РЕШЕНИЕ
№ 378
гр. Бургас, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело
№ 20242120100298 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на предявен конститутивен иск от М. Т. Ц., против
ОУ "Свети княз Борис I" гр. Бургас, с правно основание чл.357, ал.1, вр. чл.188, т.1 КТ за отмяна на
дисциплинарно наказание “Забележка”, наложено със Заповед № 480 от 12.12.2023г. на директора
на ОУ “Свети княз Борис I” гр. Бургас. Ищцата твърди, че се намира в трудово правоотношение с
ответника по силата в рамките на което изпълнява длъжността “***”. Излага, че на 23.11.2023г. по
време на учебен час по английски език упражнила правото си да отстрани ученичка от часа, тъй
като последната възпрепятствала провеждането на учебния процес. С оглед качеството си на
участник в образователния процес, посредством остраняването на ученика осигурила нормалното
протичане на остатъка от часа по английски език с останалите ученици. Поддържа, че със Заповед
№ 480 от 12.12.2023г.на директора на ответното училище за това нейно поведение й било наложено
дисциплинарно наказание “забележка”, за това, че по време на учебен час по английски език на ***
клас на 23.11.2023г. е отстранила до края на часа ученик за нарушаване на дисциплината, като
същият бил оставен без надзор в коридора за целия учебен час. Излага доводи, че така издадената
заповед е незаконосъобразна по следните съобрлажения: било й наложено наказание, без да е
изслушана, без да й е предоставена възможност да даде обяснения и без да са събрани и оценени
каквито и да било доказателства; в заповедта не било посочено коя конкретна разпоредба била
нарушена, не било направено пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които то е
извършено и доказателствата, които го потвърждават, като наказващия орган бил извършил общо
позоваване за допуснато дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.10 от КТ. Застъпва
становище, че не са налице нито един от посочените в чл.187, ал.1, т.10 от КТ признаци, тъй като
липсва покриване на реквизитите на фактическия състав с тези на законния състав, т.е. липсвала
съставомерност, поради което и наказващия орган не можел законосъобразно да се позове на тази
норма. Последният се позовал на бланкетната норма на чл.187, ал.1, т.10 от КТ, която препращала
извън КТ изисквала тяхното съдържание да се запълни с посочване на конкретни норми от други
актове, които да са нарушени от нея. Това не било сторено от наказващия орган и той като не се
аргументирал по отношение на разпоредбите на чл.187, ал.1, т.10 от КТ, то доказателства в
подкрепа на нарушаване на тези разпоредби нямало. Наказващия орган не бил посочил кои са
нарушените от ищцата задължения, които не била изпълнила, нито посочил разпоредбата, която
вменявала задължение да ги изпълнява. Излага, че в оспорваната заповед имало несъответствие
1
при текстовото описание на нарушението, както и несъответствие между описанието на
нарушението и възведената като нарушена правна норма, нямало конкретно обвинение за виновно
нарушение и неизпълнение на конкретна съществуваща правна норма от съответен нормативен акт,
нямало мотиви в подкрепа на каквото и да било нарушение, обуславящо налагане на
административно наказание, описаната фактическа обстановка, касаеща извършеното от нея
нарушение била неточно и непълна, не било посочено настъпване на вреди или вредни последици.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът ОУ “Свети Княз Борис I” гр. Бургас, представляван от
директора А. А. И. , чрез пълномощника си адв. М. Б. е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като недопустим и неоснователен. Ответникът твърди, че искът се явява недопустим,
поради неспазване на едномесечния срок за предявяването му по чл.358, ал.1, т.1 КТ. В тази връзка
излага, че заповедта е била връчена на ищцата на 12.12.2023г., като срокът за предявяване на иска е
изтекъл на 12.01.2024г., а видно от депозираната пред БРС искова молба, настоящия иск е бил
предявен на 18.01.2024г. Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан, като излага, че
дисциплинарното наказание е наложено от работодателя със Заповед № 480/12.12.2023г., при
спазване на реда и в сроковете, указани в КТ, а заповедта е издадена и връчена в съответствие с
изискванията на чл.195 от КТ. Твърди, че преди да наложи дисциплинарното наказание,е ищцата е
бил изслушана от своя работодател, за което е бил съставен протокол с вх. № 1525 от 07.12.2023г.
Устните обяснения са били изискани в рамките на дисциплинарното производство, като на ищцата
подробно й било обяснено, че изслушването е във връзка с обстоятелствата, свързани с
отстраняване на ученичката И. Д. от *** клас от учебен час по английски език на 23.11.2023г. и
оставянето й без надзор в коридора за целия учебен час. Ищцата дала своите обяснения пред
работодателя по случая, в присъствието на заместник директора по учебната дейност – г-жа Д. Ж..
На следващо място се твърди, че наказанието е наложено в рамките на определените в чл.194 от
КТ срокове, а именно в двумесечен срок от откриването, но не по-късно от една година от
извършването му. От обстоятелствената част на заповедта било видно, че дисциплинарното
нарушение е извършено на 23.11.2023г., като работодателят е извършил проверка, изслушал е
устните обяснения на лицето на 07.12.2023г., след което било изготвена и връчена заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, поради което изискванията на чл.194, ал.1 от КТ били
спазени.
Сочи, че оспорваната заповед съдържала всички задължителни реквизити по чл.195, ал.1 от
КТ – изложени били подробни мотиви за налагане на наказанието, посочени били нарушителят,
извършеното нарушение било описано от фактическа страна и квалифицирано правно, посочена
била разпоредбата на закона, въз основа на която се налагало наказанието, както и било посочено
самото наказание. Твърди се, че след преценка на фактите и обстоятелствата, свързани с тежестта
на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено, както и след преценка на
поведението на служителя, работодателят наложил дисциплинарното наказание, като
квалифицирал същото по чл.187, ал.1, т.10 от КТ. Твърди се, че още в деня на извършването на
нарушението са били поискани устни обяснения от служителя и директора на училището заявил на
ищцата, че предстои взимане на решение от негова стграна, дали извършеното съставлява
дисциплинарно нарушение. Директорът определил двуседмичен срок за представяне на обяснения
по случая. Излага още, че на 07.12.2023г., след приключване на часовете, ищцата била извикана в
кабинета на директора, където било проведено изслушването. Твърди се, че в своите устни
обяснения, служителят заявил, че ученичката е нарушавала дисциплината като говорела и се
смеела, разсейвала учениците си и затова била отстранена от учебния час. Излага доводи, че
действията на ищцата били в противоречие с разпоредбата на чл.200, ал.3 от ЗПУО, съгласно която
мерките по чл.199, ал.2 от Закона за предучилищното и училищното образование за отстраняване
на ученик до края на учебния час не можели да се налагат по отношение на ученици в класовете от
началния етап. В конкретния случай, отстранената ученичка била от четвърти клас, поради което
ищцата нямало право да налага тази мярка. Горното правило било възпроизведено и в чл.256, ал.4
от Правилника за дейността на училището, който гласял, че мерките “отстраняване на ученика до
края на учебния час”, “отстраняване от училище до отпадане на основанието за отстраняването
му”, както и санкциите “предупреждение” за преместване в друго училищe и “преместване в друго
училище” не се налагат на учениците в класовете от началния етап. В допълнение на горното
следвало да се има предвид и че дори и в случаите, в които налагането на такава мярка било
допустимо, т.е. при учениците след пети клас, то същите не можело да бъдат оставяни в коридора
без надзор, като съгласно чл.257, ал.1, изр. трето от Правилника за дейността на училището,
отстранения ученик нямало право да напуска територията на училището по време на
отстраняването си, а отивал на посоченото от учителя място до приключване на часа. Ответникът
2
твърди, че в конкретния случай, ищцата не само отстранила ученик от часа, без да има право на
това, но и не му посочила къде да отиде, т.е. ученикът бил оставен без абсолютен надзор. Застъпва
становище, че предвид ниската възраст на четвъртокласниците, с това си поведение учителят
поставил в опасност живота и здравето на детето. Ответникът намира за несъстоятелни
твърденията на ищцата за незаконосъобразност на заповедта, поради непосочване на правното
основание, въз основа на което се търсила дисциплинарна отговорност. Излага, че в конкретния
случай, видно от текста на оспорваната заповед, в същата по разбираем начин е посочено деянието,
което работодателят е квалифицирал като нарушение на трудовата дисциплина, посочени били часа
и датата на нарушението, посочен бил нарушителят и законовия текст. Излага доводи, че правната
квалифиция е ирелевантна към законността на уволнението. Цитира съдебна практика. По
изложените съображения, моли предявеният иск да бъде оставен без уважение.
В съдебно заседание, ищцата се явява лично и със своя пълномощник – адв. Ж. Б., който
поддържа исковата молба като моли заповедта да бъде отменена като неправилна и немотивирана.
В съдебно заседание, ответникът се представлява от адв. Б., , която поддържа отговора на
исковата молба и пледира за отхвърляне на иска като неоснователен.
След като се запозна със събраните по делото доказателства и съобрази твърденията и
доводите на страните, съдът намери от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че към датата 23.11.2023г. между тях е било налице валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността “***” при ответното
училище, както и че със заповед № 480 от 12.12.2023г., на директора на ОУ “Свети Княз Борис I”
гр. Бургас, издадена на основание чл.188, т.1 от КТ, във вр. с чл.187, ал.1, т.10 от КТ, на ищцата е
било наложено дисциплинарно наказание “забележка”. В атакуваната заповед, представена по
делото, като нарушение е посочено, че ищцата по време на учебен час по английски език в *** клас
на 23.11.2023г. е отстранила до края на часа ученик за нарушаване на дисциплината като е оставен
без надзор в коридора за целия учебен час, като с тези си действия според работодателя
служителката допуснала виновно неизпълнение на трудовите й задължения, нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.1 от Кодекса на труда – “неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния
трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение”. В заповедта за налагане на наказанието било посочено още, че наказанието е
наложено след обстойна преценка на всички факти и обстоятелства, свързани с извършените
нарушения, след получаване на устни обяснения от лицето, при спазване изискванията на чл.193,
ал.3 от КТ. Посочено било още, че при определяне на наказанието работодателят е съобразил, че
ищцата няма наложено и друго дисциплинарно наказание, срокът на което все още не е изтекъл.
От представеното с отговора на исковата молба копие от заповедта се установява, че копие
от същата е връчена на ищцата на 12.12.2023г.
Представен е протокол от проведена среща от вх. № 1525/07.12.2023г. между директора на
училището А. И., Д. Ж. – заместник директор по учебната дейност и ищцата, за която е вписано, че
е проведена във връзка с изслушване на ищцата досежно обстоятелствата свързани с отстраняване
на ученичката И. Д. от IV г клас от учебен час по английски език на 23.11.2023г. и оставянето й без
надзор в коридора за целия учебен час. Видно от съдържанието на протокола, директорът
припомнил на ищцата, че настоящото изслушване се извършвало във връзка с дисциплинарно
производство, с цел взимане на решение от страна на работодателя относно това, дали същата е
нарушила виновно трудовите си задължения и дали следва да й бъде наложено дисциплинарно
наказание. При предоставяне думата на ищцата, същата заявила, че ученичката е нарушавала
дисциплината като говорела и се смеела, разсейвала съучениците си и затова я отстранила от
учебния час, което не се е отразило на душевното й равновесие. Директорът я предупредил, че
извършеното от нея е нарушение на трудовите й задължения, тъй като е забранено учениците в
начален етап да бъдат отстранявани от учебен час, както и че предстои да реши, дали да й наложи
санкция за провинението, с което срещата приключила. На лицевата страна на документа,
присъстващите на срещата директор А. И. и заместник – директор Д. Ж., удостоверили с подписите
си отказът на ищцата да подпише протокола.
Проведената среща се потвърждава от разпита на св. Д. Ж., която заявява, че действително в
началото на декември 2023г., по обед присъствала и водила протокол при изслушването на ищцата
по отношение на извършено от нея дисциплинарно нарушение, което било проведено в кабинета на
директора. Свидетелката разказва, че ищцата била на работа и била поканена устно в кабинета на
директора, за да бъде изслушана. Заявява, че на изслушването присъствала тя, директора и ищцата,
а причината за последното било, че ищцата отстранила от учебен час ученик от начален етап,
3
защото пречела на провеждането на часа. За нарушението директорът научил от класния
ръководител, понеже родителят му сигнализирал за случката. Заявява, че в училището има
видеонаблюдение навсякъде – в класните стаи, коридорите и навън в двора, като достъп до
записите имали директора, оторизирано от него лице и органите на МВР. Свидетелства, че на
изслушването присъствали единствено тя, ищцата и директора. Ищцата им заявила, че отстранила
ученика, който пречел, но твърдяла, че това не е голямо нарушение. Свидетелката сочи, че не е
наясно с това за колко време бил отстранен ученика.
По делото е представена заповед № 150 от 15.09.2023г. на директора на ОУ “Свети Княз
Борис I” – гр. Бургас, с която на основание чл.259, ал.1, чл.175, ал.1 от ЗПУО е бил утвърден
правилник за дейността в училището за учебната 2023- 2024г., като със заповедта е разпоредено да
бъдат запознати педагогическите специалисти и родителите от класните ръководители на
родителски срещи срещу подпис. Видно от изготвения към заповедта списък, същата е била
сведена до знанието на ищцата срещу подпис.
По повод направено от ищцата оспорване истинността на подписа на изготвения към
заповедта списък е било открито производство по реда на чл.193, ал.1 от ГПК. В хода на
производството е изготвена съдебно-графическа експертиза от в.л. Н. Р., заключението по която не
е оспорено от страните по делото и от което се установява, че подписът срещу “35 М. Т. Ц.” в
графата “подписи” в така представения списък е изписан от ищцата, поради което съдът намира
оспорването за неоснователно.
Събрани са били гласни доказателства, чрез разпита на св. Ц. Ц. (съпруг на ищцата), който
разказва, че на 13.12.2023г. закарал ищцата до училището, за да си остави болничния. Когато
ищцата се върнала при него му съобщила, че трябва да я почака още малко, за да й връчат заповед,
с която да я накажат. Тъй като били открили грешки в нея, трябвало да я поправят и да й я връчат.
Разказала му, че едната грешка се изразявала в това, че било посочено, че деянието било извършено
в часа по руски език, а то реално било в часа по английски език. Освен това била отстранила дете за
период от около 15 минути до края на учебния час, а в заповедта било вписано, че го е отстранила
за целия час. Свидетелят й казал да не подписва нищо, но ищцата му съобщила, че била уверена от
директора, че наказанието било формално, тъй като родителите на детето имали претенции и
трябвало да вземе мерки. Св. Ц. сочи, че след това ищцата влязла в училището и излязла след около
15-20 минути. След като ищцата се върнала при него със заповедта, свидетелят видял копието и
веднага попитал ищцата защо е подписала заповедта със задна дата. Тогава ищцата го уверила, че
директорът и заместник – директорът са й казали, че всичко било нормално и нямало да има
никакви последствия за нея.
Съдът дава вяра на показанията на св. Ж. и Ц., тъй като са подробни, изчерпателни и
вътрешно непротиворечиви. Същите преценени през призмата на чл.172 ГПК, предвид
евентуалната заинтересованост на свидетелите от изхода на настоящия съдебен спор, следва да
бъдат кредитирани доколкото не се опровергават от други събрани по делото доказателства и се
намират в унисон с представените по делото писмени доказателства. Съдът не взема предвид
показанията на св. Ж. при изграждане на фактическите си изводи, единствено в частта, в която
същият твърди, че заповедта е била подписана от ищцата със задна дата, предвид диспозитивното
начало в процеса и липсата на подобни твърдения в исковата молба.
Представено е копие от Заповедната книга на ответното училище за м.декември 2023г., в
съдържанието на която под № 2044 е удостоверено, че от страна на директора на училището е
издадена Заповед № 480 от 12.12.2023г., с която на основание чл.188, т.1 от КТ, във вр. с чл.187,
ал.1, т.10 от КТ, чл.189 от КТ, с която М. Ц. е наказана със “Забележка”, считано от 12.12.2023г.
Представени по делото са заверени копия от заповеди издадени през периода от 15.09.2023г.
до 13.12.2023г., ведно със списъци на служители в училището, които са били запознати със
съдържанието им срещу подпис.
Представено по делото е извлечение от Правилник за дейността на ОУ “Княз Борис I” – гр.
Бургас, приет на заседание на Педагогически съвет Протокол № 12 от 12.09.2023г., утвърден със
Заповед № 150 от 15.09.2023г. на директора на училището.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По възражението на ответника за погасяване на иска по давност.
Възражението за изтекла погасителна давност е направено своевременно с отговора на
исковата молба. Кодексът на труда съдържа изрична уредба относно давността за предявяване на
исковете по трудови спорове. Според разпоредбата на чл.358, ал.1, т.1 КТ искът за отмяна на
заповедта за наложено наказание “Забележка” се предявява в 1-месечен срок, който съгласно ал.2,
4
т.1 на същия член започва да тече от деня, в който е била връчена заповедта на служителя.
Съдът намира възражението за неоснователно.
Настоящото производство е било образувано след препращането му по компетентност от
Административен съд – Бургас, който е бил сезиран с жалба срещу процесната заповед, подадена
от ищцата лично в регистратурата на съда на 12.01.2024г. В конкретния случай е приложима
разпоредбата на чл.358, ал.3 от КТ, съгласно която срокът по ал. 1 не се смята пропуснат, ако преди
изтичането му исковата молба е подадена до некомпетентен орган. В този случай исковата молба се
препраща служебно на съда. /в същия смисъл е й разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК./
В процесния случай, трудовото правоотношение между страните е прекратено с получаване
на копие от заповедта за дисциплинарно наказание на 12.12.2023г., а исковата молба е подадена на
12.01.2024г., т.е. по време на едномесечния давностен срок, поради което следва да се приеме, че
искът не е погасен по давност.
По оплакването за допуснато нарушение на чл.193, ал.1 от КТ.
Законосъобразното налагане на дисциплинарно наказание предполага осъществяването на
дисциплинарна процедура, при която органа на дисциплинарна власт, при осъществяването на
властническите си правомощия във връзка с упражняването на потестативното право по налагане
на дисциплинарно наказание, следва във всички случаи преди налагането на конкретното
наказание, да поиска изслушването или приемането на писмените обяснения на работника или
служителя по повод конкретно вмененото му дисциплинарно провинение /чл.193 ал.1 от КТ/.
Изискването на обяснения е задължително за органа, който налага дисциплинарното наказание и
ако последното бъде наложено без поискване на обяснения– то е незаконно /в този смисъл и
Решение № 723/28.10.1988г. по гр.д. № 585/87г. на III г.о./. Непоискването на обяснения, респ.
липсата на покана за изслушване, съгласно разпоредбата на чл.193 ал. 2 от КТ, е абсолютно
отменително основание, като само на това основание, съдът отменя наложеното дисциплинарно
наказание без да разглежда спора по същество /Решение № 964/05.01.1988г. по гр.д. № 689/87г. на
III г.о. В трайно установената практика на ВКС (реш.440/2002 по гр.д №784/2001г, ІІІг.о , реш.
№171/2010г, по гр.д №68/2009,І г.о , реш. № 857/2011 по гр.д №1068/2009г, ІV г.о и др.) при
задължението да се поискат обяснения се отчита липсата на специална процедура за това ,което
налага съдът да прецени всички обстоятелства съобразявайки целите на чл.193 ал.1 КТ с оглед
защитния характер на нормата и възможността дисциплинарният орган да прецени всички
обстоятелства. Дали на работника е дадена реална възможност да даде обяснения се преценява с
оглед обстоятелствата за всеки конкретен случай. В изпълнение на задължението си по чл. 193, ал.
1 от КТ, работодателят следва да поиска от работника или служителя да даде устни или писмени
обяснения, като му предостави разумен срок за това преди налагане на дисциплинарното
наказание. Прието е също, че виновно поведение на работника или служителя, препятстващо
събирането на обяснения (писмени или устни) от него (193, ал. 3 от КТ), е налице, когато до
знанието му е достигнало отправеното искане (писмено или устно) на работодателя за даване на
обяснения в разумен срок, но въпреки това работникът или служителят, без извинителна
причина, в рамките на предоставения му срок не се яви, за да бъде изслушан от работодателя, или
не му предостави писмените си обяснения, както и когато по какъвто и да било начин, без
извинителна причина, той не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане
на работодателя за даване на обяснения. Подобни разрешения са възприети и в постановените по
реда на чл. 290 от ГПК, решение № 493/21.01.2013 г. по гр. дело № 1771/2011 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС и решение № 379/24.06.2010 г. по гр. дело № 410/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
В разглеждания случай, съдът намира, че не е било допуснато нарушение на процедурата
по чл.193 от КТ, доколкото видно от съвкупния анализ на представения протокол за проведена
среща от 07.12.2023г. и показанията на св. Ж., на 07.12.2023г. ищцата е била поканена устно да даде
обяснения във връзка с отстраняването на ученика, във връзка с което се е провело изслушване в
кабинета на директора и й е била предоставена възможност да стори това, както и да посочи
доказателства в своя защита. Същата не е ангажирала доказателства, които да опровергаят
верността на удостоверените с протокола факти и показанията на св. Ж., поради което съдът
намира, че изискванията на чл.193 от КТ са били спазени, а оплакването й в тази връзка се явява
несъстоятелно.
По оплакването за на нарушение на чл.195, ал.1 от КТ
Дисциплинарната власт на работодателя , както е известно, е съвкупност от правомощия и е
елемент от трудовото правоотношение. Едно от тях , с което работодателят преди налагане на
дисциплинарното наказание е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства,е това по чл.193 ал.1 КТ.
5
Обясненията трябва да са дадени с оглед на дисциплинарното наказание, а не поради други
обстоятелства или друг повод,защото те са обяснения по повод на дисциплинарното нарушение,а
не обяснения въобще. След това работодателят трябва да прецени и деянието какво нарушение
представлява и дали може да се квалифицира като „нарушение на трудовата дисциплина”,за да
наложи и съответното наказание. Видовете нарушения на трудовата дисциплина примерно се
изброени в чл.187 КТ, като в т.10 е дадена възможност и за други неизпълнения на трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов
ред,в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение”,а изчерпателно са посочени дисциплинарните наказания: забележка,
предупреждение за уволнение,уволнение. Критериите за определяне на дисциплинарното
наказание са посочени в чл.189 КТ, а чл.190 КТ примерно изброява случаите при които се налага
дисциплинарно наказание „уволнение”. Наказанието се налага с „мотивирана писмена заповед в
която се посочват нарушителят ,нарушението и кога е извършено,наказанието и законният текст въз
основа на който се налага”.
По отношение на въпроса как следва да се индивидуализира от обективна и субективна
страна нарушението, за налагане на дисциплинарно наказание e даден отговор от ВКС в Решение
№ 199 от 30.12.2008г по гр.д. № 4389/2008г 2 Г. О.”, като е посочено, че дисциплинарното
нарушение трябва да бъде посочено в заповедта”- т.е. конкретно да е посочено какво точно е
извършил или не е извършил работника или служителя,, кога и къде го е извършил , по силата на
какъв акт е бил задължен да го извърши какъв е интереса от извършването или от неизвършването
му за работодателя както и какво лично отношение е показал към простъпката си.
В настоящия случай, дисциплинарната отговорност на ищцата е била ангажирана именно на
основание чл.187, т.10 от КТ, като в заповедта е цитиран бланкетния текст на нормата, без
работодателят да е посочил конкретните трудови задължения, които служителят не е изпълнил,
както и откъде произтичат същите – от закона, подзаконов нормативен акт, правилника за
вътрешния трудов ред, колективния трудов договор или длъжностната му характеристика. За първи
път с отговора на исковата молба, ответникът навежда твърдения, че посредством извършеното от
ищцата деяние същата е нарушила разпоредбата на чл.200, ал.3 от Закона за предучилищното и
училищно образование. Горното обуславя извод за немотивираност на заповедта, доколкото е
недопустимо за първи път в съдебното производство, работодателят за първи път да конкретизира
от кой нормативен акт произтича правния запрет, нарушаването на който е довел до налагане на
дисциплинарното наказание. За да може да се приеме, че заповедта за дисциплинарно наказание е
мотивирана, то следва обективните и субективните признаци на дисциплинарното нарушение,
точното му място време и начин на извършване, да са ясно, точно и прецизно описани в заповедта
за уволнение. В настоящия случай, наложеното дисциплинарно наказание “забележка” не само не е
прецизно, точно и ясно индивидуализирано със своите обективни и субективни признаци, но
същото изобщо не е описано. Издадената заповед за дисциплинарно уволнение не е мотивирана и
не създава у работника яснота- за какви точно нарушение на трудовата дисциплина при
конкретното му проявление се налага съответното наказание. Липсата на надлежна
индивидуализация на допуснатите от ищцата нарушения на трудовата дисциплина от обективна
страна е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за дисциплинарното наказание е
незаконосъобразна, без да се обсъждат останалите доводи на ищцата по съществото на спора. Ако
нарушенията не са посочени по установения в закона и съдебната практика начин, съдът отменя
заповедта като немотивирана/Решение № 1803 от 2001г. на ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 432/2002г.
на ІІІ г.о. на ВКС; Решение № 440/2002г. на ІІІ г.о. на ВКС; Решение № 1032 от 2007г. на ІІІ г.о. на
ВКС и др.
Не на последно място, видно от текста на самата заповед за налагане на дисциплинарно
наказание, само формално е съобразена разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, в частта й, която
изисква работодателят да приеме дадените от служителя обяснения. Те не са обсъдени по никакъв
начин от страна на работодателя и не е посочено защо не са кредитирани. Макар в заповедта да е
посочено, че работодателят е извършил обстойна преценка на всички факти и обстоятелства,
свързани с извършеното нарушение, в нея липсва позоваване на каквито и да било доказателствени
източници. В същото време, видно от показанията на св. Ж. работодателят не е извършил каквото и
да било проучване на случай, макар да е имал достъп до камерите за видеонаблюдение в
училището, в това число не е бил дори изгледан видеозапис във връзка с процесната случка по
време на изслушването на ищцата. От показанията на свидетелката е видно, че фактическите си
констатации работодателят е основал единствено на данни, получени от класния ръководител на
училището, който от своя страна е бил сигнализиран с оплакване от родителя на изгонения ученик.
6
По никакъв начин работодателят не доказа по делото и че ученикът е бил изгонен за целия учебен
час, доколкото спорен между страните е въпроса относно продължителността за която е бил
отстранен ученика, с оглед на което дисциплинарното нарушение се явява и недоказано. Недоказан
остава от страна на работодателя и основен компонент, обуславящ правото му да търси
отговорност от служителя за нарушение на трудовата дисциплина, а именно: виновно поведение от
негова страна. Задължение на работодателя, преди да наложи дисциплинарно наказание на
служителя, в самия процес по налагането му, не просто да установи извършване на деянието, което
впоследствие да определи като нарушение на трудовата дисциплина, но и да установи всички
факти и обстоятелства, довели до него, и само когато установи, че деянието е виновно извършено
да наложи и наказание за него. Точно това не е било сторено от ответника. С оглед на изложеното
дотук, съдът счита, че процесната заповед не съдържа описание на дисциплинарното нарушение по
смисъла на чл.195, ал.1 от КТ, вследствие на което същата се явява необоснована и не може да
породи съответните правни последици, които законът свързва с нейното издаване.
По изложените съображения искът се явява основателен и доказан, а атакуваната заповед за
дисциплинарно наказание “Забележка” следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Относно разноските по производството:
При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, да заплати изцяло сторените от ищцата съдебно-деловодни разноски, в общ размер на 700, от
които 150 лв. – депозит за вещо лице и 550 лв. заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
представения договор за правна помощ и съдействие от 05.04.2024г.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на БРС
държавна такса в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът на основание чл.235 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 480 от 12.12.2023г. на директора на ОУ “Свети княз Борис I” гр.
Бургас, с която е наложено на М. Т. Ц., ЕГН: ********** дисциплинарно наказание “Забележка”,
като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ОУ “Свети княз Борис I” гр. Бургас,
представлявано от д-р А. И., да заплати на М. Т. Ц., ЕГН: **********, с адрес гр. Бургас, ж.к. ***,
сумата от 700 лв., представляваща сторените от нея съдебно-деловодни разноски в
производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ОУ “Свети княз Борис I” гр. Бургас, с адрес гр.
Бургас, ж.к. ***, представлявано от д-р А. И., да заплати по сметка на Бургаският районен съд
държавна такса в размер на 80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7