Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/………………, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА -
ІV касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретар Светлана Стоянова и
с участието на прокурор Владислав Томов от Варненска окръжна прокуратура, като
разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело № 1781 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано е по
касационна жалба от Г.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез
пълномощник -адв. Д.А., срещу решение № 779/09.06.2020 г. по анд. № 4284/2019
г. по описа на Варненския районен съд , в частта в която е потвърдено
санкционирането му по чл. 177, ал.1 ,т.1 от ЗДвП по НП № 19-819-2231823.05.2019
г. на началник група при ОД на МВР-Варна
.
В жалбата са наведени доводи са неправилно
приложение на закона - касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр.
с чл.63 от ЗАНН. Жалбоподателят счита за неправилни възприетите от ВРС
фактически констатации. Неправилно е становището на районния съд за отсъствие
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на протеклото
административнонаказателно производство. Твърди се нарушение на правото на
защита, защото АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. Освен това мястото на нарушението - паркингът на „Пикадили парк“ не е част от пътната мрежа, а частен паркинг,
поради което за него не важат правилата на ЗДвП и поради тази причина актосъставителят не е компетентен „ да
констатира“ нарушения по ЗДвП. Искането към съда е за отмяна на решението на ВРС в
обжалваната му част . Претендира се
присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОД на
МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, е депозирал писмен отговор на жалбата,
обективиращ неговата позиция за правилност на обжалваното решение с искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Варна пледира за
неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на въззивното решение в
оспорената част.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба е допустима, тъй като изхожда от
процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство и е
подадена при спазване на разписаните процесуални срокове по упражняване правото
на жалба, а разгледана по същество тя е неоснователна.
Предмет на съдебен
контрол за законосъобразност и обоснованост пред ВРС е било наказателно
постановление № 19-0819-002231/23.05.2019 г. на Началник група в Сектор ПП при
ОДМВР-Варна. В обжалваната му част
наказващият орган е наложен на жалбоподателя административно наказание „глоба“
в размер на 300 лв., на основание чл.177, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за
нарушаване нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и
ВРС е
приел от фактическа страна, че Г.А.А. на 07.03.2019 г. около обяд с намерението да
закупи мотоциклет „Хонда СХ300“ с ДК№ ////, го е изпробвал на паркинга на „///“
на бул. „///“ в гр. В. Направил две обиколки на паркинга, като при втората
обиколка изгубил контрол върху мотоциклета и паднал. За ситуацията бил подаден
сигнал в сектор ПП-Варна и на място от ОДЧ били изпратени свидетелите Х Ги И М.
Когато свидетелите пристигнали на мястото, същите не заварили нито Г.А., нито
мотоциклета. Същите прегледали записите от охранителните видеокамери и
възприели действията на А. по управление на мотоциклета, както и на падането му
от същия. Установили също така и рег. номер на МПС-то. Получили информация, че
водачът на мотоциклета бил откаран в болницата – УМБАЛ „Св. Марина“ Варна и
отишли там. Там установили А., който потвърдил, че е управлявал мотоциклета и
обяснил, че го е изпробвал преди да го закупи. Свидетелите поискали от А. да им
представи СУМПС и контролен талон, каквито той не представил. След справка
свидетелите установили, че А. не притежава СУМПС от категория А, към която
категория спадал мотоциклетът. По рег. номер на МПС-то свидетелите установили
собственика на мотоциклета, който посетили и установили при него превозното
средство. Последният потвърдил думите на касатора. От него свидетелите получили
СРМПС на мотоциклета, както и рег. му табели. Малко по-късно свидетелите се
върнали отново в болницата, където срещу жалбоподателя бил съставен АУАН бл.№
130740/07.03.2019 г., в който било посочено, че същият е нарушил разпоредбите
на чл.20, ал.2, чл.150а и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и
връчен на касатора, който го подписал без възражения. Възражения в писмен вид
срещу акта не били подадени и в срока по чл.44 от ЗАНН. На 23.05.2019 г., въз
основа на АУАН, Началник група в сектор ПП при ОДМВР-Варна издал атакуваното
пред ВРС НП № 19-0819-002231, като приел изцяло фактическите констатации,
отразени в него, и приел, че А. е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.2, чл.100,
ал.1, т.1 и чл.150а, ал.1 от НК и му наложил следните административни
наказания: за първото нарушение - адм. наказание „Глоба“ в размер на 200 лв.,
на основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП, за второто нарушение – адм. наказание
„Глоба“ в размер на 10 лв., на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП и за
третото нарушение – адм. наказание „Глоба“ в размер на 300 лв., на основание
чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
За да
потвърди наказателното постановление в частта му по пункт трети, относно
извършеното нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, ВРС е анализирал събраните по
делото доказателства - както гласни, така и писмени, и на тази база обосновано
е приел, че касаторът е осъществил състава на нарушението. ВРС е приел, че АУАН
и НП са съставени при спазване и правилно приложение на процесуалните правила и
на материалния закон – спазени са всички срокове и процедури по ЗАНН, АУАН и НП
съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АНО на база на събраните по
преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
нарушение по ЗДвП, като е посочил правилна правна квалификация. По отношение
размера на наложеното наказание „глоба“, съдът е приел, че с оглед множеството
извършени от касатора предишни нарушения на ЗДвП и още повече с оглед
обстоятелството, че два пъти преди настоящия случай е наказван за нарушение
именно на чл.150а от ЗДвП, наказание в предвидения от закона максимален размер
би изпълнило целения от законодателя поправителен и предупредителен ефект.
Обсъдени са направените с жалбата оплаквания и същите са приети за
неоснователни.
Касационната
инстанция счита частично обжалваното съдебно решение за валидно , допустимо и
правилно. При неговото постановяване не е допуснато нарушение на закона-
заявеното оплакване от Г.А..
Разпоредбата
на чл. 40, ал.1 от ЗАНН въвежда изискване АУАН да се състави в присъствието на
нарушителя и свидетелите, присъствали при извършване или установяването му като
идеята на това нормативно изискване е
бързина по повдигане на административнонаказателното обвинение предвид кратките
срокове по провеждане на административнонаказателното производство , ав настощи
яслучай АУАН есъставе на 07.03.2019 г. и връчен на нарушителя на същата дата.
Съставане на АУАН в отсъствие на нарушителя не е по вина на контролите органи,
а поради факта, че А. е получил наранявания
при управление на процесия мотоциклет и
е бил в лечебно заведение и от този факт
той не може да извлича благоприятни за себе си правни последици.
На
следващо място, съдебната практика е константна , че непредяване на АУАН е съществено процесуално нарушение , а не съставянето
му в отсъствие на нарушителя.
Лишено от основание е оплакването
на касатора за некомпетентност на актосъставителя с довод, че място на
извършване на нарушението не е част от пътната мрежа, тъй като не е
ангажирал доказателства, че това място е частен
паркинг с въведени ограничения за ползване от лицата, които го
стопанисват. Съгласно правилото на чл.220 АПК във вр.с чл. 63 от ЗАНН
касационният съд проверява правилното
приложение на материалния закон въз основа
на установените факти от предходната съдебна инстанция и не може да прави нови фактически
установявания.
В
обобщение при извършения инстанционен съдебен контрол се установи неоснователност
на подадената касаоцинна жалба и същата следва да се остави без уважение.
При този
изход на делото своевременно направеното
искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да
бъде уважено. Жалбоподателят Г.А.А. следва да заплати на ОД на МВР-Варна 80 лева юрисконсултско
възнаграждение съобразно чл.143, ал.4 от АПК, във вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН , чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд - Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 779/09.06.2020 г. по анд. № 4284/2019 г. по описа на Варненския районен съд,
в частта в която е потвърдено наказателно постановление №
19-0819-002231/23.05.2019 г. на началник група в сектор „ Пътна полиция“ при ОД
на МВР-Варна по налагане на административно наказание „глоба“ от 300 лв. на Г.А.
***, ЕГН ********** , на основание чл.177, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
В останалата част
решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Г.А. ***,
ЕГН ********** *** сумата от 80 (осемдесет) лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.