№ 274
гр. Разград, 18.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно частно гражданско
дело № 20223300500199 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 129, ал. 3
от ГПК.
Подадена е частна жалба с вх. № 5895 от 07.07.2022 г. (макар и
озаглавена като „въззивна“ жалба) от „Топлофикация – Разград“ АД с ЕИК
********* против Определение № 599 от 27.06.2022 г. по ГД № 1143/2022
г. по описа на Районния съд Разград, с което производството е прекратено,
без съдът да вземе предвид аргументите на частния жалбоподател.
Частният жалбоподател счита, че ако съдът е констатирал, че
ответникът е починал, е следвало да конституира наследниците му като
ответници по образуваното производство. В противен случай се преграждала
по-нататъшната възможност за претендиране на вземането на ищеца срещу
наследниците на ответника.
Съгласно чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК не са разменени книжа с
насрещната по делото страна.
Окръжен съд Разград констатира, че частната жалба е редовна и
допустима, подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, събрана е дължимата
държавна такса, както и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 от
ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е изцяло неоснователна поради
1
следните аргументи:
Съдът намира следното от фактическа страна:
Подадена е искова молба с вх. № 5456 от 23.06.2022 г. по описа на РС
Разград, с която „Топлофикация – Разград“ АД с ЕИК ********* е
претендирала от ХР. КЛ. Д. с ЕГН ********** да заплати сума в размер на
195,17 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за
периода от 30.11.2018 г. до 03.07.2019 г., ведно със законната лихва от
23.06.2022 г. до окончателното плащане, сума в размер на 58,77 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, начислена върху дължимите
суми за периода от 05.07.2019 г. до 22.06.2022 г. Претендирани са и разноски
по делото. В исковата молба изрично е направено искане, че ако бъде
установено, че ответникът е починал, то да бъдат конституирани
наследниците му като наследници.
В тази връзка е образувано ГД № 1143/2022 г. по описа на РС Разград.
По това дело е направена справка Национална база данни „Население“,
съгласно която лицето ХР. КЛ. Д. е починал на 18.07.2018 г. С оглед на така
направената справка районният съд е постановил Определение № 599 от
27.06.2022 г. по ГД № 1143/2022 г. по описа на Районния съд Разград, с което
е прекратил поризводството. Като аргументи е посочено, че липсва правен
субект към момента на подаване на молбата, а липсата на процесуална
правоспособност обуславя невъзможност да възникне процесуално
правоотношение, за което обстоятелство районният съд следи служебно.
При така установените фактически положения, въззивният съд
намира следното от правна страна:
Исковата молба е подадена срещу ХР. КЛ. Д., който към датата на
подаване на исковата молба (23.06.2022 г.) отдавна е починал (18.07.2018 г.).
Следователно липсва процесуална правоспособност като абсолютна
процесуална предпоставка за образуване на гражданско дело, за която съдът
следи служебно.
Смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен
субект и слага край на неговата правоспособност. Когато правоспособността
2
по материалното право не е налице, заедно с това отпада и процесуалната
правоспособност. Страни по делото могат да бъдат само процесуално
правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския
процес като производство. Починалото физическо лице не е правен субект,
няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални
правоотношения като страна. Поради това, предявяването на иск срещу лице,
което към този момент вече е починало, изключва изначално възникването на
валидно процесуално правоотношение. Исковото производство е
недопустимо и подлежи на прекратяване. В този случай не се касае до
нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК,
която може да бъде поправена по реда на чл. 129 от ГПК (респ. да породи и
задължение за съда да даде указания за отстраняване на недостатъците), а до
липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса.
Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 от
ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство
предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече
учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално
правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено” при
условията на чл. 227 от ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието
на ищеца, че посоченият от него ответник е починал. Законодателят не е
уредил правно основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай,
за целите на гражданското съдопроизводство, процесуалното
правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след това
производството продължава с участието на неговите правоприемници (в този
смисъл Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. дело № 1/2017 г.
по описа на ВКС, ОСГТК).
В тази връзка въззивната инстанция намира, че районният съд правилно
е постановил определението, с което е върнал исковата молба на основание
чл. 129, ал. 3 от ГПК поради липсата на положителна процесуална
предпоставка за възникване на процесуално правоотношение и прекратил
производството като недопустимо.
Не може да бъдат споделени възраженията на частния жалбоподателя,
че с обжалваното определение се прегражда по-нататъшната възможност за
претендиране на вземането на ищеца срещу наследниците на ответника. С
прекратяване на делото пред Районен съд Разград не се разрешава със сила на
3
пресъдено нещо правния спор, предмет на исковата молба от 23.06.2022 г.
Частният жалбоподател следва да има предвид, че след като издири по
надлежния ред съответните наследници на ХР. КЛ. Д., може да предяви нов
иск срещу тях за задълженията на техния наследодател.
С оглед изложеното, частната жалба се намира за неоснователна, а
определението като правилно следва да бъде изцяло потвърдено.
На основание чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК
настоящото въззивно определение не подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд, понеже цената на иска по настоящото гражданско дело е под
5 000 лв.
Поради това, на основание чл. 278 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 599 от 27.06.2022 г. по ГД №
1143/2022 г. по описа на Районния съд Разград.
Определението не подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд (по арг. от чл. 274, ал. 4 от ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4