Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
3
състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година,
в
състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
като разгледа
т.д. № 802/2020 г., намери следното:
Производството е образувано по молба на А.Т. ЕООД, ЕИК: ********* с
искане за откриване на производство по несъстоятелност поради настъпила
неплатежоспособност, произтичаща от невъзможност да изпълни изискуеми парични
задължения, произтичащи от дейността му.
На установяване в
производството подлежат неплатежоспособността на молителя и началната й дата, стойността
на наличното имущество и паричните му задължения.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
На първо място, молителят е сред лицата,
спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или
общините, свързано с търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на
неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че
затрудненията на длъжника не са временни /и именно те са в причинна връзка с неизпълнението/ и че той не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Следователно, неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено
състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да
изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез
наличните си парични и други реално ликвидни активи и липсата на изпълнение
сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само
ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника, което
освен това има траен характер.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ,
неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на
задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
В настоящия случай се установиха изискуеми и
непогасени парични задължения. Видно от заключението на вещото лице, което
съдът кредитира като мотивирано и вярно, изготвено въз основа представените по
делото доказателства, в т.ч. и счетоводни документи, и извършена проверка в
счетоводството на молителя, А.Т.
ЕООД има непогасени изискуеми
задължения към доставчици във връзк ас търговската си дейност, по получени
заеми и данъчни и осигурителни задължения. Или, молителят има изискуеми и непогасени задължения във връзка с
извършваната от него дейност, вкл. публични. Тези вземания са от вида на тези,
изрично посочени в нормата на чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемото задължение от горепосочения вид, като това
състояние не е временно /арг. чл. 631 ТЗ/ и именно то е в причинна връзка с
неизпълнението. Тоест, липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на
състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника, което освен това има траен
характер. Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в
чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай, експертът е констатирал, че считано от
29.04.2020 година длъжникът е спрял окончателно плащанията, а още от 2017
година има изискуеми и непогасени задължения към други търговци.
От приетото по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, се установява и че към 31.12.2018 година
молителят е в нестабилно финансово състояние, като въпреки, че към тази дата
коефициентите на обща и бърза ликвидност все още малко под нормата, поради
увеличените краткосрочни задължения, дружеството не е финансово независимо и
има нестабилни показатели в това отношение. В следващия отчетен период – края
на 2019 година и през 2020 година, всички коефициенти на ликвидност трайно се
влошават и са доста под референтните стойност. Краткотрайните активи силно
намаляват и се установява, че дружеството не може да покрива краткотрайните си
задължения. Търговецът е с отрицателна стойност на собствения капитал и
отчетени загуби и трайно влошени финансови показатели. Следователно може да се
направи извод за това, че дружеството е зависимо
от кредиторите и му липсва на финансова автономност.
Или, презумпцията за неплатежоспособност не е
оборена. Напротив, може да се направи обоснован извод за това, че е налице трайно
влошено финансовото състояние на молителя, което няма временен характер е и
необратимо. Щом затрудненията не са временни и финансовото положение на
молителя не би могло да се подобри, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, ответникът е
в състояние на неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване на
производство по несъстоятелност. Вещото лице е констатирало, че считано от
01.07.2018 година всички договори на назначените служители са прекратени, от
което следва извод за това, че то няма реална перспектива за подновяване и
осъществяване на стопанска дейност.
Поради изложеното молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде
уважена.
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се
приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът
не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в
разпоредбата вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод,
то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент,
в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността –
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова
невъзможност за погасяването му, която е причина за спиране обслужване на изискуемо
вземане. За определяне на началната дата е от
значение не само най-старото непогасено задължение, а общото икономическо
състояние на търговеца и моментът на спиране на плащанията/Определение № 1 от 06.01.2014
г. по т. д. № 2248/2014 г., ІІ ТО, ВКС/. С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказано, че трайно влошаване на икономическото състояние на
молителя е настъпило през 2018 година, когато длъжникът е изпаднал в състояние
на трайна невъзможност да посреща своите изискуеми задължения. Съдът приема за
начална дата на неплатежоспособността именно 31.12.2019 година, като най-ранната дата, за която са доказани едновременно
трайно влошеното финансово състояние и наличието на ликвидно, изискуемо и
непогасено задължение на длъжника.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
По делото няма данни длъжникът да разполага с
налично имущество, което да е достатъчно да покрие разноските по производството по
несъстоятелност, а именно - налични парични средства, респ. друго бързоликвидно
имущество, което следва от заключението на вещото
лице. На този етап от производството налично имущество по смисъла на чл. 629б,
ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на
осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с
предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова
да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК и
чл. 43 ЗОЗ за налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по
реда на ДОПК или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не
се спира с откриване на производството по несъстоятелност/.
Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата
на чл. 632, ал. 1 ТЗ. Така
мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на А.Т. ЕООД, ЕИК: ********** и ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността
31.12.2018 г.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност по отношение
на А.Т. ЕООД, ЕИК: *********.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на А.Т. ЕООД, ЕИК: **********.
ПОСТАНОВЯВА
обща възбрана и запор върху имуществото на А.Т. ЕООД, ЕИК: ************.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ А.Т. ЕООД,
ЕИК: ***********.
СПИРА
производството по т.д. № 802/2020 г. по описа
на СГС, VI-3 състав.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ, А.Т. ЕООД, ЕИК: *********** да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 650 лева- държавна такса
и разноски за вещо лице.
УКАЗВА
на кредиторите, че в случай, че в едногодишен
срок от вписване на решението не представят доказателства за наличие на достатъчно
имущество, което да покрие разноските в производството или не предплатят разноски
в размер на 5 000 лева, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване
на длъжника.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Делото
да се докладва при постъпване на молба за възобновяване на производството по
реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ или след изтичане на една година от датата на
вписване на решението в Търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в седмодневен
срок от датата на връчване на решението пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: