Р Е Ш
Е Н И Е
№ 606 19.11.2019
г. град С.З.В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На петнадесети октомври 2019 година
в открито заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Павлина Г.,
Прокурор: Петър Василев,
като разгледа докладваното
от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско
дело № 59 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Й.С.В. в ИМ твърди, че на 17.11.2010 г. бил
задържан като обвиняем по ДП № 609/2010 г. по описа на ОД на МВР - гр. С.З..
Досъдебното производство било образувано срещу неизвестен извършител за това,
че през месец септември 2010 г. в гр. С.З.изготвял, монтирал на АТМ устройство
и използвал техн. средство, за да придобие съдържанието на платежен инструмент
- престъпление по чл.249, ал.З, вр. ал.1 от НК. Ищецът бил отведен в ареста в
гр. С.З.. Престоят му продължил от 17.11.2010
г. до 17.05.2011 г. Взетата мярка „задържане под стража“ била заменена с
„домашен арест“, който продължил през периода от 17.05.2011 г. до 10.10.2011
г.. В
последствие му била наложена мярка „парична гаранция“.С постановление № 297 от 27.05.2014г.
на ОП С.З., наказателното производство, водено срещу Й.С.В. било изцяло
прекратено. За периода, през който било водено наказателното производство срещу
ищецът претърпял имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в следното:
на 18.11.2010 г., в резултат на воденото досъдебно производство, било прекратено
членството на Й.В. в Партия ГЕРБ, съгласно Решение № 99-00-ГИТ-139/18.11.2010
г. на ИК на ПП ГЕРБ. Мотивът - поведение, което е несъвместимо с ценностите и
целите на ГЕРБ и уронва престижа на партията. Към този момент ищецът бил
ръководител на местна структура на партията и се е ползвал с добро име сред
своите съпартийци. Имал намерение да се кандидатира за общински съветник в
предстоящите избори през 2011 г. и влагал много усилия в политическата си
дейност. Политическата кариера на В. приключила позорно и унизително за него
единствено и само заради повдигнатите му обвинения от ОП С.З.. На 23.03.2011 г.
изтекло Разрешение №767/12.05.2009 г. за организиране на хазартни игри с
игрални автомати, въз основа на което В., действайки като ЕТ „Й.В.“, извършвал
хазартна дейност с добри печалби. Задържането под стража на В. не му дало
възможност да подаде документи за нов лиценз и да организира продължаването на
дейността си. За периода на задържането - под стража и под домашен арест,
същият не могъл да осъществява търговската си дейност и понесъл загуба в
следващата една година от 477 000 лева, изчислена на база реализираната от него
печалба за първото тримесечие на 2011 г., до момента на прекратяване на
разрешението на организиране на хазартни игри с игрални автомати. На 21.06.2011
г. било постановено Решение № 324/21.06.2011г. по гражданско дело № 1048/2011
г. по описа на КРС,се което бил прекратен бракът между Й.С.В. и съпругата му Д.С.
В.. Като една от основните причини за прекратяването на брачната връзка,
съпругата посочва задържането на В. и повдигнатото му обвинение в досъдебното
производство. Така в резултат на незаконното задържане на ищеца, същият от
успял съпруг, бизнесмен и политик се оказал в рамките на три-четири месеца на
човек без семейство, без доходи и без политическа кариера. Сочи, че прекараните
месеци в ареста били кошмарни. Условията за живот тежки, а хигиената, като в
Средновековието. Здравето на В. се влошило, изострили се проблеми със сърцето,
кръвното налягане и стомаха му, появило се главоболие, дископатия, проблеми с
бъбреците и със съня. Ищецът изпадал в нервен и психически срив, вследствие на
загубата на семейството си, работата и политическата си кариера. Това негово
състояние продължава през цялото време на задържането под стража и домашния
арест, като продължило значителен период от време и след това - около две - три
години. Сочи, че се затворил в себе си, отказал да общува с малкото приятели,
които му останали, бил изнервен, раздразнителен и изгубил желанието си за
нормален, смислен живот. Дори след като наказателното производство срещу него
било прекратено, той живеел в страх и несигурност. Не успял да възстанови
позициите си в хазартния бизнес, а политическата му кариера окончателно
приключила. Трудно си намирал работа и често я сменял, поради сприхавостта и
необщителността му, оформили се като трайна черта на характера след задържането
му. Въпреки, че от момента на задържането минали повече от осем години и към
настоящия момент основната информация в Интернет за Й.С.В. е тази, свързана със
задържането му. Същият и до днес си остава „престъпник“, източвал банкови
карти. Ето защо моли съда да осъди ответника Прокуратура на РБ, с която ищецът
моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати сумата
от 977 000
лв., от които: 477 000 лв. - обезщетение за имуществени вреди - пропуснати
ползи за периода 23.03.2011 г. – 23.03.2012 г., настъпили от незаконно
задържане на ищеца по ДП № 609/2010 г. на ОД на МВР С.З.за периода от
17.11.2010 г. до 10.10.2011 г. ведно със законната лихва считано от датата на
прекратяване на наказателното производство – 27.05.2014 г., до окончателното
изплащане на сумата и 500 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили от незаконно задържане и обвинение на ищеца по ДП № 609/2010 г. на ОД
на МВР С.З.за периода 17.11.2010 г. до 27.05.2014 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на прекратяване на наказателното производство –
27.05.2014 г., до окончателното изплащане на сумата и всички разноски по
делото.
В срока за отговор е постъпил такъв
от ответника ПР България, чрез ОП С.З.в взима следното становище: Исковата молба в частта за имуществени вреди е нередовна и следва да бъде
оставена без движение. Оспорват изцяло като неоснователен иска за имуществени
вреди, в частност за обезщетяване на пропуснати ползи. Претендираното
обезщетение намира за предявено в изключително висок размер и не е адекватно на
твърдените вреди.
Прави възражение за частично погасяване по давност на акцесорните искове за
присъждане на лихви върху търсените обезщетения, на основание чл. 111
б.„в" ЗЗД. С допълнение към писмен отговор ответника ПР България, чрез ОП С.З.заявява, че е
изтекъл петгодишния давностен срок за предявяване на ИМ.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
От събраните по делото
доказателства, се установява, че на 17.11.2010 г. ищецът е задържан като обвиняем по ДП № 609/2010 г. по
описа на ОД на МВР - гр. С.З.. Досъдебното производство било образувано срещу
неизвестен извършител за това, че през месец септември 2010 г. в гр. С.З.изготвял,
монтирал на АТМ устройство и използвал техн. средство, за да придобие
съдържанието на платежен инструмент - престъпление по чл.249, ал.З, вр. ал.1 от НК.
На ищеца е взета мярка за неотклонение “задържане под
стража” за периода от 17.11.2010 г. до 17.05.2011
г.. Взетата мярка „задържане под стража“ била заменена с
„домашен арест“, който продължил през периода от 17.05.2011 г. до 10.10.2011 г.. В последствие му била наложена мярка „парична
гаранция“.
С постановление № 297 от 27.05.2014 г. на ОП С.З., наказателното
производство, водено срещу Й.С.В. било изцяло прекратено.
От заключението на назначената по делото съдебно счетоводна експертиза се
установява, че през 2011 г. ЕТ „Й.В." е декларирал приходи от „организиране на хазартни игри с игрални
автомати" с разрешение № 767/12.05.2009 г. на Държавна Комисия по Хазарта
в размер на 134246,42 лв. за периода 01.01.2011 г. до 31.03.2011 г.. За същият
период са отчетени разходи в размер на 13773.95 лв.. Средната месечна печалба
на ЕТ „Й.В." е в размер на 40157.49 лв. Печалбата, изчислена на база
отчетени приходи и разходи от м.01.2011 до 31.03.2011 г., за периода от
23.03.2011 г. до 23.03.2012 г е в размер на 481889,88 лв..
От заключението на назначената по
делото съдебно психиатрична експертиза
се установява, че освидетелстваният Й.С.В. с след
17.11.2010 г. е придобил ново хронично заболяване: Други
реакции на тежък стрес. Заявената от него Артериална
хипертония е в компетенциите на друг медицински специалист. Има причинна връзка
между повдигането на обвинение и задържането на В. и констатираното психично
разстройство. Освидетелстваният
Й.С.В. е бил с влошен психологически статус и е изпадал в състояния на
депресия. При ищеца В. горепосоченото психично разстройство
настъпва след преживените събития. До настоящия момент осв. В. има нарушения на
социалното и личностово функциониране. Афективните колебания са отзвучали в
значителна степен, към момента на освидетелстването акцентира на тревожно-хиподепресивни
оплаквания и нарушен сън.
От показанията на разпитаната свидетелка Д.Й.В. се установява, че на
17.11.2010г. баща й бил задържан. Преди задържането си беше организационен
секретар на ПК ГЕРБ. Причините за неговото задържане прочела в медиите. Твърди,
че се променил изключително много. Бил с твърд и устойчив характер, но след
престоя му и по време на престоя му в ареста, станал различен човек. Почувствал
се доста обиден, защото не знаел каква е причината за отстраняването му.
Работил усърдно в полза на партията. Занимавал с хазартен бизнес от началото на
1990г. Поддържал добър стандарт на живот. Дейността му била прекратена малко
след като той вече бил под домашен арест. След това не била подновявана.
Родителите й се развели след неговото задържане пожелание на майка й, и основно
това била причината. Твърди, че баща й бил отчаян, недоволен, защото това
съсипало целия му живот - семейните отношения и финансовия му стандарт, и
въобще всичко. Свидетелства, че посещавала баща си в ареста. Твърди, че бил
много объркан, говорел доста различно. Не бил нейния баща, който познавала. Бил
нервен, притеснен, доста често говорел несвързано. Минавал от тема в тема,
просто различен. Първите оплаквания били във връзка с костите, след това имал
проблеми с кръвното, след това със сърцето. Лекар го посещавал в ареста. Станал
мним, по нервен, доста предпазлив, притеснявал се. Живота му се променил много.
Преди поддържал един добър стандарт на живот, който в момента е трайно различен
от това, което било. Не оставал без работа, но сменил няколко работи.
Свидетелят Д.С.Ж., бивша
съпруга на ищеца установява, че почти 30 години били женени с Й.. Основно той
осигурявал доходите, защото имал успешен бизнес. До 2010 г. имали добър стандарт
на живот. Развели се през м.05.2011 г. Развода бил по инициатива на
свидетелката. Преживения стрес на цялото семейство от ареста се отразил
пагубно. При неговото задържане ситуацията се променила коренно в семейството,
отношението на всички хора се променило към тях. Всички мислели, че живеят с
крадени пари. Сочи, че работила със секретни документи и била застрашена, че ще
загуби и работата си от която живее, защото ищеца нямало как да си поднови
лиценза. При посещенията й в ареста ищецът се държал лошо с нея, бил изнервен и
решила, че по-добре за всички да продължат живота си всеки по своя начин. Той
не бил съгласен. Не можела повече да издържа на коментарите, че дрехите и колата
й са купени с тези крадени пари. Сочи, че членувал в партия ГЕРБ. Имал лидерска
позиция с амбиции да постигне много. От медиите разбрали, че е освободен от
партията. Повечето неща научила от Интернет, от вестници. Пишело се, че
подронва авторитета на партията с престъпленията, които е вършил. В ареста се
чувствал много зле, започнал да се променя, да й крещи. При едно посещение
направо я изгонил от ареста. По време на домашния арест предпочитала да не
поддържат отношения.
А.К.К.
твърди, че познава Й. от около 15 – 20 години. Знае, че бил
задържан, по едно дело за кредитни карти били обвинени, лежали 6 месеца в
ареста в С.З.. Не били в едно помещение с него, но се виждали, когато ги водели
по дела. Ищецът му споделял, че ще загуби жена си и дъщеря си, че обществото и
хората говорят, че е престъпник. Бил член в политическа партия ГЕРБ. Махнали го
от политическата партия и го обвинили, че бил престъпник. Не можел да го
управлява от ареста бизнеса си. Дъщеря му идвала да подписва документи, но те
не му разрешавали и я връщали. Вдигал кръвно и не можел да спи. Пиел лекарства.
След това изпаднал в депресия, бил отчаян от живота, не можел да си върне
бизнеса, загубил много, развел се с жена си.
Във връзка с претенцията за имуществени вреди по
делото е прието като доказателство представеното писмо от
Държавна комисия по хазарта изх. №1204/03.10.2019 г. с приложените към него
Решение №2770/22.12.2009г. и Разрешение №767/12.05.2009г., както и Разрешение
№468/11.04.2006г. на Държавна комисия по хазарта.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Макар да няма пълно тъждество в
текстовете на чл. 243, ал.1,
т. 2 от НПК и чл. 2, ал.1,
т. 3 от ЗОДОВ, съответният правозащитен орган отговаря и когато
основанието за прекратяване на наказателното производство е, че обвинението не
е доказано. Основанието за прекратяване по чл. 243, ал.
1, т.2 от НПК, съответства на основанието за търсене на отговорност
за вреди по чл. 2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, а именно, че деянието не е извършено от лицето. Когато
се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, а
също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността
на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги
обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца с оглед
разпределената от съда доказателствена тежест.
На първо място съдът намира, че следва
да разгледа възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Същото
намира за неоснователно поради следното: наказателното производство спрямо
ищеца е прекратено на 27.05.2014 г., а ИМ е подаден по пощата с дата на
пощенското клеймо 27.05.2019 г., поради което давностния срок не е изтекъл.
По отношение на
претенцията за неимуществени вреди:
В обвързващата съдилищата съдебна практика (Р-388-2012, ІV г.о.; Р-3-2014, ІV г.о.) ВКС приема, че
при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго
ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в
рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време
на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено
и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както
и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други
специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само
при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.
От събраните и
ангажирани по делото доказателства, съдът намира, че се установява и факта на
причинени на ищеца неимуществени вреди. Неимуществената вреда представлява
сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице, изразява се в
търпенето на болки и преживявания от негова страна. Обезщетение
се дължи за всички преки и непосредствени вреди от увреждането. При
съобразяване на конкретната личност, която е засегната, начинът, по който е
преживял случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху него и
при съобразяване преди всичко на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че
за описаните по-горе действия на ответната по делото страна на ищеца следва
обезщетение в претендирания размер от 50 000 лв. за посоченото по-горе
незаконно повдигане на обвинение. Последното има за цел да репарира
накърняването на лични права и интереси, а справедливото обезщетяване, каквото
изисква чл. 52 от ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава да се определи
точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им
отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна степен
следва да компенсира вредите. Тъй като при определянето на техния размер съдът
е длъжен да отчете всички фактори, които са оказали влияние в тази насока
следва да се съобрази факта на продължителността на негативното засягане на
правата на личността – близо четири години. В случая наказателното производство
е било образувано за тежки престъпления, а от гледна точка на обществения морал
- много укорими. Освен горното, във връзка с
определянето на размера на обезщетението, следва да се има предвид, че по
отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение, т.е. той е търпял вреди
и от мярка за неотклонение, които вреди по правило се обезщетяват заедно
с вредите от незаконното обвинение. Взетата
мярка за неотклонение е най-тежката – задържане под стража и е търпяна от ищеца
в период от почти шест месеца, а в последствие променена в домашен арест. Това обстоятелство има отношение към размера на
обезщетението и следва да се отчете при определянето му. При
определянето на размера на обезщетението следва да се има предвид и посоченото
по-горе обстоятелство, че във връзка с процесното разследване в пресата и в
новинарските интернет-сайтове са се появили множество негативни публикации,
станали достояние до неограничен кръг от хора.
В случая следва
да се отбележи, че незаконното обвинение се е отразило негативно на
здравословното състояние на ищеца. От заключението на назначената по делото
съдебно психиатрична експертиза се
установява, че освидетелстваният Й.С.В. след 17.11.2010 г. е придобил ново
хронично заболяване: Други
реакции на тежък стрес. Заявената от него Артериална хипертония е в компетенциите
на друг медицински специалист. Има причинна връзка между повдигането на
обвинение и задържането на В. и констатираното психично разстройство. Освидетелстваният Й.С.В.
е бил с влошен психологически статус и е изпадал в състояния на депресия. Свидетелските
показания подкрепят тезата на експертизата, като същите установяват, че ищеца е бил много стресиран, депресиран и получил
проблеми с кръвното налягане, отчаян, недоволен, защото това съсипало целия му
живот.
Справедливото обезщетяване на вредите е свързано с
преценка на конкретно, обективно настъпилите обстоятелства и в този смисъл
следва да се вземе предвид, че има данни в резултат на незаконните обвинения
както професионалния така и личния и живот са се променени безвъзвратно в
какъвто смисъл са наведените в исковата молба твърдения. В резултат на воденото досъдебно
производство, е прекратено членството на Й.В. в Партия ГЕРБ, поради поведение,
което е несъвместимо с ценностите и целите на ГЕРБ и уронва престижа на
партията, което води до негативна нагласа на обществото към политическата класа.
Съдът обаче споделя възражението на ПР България за недоказано твърдението на
ищеца, че основните причини за прекратяването на брачната връзка, между Й.С.В.
и съпругата му Д.С. В. е задържането на ищеца и повдигнатото му обвинение в
досъдебното производство, тъй като в ИМ по приложеното към настоящото дело
приключило бракоразводно дело е посочено, че отношенията между страните са
влошени от 2007 г., много преди стартирането на ДП срещу ищеца.
По отношение на претенцията за имуществени вреди – пропуснати ползи в
размер на 477 000 лв., съдът намира следното:
От заключението на назначената по делото съдебно счетоводна експертиза се
установява, че през 2011 г. ЕТ „Й.В." е декларирал приходи от „организиране на хазартни игри с игрални
автомати" с разрешение № 767/12.05.2009 г. на Държавна Комисия по Хазарта
в размер на 134246,42 лв. за периода 01.01.2011 г. до 31.03.2011 г.. Средната
месечна печалба на ЕТ „Й.В." е в размер на 40157.49 лв. Печалбата,
изчислена на база отчетени приходи и разходи от м.01.2011 г. до 31.03.2011 г.,
за периода от 23.03.2011 г. до 23.03.2012 г. е в размер на 481 889,88 лв..
По така изложените съображения съдът счита, че така предявената претенция е
частична основателна. Видно от приетото като доказателство Разрешение № 468/11.04.2006
г. на Държавна комисия по хазарта за организиране на хазартна дейност на ЕТ „Й.В." същото е издадено на 30.03.2006 г. със срок
от 5 години, следователно е изтекло на 30.03.2011 г., когато ищецът вече е бил
задържан под стража. За да поднови
разрешителното си за хазартна дейност и да организира хазартния си бизнес, ищецът
е следвало съгласно Закона за хазарта и в НАРЕДБА за документите,
необходими за издаване на лицензи по Закона за хазарта да подаде необходимия
набор документи в съответните срокове, пред няколко институции. Част от изискуемите
се документи се попълват и се подават с нотариална заверка на подписа на лицето,
а свидетелството за съдимост се издава от съответния съд лично - срещу акт за
раждане и лична карта на лицето, за което се отнася. Подготвят се счетоводни
документи, документи за произход на средствата за хазартната дейност, събират
се данни за персонала, който ще работи в обекта. В условията на арест за него
не е било възможно да се справи с тази задача нито лично, пито чрез
пълномощник. От ареста ищеца може да осъществи контакт единствено с близките си,
но в конкретния случай органите на досъдебното производство не са му разрешили това. Този извод се подкрепя и от свидетелските показания на
разпитания по делото свидетел А.К.К., който установи,
че ищецът не можел да управлява от ареста бизнеса и дъщеря му идвала да
подписва документи, но те не са му разрешавали, и са я върнали. Поради което
исковата претенция за имуществени вреди се явява доказана за периода от
30.03.2011 г. до 10.10.2011 г. в размер на 251 750 лв. и следва да бъде
уважена.
Съдът обаче
намира, че след като мярката за неотклонение на ищеца е била променена от
домашен арест в парична гаранция, за последния не е било проблем да организира хазартния
си бизнес, поради което искът за имуществени вреди за периода от 11.10.2011
г. до 23.03.2012 г. в размер на 225 250 лв., се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за законна лихва, съдът
намира, че направеното възражение за погасителна давност от ответника е
основателно. Погасителната давност за вземането за лихви върху
обезщетението за неимуществени вреди е тригодишна по чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което претенцията за законна лихва е основателна от 27.05.2016 г..
За останалия претендиран период от 27.05.2014 г. до 26.05.2016 г., претенцията
за законна лихва следва да се отхвърли, тъй като същата е погасена по давност.
По
отношение на разноските: ищеца е
направил разноски, както следва: държавна такса 10 лв., като съобразно
правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, следва да бъде осъден ответника да му ги
заплати. Следва да бъде осъден ответника да заплати на адв. А.С.
възнаграждение по чл. 38 от ЗА, в размер на 7565 лв., съразмерно с уважената
част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ, да
заплати на Й.С.В., ЕГН **********, с адрес
***, чрез
адвокат А.Г. ***, на основание чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ, обезщетение в размер на 50 000
лв. /петдесет хиляди лева/ за причинени му неимуществени вреди – преживени
тежки душевни болки и морални страдания, настъпили от незаконно
задържане и обвинение на ищеца по ДП № 609/2010 г. на ОД на МВР С.З., ведно със
законната лихва, считано от 27.05.2016 г., до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля иска до останалия претендиран размер от 500 000 лв.,
като неоснователен и недоказан и за законна лихва от 27.05.2014 г. до 26.05.2016
г., като погасена по давност.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ, да
заплати на Й.С.В., ЕГН **********, с адрес
***, чрез
адвокат А.Г. ***, на основание чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ, обезщетение в размер на 251 750
лв. /двеста петдесет и една хиляди и седемстотин и петдесет лева/ за причинени
му имуществени вреди – пропуснати ползи за периода 30.03.2011 г. – 10.10.2011
г., настъпили от незаконно задържане на ищеца по ДП № 609/2010 г. на ОД на МВР С.З.за
периода от 17.11.2010 г. до 10.10.2011 г. ведно със законната лихва, считано от
27.05.2016 г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля искът за
сумата над 251 750 лв. до претендирания размер от 477 000 лв. за
периода от 11.10.2011 г. до 23.03.2012 г., като неоснователен и недоказан и за
законна лихва от 27.05.2014 г. до 26.05.2016 г., като погасена по давност.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ, да
заплати на адвокат А.Г. *** възнаграждение по чл. 38 от ЗА, в размер на 7565 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с
въззивна жалба чрез Окръжен съд С.З.пред Апелативен съд гр. Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :……………………