О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  № 417

 

гр. Пловдив, 14 октомври 2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ГАЛИНА АРНАУДОВА

          ЧЛЕНОВЕ:                МАРИЯ ПЕТРОВА

                                  РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Арнаудова ч.гр.д. № 506/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Х.Ю.Х., действащ като непълнолетен лично и със съгласието на своите родители и законни представители Ю.Х. и Г.Х., против определение № 723/28.08.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1373/2019 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – І гр.с. Жалбоподателите твърдят, че то е неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения, поради което молят съда да го отмени и да даде указания на Старозагорския окръжен съд за продължаване на производството по жалбата на Х.Х. срещу първоинстанционното решение в обема, очертан в същата.

Ответницата по частната жалба М.И. счита, че тя е неоснователна и моли съда да я отхвърли и да остави в сила обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Ответниците по частната жалба „Д. П - К.“ ЕООД – К., С. област и „Д.“ АД - С.не са взели становище по нея.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

С решение № 272/25.04.2019 г., постановено гр.д. № 772/2018 г. по описа на Казанлъшкия районен съд – І гр.с., е осъдена „Д. П - К.“ ЕООД – К., С. област да заплати на Х.Х., действащ като непълнолетен лично и със съгласието на родителите си Ю.Х. и Г.Х., сумата 10 000 лв., предявен като частичен иск от вземане в общ размер на 42 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани силни болки за часовете от прегледа, извършен от д-р М.И., до операцията, загуба на орган /десен тестис/ и свързаните с това болки, страдания, страх и неудобства от физическо и психологическо естество, както и законна лихва за забава от деня на увреждането /11.08.2016 г./ до изплащане на обезщетението, както и 948,40 лв. разноски по делото, като решението е постановено при участието на третите лица-помагачи на страната на ответника М.И. и „Д.“ АД – С..

Против това решение са подадени три въззивни жалби.

Ищецът Х.Х., действащ като непълнолетен лично и със съгласието на родителите си Ю.Х. и Г.Х., обжалва мотивите на решението, касаещи правопораждащи факти досежно степента на отговорност от противоправното нарушение на д-р Й. за настъпване на вредите и досежно пълния размер на дължимото обезщетение, като твърди, че независимо от това, че е бил уважен изцяло предявеният от него частичен иск, решението се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземането за разликата до пълния предявен негов размер, произтичащо от същото право, поради което се преклудират възраженията срещу правопораждащите правно релевантни факти. Това според жалбоподателя означава, че приемането в съдебното решение, че противоправното поведение на д-р Й. е допринесло само 50 % за настъпилата вреда, ще доведе сила на пресъдено нещо на този правопораждащ факт в бъдещия исков процес за пълния размер на вземането му, което ще определи размера на вземането. Предвид изложеното жалбоподателят моли съда да потвърди изцяло диспозитива на обжалваното решение и да измени установените от първоинстанционния съд правопораждащи факти досежно степента на отговорност на д-р Й. и размера на обезщетението, като бъде признато, че не са налица поредица от неблагоприятни факти и обстоятелства, които са допринесли за нанасяне на вреди, и че вредата е настъпила изцяло поради некачествената, несвоевременна и недостатъчна медицинска помощ, оказана от д-р. Й., като се признае за установено, че обезщетението за нанесените вреди на Х. от загубата на десен тестис е в размер не по-малко от 42 000 лв.

Постъпила е въззивна жалба и от „Д. П - К.“ ЕООД – К. против същото решение, като се твърди, че то е неправилно, незаконосъобразно и вътрешно противоречиво и се иска то да бъде отменено изцяло и вместо това да бъдат оставени предявените претенции без уважение като неоснователни и недоказани.

Въззивна жалба е подадена и от третото лице-помагач М.И., като в нея се твърди, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и се иска то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск като неоснователен и недоказан.

С определение № 723/28.08.2019 г., постановено по в.гр.д.        № 1373/2019 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – І гр.с., е прекратено производството по делото в частта му, касаеща подадената от Х.Х., действащ лично и със съгласието на своите родители Ю.Х. и Г.Х., въззивна жалба против решение № 272/25.04.2019 г., постановено гр.д. № 772/2018 г. по описа на Казанлъшкия районен съд – І гр.с., и въззивната жалба е върната като недопустима поради липсата на правен интерес.

Настоящият състав споделя направения от окръжния съд правен извод.

Съгласно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК /което в тази част не е загубило силата си и се споделя в константната практика на Върховния касационен съд и понастоящем/ със сила на пресъдено нещо се ползва решението по отношение на спорното материално право като предмет на делото.

Отразените в мотивите фактически констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти, които не са обхванати от спорния предмет, и правните изводи на съда не са част от решението, макар да са необходими, като чрез тях се обосновава самото решение, но на проверка подлежи крайният резултат, а не начинът, по който той е формиран, поради което мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване.

В определени случаи /за пример вж. описаните в Р. № 141/ 14.07.2016 г. по гр.д. № 7446/2014 г. на ВКС – ІV г.о./ би могло да се приеме, че мотивите могат да имат самостоятелно значение доколкото в тях се разглеждат в определена последователност направените от ответника възражения досежно правото, чиято защита се търси.

От друга страна в правната теория и съдебната практика е безспорно, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземането за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право / т. 2 от ТР № 3/ 22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС/.

Отговорът на въпроса какво представляват правопораждащите факти следва да бъде намерен на база на основните характеристики на възведеното от ищеца като предмет на делото спорно субективно материално право, което се индивидуализира чрез своите основание и петитум.

Основанието на иска обхваща твърдените факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно право, очертани в хипотезиса на правната норма, т.е. това са правопораждащите юридически факти, които като белег, индивидуализиращ субективното материално право и съответно реализираното въз основа на него правоотношение, очертават обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението.

Ако частичният иск бъде отхвърлен като неоснователен, със сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение ще се отреча цялото претендирано право и ищецът не би могъл успешно да предяви иск за останалата непредявена част от вземането.

В случай обаче, че частичният иск бъде изцяло уважен, обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението ще обхванат само предявената част от вземането, а по непредявената част ще може да се формира нова, различна сила на пресъдено нещо, като по отношение на тази част от вземането за установени ще се считат само правопораждащите факти, т.е. тези, от които правоотношението произтича, страните, съдържанието до признатия размер на спорното право и правната квалификация на иска.

В случая се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като юридическите факти, от които произтича спорното право, са посочени в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, респ.    чл. 49 от ЗЗД.

Следователно със сила на пресъдено нещо няма да се ползват констатациите на районния съд досежно общия размер на претърпените от Х. неимуществени вреди и определения процент на причиняване на увреждането от прекия извършител д-р Й., тъй като те не са правопораждащи факти, поради което жалбоподателят няма правен интерес да образува въззивно производство за обжалване единствено мотивите на съдебното решение, а жалбата му е недопустима и като такава подлежи на връщане и прекратяване на производството в тази част. 

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо съдът

 

    О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Х.Ю.Х., ЕГН **********, действащ като непълнолетен лично и със съгласието на родителите си Ю.Х.Х. и Г.К.Х.,***, С. област, кв. „В. Л.“ № .., вх. „“, ет. …, ап. …, със съдебен адрес:***, офис … /чрез адвокат А. А./ частна жалба вх. № 11455/10.09.2019 г. против определение № 723/ 28.08.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1373/2019 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – І гр.с.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на жалбоподателя.

 

                                                                          

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

 

                                                          2.