Мотиви по НОХД № 80 по описа за 2019 г. на Поповски районен съд
Подсъдимата В.Й.С. ***, е
предадена на съд по обвинение за това, че „на
29.06.2018 г., в гр. П., общ.П., обл.Т., ул. “Р.“ № *,
в немаловажен случай е продала акцизни стоки без бандерол, а именно: 6 кг
нарязан тютюн за пушене на стойност 1392 лв., с дължим акциз в размер на 912
лв., когато такъв се изисква по закон, съгласно чл.28, ал.1 от ЗТТИ:
„Тютюневите изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или
продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху
потребителската опаковка при условията на чл.2, т.2 от Закона за акцизите и
данъчните складове: „на облагане с акциз подлежат: т.2 „тютюневите изделия“,
чл.100, ал.1, пр.2 от Закона за акцизите и данъчните складове:“тютюневите
изделия за местния пазар се предлагат и продават само облепени с бандерол“,
като деянието е извършено повторно“ – престъпление
по чл. 234,ал.2,т. 1, вр.с ал.1 и чл.28, ал.1 НК.
Районна прокуратура П. чрез прокурор
П. И. поддържа в с.з. обвинението като безспорно доказано, моли съда да наложи
наказание лишаване от свобода около средния размер, което бъде ефективно
изтърпяно.
Подсъдимата
В.С. се явява в с.з., дава обяснения, в които поддържа, че намерените в дома й
тютюн и цигари са оставени от трето лице, отрича умишлено да го е държала, навежда
доводи, че престъплението е било провокирано от полицейски служители, моли да бъде
оправдана. Упълномощеният й защитник адв.Б.К. ***,
ТАК, заявява, че обвинението не е доказано по необходимия убедителен и
категоричен начин, базира се изцяло на предположения, поради което пледира за
оправдаване на подсъдимата, а при условията на алтернативност за виновност и
приложение на чл.55,ал.1,т.1 НК с налагане на минимално ефективно наказание
лишаване от свобода.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата В.Й.С. живеела в къща, находяща се в гр.П., ул.“Р.“№*, била със средно специално образование, техник
полевъд по професия, разведена, безработна. Здравословното й състояние било
сериозно увредено, тъй като страдала от онкологично заболяване с поставена през
2015 г. диагноза „Хронична еритремия“ (МКБ – С94.1/КП №242 Диагностика и лечение на
левкемии - виж епикризи 2017-2018 г., издадени
от клиника по хематология при МБЛАЛ“С. М.“ЕАД гр.В., приложени л.13-16
от делото). В хода на разглеждане на делото била лекувана и в
Неврологично отделение при МБАЛ П. с поставена диагноза по М51.1 – „Увреждания на междупрешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“
/виж амбулаторен лист, л.65 от делото/. Била осъждана неколкократно /допълнителна
справка за съдимост л.28 и сл. от делото/, както следва:
1./ С присъда № 61/14.06.2001 г. по нохд № 293/2000
г. на ПпРС, за престъпление по чл.143,ал.1 НК, извършено на 30.10.1999 г. е
наложено наказание глоба в размер на 300 лв. Присъдата влязла в сила на
16.07.2001 г. За това осъждане е настъпила реабилитация по право на
осн.чл.86,ал.1,т.3 НК и съдът го отбелязва само като данни за личността й;
2./ С решение № 110/06.04.2007 г. по нахд № 110/2007
г. на ПпРС, за престъпление по чл.309,ал.1 НК извършено на 07.12.2005 г. е
освободена от наказателна отговорност по реда на чл.78а,ал.1 НК с налагане на
административно наказание глоба в размер на 500 лв. Решението влязло в сила на
23.04.2007 г. За това осъждане също е настъпила реабилитация по чл.86,ал.1,т.3 НК, съгласно задължителните указания дадени в т.4 от ППВС №7/1985 г.;
3./ С опр.№ 65/30.04.2009 г. за одобряване на
споразумение по нохд № 135/2009 г. на ПпРС, за престъпление по чл.316,вр. с
чл.308,ал.1 НК, извършено на 28.02.2008 г. е наложено наказание пробация,
включващо следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 6 м. и 2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 6 м. Определението влязло в сила на 30.04.2009 г.;
4./ С опр.№ 104/18.03.2011 г. за одобряване на
споразумение по нохд № 112/2011 г. на ПпРС, за престъпление по чл.234,ал.1 НК, извършено на 13.01.2011 г., са наложени наказания 6 м. ЛОС отложено по
реда на чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от 3 г., както и глоба в размер на
1 500 лв. Определението влязло в сила на 18.03.2011 г.;
5./ С опр. №
203/01.11.2017 г. за одобряване на споразумение по нохд № 287/2017 г. на ПпРС,
за престъпление по чл.234в,ал.1 НК, извършено на 14.07.2017 г., е било наложено
наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: 1.Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 1 г. при периодичност два пъти седмично
и 2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 г.
Определението влязло в сила на 01.11.2017 г.
6./ С пр.№
79/23.05.2018 г. по нохд № 236/2017 г. на ПпРС, потвърдена с решение № 75/05.01.2018 г. по внохд
№ 145/2018 г. на ТОС, за престъпление по чл.234,ал.2,т.1,вр. с ал.1 и чл.28 НК, извършено към 26.05.2017 г. било наложено наказание 3 м. ЛОС. На осн.чл.
23-25 НК било определено общо наказание по настоящото дело и нохд № 287/2017
г., а именно най-тежкото от тях 3 м. ЛОС, което било приспаднато на
осн.чл.25,ал.2 и ал.3 НК. Присъдата влязла в сила на 05.10.2018 г., като видно
от направеното отбелязване на 31.10. 2018 г. наказанието било изцяло изтърпяно.
Непосредствено преди приключване на съдебното
следствие пред първостепенният съд, РП П. ангажира допълнителни доказателства –
заверени копия от материали по ДП № 437/2019 г. образувано на 22.11.2019 г.
/л.92 и сл. от делото/ за извършено престъпление по чл.234,ал.1 НК.
Приложени са одобрени от ПпРС протоколи за претърсване и изземване на тютюн в
различни количества отново от жилището ползвано от подс.В.С.
***, както и при личен обиск от самата нея. Назначена е била и ФХЕ,
заключението към която /л.102 от делото/ посочва, че се касае за общо 11.09 кг
тютюн за пушене.
При наличните по делото доказателства за констатирани
предходни случаи на продажба на тютюневи изделия без бандерол, подс.С. несъмнено била наясно с обстоятелството, че подобна
търговия съставлява престъпление по НК, но въпреки това продължила да се
занимава с нея. Св.А.С. *** и не познавала лично подсъдимата, но била чула, че
тя продава тютюн без бандерол. Решила да си закупи за лична употреба тютюн за
пушене, за което на 29.06.2018 г. пристигнала с автобус в гр.П. Попитала
случайни хора и намерила адреса в гр.П. – ул.“Р.“ №*, където се срещнала и с непознатата
за нея подсъдима /виж показания в с.з., л.46/. Подсъдимата С. потвърдила, че
има тютюн за продан, като заявила, че са и останали 6 кг тютюн на цена по 32
лв./кг, който св. С. пожелала да закупи, за което заплатила сумата 192 лв. След
това подс.С. указала на св.С. да я последва в
съседния имот на ул.“Р.“№* /снимки л.23 от ДП/, на който отворила пътната врата
и взела черен найлонов чувал, който подала на св.С., след което последната се
отдалечила в посока към светофарите на ул.“Р“.
Във времето, в което св.С. пристигнала до дома на
подсъдимата, на секретен пост в близост били разположени полицейски служители –
свидетелите Х.Х. и П.П.,
които пряко възприели подаването на найлоновия чувал от подсъдимата и решили да
последват св.С.. Настигнали я на няколко метра от къщата на подс.С.
и извършили проверка на закупената от нея стока. Констатирано било, че се касае
за златистожълта ситно нарязана тревиста маса, с аромат на тютюн, разположена в
черната найлонова чанта, респ. количеството било разпределено в по-малки пликчета,
което било доброволно предадено от св.С. /протокол л.17 от ДП/. В
хода на ДП била назначени физикохимична и оценъчна експертизи, в заключенията
си към които вещите лица /съответно на л.28 и л.35 от ДП/ установили, че общото
нетно тегло на предоставените за анализ веществени доказателства е 6 кг; цялото
количество представлява тютюн за пушене без допълнителна индустриална
обработка; при стойност на тютюна 1 392 лв. и размер на дължимия
акциз за него 912 лв. В хода на ДП, на 25.10.2018 г. бил извършен и оглед на
местопроизшествието /приложен протокол л.20-21 ведно със снимков материал/.
При установената по-горе фактология, първоначално на
29.06.2018 г. С. била разпитвана като свидетел – пред съдия от ПпРС /протокол
за разпит по чнд № 155/2018 г., приложен л.54/, а
впоследствие на 20.02.2019 г. била привлечена в качеството на обвиняема за
това, че „на 29.06.2018 г., в гр.П., общ.
П. ул. “Р.“ № *, в немаловажен случай
е държала акцизни стоки без
бандерол, а именно: 6 кг нарязан тютюн за пушене на стойност 1392 лв., с
дължим акциз в размер на 912 лв., когато такъв се изисква по закон, съгласно
чл.28, ал.1 от ЗТТИ: „Тютюневите изделия се транспортират, пренасят,
съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с
бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл.2, т.2 от
Закона за акцизите и данъчните складове: „на облагане с акциз подлежат: т.2 „тютюневите
изделия“, чл.100, ал.1, пр.2 от Закона за акцизите и данъчните
складове:“тютюневите изделия за местния пазар се предлагат и продават само
облепени с бандерол“-престъпление по чл.234,ал.1 НК. В присъствие на
служебен защитник С. дала подробни обяснения, в които посочила, количеството
тютюн закупено от В.С.. Отделно от това, водещият разследването СРП преценил,
че са налице и достатъчно доказателства за виновността на В.С., поради което на
27.12.2018 г. я привлякъл в качеството на обвиняема по същото ДП по обвинение с
правна квалификация чл.234,ал.2,т.1, вр. с ал.1 НК, касаещо продажбата на същото количество тютюн
без бандерол. На 27.02.2019 г. в ПпРС било внесено споразумение за решаване на
наказателното производство по ДП № 407/2018 г. на РУП П. /приложено/, с което обв.С. била призната за виновна за държане на
акцизни стоки без бандерол на дата 29.06.2018 г. /описани по-горе/, за
което при условията на чл.55 НК и било наложено наказание 3 м. ЛОС отложено по реда на чл.66 НК за изп. срок от 3 г. След одобряване на споразумението от друг
състав на ПпРС по нохд № 55/2019 г. материалите били отново върнати в ДП, след
приключване на което прокурор РП П. изготвил ОА срещу подс.С.,
по който било образувано и настоящото НОХД № 80/2019 г. на ПпРС.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по неоспорим начин от събраните в
с.з. доказателства посредством приложените по ДП № 407/2018 г. по описа на РУП-П. писмени
доказателствени средства: протоколи за оглед и доброволно предаване, за които
съдът прие, че са съставени при условията и по реда, предвиден в НПК, поради
което го цени като годно доказателствено средства за събраните чрез тях
доказателства, съгласно чл.131 от НПК; справка за съдимост; експертни
заключения по изготвените в досъдебното производство оценителна /приобщено
заключение по реда на чл.282,ал.3,вр. с ал.1 НПК/ и физико-химична експертизи,
които съдът прие като законосъобразни и обосновани; експертно заключение по
изготвена в хода на съдебното следствие компютърно-техническа експертиза; от
показанията на изслушаните в с.з. свидетели – П.П., Х.Х., А.С. /с оглед възможността по чл.118 ал.1,т.1 от НПК/, А.Х.,
С.Д., А.А. и Т.И., на които съдът дава вяра изцяло,
като приема, че са логически издържани, свързани и непротиворечиви помежду си,
като заедно и поотделно подкрепят установената фактическа обстановка.
По
отношение на обясненията на подс.В.С. в с.з. /л.107/, които са насочени към пълното
й оневиняване чрез изтъкване единствено на обстоятелства, обуславящи липсата на
каквото и да била нейна съпричастност /в частност знание, че в нейния имот се
намират акцизни стоки без бандерол/ към извършеното престъпление, съдът намира,
че те изцяло противоречат на установените в хода на съдебното следствие
относими съм предмета на доказване обстоятелства. Преди да анализира нейните
обяснения, съдът отчете безусловно гарантираното му от закона право да дава
обяснения по обвинението каквито желае. За разлика от задължението, вменено на
свидетелите да говорят истината в наказателното производство (предвид
възможната наказателна отговорност по чл.290 НК), обясненията на подсъдимия, в
които оспорва обвинението са негово основно средство за защита и
доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се предопределя както
от тяхната последователност и логичност, така и от съответствието им с
останалия приобщен доказателствен материал (в т.см. р.№685/11.12.2003 г. по
н.д.№537/2003 г. І н.о.). Съобразявайки приобщения по делото безпротиворечив
доказателствен материал съдът прие, че обясненията на подс.С.
са неубедителни и недостоверни, поради което ги изключи от доказателствения
материал като негодни да бъдат ценени. В обясненията си пред съда подс.С. преди всичко посочва, че е била изненадана от
появата на полицейските служители в нейния имот с твърдения, че малко преди
това е продала тютюн на клиент; заявява, че не държи и не е продавала такава
стока;навежда доводи за провокация от страна на полицейските служители свързана
с констатирани предишни нейни сделки с акцизни стоки, т.е. развива хронология
на събитията, участници и собствените си действия по начин, противоречащ на
формалната логика, според съда и изцяло неотносими към формалния характер на
престъплението по чл.234 НК. Съдът счита, че акцента в тези обяснения следва да
бъде поставен на първо място в изясняване на твърденията за провокация към
престъпление от страна на полицейски служители – свидетелите Х. и П., които в
частност упреква, че не са изискали незабавно и не са снели от камерите в
къщата видеозапис, който да установи дали наистина е извършила продажба на св.С..
Анализирайки подробно действията на
полицейските служители Х. и П. съдът не намира основание за съмнение в тяхната
добросъвестност, а още по-малко не открива и някакво специално отношение към
подсъдимата свързано със създаване на преднамерени условия за извършване на
престъплението. В решението си от 03.02.2015 г. постановено по н.д.№ 515/2014
г. ВКС II н.о.
е имал възможност да посочи, че основополагащ
е принципът, че „вътрешното право и съдебна практика не следва да толерират
употребата на такива доказателства за осъждане на подсъдимия за престъпление,
което той не би извършил без недопустимата намеса на агенти под прикритие,
свързани с държавните служби, които в такива случаи имат ролята на провокатори“,
като се е позовал и на
практиката на ЕСПЧ по делото "Фурхт срещу
Германия" (Furcht v. Germany
23.10.2014).
В последното, а и в редица други решения (например Ramanauskas v. Lithuania от 05.02.2008
г. и Bannikova v.Russia от 04.02.2011 г.) ЕСПЧ е очертал дефиниция за
полицейска провокация, която най-общо е налице, когато „Служителите от специалните служби не се ограничават да разследват
криминалната дейност по пасивен по същността си начин, а прилагат такова
въздействие върху субекта, че го предизвикват/склоняват да извърши
престъпление, което той не би извършил, за да стане възможно събирането на
доказателства за извършването му и да бъде повдигнато обвинение“. Следователно
за да бъде отговорено дали в случая е била налице полицейска провокация е
необходимо да бъде изяснен въпроса дали престъплението е щяло да бъде извършено
без намесата на полицейските служители Х. и П.. Както вече съдът посочи по-горе
по делото липсват данни за дори минимално основание за преднамереност и
субективизъм в техните действия – установено е, че двамата полицаи са били разположени
на секретен пост в близост до дома на подсъдимата именно във връзка с
провеждана СПО за противодействие на престъпления с акцизни стоки /показания на
св. Х.,л.45/. Двамата полицейски служители потвърждават, че в кръга на
служебните си задължения знаят, че подс.С. се
занимава с подобна търговия, за което многократно е била санкционирана и това е
бил конкретният повод да я проверят на 29.06.2018 г. От друга страна по делото
няма никакви обективни данни, че св.С. е познавала подс.С.
/обстоятелство потвърдено и от двете/, а до инкриминираната дата св.С. даже не
е била виждала подс.С. и не е знаела къде живее; до
същата дата св.С. не е била позната и на полицейските служители.Конкретната
намеса на двамата полицейски служители е била именно във връзка с последваща проверка
на вече закупената от св.С. стока – намеса, която според този съдебен състав не
може да бъде подведена под хипотезата на полицейска провокация в смисъла на
дефиницията посочена по-горе в мотивите, поради което обясненията на подс.С. в тази им част са неубедителни и не следва да бъдат
кредитирани.
По същият начин следва да се
отговори и на отправеният към полицейските служители упрек от страна на
подсъдимата, че не са изяснили самоличността на непознатото лице, което в същия
момент на проверката е било в нейната къща; както и проявената пасивност при
сваляне на запис от камерите към този начален за разследването момент. Не е
спорно, а и е видно от снимка № 4 на л.76 от делото, че в 10.46.07 ч. от обекта
на подсъдимата излиза неустановено лице от
мъжки пол. Същото е било непознато и на полицейските служители Х. и П. и
въпреки желанието на съда самоличността на същото не бе установена. Това
обстоятелство, както и проявената пасивност при разследването свързана с
непреглеждане на записите наличните и работещи към този момент камери в обекта
по никакъв начин не е накърнило правото на защита на подсъдимата и тя не може
да черпи правата от собственото си престъпно поведение. Хипотезата, че
неизвестното лице от мъжки пол, самоличността на което не е установена по
делото, е съпричастно към извършаната продажба на тютюн изначално е абсурдна,
тъй като подсъдимата по същество релевира довод за това, че
престъплението макар и извършено в нейния дом, не е извършено от нея, а тя евентуално
се явява само посредствен извършител. Посредственото извършителство е особен начин на
извършване на престъпление, при което изпълнителното деяние не се извършва
пряко от дееца, а от други лица, които без наличие на престъпен умисъл,
мотивирани от него, извършват самото деяние. В случая обаче не е налице подобна
хипотеза, тъй като по никакъв начин от доказателствата по делото не се
потвърждава твърдението на подсъдимата, че друго лице е оставило в дома й
акцизните стоки. Св.С. е категорична в хронологията на събитията във връзка с
закупуване на тютюна именно лично и непосредствено от подс.С.,
и липсва дори формална възможност за това акцизните стоки да са оставени от неустановено
лице в къщата на подсъдимата. Всичко посочено по-горе относно начините на
получаване на акцизните стоки без бандерол, респ. причините за това, до голяма
степен е и без такова правно значение доколкото според практиката на ВКС „са без правно значение причините за
придобиване на акцизните стоки без бандерол, времетраенето на осъщественото
държане, както и собствеността на държаните инкриминирани стоки по чл. 234,ал.1 НК“. /в т.см.р.№ 57/17.02. 2011 г. по н.д.№ 499/2010 г. на ІІ н.о. ВКС/.
Така и или иначе, самата подсъдима в
хода на съдебното следствие представи флаш-памет /приложена като ВД по делото/,
на която твърди, че има доказателства, които я оневиняват. Преди всичко съдът
намира за необходимо да посочи, че има принципно разбиране за това, че
видеозапис, направен с предварително поставена на обществено място камера може
да бъде доказателство в наказателния процес, разбира се след назначаване на
съответна експертиза за неговата автентичност и снемане на информацията от него
(в
т.см. виж решения № 602/20.02.2012 г. по н.д.№ 2736/2011 г. на III
н.о.; №
132/17.03.2009 г. по н.д. № 93/2009 г. на III н.о. и № 442/28.11.2012 г. по н.д.№
1645/2012 т. на III
н.о. ВКС).
Освен това, няма спор за това, че записите от предоставената от подс.С. флаш-памет не са направени по реда на НПК и за
целите на наказателното производство. Налице е обаче значителна като обем и
последователна съдебна практика, че такива записи принципно могат да бъдат
годно доказателство в наказателното производство и да се ползват за изясняване
на релевантни за изхода му факти (в този смисъл вж. например р.№ 170/19.
07.2013 година на ВКС, ІІІ н.о., р. 185/10.04. 2012 г. на ВКС, ІІІ н.о. и др.).
От друга страна, съдът не намира никакво процесуално и времево ограничение във
връзка с приобщаване на такъв видеозапис за пръв път в хода на съдебното
следствие. Това е така, защото доброволното предаване на предмети с характер на
веществени доказателства може да бъде извършено от всяко лице, у което тези
предмети се намират, включително обвиняем, свидетел или лице, което няма
конкретно процесуално качество (в т.см. р.№ 228/09.06.2014 г. по
н.д.№ 355/2014 г. I н.о. ВКС). Ето защо съдът прие в с.з.
представената от подс.С. флаш-памет и назначи
компютърно-техническа експертиза. В заключението си по делото /л.78, прието без
възражения от страните/ в.л. П.Т. е категоричен, че при оглед на видеорекордера
в обекта на ул.“Р.“№* не е установено наличие на следи от въздействие върху
същия В показанията си пред съда свидетеля А.А.
/л.54-55, управител на фирмата поставила камерите и видеорекордера в обекта/
принципно посочва, че записите от камерите се съхраняват максимум 2-3 месеца и
в конкретния случай записът е свален от неговия колега – св.Т.И.. Изслушан в
същото с.з. /л.55/ този свидетел потвърди, че по искане на подс.С. е свалил запис за времето, което тя е посочила.
Съдът пресъздава техните показания именно във връзка със заявеното от вещото
лице, че е констатирало несъответствие от 19 минути, като изцяло споделя
обяснението му за това, че то се дължи на изрязване на записа за времето от
10.20.44 ч. до 10.41.17 ч. Въпреки, че съдът ползва като ВД приложената флаш-памет по същество намира,
че записът върху нея не опровергава обвинителната теза, а точно обратното. При
извършеният по реда на чл.285 НПК оглед на ВД в с.з. категорично се изясни
хронологията на пристигане на св.С. в обекта, последващото и излизане с
найлонова торба заедно с подс.С., респ. последващото
пристигане на полицейските служители. Действително не е съществувала пречка за
полицейските служители още към този момент да прегледат записите и от другите
две камери в обекта на подсъдимата, което не са сторили дори и в хода на
разследването независимо, че на още на 25.10.2018 г. е бил извършен и оглед на
местопроизшествието, когато тези записи вероятно още са били налични. Прави
впечатление обаче, че подс. С. също не е предприела действия по предоставяне на
тези записи – извикала е в обекта св.Т.И. конкретно му е посочила кой запис и
от коя камера да бъде свален, т.е. не е имало никаква пречка да поиска сваляне и
на друг запис, който според нея би я оневинил - например от камера, която е
заснела продажба извършена от друго лице – предположения, на които съдът очевидно
не може да обоснове присъдата си.
Пълнотата на настоящото изложение изисква и отговор на останалите
възражения на подсъдимата и нейният защитник, свързани с твърдения за нарушено
право на защита с оглед възможното различно количество тютюн, което е продала подс.С. на св. С.. Обвинението пред първостепенният съд
касае количество 6 кг тютюн за пушене–количество, за държането на което подс.С. е била осъдена по нохд № 55/2019 г., респ. за
продажбата на което е обвинена и подс.С.. Повод за
съмнение у подсъдимата очевидно пораждат показанията на св.С. в с.з. /л.46/,
където за пръв път посочва, че е закупила 4 кг тютюн по 32 лв. и общо е
заплатила 128 лв. Това противоречие по никакъв начин не нарушава правото на
защита на подс.С. доколкото количеството тютюн закупено
от св.С. е било предадено веднага за нуждите на разследването и то в
опаковките, в които е закупено, като
видно от протокола за доброволно предаване /л.17 от ДП/ се касае за точно за 6 кг тютюн
разпределен в по-малки опаковки. В постоянната си практика ВКС е имал
многократно повод да се занимае с правната природа на този вид протоколи за
доброволно предаване, като неизменно и нееднозначно е приемал /например р.№
204/2010 г. по н.д. № 129/2010 г. на II н.о.; р.№202/2015 г. по н.д.№ 1224/2014
г., II н.о.;р.№ 50/01.03.2016 г. по н.д. № 117/2016 г. на II н.о. и р.№
220/2016 г. по н.д.№ 832/ 2016 г. на ІІ н.о./, че се касае за вид
доказателствено средство, нерегламентирано в НПК, което валидно закрепва (“дава процесуална легитимация”)
приобщаването
към материалите по делото на доказателства, без значение писмени или веществени,
по реда на доброволното им предаване от съответното лице, в чиято фактическа
власт се намират те.
За годността на протокола за доброволно предаване е без значение качеството на
лицето, което извършва предаването и кръга от правомощията му, като е допустимо
действието да бъде извършено от всяко лице, тъй като целта е веществените
доказателства, които се предават да бъдат приложени по делото по начин,
гарантиращ тяхната истинност и със запазен първоначален външен вид. В този
контекст е и практиката на въззивния на този съд Окръжен съд Т., който в
решение № 39/13.05.2013 г. по внохд № 288/2012 г. се
позовава и на още едно решение на ВКС, а именно № 417/26.10.2011 г. по н.д.№
2026/2011 г. на ІІ н.о., в което при подобна на настоящата хипотеза, твърденията
на подсъдимия са признати само за защитна теза, опровергана именно от
отразеното в протокола за претърсване и изземване, който реално има същите
външни белези. Ето защо съдът не намира основание за съмнение в показанията на
св.С. относно количеството закупен тютюн, като приема, че се касае за
субективна грешка в нейните възприятия свързана с липса на претегляне на тютюна
в дома на подсъдимата, а и изминалият дълъг период от време.
Предвид установеното в хода на съдебното следствие,
след извършен детайлен анализ и проверка по реда на чл.107,ал.5 НПК на
събраните по делото доказателства, съдът прие, че подс.В.Й.С.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението,
субсумиран под нормата на чл.234,ал.2,т.1,вр. с ал.1 и чл.28, ал.1 от НК, което
безусловно води до ангажиране на наказателната й отговорност. Налице са елементите от обективната
страна на състава на престъплението – акцизни стоки, какъвто се явява годния
тютюн за пушене според чл.28,ал.1 от ЗТТИ и чл.2,т.2 от ЗАДС. За държането на
тези стоки ЗТТИ и чл. 100,ал.1 от ЗАДС възлагат задължение за поставяне на
акцизен бандерол върху потребителската опаковка. Изпълнителното деяние се изразява в продажба
/фактическо разпореждане/ с посоченото количество тютюн на св.С. -
обстоятелства, които са напълно изяснени, поради което съдът приема, че е
налице необходимата съставомерност на реализираното от подс.С.
инкриминирано поведение по чл.234,ал.1 от НК.
Следва
да се обсъди и другият съществен съставен елемент на престъплението – явява ли
се случаят немаловажен при тези обективни обстоятелства. По аргумент от
противното (Per argumentum
a contrario) на легалната дефиниция за маловажен
случай – чл. 93, т.9 от НК настоящият съдебен състав намира, че случаят е
немаловажен поради следното: За този тип формално престъпление вредните
последици не могат да се преценяват като настъпил реално противоправен резултат
и причинена конкретна вреда. С осъществяването на този тип престъпления винаги
се създава опасност от увреждане на обществените отношения, в случая свързани с
нормалното осъществяване дейността на
отделните стопански отрасли. В този смисъл продажбата на акцизни стоки с обща
стойност 1 392 лв. и дължим акциз 912 лв. сериозно застрашава стопанските
отрасли, свързани с производство, разпространение и търговия с акцизни стоки.
Предвид сравнително голямото количество на предмета на престъплението и сравнително високата пазарна стойност, която
общо имат съдът счита, че деянието не представлява маловажен случай, поради
което подсъдимата правилно е подведена под наказателна отговорност, а не с
ангажиране на административно- наказателната й отговорност за извършено от него
нарушение по ЗАДС. Ето защо настоящият случай очевидно се явява немаловажен и
деянието е съставомерно по предложената от РП П. правна квалификация. С оглед
съдебното минало на подс.С. деянието правилно е
квалифицирано по-тежко по чл.234,ал.2,т.1,вр. с чл.28,ал.1 НК. Повторното
извършване на престъпление [по арг. от чл.28,ал.1 НК]
е налице, когато деецът го е извършил, след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление. Видно от справката за съдимост обсъдена в
уводната част на мотивите, настоящото деяние действително следва да се
квалифицира по-тежко, тъй като разгледано през призмата на осъждането й по нохд
№ 112/2011 г. на ПпРС отново за престъпление по чл.234,ал.1 НК, се явява
„повторно”, тъй като е извършено преди изтичане на преклузивният 5 годишен срок
по чл.30 НК. От субективна страна деянието е извършено виновно, умишлено, с
пряк умисъл, като мотивът за извършване на деянието е желание за обогатяване,
чрез извършване на неправомерни действия.
Преди до посочи конкретните
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът намира за необходимо да отбележи,
че не отчита поведението на подс.С. в с.з. като
отегчаващо вината
обстоятелство, тъй като конкретното поведение на подсъдимия в хода на съдебното
следствие свързано с липса на самопризнание, следва да се приема единствено
като израз на правото му на защита по смисъла на чл.15 и чл.16 от НПК. Липсата
на самопризнание, демонстрирано разкаяние, съжаление или критичност към
извършеното деяние са факти, които не могат да отегчават
наказателноправното положение на
подсъдимия /в т.см. и р.№ 580/30.12.2009 г. по н.д.№ 672/2009 г. на ВКС, ІІІ
н.о./, и това е така, защото изискването на разкаяние е равносилно на
задължение за признаване на престъплението, а очевидно това влиза в
противоречие с основните принципи на наказателно-процесуалното право.
При индивидуализацията на наказанието, след извършване
на цялостна проверка на събраните по делото
доказателства, съдът се съобрази с разпоредбите на чл.36 и чл.54 НК като прие,
че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да го мотивират
да определи наказанието при условията на чл.55 НК. Предвидените в чл.234,ал.2,
т.1 НК кумулативни наказания са лишаване от свобода в размер от 2 до 8 г. ЛОС и
лишаване от права по чл.37,ал.1,т.7 НК, при което и отчитайки липсата на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че в рамките тези
рамки на подс.С. да бъде наложено наказание в специалния размер от ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА което на осн.чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС бъде ефективно
изтърпяно при първоначален „общ“ режим
предвид съществуващата обективна невъзможност за приложение института на
условното осъждане с оглед съдебното й минало. Съдът не наложи на подс.В.С. допълнителното наказание „лишаване от право да
упражнява търговска дейност с акцизни стоки” макар и същото да е задължително
при настоящия случай свързан с престъпление по чл.234,ал.2,т.1 НК извършено под
формата на „продажба”. По делото липсват доказателства относно това подсъдимата
да е извършвала по занятие търговска дейност с акцизни стоки, т.е. не може да
бъде лишена от право, което не е притежавала и не може да бъде лишена от право
по чл.37,ал.1,т.7 НК, което евентуално може да придобие в бъдещо време (в т.см. р.№ 574/16.12.1993 г. по
н.д.№ 419/ 1993 г. на І н.о.).
Съдът определи наказанието при превес
на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, като от една страна
отчете тежкото здравословно състояние на подс.С. (обсъдено подробно по-горе, което
макар и в случая да няма характер на изключително смекчаващо обстоятелство
съществено понижава обществената опасност на дееца в какъвто смисъл са решения на
ВКС -№312/11.11.2014 г. по н.д.№ 981/2014 г. на III н.о.; № 483/ 15.12.2014 г. по н.д.№ 1471/2014 г. на III н.о.; № 426/24.11.2014 г. по н.д.№ 1360/2013 г. на III н.о.). От друга страна като отегчаващи вината обстоятелства
съдът отчет сравнително високата стойност на акцизните стоки предмет на
престъплението и най-вече съдебното минало на подсъдимата извън осъждането й по
нохд № 112/2011 г. на ПпРС, което е взето предвид при настоящата по-тежка
квалификация (по арг. от чл.56 от НК). В тази контекст
не може да не бъде отчетено и осъждането по нохд № 236/2017 г. на ПпРС
отново за такова престъпление, за което е наложено ефективно наказание 3 м.
ЛОС, което е групирано с наказание пробация по реда на чл.25,ал.2 и ал.3 НК и
реално не е търпяно от подсъдимата. По отношение представените от РП П. в с.з. материали
по ДП № 437/2019 г. образувано на 22.11.2019 г. /л.92 и сл. от делото/ за
извършено престъпление отново по чл.234,ал.1 НК съдът намира, че те не могат да
бъде възприемани като част от оценката за нейната личност, тъй като противното
очевидно би нарушило презумпцията за невиновност. Наред с това, в ДП
/л.77/ е приложена и характеристика на подс.С., която
съдът също не ползва в изграждане на преценката си за нейната личност доколкото
липсват данни за лицето, което я е изготвило и основата, на която се базира. Не следва
да бъде оценявано като отегчаващо вината обстоятелство и това, че осъдената не
е трудово ангажирана, тъй като е видно, че установените заболявания са сериозна
пречка за полагане на труд.
На основание чл.234,ал.3 от НК съдът
отне в полза на държавата веществените доказателства:
зелен прозрачен полиетиленов чувал с етикет на НТЛ при ОДМВР – Т. с надпис:
„изследвано ВД“, съдържащ 4 бр. хартиени торби с общо тегло 6 кг нарязан тютюн
за пушене, като постанови бъдат унищожени; по отношение ВД -1 бр. флаш-памет,
оранжева на цвят, приложена по делото, постанови да бъде върната на подсъдимата
С..
Съдът
се произнесе и по въпроса за разноските, като осъди подсъдимата да заплати общо
сумата 304.57 лв., от които 116.89 лв. за вещи лица от ДП – в полза на ОДМВР Т.
и 187.68 лв.
за в.л. от съдебната фаза по бюджета на съдебната власт по сметка на ПпРС.
Водим от
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: