Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. П.,…9.....юли….2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.ският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на…ЕДИНАДЕСЕТИ …ЮНИ….
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ДЕВЕТНАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря......ЖЕНИ……СТОЙЧЕВА,…като…разгледа……
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…353..…
по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е
образувано на основание въззивна жалба,
подадена от „***“- ЕООД със седалище и
адрес на управление в гр.П., ул. „***“№25, ЕИК-*** – ищец в първоинстанционното
производство по гр.д.№4499/2018г. по описа на П.ски районен съд, Гражданско
отделение, чрез пълномощника адв. Д.Ц. от САК, преупълномошена от АД “***“ със
съдебен адрес ***, пл.“***“№4, ет.4, срещу постановеното по делото съдебно
Решение №1714/22.01.2019г., с което са
отхвърлени като неоснователни предявените от въззивния жалбоподател срещу И.Д.З.,
ЕГН-**********, по реда на чл.422 във
вр. чл.415 от ГПК, искове за
установяване на вземането му за следните суми: 239.25лв., представляваща
главница за предоставени, но незаплатени *** услуги, 34.49лв.- лихва за забава за периода от
01.05.2015г. до 13.03.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -16.04.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №1608/17.04.201м8г. по
ч.гр.д.№2534/2018г. на ПлРС.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважат
установителните искове, предявени по реда на чл.422 от ГПК. Изтъкват се
следните оплаквания: Наследодателят на ответницата по иска И.З. – П.Н.З. е бил
в договорни отношения с оператора на ***-услуги,
като потребител съгласно чл.8,ал.1 и 3 от наредба №4/14.09.2004г, според която
получаването на *** услуги се осъществява при публично известни общи условия.
Въззивният е изпълнил задължението си за предоставяне на *** услуги на адрес в
гр.П., ул.“***“№***, вх.“А“, ап.40, за които
при оператора има открита партида ИТН *** на името на наследодателя.
Абонатът не е изпълнил задължението си да заплати ползваните услуги по издадените
фактури. От *** са правени опити за доброволно уреждане на отношенията, при
които е установено, че наследодателят П.Н.З. е починал на 11.12.2015г. и е
оставил като наследници ответницата И.З.-съпруга и две деца.Съгласно ЗН
правата, и задълженията на наследодателя са преминали към наследниците.По
силата на чл.60 във вр. чл.29,ал.1 от ЗН наследниците отговарят за изпълнението на поетите
задължения от починалия; Неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил искато,
като е приел, че *** операторът не е представил карнети за процесния период,
тъй като такива са приложени и се
намират в кориците на делото. Карнетите и фактурите установяват по безспорен
начин извършването на претендираната услуга и нейната стойност.
Ответницата по
въззивната жалба И. Д.З., която е и
ответница по исковете в първоинстанционното производство, не е подала отговор
на исковата молба. В съдебно заседание на въззивната инстанция чрез
пълномощника адв. Г.Г. от АК-П., изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и предлага да бъде потвърдено обжалваното решение.
Пред въззивната
инстанция не са представени нови доказателства.
П.ският окръжен
съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във
въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба, подадена от „***“-ЕООД със седалище и
адрес на управление в гр.П., ул.“***“№25 - ищец в първоинстанционното
производство по гр.д.№4499/2018г. по описа на П.ски районен съд, Гражданско
отделение, против РЕШЕНИЕ №1714/09.11.2018г, постановено по същото дело, е ДОПУСТИМА като подадена в срок, срещу съдебен
акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№4499/2018г. по описа на Районен съд-П., е образувано на основание
предявени по реда на чл.422 от ГПК обективно
съединени установителни искове за
парични вземания, от ищеца (понастоящем въззивник) „***“-ЕООД кък седалище в гр.П., против ответницата (
понастощем въззиваема) И.Д.З. с постоянен адрес ***,както следва:
239.25лв.-главница;34.49лв.- лихва за забава за периода от 01.05.2015г. до
13.03.2018г. и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение -16.04.2018г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди следното: Ищцовото търговско дружество „***”-ЕООД - гр.
П., е депозирало заявление по реда на
чл. 410 от ГПК срещу ответницата И.Д.З. ***, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2534/ 2018 год. по описа на П.ския
районен съд и е издадена Заповед за изпълнение за следните суми: главница - 1091,26 лв.; 248.18 лева – законна лихва за забава за
периода 01.07.2013 г. – 13.03.2018 г., законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението - 16.04.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата от 26.79 лв. – ДТ и сумата от 360.00 лв. – адвокатско
възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: Незаплатени *** услуги, за
които са издадени фактури в периода от 31.05.2013 г. до 28.02.2018 г. Срещу заповедта е постъпило
възражение по чл.414 от ГПК, което обуславя и правния интерес от предявяването на установителния иск. Ищцовото дружество е
предоставяло на П.Н.З. в качеството на потребител по смисъла на чл. 3 от Наредба
№ 4 от 14. 09. 2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, водоснабдителни
и канализационни услуги на обект с адрес: гр. П., ул.***“№***, вх.А, ет.4, ап.10, за който са издавани фактури в
периода от 31.03.2015год. до 28.02.2018 год. За горепосочения адрес лицето има открита партида в
регистрите на *** П. с ИТН номер ***. Между ищцовото дружество и П. З. е налице облигационно
отношение, което се регулира от Закона за водите, Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба №4 от 14. 09. 2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи и от Общите условия на *** П.. Съгласно разпоредбите на чл. 8
ал. 1 и 3 от горепосочената Наредба
получаването на *** услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от *** оператора и одобрени от собственика (собствениците) на ***
системи или от съответния регулаторен орган, създаден със закон, или в
изпълнение на концесионен договор.Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен и местен ежедневник. В срок до 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат във *** оператора заявление, в което да посочат различни условия. Посочва се, че абонатът е починал
и ответницата се явява една от наследниците му. В заключение ищцовото
дружество моли съда да признае за установено вземането му срещу ответницата за непогасени по давност суми, съобразно
припадащия се наследствен дял, както следва: 239,25лв.- главница, 34,49лв.-
лихва за забава за периода 01.05.2015г. до 13.03.2018г. и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението-16.04.2018г- до окончателното изплащане
на задължението Претендира
се и присъждане на направените деловодни
разноски.
Ответницата И.Д.З.,
чрез пълномощника адв. Г.Г. от АК-П. е
подала писмен отговор на исковата молба, в който е изразила становище за
неоснователност на исковата претенция. Възразила е, че няма качество на
потребител за ползване на ***-услуги за посочения имот в ИМ и не дължи плащане
за претендирания период.
По делото са
събрани писмени доказателства и е приложено свършено ч.гр.д.№253482018г. по
описа на ПлРС, ГО, образувано като заповедно производство между същите страни.
С обжалваното
понастоящем съдебно Решение №2714/09.11.2018г., П.ският районен съд, Гражданско
отделение, VІІ-ми гр.с-в е отхвърлил изцяло исковата претенция. За да постанови
този резултат е приел, че ответницата няма качество на потребител на *** услуга.
Въззивният съд приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО и ДОПУСТИМО,
но НЕПРАВИЛНО.
Във
въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и
допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК,
въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе
относно правилността на обжалваното
решение, съдът съобрази следното:
Въз основа на събраните доказателства се установява
следното от фактическа страна:
Със Заповед №1608/17.04.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по частно гр.д.№2534/2018г. по описа на П.ски
районен съд, Гражданско отделение, е разпоредено длъжникът И.Д.З., ЕГН-**********
с постоянен адрес *** ( понастоящем ответник по въззивната жалба), да заплати
на кредитора „***4-ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“***“№25,
ЕИК-*** (понастощем въззивен жалбоподател), следните суми: Главница в размер на
1091.26лв; 248.18лв.- законна лихва за забава за периода от 01.07.2013г. до
13.03.2018г., законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението – 16.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и д.т.
от 26.79лв. и 360.00лв.- адвокатско възнаграждение. В заповедта е посочено, че
вземането произтича от незаплатени *** услуги, за които са издавани фактури за
периода от 31.05.2013г. до 28.02.2018г.(л.542 от приложеното
ч.гр.д.№2534/2018г. на ПлРС)
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата И.З.
на23.04.2018г.(л.54) На 04.05.2018г., същата е подала възражение на основание
чл.414 от ГПК, регистрирано с Вх.№11593/04.05.2018г. по входящия регистър на
ПлРС. В него длъжницата е заявила, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение, тъй като вземането на „***“-ЕООД –П. е
погасено по давност и не знае от къде произтича претендираното
възражение.(л.55)
С Разпореждане №4972/08.05.2018г.,постановено по
ч.гр.д.№2534/2018г., заповедният съд е уведомил заявителя за постъпилото
възражение от длъжницата и му е указал на основание чл.415,ал.1 от ГПК, че в
1-месечен срок от уведомлението може да предяви иск за установяване
съществуването на вземането, като довнесе дължимата д.т(л.56) Съобщението е
връчено на представител на заявителя на 21.05.2018г.(л.58). Заявителят в заповедното производство „***“-ЕООД
– П. е подал по реда на чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.415 от ГПК, иск за установяване съществуването на част от
вземането, за което е издадена Заповед №1608/17.04.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гр.д.№2534/2018г. на ПлРС, въз
основа на който е образувано първоинстанционното исково производство по
гр.д.№449982018г. на ПлРС. Исковата молба е изпратена по пощата с клеймо на
подателя от 20.06.2018г. и е регистрирана с Вх.№16498/21.06.2018г. по регистъра
на ПлРС.
От събраните в хода на съдебното дирене доказателства се установи следното:
Наследодателят на ответницата И.Д.З. *** - П.Н.З., ЕГН-********** е бил абонат на ищцовото водоснабдително дружество (сега
въззивник) „***“-ЕООД-П., за водоснабден имот, представляващ апартамент в гр.П.,
ул.“***“,№***,вх.“А“, ет.4,ап.10, за който в регистрите на дружеството има разкрита партида с ИТН
номер ***.
Съгласно справка в НБД „Население“, на която се е
позовал ищецът и каквато съдът служебно е извършил, на 11.12.2015г. абонатът П.Н.З.
е починал и е оставил като наследници по закон, призовани към наследяване, три
лица - ответницата И.Д.З.(съпруга) и две
деца – Л.П.Т. и Н.П.З.. Съгласно справката
тримата наследници имат постоянен адрес ***, т.е. водоснабдения имот, за
който е разкрита партида на името на наследодателя;
След смъртта на абоната, неговите наследници не са заявили пред
оператора промяна титуляра на партидата.
От представения на л.38 от първоинстанционното дело
карнет, воден от „***“-П. на името на наследодателя П.Н.З. за имота в гр.П.,
ул.“***“№***, вх.“А“ ,ап.10 ( за студена и топла вода), се установява, че за
периода от 24.09.2013г. до 22.05.2018г. са отчитани и отразявани показанията на
водомерите в имота и е изчислявано съответното количество консумирана вода.
Въз основа на данните от карнетите са съставяни
ежемесечно фактури за дължимите суми от абоната.(л.27-л.37от
първоинстанционното дело)
Размерът на задължението по общо 35броя фактури с
падеж на задължението от 30.04.2015г. до 30.03.2018г., е отразено в таблицата
на л.5 от исковата молба. Една трета от размера на задължението е 239.25лв., лихвата върху тази главница за
периода от 01.05.2015г. до 13.03.2018г. е 34.49лв.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Първоинстанцонният съд е сезиран с обективно
съединени установителни искове,
предявени по реда на чл.422 във вр. чл.415 от ГПК, за установяване съществуване
на част от парични вземания по главница
и лихва, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК.
Обективно съединените искове са допустима като
предявени в 1-месечния срок по чл.415,ал.4 от ГПК, между надлежни страни.
Настоящият съдебен състав приема, че ответницата по
иска не спори, а това се установява и от представените писмени доказателства,
че покойният й съпруг П.Н.З. е бил абонат
на ***-услуги, предоставяни от ищцовото търговско дружество „***“- ЕООД-П.,
в качеството на оператор. Основно
задължение на абоната е да заплаща стойността на предоставената услуга. Тъй
като договорът за доставка на вода при Общи условия, не се сключва“интуито
персоне“ , при смърт на абоната, задължението за плащане преминава към неговите
наследници. От данните по делото се установява, че в имота, за който се води
партида на името на наследодателя и който е постоянен адрес на ответницата, са
извършвани редовни замервания на показанията на водомерите и въз основа на тях
са начислявани дължимите суми. При това положение, ответницата
не е изпълнила задължението си за
заплащане на консумираната вода и следва да бъде осъдена да стори това.
Претенцията на дружеството – оператор на
***-услугата е за период до три години преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и за 1/3 от начислената сума
за този период, съобразно наследствените права на ответницата. Следователно, съединените
искове за главница и лихва, предявени от ищеца против ответницата, са
основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
Становището на ответницата ( и ответница по
въззивната жалба) поддържано в двете съдебни инстанции, че не е абонат и не дължи плащане, е неоснователно. –
Безспорно е установено, че нейният съпруг е бил абонат за конкретен жилищен
имот. След смъртта му задължението за
плащане преминава върху неговите наследници. От данните по делото се
установява, че водоснабденият имот е постоянен адрес на ответницата, от което
следва, че тя е реален потребител на *** услугата. Същата не може да черпи
права от неправомерното си поведение, че не е изпълнила задължението си да заяви пред оператора, че титулярът на
партидата е починал, което е основание последната да се прехвърли на името на някой от наследниците. Не може да
бъде споделено становището й, че не разбира от къде произтича претендираното
задължение, тъй като предоставянето на вода чрез мрежата на „***“ е възмездно и
всеки който живее във водоснабден имот, дължи плащане. В случая са представени
документи – карнети, от които е видно, че за претендирания период са извършвани
замервания на показанията на водомерите
в присъствието на представител на съответното домакинство, намиращо се в имота,
за който е разкрита партида.(л.38 от първоинстанционното дело)
Неоснователно е възражението, че въззивникът като
ищец в първата инстанция, не е доказал, че ответницата е наследник на абоната П.Н.З..
– Вярно е, че по делото не е представено удостоверение за наследници. Ищецът
обаче се е позовал на информацията, изходяща от НБД“Население“, според която
ответницата е преживяла съпруга и има за постоянен адрес апартамент, за който е
разкрита партида във *** на името на наследодателя. Тя не е възразила, че не е
наследник на починалия абонат. При извършена служебна справка в НБД“Население“
, настоящият съдебен състав установи същото – че И.З. е наследница на П. З. в
качеството на съпруга и има за постоянен
адрес – водоснабдения жилищен имот в гр.П., ул.“***“№***, вх.“А“, ет.4, ап.10.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до
правен извод, който е различен от този на първоинстанционния. Поради това обжалваното
решение трябва да бъде отменено на основание чл.271 от ГПК и вместо него по
същество на спора да се постанови друго, с което да се признае за установено на
основание чл.422 от ГПК, че ответницата И.Д.З. дължи на „***“-ЕООД-П., следните
суми: 239.25лв.- главница, представляваща 1/3 част от дължимата сума за ***
услуга за водоснабден имот в гр.П., ул.“***“№***, вх.“А“, ет.4, ап.10 за
периода с падеж на задължението от 30.04.2015г. до 30.03.2018г., ведно със
законната лихва, считано от 16.05.2018г. до окончателното изплащане; 34.49лв.-
законна лихва за забава върху главницата от 23925лв. за периода от 01.05.2018г.
до 13.03.2018г., за които по ч.гр.д.№2534/2018г. по описа на П.ски районен съд,
Гражданско отделение, е издадена Заповед №1608/17.04.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
С оглед изхода на делото, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца, следните суми за разноски: 386.79лв.-
разноски за заповедното производство; 410лв.- разноски за исково производство –
първа инстанция; 50лв. – разноски за въззивна инстанция.( Въззивният
жалбоподател претендира чрез списъка по чл.80 от ГПК, на л.69 от
първоинстанционното дело, разноски за първа инстанция в размер на 435лв., но
въззивният съд не присъжда такава сума, тъй като не установи внесената д.т.за
тази инстанция да е 75лв., а
счита, че е 50лв.)
Съгласно чл.280,ал.3 във
вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК настоящето
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, П.ският
окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ като неправилно
РЕШЕНИЕ №1714/09.11.2018г. на П.ски
районен съд, Гражданско отделение, VІІ-ми гр.с-в, постановено по гр.д.№4499/2018г.
по описа на същия съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415 от ГПК, че И. Д.З., ЕГН-********** с постоянен адрес *** ,
ДЪЛЖИ на „***“-ЕООД ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“***“№25,
следните суми, за които по ч.гр.д.№2534/2018г. по описа на П.ски районен съд,
Гражданско отделение е издадена Заповед №1608/17.04.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК:
- 239.25лв.(двеста
тридесет и девет лв. и 25ст.) - главница, представляваща 1/3 част от дължимата
сума за *** услуга за водоснабден имот в гр.П., ул.“***“№***, вх.“А“, ет-4,
ап.10, с падеж на задължението от
30.04.2015г. до 30.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.05.2018г. до окончателното изплащане;
- 34.49лв.(тридесет и четири лв. и 49ст.) -
законна лихва за забава върху главницата от 239.25лв. за периода от
01.05.2018г. до 13.03.2018г.
ОСЪЖДА И. Д.З., ЕГН-********** с постоянен адрес *** , ДА
ЗАПЛАТИ на „***“-ЕООД ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“***“№25,
РАЗНОСКИ за заповедното производство в размер на 386.79лв.( триста осемдесет и
шест лв., 79ст.)
ОСЪЖДА И. Д.З., ЕГН-********** с постоянен адрес *** ,
ДА ЗАПЛАТИ на „***“-ЕООД ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.П.,
ул.“***“№25, РАЗНОСКИ за първа инстанция на исковото производство, в размер
на 410.00лв.( четиристотин и десет лв.)
ОСЪЖДА И. Д.З., ЕГН-********** с постоянен адрес *** ,
ДЪЛЖИ на „***“-ЕООД ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“***“№25,
РАЗНОСКИ за въззивна инстанция на исковото производство, в размер на 50.00(петдесет
лв.)
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: