№ 1485
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100505245 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 3888 от 05.03.2024 г. по гр.д. № 46581/2023 г. Софийски
районен съд, 33 състав признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че Ж. Д. Ц., ЕГН **********, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 3 193.21
лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот с аб. № 55440 и адрес: гр. София, ж.к.
****, както и сумата 55.55 лева, представляваща възнаграждение за
предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 16.05.2023 г.
до погасяване на задълженията, като отхвърлил исковете по чл. 422 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 375.80 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г., и за
сумата от 10.79 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до
1
02.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК на 25.05.2023 г. по ч.гр.д. № 26330/2022 г. на СРС,
33 състав. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата 1 234.29 лева - разноски в исковото производство, и сумата
109.65 лева - разноски в заповедното производство. Решението е постановено
при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, който го обжалва в частите, с които
исковете за лихви за забава върху главниците за топлинна енергия и за дялово
разпределение са отхвърлени, с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон. Съгласно действалите в периода общи
условия от 2016 г., клиентът на топлинна енергия изпадал в забава в 45-дневен
срок от издаването на фактурите. Съдът не съобразил, че изпадането в забава
съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ кореспондирало и с ал. 3 от същия член, съгласно
който се издава изравнителна сметка на база реално потребление, за която
също се отнасял чл. 33, ал. 2. Поради това неправилно районният съд приел, че
по делото не е доказано ответникът да е изпаднал в забава за плащане на
главницата за топлинна енергия. Сумите за дялово разпределение се дължали
на ищеца по силата на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ. Върху дължимата сума за
дялово разпределение била начислена лихва до датата на изготвяне на
извлечението от сметки, представено по делото. Поради това моли съда да
отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо това
постанови друго, с което да уважи акцесорните искове за лихви за забава.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна Ж. Д. Ц., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител адв. И. Е.-М. от САК, с отговор по реда на чл. 263,
ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в
обжалваните части като правилно.
Третото лице помагач на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, не
взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
2
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частите, с
които акцесорните искове за лихви за забава върху главницата за топлинна
енергия и върху главницата за дялово разпределение са отхвърлени. В
останалите части решението не е обжалвано, и предвид извода за валидност е
влязло в сила.
Настоящият въззивен състав намира решението за частично неправилно
в обжалваните части по следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му; Когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора – ал. 2 на чл. 84 ЗЗД.
Според чл. 33, ал. 2 от действащите Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти
в град София, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от
12.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Според чл. 33, ал. 4 от ОУ, продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал.
3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т.е. ако не са заплатени в 45-дневен
срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Тълкуването на тези клаузи по реда на чл. 20 ЗЗД
налага извод, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията
по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните
сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т.е. преди 31 юли на
съответната година. Необходимостта от изравняване на действително
потребеното количество топлинна енергия с начисленото за съответния
3
отоплителен сезон отлага изпълнението на клиентите до извършването му,
респ. осчетоводяването му. Дотогава кредиторът не може да иска изпълнение.
Следователно задължението за заплащане на стойността на действително
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД клиентът изпада в забава, считано от 15 септември на
съответната година, а отправяне на покана не е необходимо.
Съгласно неоспореното заключение на ССЕ, лихвата за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 02.05.2023 г. възлиза
на 357.20 лв., до който размер акцесорният иск е основателен, а за разликата
до пълния му предявен размер от 375.80 лв. подлежи на отхвърляне.
Искът за лихви за забава върху главницата за дялово разпределение
за сумата 10.79 лв. е неоснователен. Клаузите на чл. 22 и чл. 36 от ОУ от 2016
г. предвиждат само, че клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Срок за плащане на вземането за дялово разпределение обаче не е уговорен,
поради което, и при липса на доказателства за отправена покана до длъжника,
този акцесорен иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Крайните изводи на двете инстанции частично не съвпадат, поради
което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът за
лихви за забава върху главницата за топлинна енергия е отхвърлен до размера
от 357.20 лв. и вместо това искът се уважи за посочения размер. В частта, с
която този иск е отхвърлен за разликата над 357.20 лв. до претендирания
размер от 375.80 лв., както и в частта, с която акцесорният иск за лихви за
забава върху главницата за дялово разпределение е отхвърлен, решението
следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за исковото производство в размер на още 213.93
лв., и за заповедното – в размер на още 12.07 лв.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззивника. Доказано направените са в размер на 50
лв. – заплатена държавна такса, и 200 лв. – депозит за възнаграждение на
особения представител на въззиваемия. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37,
ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ
въззивният съд, съобразявайки извършените от юрисконсулт на въззивника
4
процесуални действия в настоящата инстанция, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Или, съразмерно с
уважената част, въззиваемият дължи на въззивника разноски за настоящата
инстанция в размер на 304.91 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3888 от 05.03.2024 г., постановено по гр.д. №
46581/2023 г. на Софийски районен съд, 33 състав в обжалваната част, с
която предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, срещу Ж. Д. Ц., ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД за лихви за забава за периода от 15.09.2021 г. до
02.05.2023 г. върху главницата за топлинна енергия е отхвърлен до размер от
357.20 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ж. Д. Ц., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. ****, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, сумата 357.20 лв., представляваща лихви за забава за периода 15.09.2021
г. – 02.05.2023 г. върху главницата за топлинна енергия от 3 193.21 лв., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
на 25.05.2023 г. по ч.гр.д. № 26330/2022 г. на СРС, 33 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3888 от 05.03.2024 г., постановено по
гр.д. № 46581/2023 г. на Софийски районен съд, 33 състав в останалите
обжалвани части, с които предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихви за забава върху главницата за
топлинна енергия е отхвърлен за разликата над 357.20 лв. до предявения
размер от 375.80 лв., както и е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 10.79 лв.,
представляваща лихви за забава за периода 16.07.2020 г. – 02.05.2023 г. върху
главницата за дялово разпределение от 55.55 лв.
ОСЪЖДА Ж. Д. Ц., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****, да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
5
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от още 213.93 лв., представляваща разноски за исковото
производство, сумата от още 12.07 лв., представляваща разноски за
заповедното производство, и сумата 304.91 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
В необжалваните части решението по гр.д. № 46581/2023 г. на Софийски
районен съд, 33 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК *********, като трето лице помагач на страната на
ищеца-въззивник „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6