Р Е Ш Е Н И Е
№ 340 09.03.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА
ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 12 февруари 2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
ДИАНА СТОЯНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 4274 по описа за 2019
година.
Предявен е установителен иск по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът Н.Н.Н.
твърди в исковата си молба, че е
потребител на електрическа енергия, която ответника доставял на адрес гр. Стара
Загора, ул. „Неофит Рилски" 7, ет. 2, ап. 2, ИТН 2045160, клиентски номер
**********.
При ежемесечното заплащане на сметката му за
електроенергия, установил начислена сума от 430.95 лв. по ф-ра №
**********/04.01.2017 г. за периода от 06.08.2015 г. до 04.11.2015 г., за
енергия, която не използвал, поради което направил запитване в офис на
ответното дружество и поискал копие от фактура. След извършена справка,
служителите му отговорили, че на 04.11.2017 г. електромерът на посочения
по-горе адрес бил демонтиран, поради установено неизмерване на електроенергия,
с оглед на което му била начислена процесната сума.
Счита, че сумата посочена по-горе била платена без
основание и ответното дружество дължи връщането й, тъй като не бил потърсен и
информиран за извършената проверка на електромера, нито присъствал при
изготвяне на констативен протокол за същата и такъв не му бил връчван. Също
така, не било ясно как е определена посочената в писмото сума, както и защо за
период на отчитане е взет посоченият в писмото. Освен това, остойностената електроенергия
била само прогнозно начислена и не реално консумирана.
Въпреки това, за да не бъде прекъснато електрозахранването,
заплатил горепосочената сума, макар че същата била незаконосъобразно начислена.
Поради това, подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за връщане на недължимо платената сума. Във
връзка с това, било образувано ч.гр.д. № 10672/2019 г. по описа на PC гр.
Пловдив, XVII състав, по което била издадена заповед за изпълнение на паричното
задължение. Тъй като в законоустановения срок ответника подал възражение срещу
заповедта за изпълнение, за ищеца възникнал правен интерес да предявя настоящия
иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането си.
Също така, ответното дружество не изпълнило вмененото му от
законодателя задължение да създаде в общите условия на договорите с крайния
потребител на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента, съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, поради което не бил осъществен
фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия и съответно
извършената корекция е неправомерна - Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т. д. №
1650 / 2014 г. на ВКС, 1-во ТО.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да признае за установено по отношение на
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД съществуването на вземането на Н.Н.Н.,
ЕГН ********** за сумата от 430.95 лв., представляваща платена без правно
основание в полза на ответното дружество сума, за допълнително начислена
енергия по ф-ра № **********/04.01.2017 г. за периода от 06.08.2015 г. до
04.11.2015 г.
Претендира направените съдебни и деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в който заявява, че
оспорват изцяло твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба.
Сочат, че в случая била спазена точно процедурата за
„корекция на сметката за електрическа енергия", съдържаща се в Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), поради което считат,
че искът е допустим, но неоснователен и поради това, молят съда да го отхвърли
изцяло.
Заявяват, че на 04.11.2015 г. служители на оператора на
разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България -
„Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР Юг) извършили проверка на електромер с №
01 1322150, монтиран в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители
на мрежовия оператор, които демонтирали електромера без да извършват замерване
с еталонен уред, тъй като такава задача им била поставена, и са го поставили в
безшевна торба с пломба за еднократна употреба с номер 377119, с цел същият да
бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на
мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след
извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измерва
електрическата енергия с грешка, която била в рамките на допустимата от +/- 2 %
(вж. Приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол). За тези действия, извършилите проверката лица
съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване № 231985/04.11.2015 г. (Констативния протокол). Въпреки
положените усилия от страна на служителите на ЕР Юг да открият клиента, с цел
да присъства на проверката, същият не бил открит, ето защо тя била извършена в
присъствието на двама свидетели, които не били служители на оператора на
разпределителната електрическа мрежа, тези лица подписали и Констативния
протокол. Видно от приложените документи към исковата молба, изготвеният
констативен протокол бил изпратен на ищеца с нарочно писмо с изх. №
3640300-1/04.01.2017 г.
Действително към датата на процесната проверка,
разпоредбите от ПИКЕЕ относно редът за извършване на проверки на СТИ били
отменени, но такъв ред бил разписан и се съдържал в Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение Юг" АД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-ОМ
от 10.05.2008 г., които били действащи между страните.
Процесният електромер в последствие бил предаден на
Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на метрологична
експертиза, като заключението на лабораторията било, че при отваряне на
електромера е констатирано следното: "Осъществяван е достъп до
вътрешността на електромера - монтирано допълнително устройство за дистанционно
управление в измервателната верига, водещо до манипулация на метрологичните
характеристики на електромера (проверката е извършена при изключено устройство
за дистанционно управление.) Метрологичните характеристики на електромера не
съответстват на изискванията за одобрения тип ." и било обективирано в
изготвения от БИМ Констативен протокол от метрологична експертиза на средство
за търговско измерване № 580/22.08.2016г.
С оглед на описаното по-горе и като било установено, че са
на лице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на
разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството
електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал.
1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество електрическа енергия на
клиента в размер от 3204 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното
непълно измерване, изчислена по определените за периода цени от страна на
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) била 430,95 лв. с ДДС. Периодът
от време, за който била извършена корекцията е 90 дни, като първата дата -
06.08.2015 г. - началото на корекционния период била датата на регулярен отчет
на показанията на електромера, който е най-близкият до и попадащ в максималните
90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която била
констатирана манипулацията, последната дата - датата на извършената техническа
проверка 04.11.2015 г. (вж. чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ).
ЕР Юг предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя
страна издало и процесната фактура № **********/04.01.2017 г. (вж. чл. 51, ал.
1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно
измерване на електрическа енергия. Всички изготвени документи, касаещи
процесната проверка били изпратени на ищеца с писмо с изх. №
3640300-1/04.01.2017г., изпратено на адреса за кореспонденция (уведомление) за
извършеното допълнително начисление, което прилагат като документ към отговора
на исковата молба.
По повод твърденията на ищеца, че именно той заплатил процесната
сума обръщат внимание, че едно от задълженията, които тежат върху всички
клиенти на дружество е за заплащането на стойността на консумираната ел.
енергия. Задължението за заплащане на месечните сметки за ел. енергия било
парично задължение, а не е задължение "intuito personae". Предвид
тази важна характеристика на паричното задължение, то всяко едно трето лице
може да изпълни задължението, като извърши плащане, с което да погаси
задълженията на друго лице по един от възможните начини за плащане.
Поради това оспорват твърдението на ищеца, че именно той
заплатил задължението за консумирана енергия по процесната фактура. При
предявен иск за връщане на дадено без основание в доказателствена тежест на
ищеца било при условията на пълно и главно доказване да установи, че дал онова,
по отношение на което предявява претенция за неговото връщане. Посоченото било
абсолютно условие за уважаване на исковата претенция, т.е. в настоящия случай
безспорно следвало да бъде установено по делото извършено от ищеца плащане на
паричната сума, чието връщане претендира като дадена без основание.
Предвид гореизложеното, молят съда да отхвърли предявения
иск от Н.Н.Н. като неоснователен и недоказан.
Твърдят, че КЕВР имало правомощието да приеме правила за
измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с другото да
регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ,
вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн.
ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях бил посветен на случаите и начини
за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от
операторите на съответните мрежи. В конкретния случай приложение намирала
разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където
изрично било посочено, че „.. в случаите, когато при метрологичната проверка се
установи, че средството за търговско измерване ... измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни", тъй като
става дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза е
установен точният процент на грешка, формулата, която се прилага при
изчисляването на количеството за корекцията, се съдържа в . 48, ал. 1, т. 1 б
."А" ПИКЕЕ, като „количеството преминала електрическа енергия се
изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на
средството за търговско измерване".
Стойността на дължимата сума пък била изчислена при
стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по
цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал от обществения
доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и
дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и
законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (вж. Решение № 111
от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г„ I т. о„ ТК, докладчик съдията
Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и Решение № 86 от
17.08.2015 г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015 г., докладчик съдията Емилия
Василева).
Считат за неоснователни доводите на ищеца, че имало
съществено значение кой точно извършил това въздействие, и че то не може и не
следвало да се вмени във вина на него, установяването на лицето, извършило
неправомерно въздействието върху електромера и неговата вина били от
компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото имало данни
за осъществяване на съставя на престъплението по чл. 234в от Наказателния
кодекс.
Що се касае до настоящия спор, въпросът кой е конкретният
извършител бил ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които
регламентират преизчислението на количеството електрическа енергия не се
съдържали изисквания и условия за извършването корекции на сметки при
установено виновно поведение на крайния клиент, точно обратното - единственото
условие за упражнявано правото на енергийния доставчик да извърши едностранна
корекция, било да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се
пристъпи към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена или неточно
измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа
енергия да извърши едностранно корекция не било предпоставено от доказването на
виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното
измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура
целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а
не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС, в практиката
му след приемане на ПИКЕЕ и съставите на върховната съдебна инстанция били
единодушни, че законът дава възможност на крайния снабдител да извършва
едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано
неправомерно въздействие върху средствата за измерване, като при подобен род
корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД
бил неприложим в подобен тип обществени отношения, (вж. Решение № 115 от
20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 11473 от 1
1.05.201 бг. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о, Реше¬ние №115 от
20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156 / 2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и
др.)
ЕВН ЕС, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продавал
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период били „Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № 0у-13/10.05.2008г. (ОУ на
ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи условия, на базата на
които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и
оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с
транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия.
В чл. 28, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът,
по който крайният снабдител уведомявал клиента за дължимите от него суми при
извършена корекция на сметката му, като в цялост разпоредбата имала следното
съдържание:
„Чл. 28. (1) ЕВН ЕС въз основа на представени от
електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно със справки за
начислената енергия изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период.
(2) В случаите по ал. 1 продавачът изготвя справка за
дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява Клиента за сумите, които
последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане."
Заявяват, че според тях не можело да се сподели
разбирането, че спазването на изискването в ОУ да има ред за уведомяване (вж.
чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), може да се обоснове, само ако ОУ били изменени след
добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и
нелогично, тъй като законът действително поставял изискване за наличие на ред
за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променят
общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012г.) няма подобна
инструкция), още повече, че такъв ред бил предвиден.
Тълкуването им се споделяло и от ВКС, като съдът приемал,
че в чл. 1473 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД (също краен снабдител с електрическа
енергия, но за територията на Североизточна България) е предвиден реда за
уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция (вж.
Решение № 118 от 18.09.2017г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о., ТК). Тук
следвало да се отбележи, че ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД били одобрени с
Решение № ОУ- 061/07.11.2007 г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на
изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., като дословно чл. 1473 имал следното
съдържание:
„Чл. 24. (1) „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД въз основа на
представени от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД констативни протоколи и справки за
начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя
електрическа енергия за изминал период. (2) В случаите по ал. 1 „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок
уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат
възстановени със следващото плащане."
При сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и
чл. 1473 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД) ясно се виждало, че те са
напълно еднакви, т.е. нямало особена логика при идентична фактическа
обстановка, ВКС да приема, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е
изпълнено, а този съд да възприема диаметрално противоположна теза и да твърди,
че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия.
Ноторно известен факт бил, че голяма част от съдебните
състави в страната уважавали подобни искове на клиенти срещу крайни снабдители
на ел. енергия само въз основа на обстоятелството, че същите не са привели
Общите си условия в съответствие с разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 т. 6 от ЗЕ и не
са предвидили изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция в
ОУ. Тези мотиви на съдебните състави били в разрез с постановените до този
момент решения на ВКС, които потвърждавали твърденията им, че след измененията
в Закона за енергетиката с ДВ, бр.54/2012 г. - чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а,
ал. 2, т. 6 и чл. 104а от същия, правото на доставчика на електрическа енергия
да извърши едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно
поведение на потребителя, нито от предвиден ред за уведомяване на клиента в ОУ.
Тъй като гореизложените мотиви на съдебните състави били в
пълно противоречие с практиката на ВКС, постановена по сходни правни спорове, с
Решение № 124/18.06.2019 г.. постановено по гр. д. № 2991/2018 г.. ГК. III г.о..
ВКС се произнесъл по спорните въпроси, като постановил:
1. „....Ако в общите условия в противоречие с чл. 98а, ал.
1, т. 6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да
бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията.
Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на
сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред..."
2. „Съдебната процедура по реда на ГПК гарантирала равни
права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната
електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните
потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата
на предварителни процедури за зашита на потребителите, за да отхвърлят исковете
за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се
произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства..."
3. „...изтъкнатите от въззивния съд съображения за
процедурни пропуски са несъстоятелни и не представляват пречка за дължимостта
на тази корекция..."
4. „...От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е
било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е
отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от
реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва
специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи
заплащане на йената на доставената стока и от принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване..."
От изложените мотиви на ВКС следвало, че досегашната
практика на първоинстанционните и въззивните съдилища била в противоречие,
както с практиката на ВКС, така и с волята на законодателя, инкорпорирана в
измененията на Закона за енергетиката с ДВ, бр, 54/2012 г. - чл. 83, ал. 1, т.
6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от същия и целта, която била преследвана с
направените изменения, а именно: корекционната процедура да се извършва с цел
възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, без да се
доказва виновно поведение на клиента.
Не било необходимо и наличието на изричен ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция в ОУ на крайния снабдител, за
да може доставчика на ел. енергия да претендира дължимостта на допълнително
начислената сума. ВКС стигал и по-далеч в своите съждения, като отчитал факта,
че доставката на ел. енергия се подчинявала на общите правила за покупко-продажбата
в ЗЗД и дори да липсвала специална уредба за извършване на корекция на сметка,
която без съмнение се съдържала в ПИКЕЕ, купувачът следвало да доплати
дължимата сума, независимо от липсата на предварителни процедури за защита на
потребителите.
В посочения смисъл била и най-новата практика на ВКС.
обективирана в Решение № 150/ 26.06.2019 г. на ВКС по гр. дело № 4160/2018г..
съгласно което електроразпределителното дружество имало възможност да
преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато
действително доставената енергия погрешно била отчетена и съответно заплатена в
по-малък размер. „Това разрешение произтича от договорния характер на
правоотношенията между крайния снабдител и крайните потребители на електрическа
енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия
при публично известни обши условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ.”
Както правилно ВКС отбелязвал в коментираното решение „Тази специална
регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите
норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати йената на продадената
енергия... Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено
количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък
размер и съответно е заплатена по - малка йена от реално дължимата, купувачът
дължи доплащане на разликата." ВКС акцентирало на логичния правен и
житейски извод, че „..Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на
ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им/ този извод следва от общото правило, че
купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока, и от обшия правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване."
Тъй като били на лице всички изискуеми от закона
предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния
случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен.
Претендират направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди събраните
по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено
следното:
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 10672/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, за
процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК и по образуваното дело съдът е издал заповед за изпълнение № 5841/27.06.2019г.,
с която е разпоредил длъжникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД да заплати
на кредитора Н.Н.Н. следните суми: 430,950 лева главница, представляваща неоснователно
получена сума въз основа на неправомерна едностранна корекция на сметка за
електрическа енергия начислена по Фактура № **********/04.01.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда – 26.06.2019г. до
окончателното погасяване, както и 375 лева - разноски по делото, по която
ответника е възразил. В срок заявителят е предявил иск относно вземането си.
По делото са
приети и неоспорени
от страните Фактура; Съобщение от PC Пловдив;
Констативен протокол № 231985/04.11.2015г.; Констативен протокол от БИМ №
580/22.08.2016г.; Справка за коригиране на сметката за електроенергия от
26.10.2016 г.; Писмо с изх. № 3640300-1/04.01.2017 г., както и са приложени Копие
от Решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр.д. 2991/2018 г.; Копие от
Решение № 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр.д. 4160/2018 г.
От представения констативен протокол от метрологична
експертиза за средство за измерване № 580 от 22.08.2016 г. се установява, че е осъществяван достъп
до вътрешността на електромера - монтирано допълнително устройство за
дистанционно управление в измервателната верига, водещо до манипулация на
метрологичните характеристики на електромера (проверката била извършена при
изключено устройство за дистанционно управление.) Метрологичните характеристики
на електромера не съответствали на изискванията за одобрения тип.
Безспорно установено е по делото, че
процесният период за
начислена ел.енергия е от 06.08.2015 г. до 04.11.2015 г., т.е. при действието на Решение № ОУ-013/10.05.2008г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-014/10.05.2008г.
на ДКЕВР, с които са одобрени Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение” АД и Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД.
В съдебно
заседание е разпитрана в качествтото си на свидетел МИЛЕНА ИВАНОВА НИКОЛАЕВА
/снаха на ищеца/, която заявява, че познава Н.Н.Н. много добре. Той е неин
свекър. Същият живее на адрес: гр.Стара Загора, ул. Неофит Рилски 7. Твърди, че
всички сметки за ток, вода и др., докато са живели заедно, ги заплащал ищеца.
Заявява, че през 2017 г. имало глооба или корекция на сметка, за които Н. подал
възражение и ги заплатил лично.
По
делото е депозирано заключение на назначената съдебно-техническа експертиза,
което не е оспорено от страните и което съдът възприема като компетентно и
добросъвестно изготвено. В резултат на извършените проверки експертизата
установила следното: Процесният
електромер еднофазен, двутарифен, статичен, тип ADDAX NP71Е.1-5-31, ф. № *********/2014 г. е отварян и
манипулиран. В измервателната му верига било монтирано допълнително устройство,
непринадлежащо към схемата на електромера, с дистанционно управление.
Електромерът не съответствал на техническите и метрологичните изисквания и не
отчитал реално консумираната ел. енергия. Методът за изчисляване на прогнозната
неотчетена ел. енергия и методиката за остойностяването й в конкретния случай били
приложени правилно в съответствие с чл. 48, ал. 1, т. 1Б и чл. 51, ал 1 от
ПИКЕЕ.
По
делото е депозирано заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза,
което не е оспорено от страните и което съдът възприема като компетентно и
добросъвестно изготвено. В резултат на извършените проверки експертизата
установила следното: Фактура № **********/04.01.2017
г. била платена на 14.01.2017 г. на каса на „Български пощи“ ЕАД.
В настоящото производство е спорно именно основанието, поради
което ответникът е поискал, а ищецът е заплатил процесната сума. Той обосновава
това свое искане с
твърдението, че сумата е начислена на основание чл. 98а, ал. 2, т. 6, чл. 104а,
ал. 2, т. 5 от ЗЕ във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, във връзка с чл. 45,
ал. 1 от ПИКЕЕ.
Съдът счита, че процедурата по корекция на сметки е залегнала в
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване АД и от Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на ЕВН Българи Електроразпределение АД.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, редакцията ДВ, бл. 54/2012г., в
сила от 17.07.2012 г., устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществяват съгласно норми, предвидени в Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
или неточно измерена електрическа енергия, както създаването и поддържането и
достъпа до база данни с регистрацията със средствата за търговско измерване. С
други думи, законодателят е предвидил възможността корекционните процедури да
са установени в ПИКЕЕ - нормативен акт по правната си същност, а не в общите
условия на договорите, които не са нормативен акт. Действащите ПИКЕЕ, обаче, не
съдържат подобна регламентация. Съгласно чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ, когато при
проверка по реда на чл. 41 се установи грешка над допустимата, съгласно
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и
приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и
не е известно кога се е появила установената грешка, количеството ел. енергия
се определя, съгласно процедура, определена в договорите с оперотара на
преносната мрежа или в раздел 9 от тези правила за оператора за
разпределителната мрежа. След като липсва в действащото законодателство
възможност за едностранна промяна от доставчик на доставено количество
електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законово
основание такава санкция да се уговаря в договорите и общите условия.
Аргумент в подкрепа на
извода, че корекционните процедури следва да бъдат установени в ПИКЕЕ са и нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, според който текст
общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такава регламентация
съдържа и нормата на чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, според който също общите условия
трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 3Е.
Видно е, че самите норми не установяват право за едностранна корекция, а
ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция, а корекцията следва да
бъде извършена съгласно Правилата на ЗЕ. Следователно липсата на нормативна
уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване
на корекция за минал период, изключва възможността да се направи това
(Р-29-2011, II т.о.; Р-44-2012, II т.о.).
Съгласно чл. 35, ал. 4 от ОУ на ЕВН ЕР, неправомерното
въздействие върху средството за търговско измерване на електрическа енергия се
установява чрез съставен протокол, а според чл. 63 от ОУ на ЕВН ЕР в случай на
съставен протокол, той се подписва от представители на дружеството и клиента, а
ако последният не присъства и/или откаже да подпише протокола, същият се
подписва от свидетели, след което се изпраща на клиента за запознаване. Видно
от доказателствата по делото този ред в случая е спазен, като при съставяне на
констативния протокол са присъствали двама свидетели.
По въпроса за възможността на доставчика на ел.енергия
едностранно да коригира сметките за минал период, различните състави на ВКС
приемат, че за доставчика не съществува възможност за едностранна корекция на
сметките, която да се обосновава с клаузи, съдържащи се в приети от самия него
и обвързващи потребителите Общи условия. Тези клаузи са неравноправни по
смисъла на чл. 143, т. 6 ит.18
от ЗЗП и поради това са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1
от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при
търговия с електрическа енергия. Прието е, че коригирането на сметките на вече
доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на
доставяната електрическа енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на
регламентирания в чл.82 от ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност.
Установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на
ответника доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано
сметка за разход на електрическа енергия, тъй като той не твърди някакви
действия или бездействия на потребителя, които влияят върху функционирането на
електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия.
Действително, с оглед измененията в Закона за
енергетиката, в сила от 17.07.2012 година, извършването на корекция на сметка е
изрично уредено, чрез препращане към правилата на ДКЕВР по чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ и общите условия по чл. 98а от ЗЕ. Приети и в сила от 12.11.2013г. са
Правила за измерване на количеството ел. енергия /ПИКЕЕ/, които регламентират
реда и начина за проверка на СТИ, начинът на констатиране на неправилно
отчитане на СТИ. Приемането на тези правила не променя изводите на Върховния
касационен съд, че доставчикът на ел.енергия следва да докаже за всеки един
отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната, момента на
осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и реално
консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Съдът намира,
че е недопустимо едностранно, с приемането на правила, да се въвежда обективна
отговорност на потребителя. В тази насока е и практиката на Европейския съд.
Принципите на Европейското законодателство в тази област
са посочени категорично и конкретно в приложимата ДИРЕКТИВА 2012/27/ЕС на
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност. ДИРЕКТИВА 2012/27/ЕС е публикувана в Официалния
вестник на ЕС на 14.11.2012 г. и е влязла в сила след двадесет дни. Държавите
членки са задължени да въведат в сила законовите, подзаконовите и
административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с тази директива
до 5 юни 2014г.
С оглед на гореизложеното и доколкото по делото не се
установи, а в тежест на ответника е било да
го направи, че е доставил конкретно количество електроенергия на ищеца за процесния период на стойност 430,95 лева, то съдът приема, че искът е основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен.
Съгласно
чл. 78, ал.5 от ГПК съдът може по искане на насрещната страна, да присъди
по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не
съответства на фактическата и правна сложност на делото. Възможността за
намаляване на възнаграждението е граничена до минимално определения размер на
чл. 36 от ЗА, който в ал. 2 предвижда, че при договорено възнаграждение
между адвоката и клиента, същото не би
могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредбата на Висшия адвокатски
съвет. С Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. Дело № 6/2012 г.,
т. 3 ОСГТК на ВКС прие, че при произнасяне по възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от трикратния
размер на предвиденото в § 2 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и
е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер,
като вземе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото.
Според
чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата наредба, при интерес до 1
000 лева възнаграждението за адвокат е 300 лева. В настоящият случай делото е
за сумата от 430,95 лева и предвид посочените разпоредби минималния размер на
адвокатското възнаграждение е 300.00 лева. Уговореното възнаграждение в
приложеното към делото пълномощно е 350
лева, т.е. над минималния размер,
определен в наредбата. Ето защо, възражението за прекомерност на определения
размер на адвокатско възнаграждение е основателно до размера на 300,00 лева. До този размер същия следва да
се уважи.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по
настоящото дело в размер на 525 лева, представляващи ДТ, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за изготвяне на СИЕ, както и направените по
ч.гр.д. № 10672/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив в размер на 375 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо
Г.Данов № 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет
Петкова Стойчева и Робърт Дик, че дължи
на Н. Н.Н., ЕГН **********, с адрес: *** /съдебен
адрес:***, офис 11, чрез адв. К.Л./ сумата от 430,95 лева – главница, представляваща
платена без правно основание в полза на ответното дружество сума, за
допълнително начислена енергия по ф-ра № **********/04.01.2017 г. за периода от
06.08.2015 г. до 04.11.2015 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК № 5841/27.06.2019г. по ч.гр.д.
№ 10672/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н
Централен, ул. Христо Г.Данов № 37, представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик да
заплати на Н. Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, /съдебен
адрес:***, офис 11, чрез адв. К.Л./ сумата в размер на 525 лв. представляваща
разноски по настоящото дело за заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо
лице и адвокатско възнаграждение, както и направените в заповедното
производство разноски в размер 375 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: