Решение по дело №1757/2023 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 81
Дата: 16 февруари 2024 г.
Съдия: Даниел Йорданов
Дело: 20234110201757
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Велико Търново, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20234110201757 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** от с. Въбел против Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К
№ 7697922, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 /сто/ лева. Претендира се
неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

Страните, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не вземат
становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
Административно наказателното производство е започнало със съставянето на
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № 7697922, издаден от ОД на МВР – Велико
Търново, с който на жалбоподателя, за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1
от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100.00 лева. Същият е издаден, затова, че на
06.05.2023 г., в 19:58 ч., в обл. Велико Търново, общ. Велико Търново, на ПП І-4, км.
133+490, в посока към гр. Варна, с МПС – лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ЕН 46
1
64 КН, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № 1062569А01080078 - при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с
пътен знак В26, е установена скорост на движение на посоченото МПС – 86 км/ч, т.е.
превишение от 26 км/ч. Електронния фиш е съставен на основание снимков материал за
нарушение на ЗДвП, заснето със стационарна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения, тип „SITRAFFIK ERS 400”. Данните са снети и
прегледани на 03.07.2022 г., според приложения протокол за преглед на фиш.
Видно от снимковия материал, приложен към ЕФ, заснетият автомобил е с рег. № ЕН
46 64 КН, в процес на отдалечаване от стационарната камера, при измерена скорост на
движение от 89 км/ч, а след приспаднат толеранс от 3 км/ч, според спецификацията на
техническото средство, наказуемата скорост е определена на 86 км/ч.
От приложената по делото справка е видно, че МПС е собственост на дружество,
чиито управител е жалбоподателя – справка ТР.
Стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения тип “SITRAFFIC ERS 400”, е от одобрен тип, вписан под № 4823 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 06.10.2019
г. Същата е преминала успешно първоначална и последващи проверки, видно от
приложения Протокол от проверка № 122-СГ-ИСИС/28.09.2022 г., като периодичността на
проверките на тези АТСС е една година.
Съгласно Закона за измерванията - чл. 30, ал. 5 „Когато срокът на валидност на
одобреният тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят
на одобреният тип, се считат от одобрен тип“, и §7 от Преходните и заключителни
разпоредби на същият закон, „Средствата за измерване в употреба, които подлежат на
контрол по този закон, могат да се използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват
предвиденото си предназначение и при последващите проверки се установи съответствие на
метрологичните им характеристики с изискванията към тях."
От изисканата от ОПУ – гр.Велико Търново справка за вертикалната сигнализация и
хоризонталната маркировка на процесния участък се установява, че пътен знак е В 26 е
поставен на км. 133+375, а зоната на действие на този знак е изрично указана от
допълнителна табела Т 2 – 300 метра.
Електронният фиш е надлежно връчен на жалбоподателя и е обжалван от него по
реда и в сроковете, предвидени в ЗАНН и ЗДвП.
За същото нарушение на жалбоподателя е бил издаден и ЕФ Серия К № 7535360,
който обаче е бил анулиран на 14.07.2023 г., поради техническа грешка – не приспаднат
толеранс в полза на нарушителя, за което са приложени доказателства по делото.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна.
2
При издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание.
Съгласно чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Обжалваният електронен фиш e съобразен
с цитираната по-горе разпоредба, като самото нарушение е достатъчно ясно описано по
време, място, начин и съставомерни признаци, поради което съдът счита, че не са допуснати
нарушения в тази насока.
Следва да се има предвид, че визираната правна норма е специална по отношение на
разпоредбите на ЗАНН – в частност чл. 57 ЗАНН, поради което при преценка относно
формалната законосъобразност следва да се държи сметка на спазването на намиращата
приложение специална норма. Само по отношение на неуредените случаи и то единствено
по отношение на актовете за установяване на административни нарушения и наказателните
постановления, намират приложение общите правила - според изричната норма на чл. 189,
ал. 14 ЗДвП. Въз основа на изложените съображения този съдебен състав не констатира
формално нарушение в производството по налагане на санкция чрез електронен фиш, за
нарушение установено с техническо средство, тъй като процесният такъв отговаря на
всички лимитивно изброени реквизити с оглед нормата на чл. 189, ал.4 ЗДвП.
Доколкото нарушението е установено със стационарно монтирана камера, която е от
одобрен тип и в съответствие с метрологичните изисквания, в отсъствие на контролен орган
и на нарушител, които обстоятелства се установят от приложените по делото доказателства,
не се налага допълнително обсъждане в тази насока. Отчетен е предвидения за техническото
средство максимален толеранс на допустимата грешка от - 3 км/ч. Разминаването при
определянето на скоростта, чрез приспадане на максимално допустимата грешка, не е
своеволно, а е обосновано от техническите характеристики на системата, които фигурират
като приложение в приложеното по делото удостоверение за одобрен тип от БИМ.
Автомобилът е заснет в пътен участък попадащ в зоната на действието на пътен знак
В26, ограничаващ максимално допустимата скорост на движение до 60 км/ч.
Безспорно превишението на скоростта като административно нарушение е възможно
в две различни и самостоятелни хипотези, съобразно чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
Несъмнено от съществено значение за съставомерността на нарушението по чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП са обстоятелствата, свързани с наличието и местоположението на пътния знак,
въвеждаш разрешена скорост, различна от тази регламентирана в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От
съдържащото се описание в обстоятелствената част на обжалвания електронен фиш
недвусмислено се установява, че се касае за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, доколкото в този пътен участък е въведена скорост, различна от
регламентираната в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В ЕФ ясно е посочено, че за конкретния пътен
3
участък е било въведено ограничение на скоростта, което е различно от общите ограничения
на скоростта, регламентирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като по този начин е дадена прецизна
правна квалификация на извършеното административно нарушение.
Електронният фиш е издаден в рамките на 6 месеца, считано от извършване на
нарушението – 06.05.2023 г., тъй като е видно, че прегледът на фиша е извършен на
03.07.2023 г. При това са пазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административно наказателния процес. Следователно приложеният по делото снимков
материал представлява годно доказателствено средство за констатираното нарушение.
Правилно е определен и субектът на нарушението. Процесният автомобил е
собственост на дружество, чиито управител е жалбоподателя. Предвид разпоредбата на чл.
188, ал. 2 от ЗДвП, именно последният в качеството си на законен представител на
юридическото лице /което обстоятелство се установява и от справка в Търговския регистър/
се явява наказателно отговорното лице, чиято отговорност правилно е ангажирана. Същият
не се е възползвал от правото си да посочи пред административно - наказващия орган
лицето, на което е предоставено управлението на МПС. Не е депозирал и декларация пред
компетентния орган по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП досежно лицето, което евентуално е
управлявало автомобила. И тъй като жалбоподателят не е спазила изрично уредената в
ЗДвП процедура, съдът намира, че правото му на възражение досежно това обстоятелство е
преклудирано, което изключва възможността то да бъде направено в съдебното
производство. Няма съмнение и относно обстоятелството, че административното наказание
е наложено на него в качеството му на физическо лице – законен представител на
дружеството, а не на ЮЛ .
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалвания ЕФ и в
частност, че е нарушен принципът ne bis in idem, поради следните съображения:
Безспорно се установява от доказателствата по делото, че първият издаден ЕФ за
същото нарушение е бил анулиран на 14.07.2023 г., при което жалбоподателят
неоснователно се позовава на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
Препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН визира изчерпателно случаите, в които е
приложим НПК, а това са правилата за призоваване и връчване на призовки и съобщения,
извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и
възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда
по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване, и то само в случаите, когато няма
правила в ЗАНН. Нормата на чл. 84 от ЗАНН не предвижда приложение на чл. 24 от НПК,
уреждаща основанията, които изключват образуване на наказателно производство и
основания за прекратяването му, тъй като тези основания са изрично посочени в ЗАНН.
4
Принципът ne bis in idem е изрично е уреден в разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН.
Съгласно посочената норма никой не може да бъде наказан повторно за административно
нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или
решение на съда. Логиката на законодателя е ясна и нейната цел е за едно нарушение да се
налага само едно наказание. В настоящия случай са издадени два фиша за едно и също
нарушение, като е безспорно установено, че първият издаден ЕФ серия К № 7535360 е бил
анулиран, т.е. не е налице влязъл в сила санкционен акт за същото нарушение. Вярно е, че е
допусната за известно време висящност на фишовете, но тя е преодоляна впоследствие чрез
анулирането на първи ЕФ. С оглед на това се налага извода, че санкционният акт за
извършеното нарушение е един единствен и не се е стигнало до наказване на едно лице два
пъти за едно и също нещо. При тази законова регламентация и при тези факти неправилна е
преценката на жалбоподателя за нарушение на принципа, въведен в чл. 17 от ЗАНН, въз
основа на факта за съставени два ЕФ за едно и също нарушение, тъй като никой от тях не е
влязъл в сила.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно
основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 7697922, издаден от ОД на
МВР – Велико Търново, с който на ***, с ЕГН ********** от с. Въбел на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 100.00 /сто/ лева, като законосъобразен.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5