№ 20737
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20221110160078 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.432 КЗ за сумата от 1000 лв., частично от
общ размер от 6000 лв., неизплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети на л.а.
„Киа К5“, с рег.№ СВ 4765 МС, вследствие ПТП от 07.04.2022г., причинено от виновно,
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
от ответника, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 07.04.2022г. собствения му лек автомобил „Киа К5“, с рег.№
СВ 4765 МС е увреден при ПТП, причинено от виновно, противоправно поведение на
водача на л.а. „Алфа Ромео 159“, с рег.№ СВ 6042 АК, чиято гражданска отговорност към
същата дата е била застрахована от ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”. Твърди, че в резултат на пътно-транспортното
произшествие на л.а. „Киа К5“, с рег.№ СВ 4765 МС са причинени щети, като са увредени
подробно изброени в исковата молба детайли и части, описани и в опис за щети на МПС по
щета № **********/07.04.2022 г. Твърди, че претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е
предявена пред застрахователя, който е изплатил обезщетение в размер на 4177,41 лв.,
докато действителният размер на причинените вреди е 10177,41 лв. Предвид изложеното
претендира заплащане на сумата от 1000 лв., предявена като частичен иск от общ размер на
остатъчното застрахователното обезщетение от 6000 лв., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноските по делото.
Допуснато е изменение на иска на осн. чл. 214 ГПК чрез увеличаване на размера му
до сумата 6692,59 лв., която представлява пълния размер на претенцията.
Ответникът е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП-то, както
и причинната връзка, и наличието на виновно и противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил. Прави възражение за съпричиняване. Твърди
необосновано завишаване на размера на определеното от ищеца обезщетение. Счита, че с
1
плащане на сумата от 4177,41 лв. е обезщетил ищеца в цялост. Сочи, че част от описаните в
ИМ ремонтни дейности не са необходими и част от посочените части не са увредени в
следствие на процесното ПТП. Твърди, че процесното МПС не е било в добро състояние и
без щети преди настъпване на ПТП-то. Намира, че вредите следва да се остойностят
съгласно Наредба № 24/2006г. Навежда доводи, че е налице тотална щета, при което
обезщетението следва да се определи по различен начин. Моли искът да бъде отхвърлен,
претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл. 498, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 498, ал.3 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК е обявено, че към датата на процесното ПТП – 07.04.2022г.,
отговорността на водача на л.а. „ Алфа Ромео 159“, с рег.№ СВ 6042 АК е била
застрахована при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”
Също така като безспорно е изведено, че на ищеца е заплатено от страна на ответното
дружество обезщетение в размер на 4177,41 лв. за процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди, вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, в това
число вредите, причинени на чуждо имущество.
Ответникът оспорва механизма на ПТП, както и обстоятелството, че причинените
вреди се дължат единствено на поведението на водача на „Алфа Ромео 159“, с рег.№ СВ
6042 АК.
Действително в практиката се приема, че влязлото в сила наказателно постановление
не обвързва съда по въпросите относно авторството на деянието, противоправността му и
вината на дееца, както това е предвидено за влязлата в сила присъда на наказателен съд, по
силата на чл. 300 от ГПК.
Въпреки горното съгласно чл. 413, ал. 2 НПК влезлите в сила присъди и решения/на
наказателния съд/ са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е
деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието.
Тоест, в хипотезата когато наказателното постановление е било проверено по съдебен
ред и съдът го е потвърдил с влязло в сила решение, както е в случая, това решение
обвързва гражданския съд по горепосочените въпроси – извършено ли е деянието; виновен
ли е деецът, наказуемо ли е деянието, включващи и механизма на ПТП-то. Ето защо съдът
намира, че в настоящото производство не следва да се разглеждат отново въпросите относно
2
механизма на ПТП-то, вината на водача на л.а. „Алфа Ромео 159“, с рег.№ СВ 6042 АК,
съответно противоправността на действията му.
С влязло в сила Решение № 1424/27.03.2023г. по н.д. 7239/2022г. по описа на СРС,
111-ти състав, се потвърждава наказателно постановление № 22-4332-006875/19.04.2022г.,
издадено от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което водача на л.а. „Алфа
Ромео 159“, с рег.№ СВ 6042 АК – Д. С. е наказан за осъществено административно
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, поради несъобразяване със светлинен сигнал.
Следва само да се спомене за пълнота, че гореизброените елементи от фактическия
състав на деликта се установиха и от приетите по делото доказателства – заключение на
САТЕ, Протокол за ПТП № 1795265/07.04.2022г., както и отчасти от показанията на св. Д.
С..
От мотивите на Решение № 1424/27.03.2023г. по н.д. 7239/2022г. по описа на СРС,
111-ти състав, както и от изготвената по делото САТЕ, се установява следния механизъм:
На 07.04.2022г. около 14:30 ч, л.а „Алфа Ромео 159“, с рег.№ СВ 6042 АК, се движел
по ул. „Костенски водопад“, с посока от ул. „Нишава“ към ул. „Тодор Каблешков“ и на
кръстовището с бул. „Гоце Делчев“ водачът Д. С. преминал на червен забранителен сигнал
на светофарната уредба и реализирал ПТП с идващия от лявата му страна автомобил „Киа
К5“, с рег.№ СВ 4765 МС. В следствие на удара л.а. „Киа К5“, с рег.№ СВ 4765 МС, се
отклонил наляво преминал през тротоара и се качил на бетонно стълбище с парапет.
Съдебно авто-техническата експертиза приема, че от техническа гледна точка
водачът на л.а. „Киа К5“, с рег.№ СВ 4765 МС е имал възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП, ако се е съобразил с червения сигнал на светофарната
уредба, изчакал е да светне зелен сигнал и тогава е предприел маневрата си за преминаване
през кръстовището.
В случая е констатирано нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а именно несъобразяване
на водача със светлинен сигнал.
Следователно, именно виновното поведение на водача на автомобил „Алфа Ромео
159“, с рег.№ СВ 6042 АК, който е преминава на червен забранителен сигнал на
светофарната уредба, е причина за настъпване на ПТП.
Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е извършено. Още повече, както се посочи по-горе, тя е
установена с влязло в сила решение на наказателен съд.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване, поради поведението на ищеца
– движение с несъобразена с пътните условия и интензивността на движението скорост в
кръстовище. В практиката се приема, че влязлото в сила решение на наказателен съд не
обвързва гражданския съд по въпросите относно съпричиняването, поради което това
възражение следва да се разгледа по същество.
Тук обаче е необходимо да се има предвид, че изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага
доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. /Р №98/24.06.2013г. по гр.д. № 596/2012г. на ІІ ВКС, постановено по
реда на чл.290 от ГПК/.
Съпричиняването на вредоносния резултат ще е налице, само ако именно
поведението на пострадалия е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху
3
действията на причинителя на вредата.
С оглед установения механизъм на процесното ПТП, съдът счита, че по делото не се
установи противоправно поведение на ищеца, което да е улеснило настъпването на вредите.
Горното се извежда и от заключението на вещото лице, в което е посочено, че по делото
няма данни, на база на които да се определи скоростта на движение на превозните средства,
включително МПС-то на ищеца, в момента и преди настъпване на удара.
С доклада по делото в тежест на ответника е разпределено доказването на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, предвид горното, съдът приема
възражението за съпричиняване за недоказано.
Относно размера на вредите съдът намира следното:
Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена
връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания
на автомобил „Киа К5“, с рег.№ СВ 4765 МС, противно на направените в отговора
възражения в тази връзка. Няма данни за обратното – част от вредите да са били налице към
датата на процесното ПТП, каквито възражения са наведени от ответното дружество.
Заключението на експертизата, съдът кредитира като достатъчно ясно и обосновано,
съответстващо и с Протокола за ПТП, Решението, потвърждаващо наказателното
постановление, и показанията на свидетеля, които кореспондират с възприетото от вещото
лице относно вредите и причинната връзка между тях и процесното ПТП.
Видно от заключението на САТЕ стойността на причинените щети на увредения
автомобил към момента на процесното застрахователно събитие по средни пазарни цени за
ремонт на автомобила е 10870,98 лв.
Неоснователно е възражението, че размерът на обезщетението следва да се определи
съгласно методиката на Наредба № 49/16.10.2014 г./ Наредба № 24/2006г./
В Раздел I чл. 4 от Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.2006 г.,
към което Наредба № 49/16.10.2014 г. препраща, представляващо Методика за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, е предвидено, че методиката се прилага като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства
(фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато обезщетението се
определя по експертна оценка. Цитираната методика не дерогира приложението на
разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя, като тя представлява
указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз. Пак според същата методика, при съдебно предявена претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие – чл. 386, ал. 2 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан
при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по
Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. (Решение № 52/08.07.2010 г. по т. дело№
652/2009 г. - Iт. о. ВКС)
Неоснователно е и възражението, че ищецът не сочи доказателства за извършен
ремонт на автомобила. Отстраняването на вредите не е предпоставка за присъждане на
обезщетение за такива, както приема и константната съдебна практика. Напротив, не следва
увреденото лице да бъде задължавано да отстрани имуществените си вреди чрез ремонт на
автомобила преди завеждане на делото. Възможно е увреденото лице да не разполага с
налични средства да извърши ремонта преди предявяване на исковата си молба, а също така
да не възнамерява да отремонтира автомобила, което е изцяло в негова дискреция.
4
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че
друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно
действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да
се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност. Макар и частите, които са
повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как
да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на
използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна
вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност на увреденото имущество е
10870,98 лв. /заключение по САТЕ/ и до който размер ищецът има право да получи плащане
по претенцията си.
Не е налице също тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, както твърди
ответното дружество. За да е налице такава е нужно стойността на разходите за
необходимия ремонт на процесния автомобил надвишава 70% от действителната му
стойност. Съгласно САТЕ действителната стойност на автомобила е 21368 лв., докато
разходите за необходимия ремонт, определени на база средни пазарни цени, са 10870,98 лв.
Тези разходи представляват 50,88% от стойността на автомобила, т.е. не надхвърлят 70%.
В настоящия случай е изведено като безспорно, че на ищеца е заплатено от страна на
ответника обезщетение в размер на 4177,41 лв. След приспадане на платената сума в
размер на 4177,41 лв. от дължимото обезщетение в размер на 10870,98 лв., остава сумата от
6693,57 лв., т.е искът следва да се уважи до пълния предявен размер от 6692,59 лв.
Относно разноските по производството:
На осн. чл. 78,ал. 1 на ищеца се дължат сторените по делото разноски състоящи се от:
ДТ – 268 лв., Депозит САТ – 250 лв., Платено адвокатско възнаграждение в размер на 900
лв./л. 76/ или общо 1418 лв. Неоснователно е наведеното възражение за прекомерност, тъй
като адвокатското възнаграждение е определено под минималния размер съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 МРАВ.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „....“ АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., да
заплати на Г. В. М. , с ЕГН: **********, с адрес: гр. ..... и със съдебен адрес: гр. ... адв. П. И.
Г., както следва:
-на основание чл.432 ал.1, вр. чл. 498, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД сумата 6692,59
лв., представляваща обезщетение за настъпили вреди върху л.а. „Киа К5“, с рег.№ СВ 4765
МС, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.04.2022г. в гр. София,
на кръстовището между ул. „Костенски водопад“ и бул. „Гоце Делчев“, поради виновното
поведение на водача на лек автомобил „Алфа Ромео 159“, с рег.№ СВ 6042 АК, чиято
деликтна отговорност е застрахована по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД „....“
АД, ведно със законната лихва върху главницата от 6692,59 лв. считано от 04.11.2022г. до
окончателното й изплащане.
-на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 1418 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6