Решение по дело №519/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 73
Дата: 27 февруари 2023 г.
Съдия: Николай Илиев Уруков
Дело: 20225500100519
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. С.З., 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. УРУКОВ
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
в присъствието на прокурора М. М. Н.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. УРУКОВ Гражданско дело №
20225500100519 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС във връзка с чл.336
и сл. от ГПК.
Постъпила е Искова молба от пълнолетния Ж. С. Д. ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** действащ чрез адвокат И. И. П.-АК С.З., съдебен адрес-
гр.С.З., х. к-с „Верея“ офис 306 против майка му Р. Ж. Г. ЕГН********** на
84 години с постоянен адрес: ***, за която твърди, че страда от тежка
душевна болест, която й пречи да се грижи сама за своите работи, поради
което и на основание чл.5 от ЗЛС моли съда да я постави под запрещение.
Следователно съдът намира, че предявеният иск се явява процесуално
допустим, родово и местно подсъден на Окръжен съд гр.С.З., не е нужно
назначаването на надлежен особен представител на пълнолетния ответник Р.
Ж. Г., а именно посочен от АК-С.З. адвокат, тъй като за защита на нейните
интереси следи както Окръжна прокуратура – С.З. чрез задължителното си
участие в настоящото дело, така и настоящият първоинстанционен съд
разглеждащ делото, а именно Окръжен съд С.З..
По делото е проведена процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ за
размяната на книжа /исковата молба и всички приложения към нея/.
1
В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК /2008г./ НЯМА
Постъпил писмен отговор на Исковата молба от пълнолетното лице-ответник
Р. Ж. Г., с който да вземе становище по допустимостта на иска или неговата
вероятна или евентуална основателност.
В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ има постъпил
писмен отговор на Исковата молба и от Окръжна прокуратура – С.З. чрез
прокурор М. Н. в който прокуратурата не оспорва допустимостта на иска и
неговата вероятна основателност, не възразява срещу приемането на
представените с исковата молба писмени доказателства. Нямат други
доказателствени искания.
След като се запозна с изложеното в Исковата молба, с представените от
ищеца писмени доказателства с Исковата молба по делото и с наличието на
други негови искания за събиране на нови доказателства, и като взе предвид
приложимите по случая материално-правни и процесуални норми, съдът
счита, че предявеният иск е редовен и допустим съгласно чл.140, ал.1 и ал.3,
изр.1 от ГПК/2008г./.
Относно разпределението на доказателствената тежест, съдът счита, че
ищецът е този, който следва да докаже и да установи всички свои твърдения,
изнесени в исковата му молба, а ответникът следва да установи твърденията
си посочени в писмения му отговор, ако изобщо такъв е бил представен.
Налице са предварителните въпроси по доказателствата, поискани от
ищеца, както и от ОП-С.З., по които е необходимо произнасяне на съда :
Представените с Исковата молба документи са процесуално допустими и
като такива са били приети като писмени доказателства по делото.
Ищецът Ж. С. Д. редовно и своевременно призована, явява се лично,
заедно с пълномощника си адв. И. П. от Адв. колегия – С.З., като молят да се
уважи иска й, ведно с всички законни последици от това, като ответницата се
постави под пълното запрещение.
Ответникът Р. Ж. Г., редовно и своевременно призована, явява се лично,
като не може да вземе становище, по отношение на исковата молба, тъй като
на практика не разбира и не знае за какво става въпрос и какъв е предмета на
настоящото дело.
Представителят на ОП Ст.Загора взема становище, че съдът следва да
2
уважи исковата молба като постави под пълно запрещение ответницата Р. Ж.
Г..
Съдът следвало да придобие и непосредствените впечатления от
поведението на пълнолетния ответник Р. Ж. Г. в съдебно заседание, чрез
призоваването й, осигуряване явяването й и разпита й в откритото съдебно
заседание от страна на ищеца по делото. Били са допуснати до разпит и двама
свидетели, а именно лицата А.Д.А. и А.Д.Т., посочено в исковата молба,
съответно при режима на довеждането им от ищеца за установяване и за
доказване на посочените в исковата молба обстоятелства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, като взе предвид становищата и доводите на страните,
както и приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми,
намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин:
С оглед на здравословното състояние на ответника Р. Ж. Г., за което е
представено и надлежно писмено Експертно Решение с № 2217 от датата
06.10.2006 г. на УМБАЛ “Проф. Д-р Стоян Киркович” АД гр. С.З., от което е
видно, че лицето страда от заболяването с диагноза “РАЗСТРОЙСТВА НА
ЛИЧНОСТТА И ПОВЕДЕНИЕТО, дължащи се на мозъчно заболяване,
увреда и дисфункция”. Органичен психосиндром. Същото заболяване не й
позволява да се грижи пълноценно и в пълен обем за себе си и да ръководи
постъпките си. Поради това за ищеца е налице правен интерес за
предприемането на действията по смисъла на чл. 5 от ЗЛС, за да може да
бъде определен настойник на неговата майка, и да предприеме всички правни
действия за негово назначаване от Органа по настойничество и попечителство
към Община С.З.. Поради което искът се явява процесуално допустим и
следва да бъде разгледан относно неговата материална основателност.
В тази насока на основание чл.337, ал.2 от ГПК съдът е разпоредил
призоваването и личното явяване на пълнолетния ответник Р. Ж. Г. на 84
години от гр.С.З., като поради здравословни причини личното изслушване на
ответницата е станало на адреса на пребиваването й понастоящем, а именно
на постоянен адрес: ***. Съдебното следствие съответно е продължило с
придобИ.ето на личните впечатления от ответника Р. Ж. Г. на основание
чл.337, ал.1 от ГПК.
Видно от обясненията на ОТВЕТНИКА Р. Ж. Г. Казва се Р. Ж. Г., на 84
3
години е. С годините и е станало малко по-трудно. Излиза, пазарува, може да
се върне, макар и трудно. Излиза, но не пазарува много, защото забравя някои
неща. Левове, стотинки познавам ги. Сама се храни, но Синчето й готви. Сама
може, но избягва да готви поради влошеното си здравословно състояние.
Ходя до тоалетната сама. Добра жена, наша близка, позната, аз няма сили.
Една и съща жена идва, помага й да се изкъпи, снаха й П.. Синчето й вземало
пенсията, защото на нея й е трудно да я взема. Тя и той пазарували. Той не я
водел до магазина, но трудно се връщала. Взема лекарства за нервите. Нещо с
нея ставало от време на време. Главата не я боляла, но забравяла нормално.
Мъжът й починал.
Видно от показанията на СВИДЕТЕЛЯТ А.Д.А. бълг. гражданин, първи
братовчед на ищеца Ж. Д., а ответницата му е леля, а той съответно нейн
племенник. СВИДЕТЕЛЯТ А.А. сочи в показанията си пред съда, че леля му
Р. от доста време боледува от деменция. Не можела да си пуска телевизора и
много често е отивал и я е виждал, че проблема не е в телевизора, а че тя не
може да го обслужва. След това проблема се задълбочил. Обажда му се,
започнала да се губи като излезе навън. След това казала, че й се явяват най-
различни неща. Това заболяване постепенно започнало да се влошава и в
крайна сметка започнала да се губи, като излезе и братовчед му Ж. започнал
да се движи с нея и я води на лекари, на психиатри и се оказа, че това
заболяване просто прогресира. Това е деменция. Той също го подпомагал да
се закупуват лекарства. Доктора казал, че това не може да се спре, можело
само да не се влошава и той е единствения човек, който се грижи за нея. Брат
му починал и това може би също указвало влияние за нейното заболяване.
Един нелеп инцидент на село, запалва се къщата и изгоря жив. Това оказва
влияние за нейното заболяване. Ж. е най-близкия й човек и той се грижи за
нея. Той искал да получава всички задължения, които има майка му. Той е
неин син и в тази връзка да изпълнява и всички задължения по тези грижи.
Обслужва се доколкото ходи до тоалетна, но съпругата на по-големия му брат
отива седмично и тя я къпи, а той се грижи за нея. Тя сама не може да се
къпи. Абсурд е сама да пазарува в магазина. Не излиза сама да се разхожда,
само с придружител. Опасна е за себе си и околните, като излезе навън ще се
загуби. Всички електрически неща, печки, газови бойлери са изключени, за да
не стане нещо. В момента радиатора е включен и тя изключва
терморегулатора и като се върне Ж. е станало студено, тъй като тя не разбира.
4
Това са проблемите.
СВИДЕТЕЛЯТ А.А. обяснява също така в показанията си пред съда,
Това е може би от около 4 - 5 години, но впоследствие това се задълбочава и
в последно време нещата се задълбочават много. Братовчед му споделял, че
нощно време като става се изпотява, съблича се и не осъзнава, че трябва да се
завие. Просто е силна форма на деменция. Други деца живи освен ищеца
няма. Големият й син е починал.
СВИДЕТЕЛЯТ А.Д.Т. твърди в показанията си пред съда, че с Ж. са
израснали от деца и с майка му се познават от 50 години, живеят в една
махала и преди са се срещнали , а сега живеят в един блок с леля му Р. и с Ж.,
но от известно време жената нали, не излиза. Преди тя била.., срещали се.. и
той й викал „Лельо Р., къде отиваш?, а тя викала.. „Отивам на пазар, да
пазаря..“ С чантите ходеше жената, срещнахме се. Но от едно известно време,
даже един път има спомена, че се прибирал се и вика на Ж.: „Какво стана,
бе? …ами вика…“майка я няма“, нещо не се е прибрала и тръгнал момчето да
я търси из махалата. Явно нещо почнала жената да се губи. Оказало се се като
я намерил, че се е загубила и е забравила къде живее.
Последно време и той имал ангажименти към неговите родители и по-
рядко и преди се събирали с Ж., но от известно време вече е неудобно и сега
тя не излизала навън. Поне от едно известно време не я е виждал и не може
да каже точно, но не излизала жената, не можела да се грижи за себе си сама и
ако излезе може изобщо да не се прибере сама. Свиделят е категоричен, че тя
трябва да бъде подпомагана.
В някакъв момент е ответницата е неадекватна, дивото си е в нея, няма
как. То не е диво, а е от болестта.
Видно от Заключението на съдебно-психиатричната ескпертиза,
изготвена от вещото лице д-р И. Г. Н. Освидетелестваната Р. Ж. Г. страда от
психиатрично заболяване: Друга съдова деменция. Тежък тип. Код по МКБ
10: F 01.8. От поне 3 години. Степента е тежка.
Р. Г. не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да
преценява последиците им.
Осв. Г. не може да взема самостоятелни решения и да съобразява
поведението си е изменящите се обстоятелства - дори когато се изисква
абстрактно мислене. Функционирането й е затруднено дори в елементарни
5
ситуации, т.е. такива, които не изискват решения в усложнена среда и не се
засягат от болестното мислене.
Същата не може да се грижи за интересите си и за имуществото си, което
притежава.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н. в откритото съдебно заседание на датата 30.01.2023
год. е потвърдило, че ответницата Г. непрекъснато трябва да е под чуждо
наблюдение и грижи. Деменцията й напреднала, а процеса е необратим и
лечение в тази фаза няма. Няма какво да се лекува.
При преценката на доказателствата по делото, придобитите лични
впечатления от ответника Р. Ж. Г., дадени по реда на чл.337, ал.1 от ГПК,
съдът намира, че същата ответница следва да бъде поставена под пълно
запрещение. Установи се по безспорен начин, че ответницата Р. Ж. Г. страда
от заболяване, което я лишава от възможността ИЗЦЯЛО да полага сама
грижите за себе си, както и да защитава своите права и законните си
интереси. По делото безспорно се установи, че ответницата не може да излиза
сама, трудно се движи и има нужда от помощта на придружител за да напуска
дома си, както и за човек, който да й готви, да я обслужва и да я води на
лекар.
При тези данни, съдът счита, че ответницата Р. Ж. Г. е в невъзможността
сама да се грижи за своите работи и да защитава по какъвто и да е начин
своите ежедневни нужди и интереси. Съдът намира, че невъзможността за
адекватна защита на личните и имуществените интереси на ответника Р. Ж. Г.
налага поставянето й под пълно запрещение, с оглед да не се допусне по
какъвто и да е начин увреждането им. Налице са всички законови изисквания
на чл.5, ал.1 от ЗЛС. Състоянието и заболяването на ответницата датират от
няколко години и е в напреднала фаза, много трудно е лечимо и е налице
малка вероятност същата да се подобри здравословното си състояние.
Същото заболяване прогресира, а има и съпровождащи заболявания.
Установи се от разпитаните пред съда свидетели, че в резултат на това свое
заболяване, лицето не може да се грижи за своите работи – трудно й е да
пазарува, да се храни, да поддържа личната си хигиена, да извършва основни
действия, необходими за реалното й съществуване като биологичен индивид
от него. Необходимо е да бъде в една постоянна защита, която да й позволява
нормален живот. Понякога от самото заболяване е агресивна, което налага да
6
има постоянно човек до нея. Постоянно е обгрижвана от друго лице и това ще
трябва да продължава и занапред. В това състояние би могла да бъде лесна
мишена за лицата, които могат да злоупотребят с нейното имотно и
финансово състояние. Поставянето й под запрещение ще даде възможността
това да бъде ограничено в максимална степен. Изцяло в нейн интерес е да се
постави под пълно запрещение, за да бъдат охранени интересите й.
Следователно предявеният иск се явява напълно основателен и доказан и
следва да бъде уважен, като ответника Р. Ж. Г. следва да се постави под
пълно запрещение по смисъла на чл.5, ал.1, пр.2 от ЗЛС.
Съгласно разпоредбата на чл. 173. (1) Настойник, съответно попечител,
на дете с неизвестни родители е управителят на специализираната
институция, в която то е настанено. Според ал.2 Настойник на поставения под
пълно запрещение или попечител на поставения под ограничено запрещение
съпруг е неговият дееспособен съпруг. Ако няма такъв, родителските права и
задължения се упражняват от неговите родители, освен ако те са неизвестни,
починали или лишени от тях.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.275-
чл.276 от ГПК във вр. с чл.5, ал.1, пр.1 от ЗЛС и чл.153 - чл.174 от СК,
Окръжен съд С.З.
РЕШИ:
ПОСТАВЯ под ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ пълнолетното лице - български
гражданин Р. Ж. Г. с ЕГН **********, от ***.
РАЗПОРЕЖДА препис от решението, след влизането му в законна сила,
да се изпрати на областна служба ТЗ “ГРАО” Ст.Загора, съгласно чл. 97 от
ПСАРОВАС и чл.115 от ЗГР, както и чл.112 от Правилника за
администрацията в съдилищата /ПАС/, като чрез тази служба препис от
решението да бъде изпратен и на Органа по настойничество и попечителство,
Кмета на Община С.З., обл. Старозагорска за назначаване на настойник или
на настойнически съвет на лицето.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му
на всички страни, чрез Окръжен съд С.З. пред Апелативен съд Пловдив.

7
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
8