Р Е Ш Е Н И Е № 171/12.7.2019
г.
гр. Ямбол, 12.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – наказателно отделение,VІІІ състав в публично заседание на пети юни две
хиляди и деветнадесета година:
Председател:Радостин Радиев
секретар М. М.
като разгледа докладваното от съдия
Радиев
АНД № 588/19 г. по описа на ЯРС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на Т.Т.С. в качеството му
на управител на „Б.С.“ ООД гр. Я. против Наказателно постановление № 47-0000022/19.04.2019 г. , издадено от Началник ОО“АА“
гр.Ямбол, с което на дружеството, за нарушение на чл.7 а, ал.2 от ЗАвП., на основание чл. 96г, ал.1 ЗАвП
му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление, като
издадено в нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния си
представител подържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление.
Административно-наказващият
орган ,
редовно призован- не изпраща представител.
ЯРС, след като прецени събраните по делото
доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища
на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 27.03.2019 год. е извършена тематична проверка от
служители на ОО“АА“ Ямбол на дружеството жалбоподател, притежаващо лиценз на
Общността № ****.
В хода на проверката свидетелят Р. и колегата му П.
констатирали, че дружеството е назначило на работа на 21.01.2019 год. Д.Д.В., като шофьор на водач на тежкотоварен автомобил без
същия да отговаря на изискванията за психологическа годност. След направена
справка в ИС на ИААА от 14.03.2019 год. е установено, че Д.Д.В.
не е имал валидно удостоверение за психологическа годност в периода 17.06.2017
г. до 26.02.2019 год.. За констатираното нарушение на чл.7а, ал.2 от ЗАвП , на дружеството жалбоподател е съставен АУАН на
31.01.2018 год.
В последствие, на 19.04.2019
год. е издадено и обжалваното наказателно постановление, което е връчено на
жалбоподателя на 07.05.2019 год.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитания
по делото свидетел, като и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства –
АУАН, НП, трудов договор № 99/21.01.2019 год., справка от ТД НАП ,справка в регистър
за психологическите изследвания.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст,
от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът в настоящия си състав намира ,че при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на наказаното дружеството. АУАН е съставен за
нарушение на чл. 7а, ал.2, пр. 3 от ЗАвП, който
задължава лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена
сметка да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление
на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа
годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон
и чл. 152, ал.
1, т. 2 от ЗДвП.
В обстоятелствената част на АУАН липсват елементи от
изпълнителното деяние на това нарушение, като е записано само, че дружеството е
назначило на работа Д. В., като водач на тежкотоварен автомобил без да отговаря
на изискванията за психологическа годност. Не е доказано дружеството да е
извършвало превоз с водач Д.Д. В.
Отделно от това наказателното постановление е издадено
за нарушение на чл.7, ал.2 , от ЗАвП, който
регламентира изискванията за издаване на лиценз на Общността.
Налице е несъответствие между правната квалификация на
нарушението, неговото словесно описание и приложената санкционна норма.
Дружеството е санкционирано на основание чл.96г от ЗАвП
, а именно за това, че е назначил на работа водач на автомобил, с който се извършва превоз на товари, без водачът да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Следователно, цитираната разпоредба предвижда наказание за нарушение, което е различно от посоченото в АУАН и наказателното постановление, а именно "извършване на превоз на товари от водач, който не притежава удостоверение за психологическа годност".Съдът споделя доводите на процесуалния представител
на жалбоподателя за маловажност на
нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Видно от приложената справка от
Регистъра на психологическите изследвания на водачите Д.В. е придобил удостоверение за психологическа
годност № ****** на 26.02.2019 год. То е съществувало към датата на съставяне
на АУАН на 27.03.2019 год.Това обстоятелство е отразено и в АУАН и НП. Т.е. към
момента на съставяне на АУАН нарушението е било отстранено. Липсват
доказателства за извършени нарушения от дружеството от същия вид.
Воден от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът