№ 1097
гр. Стара Загора, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20225530103849 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „Би Енд Джи
Кредит“ ООД гр. София против Т. Р. И.. Ищецът твърди в исковата си молба, че на
30.11.2021 г. между него и ответницата бил сключен договор за кредит с № mах_100040247,
в съответствие с разпоредбите на закона. Съгласно разпоредбите на Договора за кредит,
кредитополучателят се задължил да върне заемната сума съгласно погасителен план, ведно с
договорната лихва на 22 погасителни вноски, в размер , както следва: 115,00 лв. на дата
11.12.2015г., от които главница - 46,70 лв., договорна лихва 17,39 лв., доброволен пакет „
Доверие” 50,91 лв.; 115,00 лв. на дата 25.12.2015 г., от които главница - 47,38 лв., договорна
лихва 16,71 лв., доброволен пакет „ Доверие” 50,91лв.; 115,00 лвна дата 08.01.2016 г., от
които главница - 48,07лв., договорна лихва 16,02 лв., доброволен пакет „ Доверие” 50,91 лв.;
115,00 лв. на дата 22.01.2016 г., от които главница - 48,76 лв., договорна лихва 15,33 лв.,
доброволен пакет „ Доверие” 50,91 лв.; 115,00 лв. на дата 05.02.2016 г., от които: главница -
49,47лв., договорна лихва 14,62лв, доброволен пакет „ Доверие” 50,91 лв.; 115,00 лв. на дата
19.02.2016 г.., от които: главница - 50,19лв., договорна лихва 13,90 лв., доброволен пакет
„Доверие” 50,91лв.; 115,00 лв. на дата 18.03.2016г., от които главница - 50,91 лв., договорна
лихва 13, 18 лв., доброволен пакет „ Доверие” 50,91 лв.; 115,00лв. на дата 01.04.2016г., от
които: главница - 51,65 лв., договорна лихва 12,44 лв., доброволен пакет „ Доверие” 50,91
лв.; 115,00 лв. на дата 15.04.2016 г., както следва: главница - 52,40 лв., договорна лихва
11,69 лв., доброволен пакет „Доверие” 50,91 лв.; 115,00 лв. на дата 29.04.2016г., от които:
главница - 53,16лв., договорна лихва 10,93 лв., доброволен пакет „ Доверие” 50,91 лв.;
115,00 лв. на дата 13.05.2016г., от които: главница - 53,93лв., договорна лихва 10,16 лв.,
доброволен пакет „ Доверие” 50,91 лв.; 115,00 лв. на дата 27.05.2016г., от които: главница -
54,71лв. , договорна лихва 9,38 лв., доброволен пакет „Доверие” 50,91 лв. ; 115,00 лв. на дата
10.06.2016г., от които: главница - 55,50 лв., договорна лихва 8,59 лв., доброволен пакет „
Доверие” 50,91 лв.; 115,00 лв. на дата 24.06.2016 г., от които: главница - 56,31 лв., договорна
лихва 7,78 лв., доброволен пакет „ Доверие” 50,91 лв.; 115,00 лв. на дата 08.07.2016 г., от
1
които: главница - 57,12 лв., договорна лихва 6,97 лв., доброволен пакет „Доверие” 50,91 лв.;
115,00 лв. на дата 22.07.2016 г., от които: главница - 57,95 лв., договорна лихва 6,14 лв.,
доброволен пакет „ Доверие” 50,91 лв.; 115,00 лв. на дата 05.08.2016 г., от които: главница -
58,79 лв., договорна лихва 5,30 лв., доброволен пакет „ Доверие” 50,91 лв.; 115,00 лв. на
дата 19.08.2016г., от които: главница - 59,64 лв., договорна лихва 4,45 лв., доброволен пакет
„Доверие” 50,91 лв.; 115,00 лв. на дата 02.09.2016 г., от които: главница - 60,51 лв.,
договорна лихва 3,58 лв., доброволен пакет „ Доверие” 50,91 лв.; 115,00 лв. на дата
16.09.2016г., от които: главница - 61,38 лв., договорна лихва 2,71 лв., доброволен пакет
„Доверие” 50,91лв ; 115,00 лв. на дата 30.09.2016г., от които: главница - 62,27лв., договорна
лихва 1,82 лв., доброволен пакет „ Доверие” 50,91 лв.; 115,00 лв. на дата 14.10.2016г., от
които: главница - 63,20 лв., договорна лихва 0,89 лв., доброволен пакет „ Доверие” 50,91 лв.
Размерът на общото дължимо по кредита било 2530,00лв. С подписването на Договора за
кредит кредитополучателят удостоверявал, че кредиторът го уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласявал се с тях и че желаел договорът да бил сключен.
Ответницата не заплатила дължимата по договора за кредит сума към ищеца. Подписаният
договор бил за сумата от 2530,00 лв., като незаплатената част била в размер на 1475,00 лв.
По повод подадено от ищеца заявление на 13.05.2022 г. до Районен съд Стара Загора за
претендираната сума в размер 1475,00 лв. било образувано ч.гр. дело № 1879 по описа на
съда за 2022г. На дата 18.07.2022 г. ищецът получил Разпореждане на Районен съд Стара
Загора, че доколкото били налице предпоставките за предявяване на осъдителен иск, на
ищеца се давал едномесечен срок за предявяване на такъв. Ищецът моли съда да осъди
ответницата да му заплати сумата от 1475,00лв., която дължи по Договор №
max_100040247, сключен на дата 30.11.2015 г., както и законната лихва от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума. Mоли да му
бъдат присъдени и разноските по делото, както и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150,00 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Предявен е осъдителен иск по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, като исковата молба е
подадена в срока по чл.415, ал.4 от ГПК. Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1879/2022 г. по
описа на Старозагорския районен съд, съдът е отхвърлил на основание чл. 411, ал. 2, т. 1
ГПК заявлението на „Би Енд Джи Кредит“ ООД, за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу длъжника Т. Р. И..
Ищецът претендира вземане по представения договор за кредит с номер
max_100040247 от 30.11.2015 г., по силата на който „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД,
гр.София е предоставило на ответницата потребителски кредит в размер на 1200,00 лв., като
погасяването на общата дължима сума в размер на 1409,98 лв. следва да се извърши на 22
погасителни вноски в размер на 64,09 лв. всяка.
Съгласно ТР №1/27.04.2022 г. по ТД №1/2020 г. ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да
се произнесе служебно по нищожността на сделка, когато установи пороци, произтичащи
пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно
известни на съда факти. Същевременно съдът е ограничен от диспозитивното начало в
гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички
възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания
страните да сочат доказателства. Когато без да е направено възражение за нищожност от
страните, по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи, по силата на
2
чл.235, ал.2 ГПК, съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените
от тях факти.
В случая спорното материално правоотношение попада в легалната дефиниция на
договора за потребителски кредит, дадена в чл.9, ал. 1 ЗПК, според която това е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. С оглед на това по отношение на процесния договор намират
приложение разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от същия закон, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Следователно нарушаването на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – недействителност на
договора за кредит.
Съгласно чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Съдържащият се в договора от
30.11.2015 г. погасителен план включва единствено информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но в същия не е посочена
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми –
главница, лихва и такси. Самата информация е най–обща и не отговаря на изискването да е
разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера
на месечната вноска като части от отделни вземания. Следователно в случая е налице
нарушение на изискването на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК.
От анализа на съдържанието на процесния договор става ясно, че не спазено и
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според тази разпоредба договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това
изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата
дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер 45,86 %/.
Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
3
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Следователно в посочената величина, представляваща обобщен
израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да
бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези
обстоятелства. Следва да се отбележи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК, и приемането на методика, регулираща изчисляването на разходите по
кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. В случая тези съставни елементи
са неизвестни и не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, доколкото
е предвидена дължимост и на такси и други плащания /напр. уговорената „такса за издаване
на официално заверени документи“ и пакет „Доверие“/. Липсва яснота дали тези разходи са
включени при формиране на ГПР. Следователно неясни остават както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски кредит между
страните се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и и 11 ЗПК и не
поражда целените правни последици. Същата недействителност произтича пряко от
съдържанието на представения по делото договор за кредит с номер max_100040247 от
30.11.2015 г., което налага и служебното произнасяне на съда по този въпрос.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за кредит,
длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов
ресурс. В случая чистата стойност на кредита е в размер на 1200 лв., която сума е реално
получена от ответницата. Ищецът твърди, че общо дължимата сума по кредита е 2530,00 лв.,
като незаплатената част е в размер на 1475,00 лв., което представлява признание на факта,
че ответницата е извършила плащания по процесното правоотношение в размер на 1055,00
лв. Тази сума следва да бъде приспадната от дължимата чиста стойност на кредита, в
резултат на което дължимата от ответницата по договора за кредит сума е в размер на 145
лв., представляваща неплатена част от главницата.
Съдът намира за неснователно искането за присъждане на законна лихва от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1879/2022 г.,
тъй като същото е отхвърлено с влязло в сила разпореждане №3592/15.06.2022 г.,
обусловило и предявяването на осъдителен иск. Затова законната лихва върху дължимата
сума следва да бъде присъдена от датата на подаване на исковата молба по настоящото дело
– 04.08.2022 г.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.3 ГПК е
основателен и следва да бъде уважен до размера на 145 лева, представляващи незаплатен
остатък от чиста стойност на предоставен паричен заем по договор за кредит с номер
max_100040247 от 30.11.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 04.08.2022 г.
до окончателното й изплащане. Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен за
предоставен паричен заем по договор за кредит с номер max_100040247 от 30.11.2015 г. - в
4
останалата част над размера 145 лева до претендирания размер 1475 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищеца направените в настоящото производство разноски съобразно уважената част от
предявения иск в размер на 20,55 лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Р. И. от гр.Стара Загора, ..., ЕГН ********** да заплати на „БИ ЕНД
ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, със седалище и адрес на управление обл. София, гр. София, п. к. 1113,
район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ №25, ет.5, ЕИК *********, сумата 145 лева,
представляваща незаплатен остатък от чистата сума на предоставен паричен заем по договор
за кредит с номер max_100040247 от 30.11.2015 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 04.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 20,55 лева,
представляваща разноски по делото
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, със седалище и адрес на
управление обл. София, гр. София, п. к. 1113, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ №25, ет.5,
ЕИК *********, против Т. Р. И. от гр.Стара Загора, ..., ЕГН ********** иск по чл.415, ал.1,
т.3 ГПК за връщане на предоставен паричен заем договор за кредит с номер max_100040247
от 30.11.2015 г. в останалата част над размера 145 лева до претендирания размер 1475 лева,
като неоснователен.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5