О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

град Ловеч, 11.01.2021 година

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито съдебно заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:   

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                              ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Константинова в.ч.гр. дело 713 по описа за 2020 година,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. с чл. 413, ал.2 ГПК.

           

Постъпила частна жалба с вх.№ 4437/09.12.2020 г., подадена от „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ”ЕООД, ЕИК 20578839 срещу Разпореждане № 971/17.11.2020 г. по ч.гр.дело № 2020432010078 по описа на РС Луковит.

Жалбоподателят обжалва разпореждането в частта, с която първостепенният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за разноски в размер на 300.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Изтъква, че на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат, което е уговорено с писмен договор за правна помощ и съдействие, сключен между клиента и адвоката. С него се удостоверява, както че разноските са договорени, така и че са заплатени и в случая този договор има характер на разписка. Счита, че са налице всички предпоставки, за да се приеме, че адвокатското възнаграждение реално е заплатено, като се позовава и на т.1 от Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г. на ВКС.

Като ирелевантно обстоятелство, жалбоподателят определя факта на сключване на договора за правна защита 6 месеца преди подаване на заявлението, тъй като нито законът, нито задължителна практика поставят изискване договорът за правна защита или плащането по него да се извършат непосредствено преди предявяване на претенцията. Поддържа, че мотивите на районния съд в разпореждането са в противоречие със задължителната практика на ВКС, поради което е неправилно.

Моли да бъде отменено Разпореждане № 971/17.11.2020 г. по ч.гр.дело № 2020432010078 по описа на РС Луковит, в частта, в която е отхвърлена претенцията за разноски, като неправилно и да се присъдят в полза на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ" ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 300,00 лева.

Частната жалба е подадена по куриер в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено до Луковитския районен съд ОТ „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ”ЕООД, ЕИК 20578839 срещу длъжника Я.А.Б. ***, ЕГН ********** за сумата: 61.50 лева главница по Договор за телекомуникационни услуги от 01.12.2016 г., сключен между длъжника и БТК ЕАД, въз основа на който са издадени: Фактура № **********/08.06.2017 г.; Фаткура № **********/08.07.2017 г. и Фактура № **********/08.08.2017 г., както и за сумата 17.21 лева, представляваща мораторна лихва върху главниците по фактурите, считано от датата на падежа по всяка фактура до датата на подаване на заявлението- 27.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението и до окончателното изплащане на задължението. Заявителят е придобил вземането по договор за цесия от 26.08.2019 г., сключен с „БТК”ЕАД. Претендира и за разноски в размер на 25 лева за платена държавна такса, както и 300 лева за адвокатско възнаграждение.

С Разпореждане № 858/08.10.2020 г. по ч.гр.дело № 478/2020 г. Луковитският районен съд е  указал на заявителя да отстрани нередовностите в подаденото заявление, както и да представи доказателство за реалното плащане на адвокатското възнаграждение.

След подадена молба от заявителя, Луковитският районен съд е уважил искането и постановил издаване на заповед за изпълнение за посочената главница  и лихви, и за разходите за държавна такса и отхвърлил заявлението в частта относно претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Приел е, че заявителят не е представил доказателства за реално плащане на хонорара, като е изложил мотиви, че договорът не отговаря на изискванията на Закона за счетоводство.Тези изводи са правилни.

Съгласно общата разпоредба на чл.78 ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски за производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

В настоящия случай към заявлението е представен писмен Договор за правна защита и съдействие от 09.03.2020 г. и пълномощно, с което законно представляващият „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ”ЕООД е упълномощил адвокат И.Л. от АК -София да осъществят правна защита и представителство в производството по чл.410 ГПК срещу Я.А.Б. ***. В т. 4 от договора е посочено, че сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение, както и сумата от 25 лева за държавна такса са заплатени от клиента в брой преди датата на подписване на договора.

В т.1 на цитираното и от частния въззивник ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Упълномощеният по делото адвокат е лице, което упражнява свободна професия по смисъла на §1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ, респ. е самоосигуряващо се лице и данъчно задължено по ЗДДФЛ. Правилни са изводите на районния съд, че адвокатът има задължения, произтичащи от публични норми- чл.9, ал.2 ЗДДФЛ да документира получените доходи, съгласно изискванията на Закона за счетоводството, в чл. 6 на който са посочени реквизитите на тези документи.  Договорът за правна помощ и съдействие от адвокатски кочан съдържа необходимите реквизити на първичен счетоводен документ , тъй като се съставя в три еднообразни екземпляра, единият от които се предоставя на платеца, вторият се прилага по делото, а  третият- остава при адвоката. В конкретния случай разписката, обективирана в договора за правна помощ не съдържа тези данни, поради което не може да се приеме, че е доказателство за извършено плащане по договора, още повече, че платецът е търговско дружество. Районният съд е съобразил действието на норми от публичен порядък, за което е задължен да следи служебно и е приложил актуална съдебна практика – Решение на ВКС по н.д.№ 783/2016 г.

С оглед изложеното, разпореждането на Луковитския районен съд е правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

 

                                                     О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 971/17.11.2020 г. постановено по ч.гр.дело № 2020432010078 по описа на Луковитския районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза" № 46, ет. 4, представлявано от Е.Р.Д., чрез адв. И.М.Л., вписан в АК - София, с личен № **********, с адрес за съобщения и кореспонденция: гр.Варна, бул. „Мария Луиза № 21, ет.2, против Я.А.Б. ***, ЕГН **********, за присъждане на съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                     

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               

 

          

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: