№ 162
гр. Русе, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20234520200139 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. К. И. до Русенския Районен съд против наказателно
постановление № 38-0003271/30.11.2022г. на Директора на РД ”Автомобилна
администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата;
постъпило е писмено становище от редовно упълномощен процесуален представител, с
което се поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 21.09.2022г. жалбоподателят управлявал т.а. „Скания“, категория N 3, с ДК№ В 62
29 ТХ и прикачено към него полуремарке, категория О 4 с ДК№ СС 14 17 ЕН, като
извършвал превоз на слънчоглед с маршрут на движение с.Божурлък обл.Плевен до
гр.Дулово обл.Силистра. В района на КПП „Хижа Приста“ бил спрян за проверка от
служители на РД „АА“ гр.Русе с оглед проверка за спазване на ЗАПр и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. В хода на проверката било установено, че при
допустима максимална маса на състава от ППС в размер на 40 000 кг., управляван от
жалбоподателя, същата е в размер на 41 200 кг., т.е. налице е превишение от 1 200 кг. За
констатираното нарушение св.Й. П. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на
1
него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му било наложено
административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. за нарушение по чл.177 ал.3 т.1 пр.2
от ЗДвП вр.чл.139 ал.1 т.2 пр.2 вр.чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
производството доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, които има право на
жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество е частично основателна. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила и правилно е приложен материалният закон. Наказателното
постановление следва да бъде изменено единствено относно размера на наказанието към
минималния размер от 500 лв. на санкционната норма.
Доказателствата за извършеното нарушение са безспорни и безпротиворечиви. От
приложените към преписка писмени доказателства и разпитът на актосъставителя в съдебно
заседание безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал ППС, състоящо се от
влекач с две оси и полуремарке с три оси. Съгласно § 6 т.35 от ЗДвП допустимата
максимална маса е разрешената максимална маса на пътното превозно средство в
натоварено състояние, определена за допустима от компетентните органи. Очевидно тази
законова дефиниция във вр. с чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП препраща мълчаливо към Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ. Съгласно чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от тази Наредба допустимата
максимална маса на съчленени ППС за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване за моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 t.
От това следва изводът, че управляваното от жалбоподателя съчленено ППС ведно с това
не може да надвишава 40 т., за което съдът намира, че по делото има безспорно установени
доказателства, каквато е кантарна бележка № 2315 на л.9 от делото и от която се установява,
че претоварването е в размер на 1 200 кг. Това обстоятелство не е оспорено от
жалбоподателя в хода на проверката, от което се установява, че е налице и субективна
страна от състава на нарушението; не се и оспорва в защитата от представеното писмено
становище. При това положение съдът намира, че установяването на допустимата
максимална маса на едно ППС може да се установи с всички възможни и допустими
доказателства и доказателствени средства, т.е. няма пречка превишението да се установи от
кантар на изпращача на товара, защото в противен случай това щеше да бъде указано
изрично както, напр. в чл.35 от Наредба № 11/03.07.2001г.,
Съдът изцяло възприема становището на защитата, че в полза на дееца следва да се
отчете наличието на употребата на алтернативно гориво – природен газ, видно от
2
свидетелството за регистрация на процесното превозно средство, като по този начин
стойността по чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредбата се увеличи с максимум един тон на основание
чл.6 ал.5 от нея. При това положение и въпреки посочения законов толеранс от един тон и
след приспадането превишението на допустимата максимална маса не е достатъчно да
доведе до отпадане на отговорността на дееца, тъй като е налице превишение от 200 кг.,
което действително би обусловило извод за маловажен случай на административно
нарушение по см. на § 1 т.4 от ЗАНН. В случая обаче възражението на защитата за
приложението на чл.28 от ЗАНН не може да бъде споделено, тъй като нормата на чл.189з от
ЗДвП изрично забранява това.
Съдът намира, че наказанието следва да бъде намалено, тъй като действително не е
съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН, особено и след приспадането на толеранса
от един тон в полза на дееца. Съгласно чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП наказанието за
извършеното нарушение е глоба в размер от 500 лв. до 3 000 лв. В случая като смекчаващо
отговорността обстоятелство не може да не бъде отчетено липсата на предходни наказания
по ЗАПр по отношения на жалбоподателя и поведението му по време на проверката.
Доколкото АНО не е представил никакви доказателства за предходни нарушения по ЗАПр,
съдът приема, че това е първо нарушение за дееца. Претоварването е с 200 кг., което
представлява под 5 % надвишаване на максимално допустимата маса и действително не
попада в т. 1 от т.4 от Приложение № 1 "Категория на тежестта на нарушенията от
Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година за допълнение на Регламент
(ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията
на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата
репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива
2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, поради което може да се квалифицира
като по-леко от тежко нарушение, но както бе посочено чл.189з от ЗДвП забранява
приложението на чл.28 от ЗАНН при нарушения по ЗДвП. При това положение съдът
намира, че наказанието „глоба“ действително следва да бъде намалено към минималния
размер на санкцията, а именно в размер на 500лв.
При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва
да бъде изменено само в частта относно размера на наказанието.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.4 вр.ал.7 т.2 пр.1 от ЗАНН, съдът :
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 38 – 0003271/30.11.2022г. на Директора на
РД”Автомобилна администрация” гр.Русе с което на М. К. И. с ЕГН ********** му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв. за нарушение по
чл.177ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, като я намалява на 500 лв.
3
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4