Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г.,
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав,
на петнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в публично
заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия Д. Недева
адм. дело №1311 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба на Н.С.А.,***, чрез
пълномощника адв. С. срещу Решение №2153-03-58/25.05.2021г. на Директора на
Териториално поделение на НОИ-Варна, с което е отхвърлена жалба вх. №
1012-03-134/22.04.2021 г. на Н.С.А. срещу Разпореждане № 031-00-1533-3/13.04.2021
г. на Ръководител на осигуряването за безработица в ТП-Варна на НОИ, с което на
основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО,
ѝ е отпуснато парично обезщетение за безработица (ПБО) в размер на 12 лв.
дневно за период 04.02.2021 г. до 03.06.2021г.
В жалбата се
релевират доводи за незаконосъобразност на издадения
акт, поради допуснати нарушения на материалния закон, с оглед на което се
претендира неговата отмяна.
Твърди
се, че договорите за възлагане на управлението на търговски дружества са
облигационни договори, за които е приложимо гражданското законодателство, като
се изключва прилагането на Кодекса на труда по отношение на възникването,
развитието и прекратяването на гражданското правоотношение, доколкото не е
налице престация на работна сила, а осъществяването на специфична управленска
функция. Излагат се доводи, че в сключеното споразумение за прекратяване на
договорите за управление не е посочено основание за прекратяване, а само е
уреден моментът на прекратяване на договорите, поради което не може да се
приеме твърдението, че договорите са прекратени по взаимно съгласие. Сочи се,
че след прекратяване на търговските дружества „Медийна група Черно море“ ЕООД и
„Черно море прес“ ЕООД, чрез вливането им в дружеството „Варна риълтис“ ЕАД,
прекратяването на договорите за управление на жалбоподателката е по решение на
едноличния собственик на капитала на дружествата – „Холдинг Варна“ АД, а не в
резултат на постигнато взаимно съгласие. С оглед изложеното, моли съда да
отмени решението на Директора на ТП на НОИ – Варна, като неправилно и
незаконосъобразно и преписката да се върне на органа за ново произнасяне.
В открито съдебно заседание жалбоподателката, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата. По съществото на спора сочи, че за да е прекратен договора за управление и
контрол по взаимно съгласие, следва да има двустранно изразена воля от двете
страни. Твърди, че в случая не е налице съгласувана воля, доколкото вливането
на двете търговски дружества, чиито управителка е била А. е станало изцяло по
волята на техния собственик. С оглед на изложеното, моли обжалваното решение да
бъде отменено, като се отмени и предхождащото го разпореждане. Отправя искане
за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния
представител юрисконсулт Л. оспорва жалбата.
По съществото на спора отправя искане за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и недоказана, а оспореното решение на ръководител на ТП на
НОИ-Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждането да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно по мотиви, изложени в същото. Излага
твърдения, че в случая е било постигнато съгласие за прекратяване на договорите
за управление и контрол, което е било водещо при постановяване на
разпореждането. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, становищата и доводите на страните, и след
служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт, на
основание чл. 168,
ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Със заявление
вх. № 1465/09.02.2021 г., Н.С.А.,*** отправила искане за отпускане на парично обезщетение за
безработица на основание чл. 54а от КСО. Заявителката е посочила, че
последното й трудово правоотношение с работодател „Медийна група Черно море“
ЕООД и „Черно море прес“ ЕООД е прекратено, считано от 04.02.2021 г., по
решение на едноличния собственик на капитала. Към заявлението са приложени
споразумения за прекратяване на договор за възлагане на управление на Еднолично
дружество с ограничена отговорност „Медийна група Черно море“ ЕООД и „Черно
море прес“ ЕООД.
С
Разпореждане №031-00-1533 от 13.04.2021 г. на определения със Заповед № 1015-03-54/06.04.2016 г. /стр. 8 от адм.
преписка/ ръководител на осигуряването за безработица, на жалбоподателката е
отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 04.02.2021 г. до
06.06.2021г. в размер на 12,00 лева дневно. Разпореждането е издадено на
основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО и
като мотиви са посочени споразумения за прекратяване на договор за възлагане на
управление на „Медийна група Черно море“ ЕООД и договор за възлагане на управление
на „Черно море прес“ ЕООД. Същото е връчено на А. на 14.04.2021г.
Разпореждането
от 13.04.2021г. е оспорено пред Директора на ТП на НОИ - Варна, относно размера
и срока на обезщетението. С Решение № 2153-03-58/25.05.2021 г. Директорът на ТП
на НОИ – Варна е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил издаденото
разпореждане.
Решение № 2153-03-58/25.05.2021 г. на директора на Териториално поделение на
НОИ-Варна, е връчено на жалбоподателката на 31.05.2021г.
Жалбата срещу решението на директора на Териториално
поделение на НОИ-Варна до съда, е подадена чрез административния орган, на
14.05.2021г. Сезиращата съда жалба, е подадена от активно процесуално
легитимирано лице, което е адресат на издаденото решение от ответната страна, и
чиито права и законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е
осъществено в законоустановения срок по чл. 118,
ал. 1 от КСО, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба
е процесуално допустима.
В хода на съдебното производство от жалбоподателката са
представени Уведомление от „Холдинг Варна“ АД
и „Варна риълтис“ ЕАД, с които е А. е уведомена, че във връзка с взети
решения за вливане на дружеството „Медийна група Черно море“ ЕООД и „Черно море
прес“ ЕООД в дружеството „Варна риълтис“ ЕАД договорите за управление ще бъдат
прекратени едностранно.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред
настоящата инстанция е образувано по жалба на Н.С.А. против Решение
№ 2153-03-58/25.05.2021 г. на директора на Териториално поделение на НОИ-Варна.
Предмет на спора пред него е била жалба срещу разпореждане № №031-00-1533 от 13.04.2021
г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Варна, с което
по заявление от 09.02.2021 година е отпуснато парично обезщетение за
безработица, считано от 04.02.2021 г. до 06.06.2021г. в размер на 12,00 лева
дневно.
Оспореният акт е издаден в предписаната от
закона писмена форма и от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО. При издаването му съдът намира, че не са
налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Актът е съобразен с приложимата материалноправна уредба и с целта на
закона.
Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат
регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален
размер по чл. 68а
или професионална пенсия по чл. 168 и 3. не упражняват трудова
дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на
лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Спорът
по делото е относно срока и размера на обезщетението за безработица, т. е.
относно приложимата хипотеза, при която следва да се отпусне обезщетение за
безработица на жалбоподателката. Органът в случая е определил дължимото
обезщетение на Н.А. в срока и в размера по чл. 54б, ал. 3 от КСО като е приел, че
правоотношението между жалбоподателката и двете дружества - „Медийна група
Черно море“ ЕООД и „Черно море прес“ ЕООД, които са възникнали въз основа на
решения на общото събрание на дружеството и сключени договори за управление, са
прекратени с нейното съгласие. С горните съображения са обосновани
постановените актове.
Съгласно
чл. 54б, ал. 3
от КСО,
според която "Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени
по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на
основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за
държавния служител,
чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна
агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната
власт или
по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за
безработица за срок 4 месеца". Съгласно § 1 от Закона за изменение
на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. (обн., ДВ. бр. 99 от 2019
г., изм. бр. 34 и 55 от 2020 г.) дневният минимален размер на ПОБ се променя от
01.10.2020 г. на 12 лв. дневно.
Безспорно
нормата на чл. 54б, ал. 3 от КСО обхваща и прекратени договори за управление и
контрол, в този смисъл е и константната практика на ВАС /Решение №
17430/18.12.2019 по адм. дело № 9227/2017г. на шесто отделение, Решение №
12527/21.10.2017г. по адм. дело № 6953/2014г., Решение № 2695/01.03.2018г. по
адм. дело №13020/2018г./.
Правилно в оспореното решение е прието, че
при определяне размера и срока за получаване на ПОБ, законодателят изхожда от
източника на инициативата за прекратяване на трудовата
дейност/правоотношението.
В
случая е установено, че заявителката е безработно лице, регистрирано в
Агенцията по заетостта, а прекратеното правоотношение на същата е възникнало
въз основа на договор за управление, сключен по реда и условията на чл. 141, ал. 7 вр. с чл. 147 от Търговския закон. Основанието и съдържанието
на договора за управление го квалифицират като договор за поръчка /мандатно
правоотношение/, както основателно поддържа жалбоподателката. От горното
следва, че правоотношението с жалбоподателката не е трудово, нито служебно и
основанията за прекратяването му по КТ, ЗДСл., ЗОВСРБ, ЗМВР, ЗДАР и ЗСВ изрично
посочени от законодателя в разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, са неприложими.
Съществуващото мандатно правоотношение е прекратено със сключването на
споразумение с А., т. е. правоотношението с жалбоподателката е прекратено на
основание други закони по см. на чл. 54б, ал. 3, предл.
последно от КСО.
По делото безспорно се установи, че
съгласно представеният Протокол от 18.06.2020г. /л. 12 от адм. преписка/ от
заседание на Управителният съвет на „Холдинг Варна“ АД е взето решение по т. 1
„Медийна група Черно море“ ЕООД да се преобразува чрез вливане във „Варна
риълтис“ ЕООД. Съгласно Протокол от 18.06.2020г. /л. 27 от адм. преписка/ на
събрание на Съвета на директорите на „Варна риълтис“ ЕАД е взето решение по т.
1 „Черно море прес“ ЕООД да се преобразува чрез вливане във „Варна риълтис“
ЕАД.
Мандатното правоотношение на Н.А. е
прекратено, съгласно споразумение за
прекратяване на договор за възлагане на управление на Еднолично дружество с
ограничена отговорност „Медийна група Черно море“ ЕООД. Същото е приложено по
административната преписка /л. 14/ и от съдържанието му се установява, че
„Холдинг Варна“ АД, в качеството му на едноличен собственик на капитала на
„Медийна група Черно море“ ЕООД и Н.С.А., в качеството й на управител на
„Медийна група Черно море“ ЕООД са се споразумели, че считано от 04.02.2021г.
се прекратява договора за възлагане на управление на Еднолично дружество с
ограничена отговорност „Медийна група Черно море“ ЕООД, основавайки се на
решение на Едноличния собственик на капитала за преобразуване чрез вливане на
дружеството във „Варна риълтис“ ЕАД, взето на 18.06.2020г., вписано в ТР на
04.02.2021г. По т. 2 от споразумението страните са посочили, че нямат претенции
една към друга. Идентично е съдържанието и на споразумението, сключено между
жалбоподателката и „Варна риълтис“ ЕАД /л. 29 от адм. преписка/, с което
считано от 04.02.2021г. договорът за възлагане на управление на еднолично
дружество с ограничена отговорност „Черно море прес“ ЕООД е прекратен, като
също е посочено, че страните нямат финансови претенции една към друга.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че правилно и законосъобразно ответникът по делото е
стигнал до крайния извод, че жалбоподателката е дала своето съгласие за
прекратяване на договора за възлагане на управление на Еднолично дружество с
ограничена отговорност „Медийна група Черно море“ ЕООД, както и на този с
„Черно море прес“ ЕООД, като е положила подписа си под двете споразумения.
Сред допълнително ангажираните от А.
писмени доказателства не се намират такива, които да установят, че жалбоподателката
е била принудително/без нейно съгласие освободена като управител на цитираните
дружества. Съдът намира, че представеното уведомление от „Холдинг Варна“ АД -
едноличен собственик на капитала на дружеството „Медийна група Черно море“
ЕООД, с което А. е уведомена за взетото решение за вливане на дружеството във
„Варна риълтис“ ЕАД, както и за предстоящото едностранно прекратяване на
договорът за управление не следва да се кредитира. Съгласно чл. 180 ГПК
частният свидетелстващ документ установява, че съдържащите се в него изявления
са направени от подписалите го лица, но няма доказателствена сила за
истинността на отразените в него обстоятелства, т. е. същият има единствено т.
нар. формална доказателствена сила, но не материална доказателствена сила (с
изключение на случаите на удостоверяване на неизгодни за издателя факти).
Представеното съглашение, като частен документ се ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството
му. То не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито
датата и мястото на съставянето на документа, още повече, че в самото
уведомление не е посочена дата на издаването му, както и място. В уведомлението
липсва и отбелязване същото да е връчено на жалбоподателката. Съдът намира, че
липсва удостоверяване, че изявлението на едноличният собственик на капитала е
достигнало до жалбоподателката. Липсва удостоверяване на датата, на която е
станало това.
По отношение на представеното
уведомление от „Варна риълтис“ ЕАД, което е с идентично съдържание, съдът
намира, за относимо възражението, направено от ответника, че прекратяването на
този вид договор, а именно такъв за управление и контрол се извършва с решение
на съвета на директорите на „Варна риълтис“ ЕАД, а не еднолично представляващия
дружеството. Освен изложеното следва да се вземе предвид и фактът, че
въпросното уведомление е без отбелязване на датата на връчване на
жалбоподателката. Макар и да има изходящ номер, не е посочена дата и място на
съставяне на същото.
С оглед изложеното настоящият съдебен
състав намира, че процесния случай попада в хипотезата на чл. 54б, ал.3, предложение 1
от КСО при определяне размера и
периода на дължимото ПОБ. В случая превес следва да се даде именно на двете
споразумения, приложени към заявлението на жалбоподателката, защото с тях
същата е доказала прекратяване на правоотношението си с юридическите лица.
Съгласно
изложените мотиви в оспореното решение и приетите доказателства, по делото няма спор, че жалбоподателката
отговаря на тези изисквания.
С оглед на изложеното жалбата на Н.А. против Решение №
2153-03-58/25.05.2021г. на директора на Териториално поделение на НОИ-Варна, е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правна помощ, на ответника се дължи присъждане на
сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100
/сто/ лева.
По изложените
съображения, и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.А., ЕГН ********** *** срещу Решение
№2153-03-58/25.05.2021г. на Директора на Териториално поделение на НОИ-Варна, с
което е отхвърлена жалба вх. № 1012-03-134/22.04.2021 г. на същата срещу
Разпореждане № 031-00-1533-3/13.04.2021 г. на Ръководител на осигуряването за
безработица в ТП-Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка
с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, ѝ е отпуснато парично
обезщетение за безработица (ПБО) в размер на 12 лв. дневно за период 04.02.2021
г. до 03.06.2021 г.
ОСЪЖДА Н.С.А.,
ЕГН ********** *** да заплати на ТП-Варна на НОИ, сумата в размер на 100 /сто/
лева, съставляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: