Протоколно определение по дело №4669/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 април 2025 г.
Съдия: Владислава Величкова Ангелова
Дело: 20241110204669
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 април 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 7050
гр. София, 16.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. А.А
СъдебниНЕНКА Г. Г.

заседатели:Първолета Анг. П.а
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора Р. Ат. К.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А.А Наказателно
дело от общ характер № 20241110204669 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Съдебното заседание се провежда при закрити врати предвид
непълнолетието на подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ М. Г. В., явява се, доведен от следствения арест към
ОП – София на ул. „Майор Векилски” № 2.
Не се явява адв. В. К. – упълномощен защитник на подс. В., редовно
призован.
Г. В. Б. – майка на подс. В., редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, не се явява.
В залата се явява адв. **********, определена за резервен служебен
защитник на подс. В..
ПОДСЪДИМИЯТ: Може би адвокатът ми и майка ми закъсняват.
В залата се явяват адв. В. К. и майката на подсъдимия Г. Б..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили по делото актуална справка за съдимост
за подсъдимия В..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА отговор от РС - Велинград, че адв. К. се е явил в
открито съдебно заседание на 24.02.2025 г. по НАХД № 340/2024 г., започнало
в 16:25 ч. Посочено е, че на адв. К. е изпратена призовка по електронна поща,
1
цитирана в отговора, за датата на заседанието.
СЪДЪТ, като намери, че от постъпилото писмо от Районен съд -
Велинград се установява, че в предходно съдебно заседание, проведено на
24.02.2025 г., адв. К. не се е явил по уважителни причини, а именно
ангажираност по друго производство, счете, че не са налице основанията за
назначаване на резервен служебен защитник на подсъдимия В. и
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА от по-нататъшно участие по делото адв. **********.
На адв. ************ да се издаде препис от протокола от днешното
съдебно заседание за послужване пред НБПП.
Адв. ************ напусна залата преди приключване на съдебното
заседание.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че от служба „Архив и веществени доказателства”
при СРС са осигурени веществените доказателства по делото, а именно
наркотични вещества, съхранявани в ЦМУ.
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречки, да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по реда на съдебното
следствие.
АДВ. К.: Нямам искания за отводи и по реда на съдебното следствие.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Предвид допуснатото на основание чл.284 от НПК предявяване на
веществени доказателства, СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към предявяване на
веществените доказателства.
2
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към предявяване на веществено доказателство –
касета от „Дръг тест 5000“, приложена в материалите от досъдебното
производство в полиетиленов плик на лист 96 от материалите от том I от
досъдебното производство.
Вещественото доказателство касета от „Дръг тест 5000“ бе разпечатено
от полиетиленовия плик, в който се съхранява. Касетата бе извадена от
опаковката, в която се съхранява. В опаковката се установи един брой касета
от дрегер от пластмасов материал и същата се предяви на страните.
(Предяви се.)
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания и възражения.
АДВ. К.: Нямам искания и възражения.
Г. Б.: Нямам искания и възражения.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямат искания и възражения.
Касетата бе върната в първоначалната й опаковка и беше положена
обратно в полиетиленовия плик на лист 96 от материалите от том I от ДП.
СЪДЪТ разпореди същия да бъде запечатан след приключване на
съдебното заседание.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към предявяване на веществените доказателства,
предоставени от ЦМУ, предадени за съхранение в Централно митническо
управление с приемо-предавателен протокол № 98038/11.12.2023 г.
Предяви се веществено доказателство, запечатено в полиетиленов плик, в
който се намери по-малък полиетиленов плик, запечатан с картон серия В-21
№ 0041425/06.11.2023 г. със силиконови печати 080НЕКД-СДВР и с надпис на
картона – „обект към протокол 851-Х/23ОЕКД-СДВР“.
Установи се, че в по-малкия полиетиленов плик се наблюдава зелена на
цвят прахообразна маса. В прахообразната маса се наблюдават четири обекта,
относително самостоятелно обособени, в овална форма.
(Предяви се.)
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания и възражения.
АДВ. К.: Аз нямам възражение, а по-скоро г-жа Б., тъй като е била на
място, както и М. В., да кажат какво е било това вещество.
Г. Б.: Когато пристигнах на мястото, един от полицаите ми показа
3
хапчета, не е имало въобще прах. Видяла съм с очите си четири хапчета. Аз
оспорвам, защото в материала пише седем. Видяла съм с очите си четири
хапчета, а не прах. За мен това не е вещественият материал.
ПОДСЪДИМИЯТ: То не беше на прах, а бяха си хапчета и имаше
картинки на тях. Това няма картинки, няма нищо.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА предявяването на веществените доказателства.
След приключване на съдебното заседание вещественото доказателство,
представено от ЦМУ, да бъде върнато обратно на съхранение в Централно
митническо управление.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
АДВ. К.: Имам доказателствено искане, г-жо Председател. Г. Б. е била на
място, след като е била извикана впоследствие, след като е било извършено
процесуално действие там. Същата е видяла, че полицейските служители,
които са съставили документите, свързани с управление на автомобила, а
именно от „Пътна полиция” са имали на реверите си закачени камери. Съдът
досега е изискал справка само и единствено от 09 РУ-СДВР на техните
полицейски служители дали е имало видеозаписи. Моля да се изискат
записите от видеокамерите и на служителите от отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, разпитани като свидетели, които са били на място. Тези камери са
записали процесуално-следствени действия, свързани както с обвинението за
управление на автомобила, така и по отношение на другото обвинение.
Г. Б.: Поддържам искането на адв. К..
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам искането, нямам други искания.
ПРОКУРОРЪТ: Считам искането за неоснователно. Веднъж вече е
изисквана такава информация, а още повече в края на съдебното следствие за
първи път се прави това искане. Не е ясно кое точно обстоятелство налага
изискването на записите, като считам, че и без тях фактическата обстановка е
установена в цялост.
РЕПЛИКА адв. К.: Считам, че това не отговаря на истината.
Фактическата обстановка не е установена в цялост. Имаме протИ.речия в
описанието и в показанията на свидетелите относно фактическата обстановка.
4
Искаме събиране на обективно доказателство, което не зависи от субективните
възприятия на свидетелите. Обвинението се базира единствено на показания
на свидетели. Държим това обективно доказателство да бъде изискано и
предоставено, като бъде изготвено и веществено доказателство, а именно
видеозаписите, които да посочат действията, които са извършвани,
включително процесуално-следствените действия и във връзка с двете
обвинения.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ след съвещание по доказателственото искане на защитата,
намери следното: В материалите от съдебното производство на лист 182 е
приложен отговор от Дирекция „Вътрешна сигурност” при МВР, във връзка с
предходно изпратено от съдебния състав искане за предоставяне на
видеоинформация от дейността на полицейските служители. В отговора е
посочено, че съгласно чл.15 от ОТП за работа с АИС ВОДПК, всички
файлове с видеоинформация се съхраняват за срок от 30 дни в централната
компонента. След изтичане на този срок автоматично се извършва тяхното
заличаване. Именно с оглед на изтеклия срок не са били предоставени и
предходно изисканите от съда записи. С оглед на това съдът намира, че следва
да остави без уважение искането на защитата, тъй като към настоящия момент
посоченият в цитирания отговор 30-дневен срок, през който се съхраняват
видеозаписите, отдавна е изтекъл.
При тези мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на защитата,
формулирано в днешното съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
Г. Б.: Въпреки това аз смятам и искам да направя възражение. Не смятам,
че след като се води дело самата полиция трябва да заличава нещо, което е
веществено по делото. Когато няма заведено дело – да, да заличават, но като
има заведено дело и се разсрочва във времето, няма как да заличават. С това
доказвахме по-добре от снимковия материал това, което те са направили. Как
да докажем? Аз съм видяла с очите си, че имат камери, с които камери те са
записвали. Въпреки, че съм дошла последна, те твърдят, че пред мен са
5
свалили номерата. Аз съм дошла последна, при свършен факт, затова
възразявам. Не може да се заличава нещо, което е веществено по делото. Ако
от наша страна беше, щяхме да бъдем наказани, но полиция да заличи
материал по дело! Ако не се водеше дело, да го заличи, а при положение, че се
води дело, защо няма закон, че те са длъжни да го съхраняват?!
СЪДЪТ УКАЗВА на майката на подс. В., че вече се произнесе по
доказателственото искане на защитата, а критиките си към нормативната
уредба и предвидения срок за съхранение на видеозаписите, същата следва да
адресира към МВР, доколкото настоящият съдебен състав не разполага със
законодателна инициатива.
АДВ. К.: Правим искане М. В. да даде частични обяснения относно
случката по отношение на спирането и проверката на автомобила и след тези
обяснения вероятно ще направим ново доказателствено искане.
ПОДСЪДИМИЯТ: Желая да дам обяснения. Искам да кажа, г-жо съдия,
че като ни спряха, говорех с една моя приятелка – К.Х. Те дойдоха пет-десет
минути, след като ме спряха. Мисълта ми е, че те видяха какво става на
самото претърсване. Докато претърсваха колата, аз бях отвън. Те, като ги
намериха тези наркотични вещества, аз не знам къде са ги намерили. Бяха ме
изкарали от колата. Другата патрулка беше по-далече. Те, докато ми правеха
теста за наркотиците, за другите неща, те претърсиха колата. Аз даже не съм
видял какво е станало. Като направиха тараш, аз бях при другата патрулка и
ми правеха теста за наркотици. Това искам да кажа.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. К.:
Казах на К., че ме спират за проверка и казах къде съм и тя ме попита
какво ще става. Аз й обясних, че ще ме заключат и обясних къде съм.
Аз видях, че К. дойде с М.Д. и В.Ч. като за фамилията му не съм сигурен.
Като дойдоха, те гледаха какво става.
Свалиха номерата, правеха ми теста, направиха претърсване на колата.
Мисля, че бяха там, като ми сложиха белезниците и ме свалиха долу на
земята, натискаха ме.
Първо тази патрулка, която ме спря, се обади по радиостанцията и дойде
друга патрулка. След 10-15 минути дойде патрулка на КАТ.
Едната патрулка от девето районно беше пред колата, другата - зад
6
колата, а тази от КАТ беше недалеч. Беше отстрани на МОЛ-а. Там има завой
за напред и за наляво. Патрулката беше завила наляво.
Аз бях при тези двете патрулки от девето.
Едната патрулка беше спряла на спирката на осмицата.
Там, където бях, на тази патрулка, не виждах колата и не виждах какво
става.
С. беше отстрани на колата.
К. и Мелани виждаха колата, те бяха отпред пред самата кола и виждаха
какво става.
Пакетчето го видях, чак когато полицаят го изкара от колата.
Те първо полицаите тарашиха колата и го изкараха. След това втори път
ме заведоха до колата и казаха: „Ето го пакетчето!“ Полицаят първо го видя
къде е пакетчето, каза, че има наркотици, после чак като отидохме, изкара
пакетчето.
Те си говореха, аз от това разбрах как са се случили нещата. Аз бях на
другата патрулка и правех тест и те казаха: „Има наркотици!“
Не съм видял как го е изкарал първия път, а вече втория път видях как
полицаят го изкарва от колата и казва: „Ето го пакетчето!”. Това вече е втория
път, когато го изкара.
Първия път не видях това пакетче. Първия път те казаха, че има
наркотици и аз по това разбрах. Първия път не съм видял пакетчето.
Той го показа това пакетче и би трябва К. и Мелани да са го видели
пакетчето.
С. май го е видяла. Тя си мълчеше, нищо не е казвала за пакетчето.
Мисля, че направиха протокол тези, които изкараха пакетчето. Да, ама не
съм видял дали са направили протокол.
Когато го изкараха пакетчето имаше поемни лица там.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че присъстващата в залата Г. Б. по време на
даване на обяснения на подсъдимия прави знаци с ръце на подсъдимия и я
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при следваща подобна проява и нарушаване реда в
съдебната зала, ще я отстрани до приключване на съдебното заседание от
залата.
7
ПОДСЪДИМИЯТ НА ВЪПРОСИ НА АДВ. К.:
Майка ми не беше там, когато правеха това претърсване. Тя дойде след
претърсването и свалянето на номерата.
Познавам майката на С., тя беше там. Не съм сигурен дали през цялото
време беше там.
Не съм стоял през цялото време до патрулката. Те ме разхождаха първо
до едната патрулка, после при другата. Разхождаха ме, не съм стоял през
цялото време на едно място.
Докато ме разхождаха, аз не виждах какво става в колата.
НА ВЪПРОСИ НА Г. Б.:
Когато дадох пробата, полицаите ме върнаха към другата патрулка.
Майка ми дойде, да кажем десет-петнадесет минути, след като ме спряха
и ме откараха към патрулката да дам проба.
Не бях на самото претърсване около колата.
При претърсването при колата бяха – М.Д., В.Ч.,, К.Х. С. и майката на С..
Аз не съм сигурен кой какво е видял, но бяха там през цялото време. Тях не са
ги местили.
Самото претърсване стана, когато на мен ми правеха теста на другата
патрулка.
Няма да давам повече обяснения. Не желая да отговарям повече на
въпроси.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че присъстващата в залата майка на подс. В. – Г.
Б. нарушава реда в съдебната зала, като говори без да й е дадена думата, влиза
в диалог със сина си, а преди малко всички в залата чуха, че му каза: „Много
си смотан!”.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на майката на подсъдимия, че следва да спазва реда
в съдебната зала. При следваща проява ще й бъде наложена глоба в
максимален размер от 500,00 лева и тъй като нейното присъствие в съдебно
заседание по никакъв начин не е задължително, при ново нарушение на реда в
съдебната зала, ще бъде отстранена от съдебната зала.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
АДВ. К.: Г-жо Председател, във връзка с новите съобщени факти, правим
8
искане за разпит на посочените в обясненията на В. свидетели, които са
очевидци. Същите по неговите думи са се появили първи на мястото, където е
извършена полицейската проверка и процесуално - следствените действия,
преди майката на В. и майката на С. И.. Същите са били свидетели на начина,
по който са се извършвали процесуално-следствените действия, а това са К.Х.
М.Д. и В. Ч. Евентуално при допускането им до разпит е възможно да
съберем допълнителни данни за адрес и три имена за тези свидетели.
Считаме, че в наказателния процес няма определен срок кога да се
събират доказателства и до края на съдебното следствие могат да се събират
доказателства и да се правят искания. Видно е, че в съдебното следствие са
събрани многобройни доказателства, каквито на досъдебното производство не
са били събирани, поради бързината за приключване, без да се събират
необходимите, относими доказателства. За съжаление, предварителната фаза
на досъдебното производство не се е справила с всички тези доказателства и
затова се налага в съдебната фаза те да се събират, тъй като това е централна
фаза на съдебното следствие, на наказателното производство. Считаме, че
следва да се съберат всички относими доказателства, които могат да имат
отношение към процеса.
Свидетелите могат да изяснят някои от протИ.речията в показанията на
вече разпитаните свидетели, включително и показанията на поемните лица
относно мястото, начина на извършване на претърсването на автомобила,
където е намерено вещественото доказателство, което ни беше предявено,
неговия вид, начина на боравене с това веществено доказателство, преди да
бъде опаковано и пакетирано, и другите процесуално-следствени действия,
които са извършвани с оглед оспореното обвинение относно държането на
наркотични вещества.
Независимо, че съдът е определил днес цял ден за настоящето
производство, считаме, че не биха могли да се съберат тези доказателства и не
би могло да се приключи съдебното следствие, без да са изяснени всички
обстоятелства, а следва да се даде възможност за равнопоставеност на
страните, така че да се събират доказателства и от едната, и от другата страна,
включително и от страна на защитата, и при положение, че, както се установи,
обективни доказателства, а именно видеозаписи не са съхранени. Считам, че
следва при това положение да се изследват възприятията на всички свидетели,
9
които са били очевидци на място, и са най-близко до извършените действия, за
да може да се събере една пълна картина на цялостната обстановка.
Г. Б.: Поддържам казаното от адв. К..
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от адвоката ми. Нямам други
искания.
ПРОКУРОРЪТ: Г-жо Председател, считам, че не е необходимо да се
уважава искането. Въпреки дадените обяснения от подсъдимия и съобразно
двояката природа, която същите имат, а именно като гласно доказателствено
средство и средство за защита, считам, че изложеното от него днес е защитна
версия, каквато безспорно има право да гради. От обясненията му, които на
моменти бяха вътрешно протИ.речиви, всъщност не се изясни ролята на
исканите свидетели, а именно дали са дошли да наблюдават въпросното
действие или са дошли да комуникират с него. На 12.07.2024 г. в открито
съдебно заседание, на което са присъствали и адв. К., и майката на
подсъдимия Г. Б., са проведени разпити на свид. С. И. и нейната майка Г. П.. В
показанията си същите ясно са посочили кои лица са присъствали на
инкриминираната дата. Освен това в хода на досъдебното производство
подсъдимият се е възползвал от правото да дава обяснения, включително и
упражняване правото си на защита чрез процесуалния му представител към
момента на досъдебното производство, и е искал събиране на доказателства.
Именно по този начин са установени свидетелите, разпитани в хода на
производството, в лицето на С., В., Г. и Г. П.. Т.е. изложеното подкрепя, че
днес споменатите свидетели, чиито разпит се иска и се споменава за първи
път, намирам за проявление, именно за изграждане на защитна версия от
подсъдимия. Доколкото разбрах от начина на формулиране на искането от адв.
К., свидетелите се искат да бъдат допуснати до разпит с оглед на едно от двете
обвинения, което той нарече „оспорено“, а именно държането на наркотични
вещества. Считам, че не само по отношение на него, а по отношение на
цялостното обвинение, то е едно в наказателното производство, са събрани
множество доказателства – гласни, писмени, веществени, наличните
експертни заключения, с което доказателствената маса е попълнена. По
отношение на годността на изготвените протоколи, считам, че това е анализ,
който следва да бъде направен по време на пренията. Само за пълнота ще
посоча, че протокола, посредством който са иззети и приобщени наркотичните
10
вещества, съдържа подписи както на подсъдимия, така и на неговата майка.
Нито един от двамата не е изложил възражения в самия протокол, а Г. Б. е
разпитана няколко часа след извършване на това действие. В разпита й е
изложила твърдения, те са обективирани в протокола, като по никакъв начин
не са коментирани наркотичните вещества, начина им на изземване или
каквито и да било други възражения и по никакъв начин не са посочени трите
лица, които искат да бъдат допуснати като свидетели.
С оглед на горното, моля да не уважавате доказателственото искане.
РЕПЛИКА адв. К.: Държим да се отбележи, че свидетелите не за първи
път се споменават. В споменатото съдебно заседание в протокола на страница
27 от него при разпита си Г. Б. твърди следното: „Там нямаше други хора
освен тези момичета и момчета, които познавах – дъщеря ми, работодателя на
М., Кети, Мелани, С. и майка й.”. Освен това твърдим, че това не е само
защитна версия. Поемното лице Ж. също твърди: „Имаше някакви момичета
около автомобила”. Говорим за въпросния автомобил „Мерцедес“, А-класа”, в
който е извършено претърсването и в който той твърди, че пакетчето е
намерено в багажника. Имайки предвид всички тези обстоятелства,
независимо кой, как е подписал протокола, фактите, обстоятелствата и
независими свидетели, извън свързани със защитата, както твърди прокурора,
показват, че е имало и други свидетели, за които ние държим да бъдат
допуснати за свидетели.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ, след съвещание по искането на защитата за събиране на гласни
доказателства намери следното: В открито съдебно заседание, проведено на
11.12.2024 г., защитата отново е направила искане за събиране на гласни
доказателства във връзка с установяване на същите обстоятелства, които
релевира и днес. В това съдебно заседание защитата е направила искане до
разпит да бъдат допуснати свидетелите Стивън В.ев и В. Чернев, разпит на
последния се иска и днес. Посочено е, че двамата поискани свидетели В.ев и
Чернев са възприели обстоятелства, относими към повдигнатото обвинение. В
това съдебно заседание прави впечатление, че не е поискан разпит на двама от
днес поисканите свидетели – К.Х.и Мелани Д.. В днешното съдебно заседание
подсъдимият упражни правото си да даде обяснения, като съобщи, че на
мястото са били К.Х. М.Д. и В. Ч. По повод коментираното от прокурора за
11
двояката природа на обясненията на подсъдимия, съдът намира, че това е
преценка, която трябва да извърши с крайния си акт. Същевременно съдът
намира, че на първо място по искането за разпит на В. Чернев се е произнесъл
в открито съдебно заседание на 11.12.2024 г. На следващо място и от днес
дадените обяснения от подсъдимия В. не стана ясно дали въобще посочените
лица са възприели обстоятелства, които са от значение за предмета на
доказване. В днешното съдебно заседание подсъдимият посочи в своите
обяснения, че по време на претърсването на автомобила се е намирал при
патрулния автомобил на СДВР, за да му бъде извършен тест. Останалите лица
са били около претърсвания автомобил, но самият той посочи, че не знае кой
како от тях е видял. Ето защо съдът намира, че не се налага разпит на
посочените от защитата лица. По отношение на извършените действия в
автомобила и с автомобила, както и поредността на пристигане на лицата на
мястото, бяха събрани множество гласни доказателствени средства, при това
не само с разпит на полицейските служители и поемните лица, но и с разпит
на свидетелката С. И. и Г. П., която е нейна майка. Показания даде и майката
на подсъдимия – Г. Б., а в днешното съдебно заседание подсъдимият упражни
правото си сам да даде обяснения.
При тези мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за събиране на гласни
доказателства чрез разпит в качеството на свидетели на К.Х. М.Д. и В. Ч.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
АДВ. К.: Нямам други искания.
Г. Б.: Смятам, че в моите показания ясно съм цитирала, че тези лица са ме
посрещнали. До момента каквото и да поискахме го отхвърлихте. Смятам, че
необективно се обсъжда. Какво да искам повече от това? Смятам, че тъй
каквото и да поискаме от страна на защитата, съдът отхвърли до момента
абсолютно всичко, въпреки че има самопризнание на полицай кой, кога е
дошъл и кои са били там, освен моите показания, и въпреки това Вие
отхвърлихте, какво да поискам вече? Аз исках сваляне на камерите, това беше
най-обективното и можеше да се докаже кой, кога е дошъл, какво се е случило
и т.н. Всичко се укрива. Как една държава може да унищожава материал,
който е веществен?! Това не е нормално!
12
Доколкото майката на подсъдимия изрази съмнение в обективното
провеждане на съдебното следствие, съдът намери, че следва да счете
направеното изявление, като такова, с което се иска отвод на съдебния състав
и предостави възможност на страните да заявят становище по искането.
ПРОКУРОРЪТ: Не считам, че са налице основания за отвод на съдебния
състав с оглед основен принцип на наказателния процес, а именно
състезателността. Страните правят искания, а съдебният състав е този, който
се произнася по допустимостта и основателността им. В хода на обширното
съдебно следствие, провеждащо се по настоящето дело, действително са
направени множество искания и от страна на държавното обвинение, и от
страна на защитата, самостоятелно и от неговия родител. По всички тях
съдебният състав се е произнасял мотивирано, включително и по последното
такова. Съдът с подробни мотиви обясни взетото решение. Не мисля, че има
каквото и да било основание за отвод.
АДВ. К.: Уважаема г-жо Председател, дами, съдебни заседатели,
основните принципи на наказателния процес включват не само
състезателност, а равнопоставеност на страните, освен това обективност и
всестранност. Т.е., съдебният състав следва да гледа материалите по делото,
които са събрани, и тези, които не са събрани, но могат да бъдат събрани,
обективно, странично, без влияние и въздействие и без пристрастие към
едната или другата посока. Състезателното начало предполага и двете страни
да имат възможност да представят това, което могат, като доказателства.
Едната страна е държавното обвинение, то също е част от съдебната система,
колкото и порочно да е това обстоятелство, но то разполага с държавната
власт да събира по принудителен начин доказателства, да ги обработва и да ги
предостави на съда, така, както на обвинението му харесва, за да може да се
обоснове. Защитата няма такава държавна власт, тя не може да събира
принудително доказателства, не може да довежда принудително свидетели, не
може да ги разпитва в полицията или някъде другаде, където да им се
въздейства. Не може да съставя писмени протоколи, разследвания и други
обстоятелства. Защитата може само и единствено да прави искания и съдът да
събира тези доказателства, които счита за необходими. Ако съдът откаже да
събере тези доказателства, защитата остава на практика без възможност да се
защити. Когато съдът прояви от една страна приемане на всички
13
доказателства от едната страна и отказ на доказателствата на другата страна,
означава, че променя изобщо принципите на наказателния процес и застава на
едната страна, на едностранчивите събрани доказателства. При това
положение, тези принципи, които в НПК са записани най-отпред и които водят
целия наказателен процес, се оказват безпредметни, защото нито е изпълнено
изискването за обективност, т.е. за страничен и безпристрастен поглед, нито за
всестранност, т.е., от всички страни да могат да се вземат възможните факти и
доказателства, нито пък има състезателност и равнопоставеност на двете
страни да са на равно положение. Аз също, може би ми се е искало да
подремна, но в случая считам, че при това положение съдът показва, а именно
липса на безпристрастност, липса на неспазване на основните принципи на
този процес. При това положение е нарушено основното човешко право, а
именно правото на безпристрастен процес и правото на независим съдебен
процес. Ако съдът, след като с действията си и с определенията си за откази,
колкото и да са мотивирани, отказва обективно налични доказателства да
бъдат събрани, считам, че при това положение очевидно съдът застава от
едната страна, в едната посока.
По всяко време на съдебното следствие могат да се искат включително и
едни и същи доказателства. Това, че съдът се е произнесъл в един момент по
отношение на едно доказателство, не означава, че то не може да бъде събрано
пак впоследствие, когато се съберат спрямо това доказателство нови
обстоятелства или нови показания, които го посочват. Мотивите, че не са били
поискани, а после са поискани, са несъстоятелни от гледна точка на процеса и
такива принципи на наказателния процес не съществуват - за времето и
мястото на поискване на доказателства. Съществуват само тези принципи,
които ги споменах, и при положение, че са нарушени, считам че независимо
колко скучен стана наказателния процес, следва да бъде предоставен на друг
независим и обективен състав. Благодаря.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам искането.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
След съвещание, като съобрази доводите на страните, съдът намери, че не
се констатират основания за отвод на съдебния състав. В настоящия случай
абсолютни основания за отвод по смисъла на чл.29, ал.1 от НПК категорично
не се констатират, а защитата се позовава на разпоредбата на чл.29, ал.2 от
14
НПК. Аргументира се, че доказателствените искания, направени от защитата,
са оставени без уважение. Съобразно трайната съдебна практика обаче
произнасянето по доказателствените искания на страните, респективно
тяхното уважаване или пък неуважаване, не съставлява основание за отвод на
съдебния състав. Следва да се посочи, че съдът няма задължение да събира
всички поискани от страните доказателства, а само онези, които намери за
относими, необходими и допустими.
Ето защо, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за отвод на съдебния
състав.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване или
протестиране отделно от крайния съдебен акт.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
АДВ. К.: Нямаме други искания.
Г. Б.: Това за пореден път доказа точно това, което аз твърдях до момента.
Нямам други искания.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания, г-жо Съдия.
На основание чл.283 от НПК СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото.
СЪДЪТ, като намери, че са извършени всички съдебни следствени
действия, на основание чл. 286 ал. 2 НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Г-жо Председател, съдебни заседатели, поддържам
изцяло обвинението по начина, по който е формулирано в обвинителния акт. В
хода на съдебното следствие се доказа, че подсъдимият В. е извършил и двете
престъпления, в които е обвинен.
От събрания доказателствен материал, включващ писмени и гласни
15
доказателствени източници и експертни заключения, по категоричен и
безспорен начин беше доказано, че след като е употребил наркотични
вещества на 15.10.2023 г. сутринта, подсъдимият е управлявал МПС, описано
в обвинителния акт. С това си поведение подс. В. е изпълнил престъпния
състав на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК. Съобразявайки целите на
наказанието и правилата за индивидуализация на същото с оглед
непълнолетието на подсъдимия, намирам, че в случая наказанието,
преследвайки законовите цели, а именно поправянето, следва да бъде
индивидуализирано при превес на отегчаващи вината обстоятелства. Това са
няколкото разглеждани възпитателни дела, наличието на предходно осъждане
за тежко умишлено престъпление, чието наказание е било наложено на
подсъдимия В. по-малко от четири месеца преди инкриминираната дата на
настоящите обвинения. Съобразявайки законовата редукция с оглед
непълнолетната възраст на подсъдимия и предвиденото в санкционната част
на разпоредбата, предлагам да наложите наказание в размер на една година
„лишаване от свобода”, при ефективно изтърпяване, както и кумулативно
предвиденото наказание „обществено порицание” за престъплението по чл.
343б ал. 3 НК.
Без да навлизам в детайлен анализ на лицата от приятелския кръг на
подсъдимия, а именно В., Г. и С., явяващи се свидетели по настоящето дело,
искам да отбележа, че показанията им в голямата им част са протИ.речиви,
взаимно изключващи се, а именно по отношение на реда, в който те тримата и
подсъдимият са се събрали на 14 октомври вечерта, по отношение на
маршрута им на движение, по отношение на случилото се, докато са били
заедно, и на водените разговори. Въпреки това по категоричен начин беше
доказано, че именно те четиримата са присъствали в автомобила, който на
следващия ден сутринта е управлявал подсъдимия В., и в който е държал
наркотичните вещества, предмет на обвинението. Показанията на
свидетелите, че подсъдимият В. не е бил наясно че в автомобила има
наркотични вещества се опровергават от изготвената ДНК експертиза. От
същата е видно, че именно негов ДНК-профил е установен по опаковките им.
С оглед прецизността на метода на ДНК-профилиране, изводът, че М. В. не
само е знаел, а е имал досег до наркотичните вещества и ги е държал, по
смисъла който влага наказателното право в „държане“, а именно
упражнявайки фактическа власт върху тях с възможност за разпореждане по
16
начин, угоден за него, е категоричен. Наркотичните вещества са били
намерени именно в автомобила, управляван от В., който той е взел от
владението на майка си, като същите са били иззети в хода на извършено
действие по разследване – претърсване и изземване. Протокола от същото е
изготвен при спазване на изискванията на процесуалния закон и съдържа
подписите на присъстващите на място. Въпреки наличните свидетелски
показания на майката на подсъдимия, тя също е положила подпис на
протокола и не е изложила на определеното място, а и никъде в протокола,
възражения, свързани с извършените действия. Непосредствено след
приключване на действието, отвеждането на подсъдимия до ВМА и
транспортирането му обратно в районното управление - на всичко това е
присъствала майка му и е била разпитана в качеството на свидетел. Там
отново не се съдържат никакви възражения. Житейски нелогично е, ако
подсъдимият или неговият родител не са били наясно за държането на
наркотичните вещества, то същите да не изложат възражения в тази насока.
След анализа на доказателствена съвкупност, считам, че същата позволя да
бъде направен категоричен извод, че на инкриминираната дата подсъдимият
В. е осъществил и престъпния състав, за който му е повдигнато второто
обвинение. При индивидуализацията на наказателната отговорност, отново
съобразно целите на наказанието и принципите за индивидуализация, няма да
ги повтарям, предлагам за престъплението по чл. 354а ал. 3 НК да му бъде
наложено наказание в размер на година и половина „лишаване от свобода”,
което да бъде изтърпяно ефективно, и кумулативно предвиденото
„обществено порицание”.
На основание чл.23, ал.1 от НК предлагам на подсъдимия М. В. да бъде
наложено едно общо най-тежко наказание в размер на една година и шест
месеца „лишаване от свобода”, към което на основание чл.23, ал.2 от НК да
бъде присъединено наказанието „обществено порицание”.
С оглед предходната съдимост на подсъдимия, намирам, че са налице
основанията и за приложението на разпоредбата на чл.68, ал.1 НК, а именно
привеждане в изпълнение на отложеното наказание, наложено на подсъдимия
В. по НОХД № 7479/2023 г.
В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени разноските,
направени в хода на производството в двете му фази.
17
Моля да признаете подсъдимия за виновен и по двете обвинения и да му
наложите наказание с оглед изложеното.
АДВ. К.: Уважаеми членове на съдебния състав, досъдебното
производство е образувано, както е посочено в разпореждането, с първото
действие по разследване – оглед на местопроизшествие. Впоследствие
непълнолетният М. В. е привлечен като обвиняем за две престъпления.
По отношение на първото престъпление - за това, че на 15 октомври е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Повдигнато е
обвинение за престъпление по чл.343б, ал.3 във вр. чл.63, ал.1 НК. Това
престъпление не може да се твърди, че е тежко умишлено престъпление, тъй
като съгласно редукцията се наказва максимално с до две години „лишаване
от свобода”. По отношение на това престъпление в обясненията си като
обвиняем и като подсъдим М. В. не отрича деянието. В тази връзка са правени
многобройни опити за разговори за приключване на производството по това
обвинение по реда на особените правила, а именно със споразумение при
спазване на законовите изискания във връзка с това. Досъдебното
производство, колкото и кратко да е било като време, така се е развило с
напрегнатост и допълнителни внесени напрежения между прокуратурата и
защитата, така че да не може да се проведе обективен и професионален
разговор относно приключването на това производство. Считам, че по
отношение на това обвинение следва да се приемат и като смекчаващи вината
обстоятелства, а именно факта, че В. е признал своите действия, съдействал е
на разследването, предоставил е доброволно проби от биологичен материал за
изследване във връзка с обвинението. В. е оказал съдействие на разследването
и е дал възможности то да бъде приключено съобразно изискванията на
закона, по най-лекия възможен начин. Аз не искам да коментирам
обстоятелствата във връзка с това обвинение. Считам, че те са доказани, общо
взето по категоричен начин, съгласно минималните изисквания, които изисква
квалификацията на това деяние, тъй като действително В. е бил спрян при
управлението на автомобила. Действително, и първоначалният тест, и
резултатите от химическите експертизи, показват наличие на наркотични
вещества. Законът действително не посочва какво е количеството на
наркотичните вещества, кога и дали е употребено непосредствено преди
управлението или в по-отдалечен период от време. Действително, съдебната
18
практика в този случай показва един формален подход към това престъпление,
достатъчно е наличието на следи и резултати от биологичен материал, за да се
твърди, че управлението е именно след употребата на наркотични вещества.
Това обаче не е проблем на настоящето производство, считаме, че независимо
от това, че законът не изисква, следва да бъде отчетено все пак и като
смекчаващо допълнително обстоятелство, минималното количество намерени
наркотични вещества, което не води до промяна и до външни признаци в
поведението на лицето, нито пък води до някакви други по-тежки
обстоятелства, например нарушаване правилата за движение по пътищата,
нарушаване на правилата за управление на МПС, нарушаване на
концентрацията или на други обстоятелства, които водят до допълнителни по-
тежки обстоятелства. В конкретния случай не са регистрирани никакви такива
обстоятелства. Т.е. приема се, че е изпълнен минималният критерий на закона,
а именно управлението, като в организма на водача са намерени минимални
следи от наркотични вещества. Погледнато обективно, такива следи в
минимални количества по принцип могат да се окажат и употреба на
лекарствени средства или други агресивни вещества, които са разрешени
законово и които не влияят на общата физиология на организма или, както
казах, в случая за важната при управление на автомобила концентрация и
внимание. Считам, че така предложеното наказание е прекомерно с оглед на
обстоятелството, че на първо място наказателното производство продължава
втора година, при това за непълнолетно лице. Отделно от това, действително
съдът е положил максимални усилия, то да се провежда ритмично и
съдебните заседания да се организират в законовия срок, но независимо от
волята на подсъдимия, необходимостта от събиране на доказателства, както
казах преди, в централната фаза на наказателния процес, а именно съдебната
фаза, е водила до това протакане на съдебния процес в тази връзка. То не е
свързано и със събиране на доказателства по това обвинение, по което казах,
че него защитата не го оспорва. Затова считам, че следва да се приеме
евентуално наказание, по-близко до минималното, тъй като са налице и
смекчаващи вината обстоятелства, независимо от другите обстоятелства,
които изтъкна прокурорът във връзка с други дейности, извън настоящия
процес. С оглед и на съдействието по това обвинение в наказателния процес,
не следва да се приема наказание, което е на средата на диапазона съгласно
квалификацията.
19
По отношение на другото обвинение обаче нещата са изключително
спорни и затова се е наложило събиране на доказателства в съдебната фаза,
тъй като обвинението представлява един субективен елемент, който стои в
съзнанието на В. вътре, който не е обективиран външно и се прави опит с
косвени доказателства да се вникне в неговото съзнание, доколкото
целенасочено и умишлено се твърди именно той да е държал наркотичното
вещество – амфетамин, което е минимално количество 2,28 гр, като
процентното съдържание е даже 0,3%. Т.е., ако се изчисли именно
съдържанието на реалното наркотично вещество, то представлява, няма да се
впускам в точни изчисления, но може би представлява едва ли не една стотна
от грама, което да е държал и да е притежавал. Само по себе си това
минимално количество отделно от останалите обстоятелства би
представлявало един маловажен случай. Затова считам, че квалификацията на
това деяние не отговаря на действителното състояние на нещата.
Нека да видим какви доказателства са събрани за държането на това
наркотично вещество? Единственото доказателство е, че В. е управлявал
автомобила, където се е намирало това наркотично вещество. За отбелязване
обаче е, че в този автомобил са се намирали и други лица, както в предходната
вечер, в която същите тези лица твърдят това вещество да се е появило в
автомобила, така и в следващия ден на сутринта, когато то още стои в този
автомобил, също е имало и още едно лице в автомобила, при това според
показанията на полицейските служители, които не са от приятелския кръг на
В., то се е намирало именно, непосредствено до това друго лице в автомобила.
Всичко това внася съмнение в доказателствена съвкупност. Отделно от това,
независимо, че има протИ.речие в показанията на свидетелите относно
обстоятелството кой, кога се е качил в автомобила, къде е пътувал
автомобилът, кой, кога е слязъл и т.н., няма протИ.речие обаче по съществения
факт на обвинението за това, че В. не е държал, не е притежавал и не е
разполагал с това наркотично вещество, когато то се е появило в автомобила.
По този факт всички свидетелите са категорични, че подсъдимият е
управлявал автомобила, при това спазвал правилата за движение, няма
нарушение на тези правила, държал е на концентрацията си при управлението
на автомобила и не се е занимавал с наркотично вещество, докато е
управлявал автомобила, нито предната вечер, нито на следващия ден. Затова
опита да се проникне в съзнанието на подсъдимия дали умишлено е държал
20
това наркотично вещество, не е успешен от страна на прокуратурата. За да
може да се държи в продължение на часове, то трябва да показва някакви
действия на това държане, някакви действия на своене, някакви действия, с
които дори да се е докосвал до това наркотично вещество и отделно от това,
независимо от докосването, да го държи като свое вещество. Именно това се
съдържа в съдържанието на разпоредбата на закона – „държи“ веществото.
Всеки може да държи нещо, което има предвид, че е свое, никой не може да
държи чуждо нещо. За да беше доказано това обстоятелство, следваше да
бъде доказан евентуално начина на придобиване и внасянето в автомобила на
това вещество. Обвинението обаче не се е разпространило дотам и
доказателства не са търсени в тази насока, нито в досъдебната, нито в
съдебната фаза. Считам, че не е достатъчно именно наличието на веществото
и на лицето в един и същи автомобил, за да се твърди, че именно той го
държи. Липсва субективния момент, вътрешното съзнание за това лице да се
докаже, че това е негово. Не може да се докаже, освен това, че някой друг го
държи, но това единствено внесено съмнение не може да пренесе вината
именно върху В. да държи това вещество. Обстоятелството, че не се доказва
друго държане не означава че само той, единствено, би могъл да го държи, при
положение, че има вероятност друго лице да го е държало в автомобила, още
повече лице, което се е возило и в предходната вечер, и на мястото, на което е
спрян за проверка на следващия ден на сутринта. Достатъчно е това съмнение,
за да се счете, че обвинението не е доказано по категоричен начин.
Отделно от това считам и независимо от неправилната правна
квалификация, и от липсата на доказателства, считам, че не може да се
установи именно кое е това наркотично вещество и къде е било намерено. При
това положение също се внася съмнение в тези обстоятелства. Едното от
поемните лица твърди, че действително е намерено прахообразно вещество –
зелено, което се е намирало в задната част на автомобила. Същото поемно
лице обаче твърди, че не е видял именно това вещество да бъде извадено от
автомобила, а всичко, което е направил по отношение на протокола за
претърсване и изземване, му било разказано от полицаите. Самото поемно
лице не е свидетел - очевидец на намирането на това вещество. Това се
установява от показанията на разпитания свидетел – Радослав А.. В
протИ.речие обаче на тези показания са всички останали събрани
доказателства, които твърдят, че е намерено вещество във вид на хапчета,
21
таблетки. Това твърди полицейският служител К. М., който забелязал някакви
таблетки – четири – пет на брой, зелени на цвят. Същият твърди, че когато са
попитали водача за тях, въпросното лице е казало, че няма представа какво е
това, возил е някакви приятели и са ги оставили и не знае на кого са. Това са
косвени данни от първите обяснения на водача В. относно намерените
вещества пред полицейския служител. Другото поемно лице обаче, А. Ж.,
твърди, че пакетчето е намерено в багажника. Мястото на багажника стои
далече от мястото на водача в автомобила. При това положение още повече се
внася съмнение относно обстоятелството тези вещества да са държани точно
от В.. Според едното поемно лице обаче в багажника е имало само кашкавал.
Поемните лица са с цел да се документират и обективират действията на
разследващите при процесуално-следственото действие – претърсване.
Данните на поемните лица са съществени, защото те именно дават
гражданския контрол върху репресивния апарат – полицията, която извършва
това действие по разследването. От показанията на поемните лица се
установява, че това процесуално - следствено действие е опорочено. Това,
което е записано в протокола, независимо колко лица са го подписали, че е
намерено в подлакътника пакетчето с наркотичното вещество във вид на
хапчета, се опровергава от поемните лица и същите не могат да потвърдят
нито за мястото, нито за вида на това вещество, което е намерено там. Тук
трябва да приемем показанията на майката Б., както и на свид. П. – майка на
намиращата се в автомобила С. П., че поемните лица са се появили след
действията по разследването. Следователно действието по разследването –
претърсването, е извършено без поемни лица. Това, че формално те са
подписали протокол за неща, които не са видели или са видели други неща,
различни от посочените в този протокол, не може да санира това действие,
след като именно в съдебно заседание, разпитани под клетва, същите не
потвърждават описаното в протокола. При обективен анализ описаното в
протокола следва да отпадне като доказателство по делото. В този смисъл не
може да се твърди, че в автомобила, на което и да е място, е намерено именно
вещественото доказателство, което ни беше предявено. Още повече, че такова
описано веществено доказателство – пликче с прах на цвят зелен, каквото ние
видяхме днес в съдебната зала, няма посочено нито в показанията на
свидетелите, нито в протокола за претърсване, нито в протоколите за
извършени експертизи на такъв прах. Във ФХЕ също се твърди за хапчета,
22
при която е иззето произволно хапче за изследване, от където е определено
процентното съдържание. Цялото вещество, всички твърдени намерени
хапчета, не са изследвани. Това стана ясно и от разпита на вещите лица в
съдебното заседание. Същите са изследвали едно от всичките тези хапчета, от
него са извадили процентно съдържание и така са определили процентното
съдържание на цялото вещество, което погледнато логически, може да
съвпада, но може и да не съвпада, тъй като не е ясен нито производител, нито
придобиването на тези хапчета, по какъв начин са били изработени, за да се
твърди, че в едно хапче, ако има 0,3% съдържание, то във всичките е едно и
също. Характерно за производството на наркотични вещества е, че то се
извършва на тайни места, незаконосъобразни, без спазване на ред и процедури
при изработването им, така че не може да се твърди всичките да са еднакви,
дори да са от една партида изработени. Независимо от това считам, че с оглед
на заключението на тази експертиза следва да приемем обективно, че това
предявено веществено доказателство не отговаря на описаното в документите
по досъдебното производство. Следва да приемем, че представеното
веществено доказателство не е от това наказателно производство, то не
отговаря и не съвпада с описаното, тъй като няма данни, включително от
вещите лица, как едно вещество в състояние на компоненти - таблетки,
хапчета, те да се превърнали в прах. Няма данни да са провеждани някакви
други допълнителни действия, включително и при транспортирането на това
вещество, така че то да промени своето обективно състояние. Друго, което
следва да се отбележи е, че при това положение, както казах по отношение на
обвинението за държане именно на това вещество, от описанието в
доказателствата по делото не е намереното веществено доказателство. Още
повече, че в протокола от ДНК експертизата са посочени данни с номера на
полиетиленов плик, запечатан с два броя печати с надпис „НЕКД – СДВР“ и
сериен номер, който е различен от надписа и номера на картона, който беше
предявен в съдебно заседание, включително с различна дата на пакетиране и
опаковане. Обект на експертизата е плик с надпис „16.10.2023 г.“, а днес беше
предявен плик с надпис от месец ноември 2023 г. По делото няма данни да са
извършвани някакви процесуално - следствени действия през този месец с
процесното вещество, затова считам, че разминаването следва да внесе
съмнение доколко имаме един и същ предмет на престъпление и доколко
самата експертиза представя обективно заключение.
23
Съдът по собствена инициатива започна собствено разследване, без да е
искано от страните назначи две експертизи – ДНК и дактилоскопна
експертиза, без значение дали тези експертизи целят допълнителни доходи и
средства на МВР, където са назначени тенденциозно. С оглед заключението на
тези експертизи още в съдебно заседание ние сме ги оспорили и двете, тъй
като същите не са обосновани и не могат да се считат като доказателства по
делото. Съгласно показанията на едното вещо лице, той не е започнал
дактилоскопната експертиза, за изчака първо извършването на ДНК
експертизата. От тези обяснения се установява, че тя следва да се е извършила
първа върху вещественото доказателство, полиетиленовото пликче. Задачата й
е да определи ДНК-профила на биологичния материал по представено за
изследване веществено доказателство. От тази експертиза не се установи
биологичния материал. Вещото лице не можа да отговори въобще има ли и
какъв е биологичният материал. Затова експертизата е необоснована,
независимо какво пише в заключението. Не може да има ДНК-профил на
небиологичен материал – полиетилен, найлон или каквото и да е пликчето, от
който да се изведе заключение, че е изведен ДНК-профил, който съвпада с
профила на М. В.. ДНК представлява такава молекула – верига от други
молекули, специфично свързани, от която се извеждат определени участъци от
тази верига. Извежда се разпределението на отделните елементи от
молекулата и по тяхното съвпадение се определя евентуално съвпадение с
друга такава ДНК-молекула. При положение, че няма биологичен материал
или неясно какъв е този материал, неясно остана за нас въобще как е изведен
частичен ДНК-профил. В някои от елементите на тази верига се вижда, че
апаратът не е регистрирал никакви резултати и не е могъл да определи
съответните локуси, т.е. разпределението на отделните подмолекули в нея.
Вещото лице направи едно предположение, че евентуално върху пликчето
можело да са се съдържали някакви остатъци от пот. Първо потта трябва да
съдържа допълнителни елементи в нея, за да може да се извлече ДНК-профил.
Този биологичен материал не е типичен за извличане на ДНК-профил, тъй
като не съдържа всички елементи на молекулата, която се съдържа в ДНК-
клетките, тъй като представлява биологичен материал, който се извежда извън
тялото и в него не се съдържат характерните за молекулите елементи,
невинаги. Ако е налично обаче такова биологично съдържание върху
пликчето, това биологично съдържание е подходящо обаче за извеждане на
24
отпечатък. Потта има характерното свойство да събира профила на пръстов
или някакъв друг отпечатък от формата и разположението на кожата. Ако
беше наличен такъв материал, следваше да има дактилоскопна следа върху
това пликче. Вещото лице обаче по дактилоскопната експертиза не намери
такива следи. Не намери следи от пот, не намери и никакви други данни, за да
може да изведе каквото и да било съдържание, годно за дактилоскопна
експертиза, затова това допълнително становище още повече внася съмнение
в ДНК - експертизата, която е необоснована. Сега прокурорът се позова
именно на тази експертиза, за да обоснове знанието на В. и държането на това
наркотично вещество. При положение, че тази експертиза е необоснована и не
доказва по категоричен начин именно какво точно е оставено по пликчето от
В., считам, че тази ДНК експертиза не може да докаже именно досег на В. с
вещественото доказателство. Във всяка възможност то може да бъде
привнесено и ДНК експертизата да извлече някакво съвпадение на профили.
Не можахме да установим и къде точно е изведен този ДНК-профил върху
цялото пространство на самото веществено доказателство. С оглед на това
считам, че това доказателство също не следва да се счита, да се зачита като
доказателство по делото. Експертизата не следва да бъде приемана при
анализа на доказателствата.
Имайки предвид всичко, което изложих, считам, че най-малкото не е
доказано държането на посоченото в обвинението наркотично вещество
именно от М. В. на мястото, на което е управлявал МПС, по категоричен
начин. Всички събрани доказателства са съмнителни, необосновани и
недоказани по категоричен начин. Да, имаме признания на свидетел, че са
внесени тези посочени или евентуално намерени, не тези, които са веществено
доказателство, което представлява не само показание на близък приятел, а
показания, които обвиняват себе си, и не биха могли да бъдат необективни в
тази връзка, тъй като внасят негативна характеристика за себе си, като никой
не е длъжен да дава показания срещу себе си. Именно това обстоятелство
допълнително следва да се счита за факт, който е неоспорим по делото.
В крайна сметка с всички тези непълноти в доказателствата, които
споменах, считам, че по отношение на второто обвинение М. В. следва да
бъде оправдан. Известно е от международната практика, че дори един процент
да има съмнение, то следва да се счита в полза на обвиняемото лице. Затова
съдът следва да се позове дори на това обстоятелство. Имайки предвид и
25
продължителността на съдебния процес и безупречното процесуално
поведение, считам, че наказание, по-високо от близко до минималното, по
отношение на доказаното деяние, ще бъде прекомерна репресия за
непълнолетно лице, което в тази крехка възраст, следва да му бъде
предоставена възможност и начин за превъзпитание, за интеграция в
обществото, със спазване на правилата за поведение и възможности за
поправяне. Едно изолиране от обществото и вкарването му в група на
доказани, осъдени престъпници, чрез лишаване от свобода не осъществява
целите на наказанието. Целта на наказанието не е възмездие или
извършителят да бъде унищожен по някакъв начин, а да се даде възможност
да бъде превъзпитан, да поправи своето поведение. Тази възможност
предоставя друг тип наказание, а не наказание изолиране, „лишаване от
свобода” и вкарването му в среда на възрастни лица, по-възрастни от него,
пълнолетни, доказани, осъждани престъпници. Тази възможност
представляват други мерки за въздействие, които могат да се наложат наред с
минималното наказание, евентуално наложено от съда или заменено с другото
по-леко наказание, каквото представлява, де факто по-тежко наказание,
отколкото изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”, където лицето
следва само да стои, да лежи и да се храни и да не върши никаква
превъзпитателна дейност, за разлика от наказанието „пробация”. При нея
лицето се задължава да посещава пробационната служба, да посещава курсове
за обучение или за квалификация, да посещава и да извършват беседи с него в
тази служба, включително и да извършва обществено полезен труд. Това би се
отразило по-полезно не само за лицето, но и за самото общество, отколкото
издържането на едно лице продължително време в затвора, при което целта на
наказанието няма как да бъде постигната. Благодаря.
ПОДСЪДИМИЯТ: Г-жо Съдия, искам да кажа, че съжалявам, че
управлявах автомобила без свидетелство за него. Няма да се повтори, но за
тези бонбони, хапчета, не съм виновен, г-жо Съдия, не съм знаел, че те са в
колата, те не са били мои.
На основание чл.297 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА НА ПОДСЪДИМИЯ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА
ПОДСЪДИМИЯТ: Ако може минимално наказание, г-жо Съдия.
26
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ, ЗА ДА ПОСТАНОВИ
ПРИСЪДАТА СИ.
СЛЕД ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ПРИСЪДАТА СИ
ПУБЛИЧНО В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ, като им разясни правото да
я обжалват и протестират в 15-дневен срок от днес пред СГС.
На основание чл.310 във вр. чл.308, ал.2 НПК СЪДЪТ обяви, че мотивите
към присъдата ще бъдат изготвени в шестдесетдневен срок от обявяването й.
На основание чл. 309 НПК СЪДЪТ служебно се занима с мярката за
неотклонение на подсъдимия и като взе предвид, че към настоящия момент
същият се задържа с мярка „задържане под стража“ по друго наказателно
производство, намери, че изпълняваната по отношение на него мярка за
неотклонение „Надзор на ИДПС“, следва да бъде отменена.
При тези мотиви и на основание чл.309, ал.4 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ мярката за неотклонение „Надзор на ИДПС”, изпълнявана по
отношение на подс. М. Г. В..
Определението по мярката подлежи на обжалване и протест в 7-дневен
срок от днес пред СГС по реда на Глава ХХII от НПК.
Препис – извлечение от протокола по отношение на мярката за
неотклонение да се изпрати на инспектор ДПС по местоживеене на подс. В. за
сведение и изпълнение.
Адв. К.: Моля да ми бъде предоставен препис от протокола от днешното
съдебно заседание и препис от присъдата.
СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ препис от настоящия протокол и препис от присъдата да
бъдат издадени на адв. К. без нарочна молба.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в
15:35 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
27
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
28