Решение по дело №2580/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано по касационна жалба на И. А. Е., [ЕГН], чрез адв. К., срещу Решение № 1141/20.09.2024 година, постановено по НАХД № 2230/2024, година по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателното постановление №23-0002609 от 01.02.2024г., на Директор на РД ”АА” гр. Варна, с което на И. А. Е. с [ЕГН], адрес: гр. Добрич, обл. Добрич, е наложена ГЛОБА в размер на 3000.00 /три хиляди/ лв. на осн. чл. 177 ал.3 т.1 предл.2 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и се прави искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да се отмени изцяло издаденото наказателно постановление. Алтернативно се иска намаляване на санкцията към предвидения в закона минимум. В жалбата се твърди, че нарушението не е доказано по безсъмнен начин, тъй като проверяващите не са измерили масата на превозното средство, на място по време на проверката. На следващо място се твърди, че Е. като водач не би могъл да осъществи състава на вмененото му нарушение, тъй като само превозвача има право и задължение да поиска от АПИ издаване на разрешение за превоз на тежки товари.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Депозирани са писмени бележки от процесуалният му представител, с които се поддържа искането само за намаляване размера на определената санкция, като се отчете отношението работник-работодател.

Ответната страна по жалбата не се представлява. Депозирани са писмени бележки, с които се оспорва жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Варна счита, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно и пледира за отхвърляне на жалбата.

Съдът след съвкупна преценка на доводите на страните и събрания доказателствен материал, приема за установено следното :

Касационната жалба е постъпила от легитимирано лице и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разглеждана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Въззивният съд е приел за установено, че на 14.12.2023г. около 14.13часа в гр.Варна, ЮПЗ, северен пътен възел А. мост в посока ПЧМВ, въззивника при извършване на обществен превоз на товари с товарен автомобил м.”Волво” с рег.№ [рег. номер] от кат. №3 и прикачено полуремарке м. „Шмитц“ с рег.№ [рег. номер], превозвал 41600.00кг.пшеница, по маршрут от „Домостроителен комбинат“ до пристанище Варна – Изток. На така описаното място при извършена проверка от органите на РД „АА“ Варна/към момента с наименование ОО“АА“ Варна/ е установено, че водачът извършва превоз на товари със съчленено ППС, състоящо се от МПС с две оси и полуремарке с три оси, с обща маса 56040.00кг, което е установено от кантарна бележка 25582/14.12.2023г. и Товарителница №10/14.12.2023г. Проверяващите са установили, че общата масата надвишава нормата за допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата отворени за обществено ползване от 40000.00кг, с 16040.00кг. Към момента на извършване на проверката водачът на превозното средство не е представил документ от АПИ за тежък товар.

За установеното бил изготвен АУАН №647/14.12.2023г. В обстоятелствената част на същия е отразена така описаната фактическа обстановка. Акта е надлежно връчен на въззивника, който е изписал собственоръчно, че има възражения, но не е конкретизирал какви. Писмени възражения не са били подадени и в законния за това срок. В последствие било издадено и процесното НП, в което АНО възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и ангажирал административнонаказателната отговорност на водача на основание чл. 177, ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.139, ал.1 т.2 пр.1 от същия закон.

Въззивният съд е потвърдил процесното НП, като е приел, че нарушението е доказано по безспорен начин и в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна.

Въз основа на горната фактическа обстановка касационната инстанция счита за правилни и обосновани правните изводи на ВРС. При съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното обжалване писмени и гласни доказателства, ВРС правилно е установил осъществения състав на вмененото административно нарушение по управление от страна на Е. на тежко ППС с общо натоварване 56040 кг. при максимално допустимо общо натоварване 40000 кг. Това обстоятелство по категоричен начин се доказва от приложената по делото кантарна бележка, правилно ценена от решаващия съд и води до категоричен извод за извършено от Г. нарушение на чл.6, ал.1 т.3 буква „а” от Наредба №11/2001 г. на МРРБ.

Изложените от въззивния съд мотиви са подробни и аргументирани, поради което настоящата инстанция не счита за необходимо да ги преповтаря, съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 предл. посл. от АПК.

Не се споделят възраженията в касационната жалба за недоказаност по безспорен начин на претоварването на ППС управлявано от Е.. При наличието на кантарна бележка и товарителница, които са представени от нарушителя, за проверяващите липсва задължение да измерват допълнително масата на ППС. Такова измерване би било необходимо, ако има съмнения във вписванията в товарителницата или кантарната бележка, но не и в настоящият случай. При тази маса на ППС Е. изобщо не е трябвало да започва превоза. В тази връзка не се споделя и възражението, за „отношението работодател – работник“. В чл. 25 от ЗАНН ясно е записано, че „Когато извършителят на административно нарушение е действувал в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, той не носи административнонаказателна отговорност, ако заповедта не е съдържала очевидно за него нарушение.“ Тоест дори и да се приече, че работодателя на Е. му е наредил да извърши превоза с претоварено ППС, то по смисъла на чл.25 от ЗАНН, Е. умишлено е извършил нарушението на чл.139, ал.1 т.2 от ЗДвП, тъй като за него е било очевидно, че ППС, което управлява е с недопустима маса. Нещо повече с чл.126 т.7 от КТ е вменено в задължение на работника да изпълнява само „законните нареждания на работодателя“.

Обстоятелството, че Е. не е бил в правото си да поиска от администрацията разрешение за движение на тежко ППС, т.к. не е собственик на същото би могло да се отчете като смекчаващо отговорността му обстоятелство, но не и като оневиняващо такова. Като водач на тежко ППС, Е. е бил наясно, че управлява камион, който е с над 16000 кг. по-тежко от определенто в Наредба №11.

Въпреки това и настоящият състав не намира основание за намаляване на санкцията, тъй като превишаването на разрешената максимална маса е значително и отрицателните последствия върху пътищата през които е преминал Е. са неизбежни.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да осъди касатора да му заплати възнаграждение в размер на 80 лв.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.222, ал.1 от АПК съдът,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1141/20.09.2024 година, постановено по НАХД № 2230/2024, година по описа на Районен съд-Варна.

ОСЪЖДА И. А. Е., [ЕГН] да заплати на ОО“АА“ Варна сумата от 80/осемдесет лева/лв., разноски по делото.

Решението е окончателно.