Р Е Ш Е Н И Е
№……..
23.05.2017г.,гр.Плевен
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговски състав,
на
двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година, в публично
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА
САХАТЧИЕВА
СЕКРЕТАР:
В.П.
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
т.д.
№ 80 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ/отм./-възпроизведена в нова разпоредба
на чл.432 от КЗ/в сила от 01.01.2016г./
В
исковата си молба ищецът Е.И. ***,ЕГН ********* твърди,че има качеството на пострадал
от престъпление по чл.343,ал.1,б“б“ от НК вр. чл.342,ал.1 от НК ,в резултат на
възникнало пътно-транспортно произшествие/ ПТП/ на 18.08.2014г.,с извършител С.С.И.
от гр.Свищов, ЕГН**********. Извършителят на престъплението има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица №22113002188716
от 04.09.2013г., валидна до 03.09.2014г.
с ответното дружество ЗК „***“АД,София, ЕИК*********.
Ищецът твърди,че в резултат на настъпилото ПТП
са му причинени продължителни болки и страдания трайно/поне за два-три
месеца/,изразяващи се в затруднено движение на врата и крайниците в резултат на
контузия на главата и гръбначния мозък в
шийната област,пареза на крайниците-предимно долните,с невъзможност да се
придвижва за няколко месеца самостоятелно,увреждане,представляващо средна
телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 от НК.Образувано е ДП№12/2015г. по
описа на РП-Плевен.В хода на разследването виновното лице С.И. се е извинило на
ищеца в настоящото производство-пострадал ,като с Постановление на РП-Плевен от
10.08.2015г. е прекратено ДП №12/2015г. по описа на РП-Плевен на
осн.чл.24,ал.1,т.9 от НПК.
Съгласно разпоредбите на КЗ с Договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ ответното дружество се задължава да покрие в границите, определени
от Договора като застрахователна сума настъпилите имуществени и неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети
лица, като увреденото лице има
възможност да предяви пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“-чл.226,ал.1 от КЗ/отм./-нормата е възпроизведена чл.432
от КЗ/в сила от 01.01.2016г./.
В исковата молба се посочва,че ищецът е направил опит за постигане на
споразумение с ответника,но до настоящия момент не е получил отговор.
Ищецът счита,че за него е налице правен интерес от предявяване на обективно
съединени искове с правно основание чл.226,ал.1
от КЗ/отм./ против ЗК „***“АД,гр.София
за заплащане на застрахователно обезщетение пряко на увреденото лице по застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна
полица №22113002188716 от 04.09.2013г., валидна до 03.09.2014г.,в размер на
40 000лв. -за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултата на
настъпилото ПТП,както и 1324,50лв.-за
претърпени имуществени вреди/проведено лечение и рехабилитация/,ведно със
законната лихва,считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумите. Моли да му бъдат
присъдени и направените деловодни разноски в производството.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК
е постъпил писмен отговор от ЗК „***“АД,София, ЕИК*********,чрез
пълномощника юрисконсулт К.А..На първо място ответникът прави възражение за
недопустимост на предявените искове, тъй като ищецът не е представил
доказателства за предявяване на претенциите си към застрахователното дружество
по извънсъдебен ред и не е изпълнил задълженията си,визирани в чл.380,ал.1 от
ЗК/нов/.Ответникът твърди,че до настоящия момент ищецът не е отправил към
застрахователя писмена застрахователна претенция във връзка с посоченото
събитие от 18.08.2014г.По съществото на спора се оспорват предявените искове по основание и
размер.
Препис от писмения отговор е изпратен на
ищеца за представяне на Допълнителна искова молба в срока по чл.372 от ГПК.
Постъпила е молба от ищеца,имаща характер
на Допълнителна искова молба.Ищецът твърди,че е отправил извънсъдебна претенция
за изплащане на застрахователното обезщетение от страна на ответното
дружество-местния клон в гр.Плевен,откъдето е посъветван на търси правата си по
съдебен ред.Писмени доказателства не са представени в тази насока.Представено е
заверено копие от Амбулаторен лист №2917/21.07.2016г.
Постъпил е Допълнителен писмен отговор от
ответното дружество.
С определение по реда на чл.374 от ГПК,
съдът е допуснал до разглеждане по същество предявените обективно-съединени
искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./.
Съдът намира, че в случая исковете са
допустими, тъй като процесното ПТП, на което ищецът се е позовал за
претендиране на обезщетение за настъпили неимуществени и имуществени вреди е с
дата 18.08.2014 г., а отговорността на застрахователя се претендира на
основание Договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на
04.09.2013 г., т.е. при действието на КЗ /отм./. Съобразно разпоредбата на
чл.226 ал.1 от ТЗ /отм./, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетение пряко от застрахователя, т.нар. пряк иск на
увреденото лице. При действието на КЗ, в сила до 01.01.2016 г. не се предвижда
специалната и допълнителна предпоставка за допустимостта на прекия иск на
пострадалото лице срещу застрахователя на „Гражданска отговорност“ на виновния
водач на МПС, като такава предпоставка е въведена с разпоредбата на чл.498 ал.3
от КЗ /нов/ вр. чл.496 от КЗ /нов/ и чл.380 от КЗ /нов/. Касае се за писмено
сезиране на застрахователя от страна на пострадалото лице по реда на чл.380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
повод заплащане на застрахователно обезщетение. Процедурата за доброволно
уреждане предвижда изтичането на 3-месечен рекламационен срок от сезирането на
застрахователя по реда на чл.380 от КЗ.
По настоящото дело, съдът е указал на
ищеца да представи доказателства, че е отправил извънсъдебна претенция за
заплащане на застрахователното обезщетение към ответното дружество. Такива
доказателства не са представени, като единствено от обясненията на ищеца Е.Г. в
хода на съдебното дирене и разпитаните по делото свидетели – негови родители се
установява, че пострадалият е посетил местният клон в гр. Плевен на ответното
дружество, като му е отговорено, че следва да потърси правата си по съдебен
ред.
Независимо от горното обстоятелство,
съдът намира, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.226
ал.1 от КЗ /отм./, поради което и предявените искове се явяват допустими – не е
налице изискването за допълнителната, специална предпоставка за допустимост на
прекия иск, съобразно чл.432 ал.1 от новия КЗ.
По делото е изискано и приложено ДП№12/2015г.
по описа на РП-Плевен.
Ответното дружество е представило
препис от застрахователна полица №22113002188716 / 04.09.2013г., валидна до
03.09.2014г. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
с водача на л.а.“Тойота Ленд Крузер“,с рег.№ЕН****ВТ към дата 18.08.2014г.
С исковата молба са представени писмени
доказателства.
В хода на съдебното дирене са допуснати
гласни доказателства, като е назначена и изслушана съдебно-медицинска
експертиза.
При цялостната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Видно от приложеното ДП № 12/2015 г. по
описа на РП – Плевен, както и представеното Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 10.08.2015 г. на РП – Плевен, на 18.08.2014 г. в
гр. Плевен, при управление на МПС - л.а.“Тойота Ленд Крузер“,с рег. № ЕН ****
ВТ, С.С.И., при нарушаване правилата за движение по пътищата по ЗДвП, причинил
по непредпазливост средна телесна повреда на Е.И. ***, изразяваща се в контузия
на главата и гръбначния мозък в шийната му област, с пареза на крайниците –
предимно долните, при което са причинени продължителни болки и страдания с
трайно затруднение движение на врата и крайниците – престъпление по чл.343 ал.1
б.“б“ от НК вр. чл.342 ал.1 от НК.
Не
се спори по делото, че с Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 10.08.2015 г. е прекратено ДП № 12/2015 г. по описа на РП –
Плевен срещу С.С.И. за горепосоченото престъпление, поради проведен разпит на
пострадалия Е.И.Г., в който той е заявил изрично желанието за прекратяване на
наказателното производство, водено срещу С.И. – чл.24 ал.1 т.9 от НПК.
Не
се спори, също така, че е налице сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответното застрахователно дружество и лицето, извършител на
престъплението, като е издадена застрахователна полица №22113002188716 /
04.09.2013г., валидна до 03.09.2014г.
Основният
спорен по делото въпрос е какви са причинените имуществени и неимуществени
вреди в резултат на настъпилото ПТП на ищеца Е.И.Г..
Досежно
причинените неимуществени вреди на ищеца, както в хода на досъдебното производство
пред РП – Плевен, така и пред настоящата инстанция са назначени
съдебно-медицински експертизи, като са изготвени заключения досежно телесните
увреждания, причинени на Е.И.Г., механизма на тяхното получаване и настъпилите
последици за здравето на пострадалия.
Пред
РП – Плевен, в хода на досъдебното производство е изготвено заключение от
вещото лице – д-р Тотев – съдебен медик, като заключението е приложено към ДП №
12/2015 г. по описа на РП – Плевен. Съгласно изготвеното заключение на
пострадалото лице Е.Г. е причинена контузия на главата и гръбначния мозък в
шийната му област с пареза на крайниците, предимно долните, с невъзможност да
се придвижва няколко месеца самостоятелно, мозъчно сътресение, без данни за
пълна загуба на съзнание. Касае се за травматични увреждания, които са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на 18.08.2014 г. На пострадалия са
причинени продължителни болки и страдания с трайно – за повече от месец – поне
два-три месеца затруднено движение на врата и крайниците.
В
хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция е допусната и назначена
съдебно-медицинска експертиза по документи и материали, като е изготвено
заключение от вещото лице доц. д-р Д.Д.. От заключението по назначената медицинска
експертиза по настоящото дело се установява, че пострадалият е приет за лечение
в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен за период
от осем дни, като е лекуван медикаментозно. Изписан в инвалидна количка, поради
невъзможност да се придвижва самостоятелно и наличието на пареза на долните
крайници. Лечението е продължило в домашни условия, като пострадалият е носил и
специална ортопедична шийна яка общо 60 дни. Два пъти дневно е бил посещаван от
рехабилитатор за извършване на упражнения и масажи, а впоследствие е лекуван в
Рехабилитационен център – гр. Павел баня. Състоянието на пострадалия се е
подобрявало постепенно, като след около месец и половина, Е.Г. е започнал да
става от инвалидната количка, като първоначално се е придвижвал с чужда помощ.
Впоследствие е започнал да се движи само с оплаквания от изтръпване и тежест на
долните крайници. Във връзка с причинените травми, ищецът е освидетелстван от
ТЕЛК,като с решение на ТЕЛК от 14.11.2016 г. е определена 50% трайно намалена
работоспособност за срок от две години. Съгласно заключението на вещото лице,
ищецът е търпял болки и страдания, първоначално силни през първата седмица след
катастрофата, през следващите 1-2 месеца – средни и слаби – за период още от
около 2-3 месеца. Дори и след този период, при продължително ходене и
натоварване, ищецът продължава да чувства болки и тежест в краката. Към момента
на изготвяне на заключението пострадалият все още има частични парези на
долните крайници, които в някаква степен затрудняват походката и причиняват
болки и тежест при продължително ходене. Предвид дългия срок на горепосочените
частични парези на долните крайници, вещото лице е квалифицирало степента на
увреждането като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Пред
настоящата инстанция са допуснати и гласни доказателства, като са разпитани в
качеството на свидетели лицата Илонка Георгиева и Иван Г. – родители на ищеца.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че след настъпване на
процесното ПТП ищецът е настанен в болница – отделение по неврохирургия, след
изписването му ищецът не е могъл да движи долните си крайници, а също и ръцете.
След няколко дни движението на горните крайници е възстановено, но движението
на долните крайници се е възстановило значително по-късно, без оперативна
интервенция. За период от около 20 дни на ищеца са извършвани рехабилитационни
процедури, като впоследствие същият е посетил и Рехабилитационен център в гр.
Павел баня. За период от около два месеца ищецът не е могъл да се придвижва
самостоятелно, без придружител. При настъпване на ПТП ищецът е бил ученик в
Механотехникум в гр. Плевен, като в резултат на настъпилото ПТП е започнал и
по-късно съответната учебна година. Впоследствие са извършени прегледи от
специалист – невролог, като прегледите са продължили и през 2016 г. с назначено
медикаментозно лечение.
Показанията
на разпитаните свидетели са в унисон със събраните по делото писмени доказателства,
поради което съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани.
От ответното дружество са представени 2 бр.
съдебни удостоверения от НОИ и НЗОК, от които е видно, че ищецът няма сключени
трудови договори, както и няма деклариран осигурителен доход с код 14 – за
работещи без трудов договор за периода 18.08.2014 г. – 21.07.2016 г. Също така,
няма данни за изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност на
лицето Е.Г. за същия период. От представената справка от НЗОК за пролежаванията
в болница на Е.Г. е видно, че лицето е постъпило в болница на 18.08.2014 г. и е
изписано на 26.08.2014 г. с диагноза „контузия и оток на шийния отдел на
гръбначния мозък“.
По делото е представено и заверено копие
от решение на ТЕЛК от 14.11.2016 г., съгласно което на Е.И.Г. е дадена оценка
на работоспособността – 50% трайно намалена работоспособност в резултат на
преживяната травма и контузия на спинален отдел на гръбначния мозък.
При определяне размера на дължимото обезщетение
за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП,
съдът намира, че следва да бъдат съобразени всички конкретни обстоятелства
около самото произшествие, липсата на съпричиняване, вида, степента,
продължителността и характера на причинените травми на пострадалия ищец, болки
и страдания, периода на проведеното медицинско лечение. Съобразно разпоредбата
на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да претендира заплащането на обезщетението директно от
застрахователя.
В настоящия случай са налице
предпоставките за уважаване на исковата претенция за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди от страна на ответното дружество – виновно противоправно
деяние, вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между деянието и
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
По отношение на размера на
обезщетението за причинени неимуществени вреди, съобразно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД за определянето му по справедливост, съдът намира, че следва да бъде
уважен предявеният иск за сумата от 20 000 лв., представляващи обезщетение
за причинените на ищеца неимуществени вреди, в резултат на настъпилото ПТП на
18.08.2014 г. Това обезщетение следва да бъде заплатено от ответното дружество,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
26.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
претендираните 40 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, искът
се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на законната лихва,
дължима върху горепосочената главница, съдът намира, че същата следва да бъде
начислявана от датата на подаване на исковата молба – 26.05.2016 г., а не от
датата на настъпване на вредоносните последици от ПТП – 18.08.2014 г., тъй като
отговорността на ответното дружество като застраховател произтича от сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, а по делото не са представени
доказателства от страна на ищеца, че е поканил ответника да заплати такова
обезщетение преди подаване на исковата молба. Застрахователят встъпва в
задължението на застрахования да обезщети пострадалото лице за причинените му
вреди по повод сключения застрахователен договор, като застрахователното
дружество не е пряк причинител на вредоносния резултат. В случая е приложима
разпоредбата на чл.84 ал.2 от ЗЗД, съгласно която длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора, когато няма определен ден за изпълнение.
С оглед изложеното, ответното
дружество следва да заплати горепосочената сума като обезщетение за причинените
на ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считан от 26.05.2016
г. до окончателното изплащане на сумата.
Основателен и доказан се явява и
предявеният иск срещу ответното дружество за заплащане на обезщетение за
причинените на ищеца имуществени вреди, в резултат на настъпилото ПТП и
причинените травми на Е.Г. във връзка с проведеното лечение и рехабилитация. По
делото с исковата молба са представени като заверени копия писмени
доказателства: фактура от 24.09.2014 г. № 2521, ПКО № 22/20.09.2014 г.,
лечебно-процедурен картон от Курортен комплекс „Милениум“ – гр. Павел баня,
разписка за заплатена шийна яка от 19.08.2014 г., 4 бр. фискални бонове във
връзка с болничния престой на ищеца в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр.
Плевен.
От така представените доказателства е
видно, че ищецът е извършил разходи в общ размер от 1324,50 лв., като
предявеният иск се явява основателен и доказан в пълния му размер и следва да
бъде уважен.
Следва да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на ищеца на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ обезщетение
за причинените му имуществени вреди, вследствие на настъпилото ПТП в размер на
1324,50 лв. – разходи за лечение и рехабилитация на ищеца във връзка с
настъпилите травми от ПТП,ведно със законната лихва,считано от 26.05.2016г. до
окончателното изплащане на сумата.
В хода на съдебното дирене пред
настоящата инстанция не са събрани категорични доказателства за изплатени суми
от страна на виновното лице като обезщетение на пострадалия Е.И.Г. от
процесното ПТП, настъпило на 18.08.2014 г.Липсва също така и проведено исково
производство по предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД във връзка с обема
на отговорността на застрахователя, съгласно ТР № 1/23.12.2015 г. на ВКС на РБ
по т.д. № 1/2014 г. – т.1. В случая е налице предявен пряк иск по чл.226 ал.1
от КЗ /отм./, като липсва размер на присъдено обезщетение по уважен срещу
застрахования деликвент иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, с предмет
обезщетяване на същите вреди.
Пред настоящата инстанция ищецът е
направил съдебни разноски общо в размер на 2 506,90лв.,от които 600лв.
адвокатско възнаграждение /съобразно действително заплатеното
възнаграждение в брой от ищеца,отразено
в договора за правна помощ на стр.-28 от делото съгл. ТР 6/2012г. на ВКС на РБ/
,1 652,98лв.-ДТ и 253,92лв. за вещо лице.
При този изход на делото ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати направените деловодни разноски от
ищеца за настоящата инстанция съразмерно с уважената част от предявените искове
на осн.чл.78,ал.1 от ГПК и представения
Списък на разноските по чл.80 от ГПК в размер на 1293,15лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
на
осн.чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ ЗК „***“АД, гр.София,ЕИК*********,представлявано
от М.С.Г. и П.В.Д.-изпълнителни директори ДА
ЗАПЛАТИ на Е.И. ***,ЕГН ********* сумата 20 000,00лв. /двадесет хиляди
лева/,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди,претърпени в резултат на настъпило пътно-транспортно
произшествие на 18.08.2014г.,с
извършител С.С.И. от гр.Свищов,ЕГН**********,страна по сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №22113002188716 от 04.09.2013г.,
валидна до 03.09.2014г.,ведно със законната лихва,считано от 26.05.2016г. до
окончателно изплащане на сумата,като за разликата до 40 000,00лв.,претендирано
обезщетение за претърпени неимуществени вреди ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн.чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ ЗК „***“АД, гр.София,ЕИК*********,представлявано
от М.С.Г. и П.В.Д.-изпълнителни директори ДА
ЗАПЛАТИ на Е.И. ***,ЕГН ********* сумата 1 324,50лв. /хиляда триста двадесет и
четири лева и 50ст./,представляваща обезщетение за имуществени вреди,претърпени в
резултат на настъпило пътно-транспортно произшествие на 18.08.2014г.,с извършител С.С.И. от
гр.Свищов, ЕГН**********, страна по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна
полица №22113002188716 от 04.09.2013г., валидна до 03.09.2014г.,ведно със
законната лихва,считано от 26.05.2016г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн.чл.78ал.1 от ГПК ЗК „***“АД, гр.София, ЕИК*********,
представлявано от М.С.Г. и П.В.Д.-изпълнителни директори да заплати направените деловодни разноски от Е.И.
***,ЕГН ********* за настоящата инстанция съразмерно с уважената част от
предявените искове и представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК в размер
на 1293,15лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: