Р Е Ш
Е Н И Е
№
09.12.2020 г. гр.
Балчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд - Балчик граждански
състав
на девети ноември през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цонко Иванов
секретар Радостина Стоилова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия
Иванов
гр. дело № 538 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от И.Д.М., с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „Я. и съдружници”, седалище и адрес
на управление: град Добрич, бул. „25-ти септември” № 52, ет. 2, офис 10-11, и
персонално от адвокат М.Д.Я. и адвокат В.Й.З., срещу Българската
държава,представлявана на основание чл.27, ал.6 от Закона за горите от
Министъра на земеделието, храните и горите, гр. София, бул. „Христо Ботев“ №
55, с пр. основание чл.109 от ЗС във вр. с чл. 64 от
ЗС.
Ищецът чрез пълномощниците си
твърди, че по силата на н. акт за покупко- продажба
на недвижим имот, вписан под акт № 62, том VII, вх. рег. № 2549 от 21.10.2016 г.
на СВ – Балчик, е собственик на недвижим имот, находящ се в град Балчик, община
Балчик, област Добрич, местност „Тузлата“, а именно: сграда-„Поликлиника“, със
застроена площ от 117 /сто и седемнадесет/ кв. м, на
един етаж, представляващ друг вид сграда за обитаване, с актуален кадастрален
идентификатор 02508.62.666.1, която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор 02508.62.666, целият с площ от 819 /осемстотин и деветнадесет/ кв. м, с трайно предназначение на територията:
горска, начин на трайно ползване: друг вид горски имот, при съседи: 02508.62.665;
02508.62.12; 02508.62.51 и 02508.88.385, по КККР на град Балчик, местност
„Тузлата“, одобрени със заповед 300-5-5/04.02.2004 г. на ИД на АГКК, с описание
по документ за собственост: „Сграда -„Поликлиника“, със застроена площ 117 /сто
и седемнадесет/ кв.м, на един етаж, представляваща друг вид сграда за
обитаване, с идентификатор 02508.62.49.1, построена в поземлен имот с
идентификатор 02508.62.49 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Балчик, местност „Тузлата“, одобрени със заповед
300-5-5/04.02.2004 г. на ИД на АГКК“. За имоти № 02508.62.49 и № 02508.62.24 в
местност „Тузлата“, град Балчик, по настояване на ТП „Държавно ловно стопанство
Балчик“ е изработен ПУП - план за застрояване, с който съгласно чл. 14 от
Закона за горите, са определени прилежащите площи на съществуващите в тези
имоти сгради и съоръжения. Изработения ПУП - план за застрояване за имотите е
одобрен със Заповед № 411, гр. Балчик, 23.03.2007 г. на Кмета на Община Балчик.
С изработения и одобрен ПУП - план за застрояване цялата площ на имот 02508.62.49 от
1668 кв. м е определена като прилежаща към сградите, разположени
върху него: сграда 02508.62.49.1 - 117 кв. м, сграда 02508.62.49.2 - 66 кв.м и
сграда 02508.62.49.3 - 23 кв.м. На по-късен етап поземлен имот 02508.62.49 с
площ от 1668 кв. м е разделен на два отделни имота по начин, че към съществуващите
сгради да се обособи необходимата им прилежаща площ. Твърди, че цялата
площ от 819 кв. м на имот 02508.62.666, определена като прилежаща към
изградената в имота сграда 02508.62.666.1, собственост на ищцата, е необходимата както за осигуряване на
достъп до самата сграда, до входа ѝ, така и за поддържането ѝ
нормално и годно за ползване състояние. Със Заповед № РД49-310, София, 05.11.2018 г. на
Министъра на земеделието, храните и горите е утвърдена начална цена за наем от
10 /десет/ години, на ПИ в горска територия - частна държавна собственост, с
идентификатор 02508.62.666, с площ 0,819 дка, находящ се в град Балчик, община
Балчик, област Добрич, в района на дейност на ТП „Държавно ловно стопанство
Балчик“. На основание цитираната заповед е издадена Заповед №138/19.03.2019г.
на Директора на „Североизточно държавно предприятие“ ДП - град Шумен, с която е
открита процедура за провеждане на търг с явно наддаване за отдаване под наем
на поземлен имот в горска територия - частна държавна собственост, с
идентификатор 02508.62.666, с площ 0,819 дка, находящ се в град Балчик, община
Балчик, област Добрич, в района на дейност на ТП „Държавно ловно стопанство
Балчик“. Депозира писмено възражение срещу Заповед № 138/19.03.2019г. на
Директора на „Североизточно държавно предприятие“ ДП - град Шумен, заведено под
peг. индекс 2318/31.05.2019 г. в
„СИДП“ ДП - Шумен и рег. индекс - 92-261/31.05.19г. в МЗХГ с искане на
основание чл.46 от ППЗДС да бъде издадена заповед за прекратяване процедурата
за провеждане на търг. Със заповед № 208, гр. Шумен, 04.06.2019 г. на Директора
на „Североизточно държавно предприятие“ ДП - град Шумен бе определен спечелил
търга и наемател на процесния имот.Счита, че действията, предприети от
собственика на поземления имот по повод откриването на процедура за провеждане
на търг с явно наддаване за отдаване на целия имот под наем са
незаконосъобразни и ще накърнят правото на собственост на ищцата. Ако процедура
по провеждане на търга бъде приключена и започне нейното изпълнение, ще бъде
невъзможно тя като собственик на сградата да осъществява в пълен обем своето
право на ползване, както и ще бъде прекратен достъпа й до сградата. Според
разпоредбите на чл.64 от Закона за собствеността право на собственика на
постройката е да ползва такава част от мястото, върху което е построена
сградата, която му осигурява нормален достъп до сградата, включително до входа ѝ
и за поддържането ѝ в нормално, и годно за ползване състояние Действията
на собственика на поземления имот спрямо И.М. и правото ѝ на собственост,
в конкретния случай, са в напълно противоположен посока. Вследствие на тях тя
ще търпи различни по характер въздействия върху имота си, който ще смущават
правото й на собственост.Моли, да бъдат призовани на съд и въз основа на
доказателствата, както и на тези, които ще бъдат събрани в съдебното заседание,
съдът да постанови Решение, с което: Да осъди ответника Българската държава,
представлявана на основание чл. 27, ал. 6 от Закона за горите от Министъра на
земеделието, храните и горите, да прекрати всички неоснователни действия, с
които пречи на И.Д.М. да упражнява своето право на собственост, а именно: да се отмени Заповед № РД49-310, София,
05.11.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която е
утвърдена начална цена за провеждане на търг за отдаване под наем за търговски
цели на процесния имот както и издадените Заповед
№ 138/19.03.2019г. на Директора на „СИДП“ ДП-гр. Шумен за откриване на
процедура за провеждане на търг за отдаване под наем на процесния имот и
Заповед № 208, гр. Шумен, 04.06.2019 г. на Директора на „СИДП“ ДП - гр. Шумен
за определяне на спечелил търга и наемател на процесния имот. Моли присъждане
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, както и разноски за адвокатски
хонорар.
Ответника Българската държава,
представлявана от Министъра на МЗХГ с адрес:
гр. София, бул. „Христо Ботев” № 55 чрез пълномощник ю.к. А.А.
сл. адрес: *** и съдебен адрес
***, оспорва
иска като неоснователен и съдът да го отхвърли. За периода от 2016 г. - 2018 г. по
инициатива на ищцата от страна на Държавата, чрез МЗХГ, ДП „СИДП” Шумен и ТП
,ДЛС Балчик” са предприети редица правни действия за удовлетворяване заявеното
желание за предоставяне на имота за възмездно ползване. Единственият правно
възможен начин за отдаване под наем е в хипотезата на чл. 43, ал. 2 от ЗГ и
въпреки подаденото от нея заявление същата не е депозирала оферта за участие в
търга. Прави
изрично възражение, че одобряването на ПУП-ПЗ се явява и нарушение на чл. 12,
ал. 2 от ЗУТ, в който е посочено, че застрояване в горски имоти се допуска
само, ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен
план и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по
реда на специален закон и са налице хипотезите по чл. 14, т. 1 и т. 2 от
Наредба № 2/2003 г. Очевидно е, че ПИ 02508.62.49 и образуваният от него ПИ
02508.62.666 към дата на одобряване на ПУП-ПЗ за имота е представлявал държавна
горска територия, като предназначението му не е променено и до момента, т.е.
имотът не е изключен от държавния горски фонд. Оспорва твърдението, че цялата площ на имот 02508.62.666 „е
определена като прилежаща към сградата, собственост на ищцата”. Оспорва
твърдението, че
„цялата площ на ПИ 02508.62.666 е необходима за осигуряване на достъп до самата
сграда, до входа й, така и за поддържането й нормално и годно за ползване
състояние”. Съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва от
земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според
нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е
постановено друго. Сградата е разположена в ПИ с идентификатор 02508.62.666
(стар идентификатор 02508.62.49), целият с площ от 819 кв. м, с трайно
предназначение „горска
територия” и
начин на ползване „друг вид
горски имот”, собственост
на Държавата, съгласно Акт за държавна частна собственост (АДЧС) №
5379/05.11.2015 г. на Областен управител обл. Добрич, вписан с вх. peг. № 2640/10.11.2015 г. с акт № 128,
том VII в АВ - СВ гр. Балчик. Между страните по делото няма спор относно
собствеността на всяка една от тях. Понастоящем сградата не се ползва като
обект за обществено предназначение „Поликлиника”, а като сграда за обитаване,
поради което ползването на сградата включва осигуряване на достъп до сградата,
до входа й, възможност да се поддържа в нормално и годно за ползване състояние.
Интерес от иска по чл.109 ЗС е налице винаги, когато ответникът извършва фактически действия, които надхвърлят обема на
притежаваното от него вещно право. В конкретният случай обаче това не е така, тъй като ищцата не твърди наличие на
фактически действия, а излага собствени опасения за бъдещи несигурни събития
свързани с „дейности, осъществявани в бъдеще от наемателите”. Твърди, че ще се
установи по безспорен начин, че от страна на Държавата, чрез МЗХГ, ДП „СИДП”
Шумен и ТП „ДЛС Балчик” не са извършени фактически действия, които да препятстват достъпа на ищцата
до собствената ѝ сграда и тя продължава да я ползва спокойно и
необезпокоявано от дата на придобиването и до момента. Посочените в исковата
молба Заповед № РД49-310/05.11.2018 г. на МЗХГ, с която е утвърдена начална
цена за провеждане на търг за отдаване под наем за търговски цели на процесния
имот както и издадените Заповед №138/19.03.2019 г. на Директора на „СИДП“ ДП -
гр. Шумен за откриване на процедура за провеждане на търг за отдаване под наем
на процесния имот и Заповед №208/04.06.2019 г. на Директора на „СИДП“ ДП - гр.
Шумен за определяне на спечелил търга и наемател на процесния имот не
представляват фактически действия, а по своята същност са административни актове,
издадени от оправомощени лица в кръга на своята компетентност и представляват израз
на правни действия, с които
не се надхвърля
обема от правото на собственост на Държавата. Във всяка от
посочените заповеди е извършено записване, че имотът, подлежащ на отдаване под
наем, да се ползва само по предназначение, без право да се пренаема и да се
ползва съвместно по договор с трети лица. Върху имота е разположена сграда -
„Поликлиника“ със застроена площ 117 кв. м, с идентификатор 02508.62.666.1,
собственост на трето лице. Твърди, че правата на ищцата като суперфициарен собственик са изцяло зачетени и съобразени от
собственика на земята, респективно посоченото обстоятелство е сведено до
знанието на всеки заинтересован кандидат или участник в търга. Прави
възражение, че исканията на ищцата за отмяна на посочените заповеди излизат
извън обхвата на защитата с иска по чл. 109 от ЗС, тъй като се желае да бъде
приведено фактическото състояние такова, каквото е било преди издаването им без
да се отчита обстоятелството, че по този начин собственикът на земята би бил
принуден да не реализира граждански плодове от собствения си имот. Отделно се цели
постигането на един бъдещ резултат - ищцата да продължи да ползва безвъзмездно
и изцяло имот, който не е нейна собственост, а с оглед липсата на депозирана
оферта за участие в открития търг за отдаване под наем сама се е лишила и от
възможността да го ползва изцяло следващите 10 г.. Липсват данни, а не се излагат и фактически твърдения за „невъзможност за ползване на
сградата” и не може да се приеме, че правомощията на собственика се ограничават
респективно са засегнати по начин да препятстват възможността ѝ да
упражнява правото на собственост. Не е налице поведение от страна
на ответника, изразяващо се в действия, които могат да се квалифицират като
„неоснователни”, които пречат да се упражнява правото на собственост по см. на
чл. 109 ЗС. Следва да се отбележи и че с осъдителния иск по чл. 109 ЗС не може
да се търси защита срещу административните актове и действия на
административните органи и доколкото не се твърдят реални действия от страна на
собственика - Държавата, респективно ДП „СИДП” Шумен или ТП „ДЛС Балчик” на
служещия имот, който да пречат или смущават упражняване правото на собственост
върху изградената в имота сграда на ищцата, то липсва основание по смисъла на
чл. 109 ЗС за реализиране на търсената защита. Целта на негаторния иск по чл.
109 от ЗС е да бъде преустановено незаконосъобразното фактическо действие и/или
да бъде премахнат вредоносния резултат от увреждането, но след като не се
твърдят конкретни
действия, които да бъдат преустановени от страна
на собственика на служещия имот, то не са налице и основания, същият да бъде
осъден на основание чл. 109 ЗС да преустанови смущаващото въздействие и да
препятства упражняване на правото й на собственост, поради което моли съдът да отхвърли като
неоснователен предявеният
осъдителен иск срещу Българската държава, представлявана от Министъра на МЗХГ,
да прекрати всички неоснователни действия, с които пречи на ищцата да упражнява
своето право на собственост, ведно с направеното искане за отмяна на Заповед № РД49-310/05.11.2018г.
на МЗХГ, Заповед № 138/19.03.2019г. и Заповед № 208/04.06.2019г. на Директора
на „СИДП“ ДП - гр. Шумен. Претендира разноските по делото.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата установи: Иска е по
чл.109 от ЗС, за което няма спор между страните. В хода на производството съдът
установи, че няма спор за това, че ищеца е собственик на сграда от 117кв.м., а
ответника на ПИ-819 кв.м. върху който е построена сградата. Според чл. 27 и 28
от Закона за горите, държавни са горските територии, които не принадлежат на
физически и юридически лица или на общините, а общинска собственост са горските
територии, правото на собственост върху които е възстановено на общините, както
и тези, придобити чрез правна сделка или други придобивни
способи и не са държавна или частна собственост. Не се събраха доказателства по
делото, че държавата се е разпоредила със собствеността върху процесните гори и
представените актове за държавна собственост, поради което съдът приема, че
правото на собственост на държавата е доказано. Характеристиката на определена
територия като гора се определя от специалния Закон за горите. Създаването на устройствен план за горска територия, която не е изключена
по предвидения ред в специалните закони - чл.8 от Закон за горите от 1958г.;
чл. 12 и сл. от Закона за горите от 1997г./отм./ , както и чл. 73 и сл. от
Закона за горите от 2011г. не води до промяна на субекта на собствеността.
Общите устройствени планове съгласно чл. 104 и сл. ЗУТ определят общата
структура, и предназначението на различните видове териториите – жилищни,
производствени, земеделски, включително и гори, те нямат вещно правно действие,
техните предвиждания не отчуждават имотите, нито променят собствеността им, а
служат като основа за изграждане на подробните устройствени планове.
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
правото си на собственост. За да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС, от страна на ищеца следва да
бъде доказано при условията на пълно и главно доказване, че същият е титуляр на
правото на собственост на претендираната вещ, както и че ответникът извършва неоснователно
въздействие върху нея или съответно подържа състоянието, създадено от такова
неоснователно действие, като по този начин му пречи да упражнява правото си на
собственост.
Назначената, изслушана и приета
съдебно-техническа експертиза, която се оспорва изцяло от ответника установява,
че твърдяната собствена на ищеца сграда „поликлиника“ от 117 кв. м, към
настоящия момент представлява сграда за обществено хранене с площ от 124 кв. м,
брой етажи 2. Вещото лице посочва, че е процедирано
изменение на КККР, одобрена със Заповед № 18-563-16.01.2020/16.01.2020 г. на Началника
на СГКК, което касае промяна на границите и площта на сградата. Вещото лице е
определило и прилежаща площ към сградата на ищеца. Това се оспорва изцяло от
ответника с твърдението, че сградата на ищеца е в горска територия, а горските
територии са подчинени на специален правен режим, регламентиран в Закона за
горите. Сградата на ищеца не е жилищна или курортна за да бъде изчислявана
прилежаща площ към нея, а достъпа в горките територии е свободен и правилата, уредени в Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони в настоящия случай е неприложим.
В настоящия случай не е в преценка
на съда за съответствие на строежа с правилата и нормативите по ЗУТ без промяна
на предназначението на ПИ. Налице са изисквания, по-специално в горски
територии при действието на ЗУТ, но след промяна на предназначението и
изключване на земята от горския фонд съгласно Закона за горите. Доказателства за промененото предназначение на
земята, която и към настоящия момент е със статут на горска
територия не се представят. Правно неотносим към спора е факта дали сградата е
отговаряла на нормативите за отстояние от границата на имота към момента на
построяването ѝ. Този факт би могъл да бъде изследван ако към този момент
е имало одобрен застроителен и регулационен план или застроително решение, а такива безспорно не са налице.
Спорът между страните е за това, че
ответника извършвал неоснователни
действия, с които пречи на ищеца И.Д.М. да упражнява своето право на
собственост.
Безспорно е за съда, че ПИ, върху
който е построена сградата на ищеца, е горска територия - държавна собственост,
и за този имот няма извършени разпоредителни сделки, учредяване на ограничени
вещни права или промяна на предназначението му. Движението в горските територии,
какъвто е и в случая ПИ, е свободно. Ищецът не представи надлежни доказателства
с какво ответника му пречи да търпи ограничения и да не може да си ползва
сградата си. Не обосновава с какво ответника неоснователно действие или
въздействие му пречи да упражнява правото си на собственост. Неоснователно е
искането за отмяна на Заповед № РД49-310, София, 05.11.2018г. на Министъра на
земеделието, храните и горите, с която е утвърдена начална цена за провеждане
на търг за отдаване под наем за търговски цели на ПИ, както и издадените Заповед
№ 138/19.03.2019г. на Директора на „СИДП“ ДП - гр. Шумен за откриване на
процедура за провеждане на търг за отдаване под наем на този имот и Заповед № 208,
гр. Шумен, 04.06.2019г. на Директора на „СИДП“ ДП - гр. Шумен за определяне на
спечелил търга и наемател.
С оглед на това исковата
претенция се явява неоснователна и недоказана и следва са се отхвърли.
При този изход на спора ищецът
дължи претендирани разноски на ответника за ю.к. възнаграждение в размер на 300
лв.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.М., с
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „К. ***, и
адвокат К.К., срещу Българската
държава, представлявана на основание чл. 27, ал. 6 от Закона за горите от
Министъра на земеделието, храните и горите, гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55,
негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС, относно осъждането на Българската
държава да прекрати всички неоснователни действия, с които пречи на И.Д.М. да
упражнява своето право на собственост, а именно: да се отмени Заповед № РД49-310, София,
05.11.2018 г., на Министъра на земеделието, храните и горите, с която е
утвърдена начална цена за провеждане на търг за отдаване под наем за търговски
цели на процесния имот както и издадените Заповед
№ 138/19.03.2019 г. на Директора на „СИДП“ ДП - гр. Шумен за откриване на
процедура за провеждане на търг за отдаване под наем на процесния имот, и
Заповед № 208, гр. Шумен, 04.06.2019 г., на Директора на „СИДП“ ДП - гр. Шумен
за определяне на спечелил търга и наемател на процесния имот.
ОСЪЖДА
И.Д.М., с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, да заплати на Българската
държава, представлявана на основание чл. 27, ал. 6 от Закона за горите от
Министъра на земеделието, храните и горите, гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55,
чрез ю.к. А.А., сл. адрес: ***, и съдебен адрес:***, сумата от 300 лв. разноски по
делото за тази инстанция.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Добрич в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: