неизправните данъчни субекти, които нарушават законовите разпоредби
и това води до злоупотреби с ДДС. В случая с оглед липсата на данни за
информираност на данъчния субект за служебната му дерегистрация,
за издадени я акт за дерегистрация към момента на
издаване на процесната фактура, не може да се направи извод за злоупотреба от
страна на търговеца.
Що се касае до изложеното от
страна процес. представител на въззивното дружество становище, че в случая не
било изпратено и съобщение за акта за дерегистрация и
на ел. адрес на въззивното дружество който бил известен на органите по
приходите, то не се споделя от съда. Действително въззивникът е разполагал с
ел. подпис и е подавал декларации по ЗДДС по ел. път, които са били получавани
от органите по приходите. Доколкото обаче този ел. адрес не е бил изрично
посочен от въззивника като такъв за получаване на кореспонденция и този факт не
е спорен между страните, то неизпращането на ел. съобщение в случая само по
себе си не опорочава процедурата по чл. 32 от ДОПК.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния
закон, същото страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като
такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото
направеното от страна на процес. представител на въззиваемата страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
514205-F545096/27.05.2020 на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Варна,
с което на „“Д.Е.Т.“ ЕООД ЕИК ********* на основание чл.183, ал.1 от ЗДДС е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1950лв. за
нарушаване нормата на чл. 183, ал.1 вр. чл. 113, ал.9
от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: