Р Е Ш Е Н И Е
№ 206
Град Пловдив, 08.02.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХ
касационен състав, в открито заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател: Дичо Дичев
Членове: Анелия Харитева
Мариана Михайлова
при секретар Теодора Ценова и с участието на прокурора Здравена Янева, като
разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2800 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е
по касационна жалба на А.С.В. *** срещу решение № 1364 от 24.08.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 7843 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година,
с което е потвърдено наказателно постановление № 36-0000688 от 12.11.2020 г. на
началника на ОО АА Пловдив, с което на А.С.В., ЕГН **********,***, на основание
чл.93, ал.1, т.1 ЗАП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
лева за нарушение на чл.87, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Според
касатора решението е неправилно поради нарушение на закона, защото районният
съд не се е произнесъл по алтернативното искане за прилагане на чл.178в, ал.5 ЗДвП, която е специална норма и по-благоприятна. Иска се отмяна на обжалваното
решение и на наказателното постановление, като се наложи административно
наказание глоба в размер на 500 лева по чл.178в, ал.5 ЗДвП. Претендира разноски
за двете съдебни инстанции.
Ответникът не
взема становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че от
събраните доказателства по безспорен начин се доказва вмененото на жалбоподателя
нарушение по чл.87, т.1 ЗАП, което правилно е подведено под санкционната норма
на чл.93, ал.1, т.1 ЗАП. При извършената служебна проверка районният съд е
констатирал, че при съставяне на АУАН и при издаване на обжалваното наказателно
постановление не са били допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи
правото на защита на нарушителя и водещи до незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Според районния съд са спазени императивните
изисквания на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, касаещи пълно, ясно и
конкретно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Според съда не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН, защото
твърдяната „изненада“ при установяване на изтеклия срок на действие на
удостоверението за психологическа годност е крайно неубедителна, още повече, че
срокът на удостоверението е изтекъл на 22.02.2020 г., а нарушението е
констатирано 8 месеца по-късно, което доказва, че нарушителят в рамките на този
значителен период като дългогодишен професионален водач е следвало да знае, че
не разполага с годен документ, т.е., не са налице основания за подвеждане на
нарушението като маловажен случай предвид дългия период, в който то е било
осъществявано и високорисковото упражняване на професията от страна на
нарушителя като водач на тежко товарен автомобил – влекач.
Решението е
правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички
събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни
на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма
да бъдат преповтаряни.
Не е налице
твърдяната непълнота на съдебното решение, доколкото районният съд се е
произнесъл по искането, с което е сезиран, а именно законосъобразността на
оспореното решение. Вярно е, че в обжалваното решение липсват мотиви относно
направеното искане за прилагане на чл.178в ЗДвП, но е налице общ извод за
правилно прилагане материалния закон, правилна квалификация на извършеното
нарушение и правилно приложение на санкционната норма и тези изводи на районния
съд са правилни и обосновани от доказателствата по делото.
Противно на заявеното от касатора, настоящата
инстанция намира, че двете санкционни норма на чл.93, ал.1, т.1 ЗАП и чл.178в,
ал.5 ЗДвП действително са в съотношение на обща към специална, но в обратен
порядък – обща е нормата на чл.178в, ал.5 ЗДвП, защото се намира в общия ЗДвП,
в който е разписана първичната уредба на правилата за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за
участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на
водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в
движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните
мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този
закон и на издадените въз основа на него нормативни актове. Законът за
автомобилните превози (ЗАП) е специалният закон, защото урежда по първичен
начин само специфичните условия и ред за осъществяване на обществените вътрешни
и международни превози на пътници и товари. В този смисъл и с оглед на вида на
осъществявания превоз в процесния казус следва да намери приложение именно
специалната норма на чл.93, ал.1, т. ЗАП.
Още повече, че
извършеното нарушение е квалифицирано като нарушение на чл.87, т.2 от Наредба №
33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, която наредба е издадена на основание чл.7, ал.3, чл.16
(регламентиращ, че министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията определя с наредба документите, които водачите трябва да носят при
извършване на превозите, техните образци и сроковете за съхранението им) и чл.21 ЗАП и съдържа детайлната уредба на условията и реда за извършване
на обществен превоз на товари на територията на Република България (чл.1, т.3
от наредбата).
Т.е.,
необсъждането на възражението за неправилно приложение на материалния закон от
страна на наказващия орган в случая не съставлява такова съществено нарушение
на съдопроизводствените правила, което да е довело до нарушение на материалния
закон от страна на районния съд.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. Затова и на
основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1364
от 24.08.2021 г., постановено по а.н.д. № 7843 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.