№ 1347
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000501696 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 38/16.02.2024 г., постановено по гр. Д. № 529/2022 г. по
описа на Перенишки окръжен съд, е отхвърлен иска на И. С. И., в качеството
му на наследник на първоначалния ищец С. И. В., срещу ОБЩИНА ПЕРНИК,
за заплащане на сумата в размер на 120 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на сина на
първоначалния ищец С. С. И., загинал на 23.08.2019 г., около 22.00 ч., при
инцидент, ведно със законната лихва за забава, считано от 23.08.2019 г. до
окончателното изплащане. Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да
заплати на И. С. И., в качеството му на наследник на първоначалния ищец С.
И. В., сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди от посочения инцидент, като искът е отхвърлен за
разликата над 40 000 лв. до 120 000 лв., като неоснователен. И. С. И. е осъден
да заплати на Община Перник сумата от 5 890 лв., представляваща разноски
по делото. Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на адв. Т. Х.
Х. сумата от 3 850 лв., - адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ
на ищеца по делото. И. С. И. е осъден да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ сумата от 450 лв., - юрисконсултско възнаграждение.
Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати по сметка на
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 1 600 лв. – държавна такса.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за сумата над
40 000 лв. до 120 000 лв., е депозираната въззивна жалба от ищеца И. С. И.,
като наследник на С. И. В.. Излага съображения, че решението в обжалваната
1
част е необосновано и неправилно. Счита, че присъденото обезщетение в
размер на 40 000 лв. не съответства на интензитета на претърпените болки и
страдания от ищеца, вследствие смъртта на сина му, както и формираната
съдебна практика. Поддържа, че не е доказано съпричиняване от страна на
пострадалия. Не е установено същият да е пресичал два пъти пътното платно
преди да стигне до процесния участък, а са изразени предположения от
вещото лице Б. М., формирани въз основа на материали, събрани в
наказателното производство. На основание чл.13, ал.1 от Наредба РД 02-20-
2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно -
транспортната система на урбанизираните територии преминаването на
автомагистрали, скоростни пътища и пътища I и II клас от републиканската
пътна мрежа през урбанизирани територии се осъществява при условията на
чл.76 ЗУТ, като се осигурява възможност на напречно пешеходно и
велосипедно движение, включително на хора с намалена подвижност;
инфраструктура за обезпечаване на напречни трасе на обществения транспорт
за превоз на пътници. Счита, че след като АПИ не е осигурила възможност на
пътя, на който е станал инцидента, да преминават пешеходци и велосипедисти
чрез изграждане на необходимите съоръжения, не е налице виновно поведение
от страна на гражданите, предприели такова преминаване. Пътят, на който е
настъпил инцидента, е извън населено място, поради което няма пешеходна
пътека, поради което не е налице и нарушение на чл.113 ЗДвП. С оглед на това
неправилно решаващият съд е намалил дължимото обезщетение с 50 %.
Излага съображения, че решаващият съд не е изложил мотиви относно
размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди. Съдът не е
отчел, че първоначалният ищец не е знаел къде е синът му в продължение на
13 дни. Не е съобразил и обстоятелството, че разпитаният свидетел е имал
преки впечатления за отношенията между бащата и сина. Поддържа, че
застрахователните лимити косвено оказват влияние върху размера на
дължимото обезщетение. Не е отчетен и фактът, че поради голямата скръб
бащата е починал три години след своя син. Решаващият съд не е съобразил и
инфлационните процеси в страната. В условията на евентуалност поддържа,
че ако съдът приеме, че е налице съпричиняване, то същото не е 50 %, а 30 %.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло
предявения иск, евентуално - му присъди сумата от още 44 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 23.08.2019 г. до окончателното му изплащане.
Претендира сторените по делото разноски.
С определение от 28.10.2024 г., въз основа на молба от М. С. И.,
действащ чрез своята майка и законен представител И. В. И., въззивният съд
го е конституирал на основание чл.227 ГПК като страна по делото, на мястото
на починалия в хода на съдебния процес С. И. В.. На същия е връчен препис от
изготвения по делото доклад от ОС-Перник, с който е разпределена
доказателствената тежест, както и му е предоставена възможност да изрази
становище по съществуването на спорното право и да ангажира доказателства
подкрепа на тезата си.
С молба от 21.11.2024 г. същият е отправил волеизявление, че се
присъединява към депозираната въззивна жалба. Поддържа изцяло
предявения иск. Поддържа, че настъпилият инцидент е повлиял изключително
негативно на първоначалния ищец. Налице е била изключителна близост
между него и починалия му син, която е доказана по делото. С оглед на това
2
счита, че са налице предпоставките за присъждане на пълния размер на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лв. Не
поддържа депозираната въззивна жалба в частта на евентуалното възражение
за съпричиняване от страна на пострадалия от 30 %. Счита, че е без значение
дали пострадалият е пресичал правомерно или не, тъй като инцидентът не е в
пряка връзка с пресичането – не е станал по време на пресичане на пътя.
Тесният тротоар на надлеза, макар и предназначен за служебни лица за
извършване на дейности по поддръжката, е за движение на хора, поради което
е недопустимо да липсва предпазна решетка, която да предпазва от падане
хора от надлеза. Законосъобразно възражението за употреба на алкохол е
счетено за преклудирано от решаващия съд, поради което същото не следва да
се обсъжда по същество. С оглед на това счита, че не е налице причинна
връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. Съгласно
трайната съдебна практика нарушението на ЗДвП и ППЗДвП не е основание
да се приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да присъди сумата от още 80 000 лв. – обезщетение за
енимуществени вреди.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с
който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
правилно и законосъобразно. Счита, че претендираното обезщетение е
завишено по размер. Решаващият съд е съобразил всички релевантни
обстоятелства – пристрастеност на пострадалия към алкохола, възрастта му,
неговата трудоспособност, здравословното му състояние, живеенето на
пострадалия в отделно домакинство, продължителността на периода, през
който са търпени болки и страдания от ищеца, както и обществено-
икономическите условия в страната в деня на инцидента. Поддържа, че по
делото не е установено наличие на изключителна близост между починалия и
неговия баща над обичайната такава, както и твърдението за претърпени
вреди, надхвърляща по интензитет присъщите от такъв тип стресово събитие.
Обосновано решаващият съд е приел наличието на съпричиняване, като е
следвало да съобрази алкохолното опиянение на пострадалия. Нетрезвото му
състояние е пречило на правилната преценка за заобикалящата го среда и е
довело до невъзможността контролира собственото си тяло. Неправилно обаче
е определена и степента на съпричиняване, която счита, че следва да се
завиши. Тъй като ответникът е узнал, че пострадалият е употребил алкохол от
съдебномедицинската експертиза, затова не е заявил възражение за
съпричиняване в тази насока с писмения отговор на исковата молба. Моли
съда са потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по
делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ (АПИ) срещу горепосоченото съдебно решение в
частта, с която е уважен предявения иск. Действително пътят „Гюешево-
Кюстендил-Перник-София“ е първокласен републикански път, който е
включен в списъка на републиканските пътища в страната. На този път I-6 в
частта, попадаща върху урбанизираната част на гр. Перник, на км.82+674-
83+500 е изграден пътен надлез за безконфликтно пресичане на железопътния
3
път отдолу и автомобилния път отгоре. Счита, че същият представлява пътно
съоръжение и е елемент от пътя, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1, т.2 ЗП.
Освен горепосочения път върху надлеза, той има тротоари, между крайните
десни ограничителни системи за пътища (мантинела) на пътя и поставени
предпазни парапети. Именно в тази част на пътя е настъпил инцидента, като
пострадалият е паднал от самия тротоар на процесния надлез. С оглед на това
счита, че неправилно решаващият съд е ангажирал отговорността му, предвид
нормата на чл.30, ал.4 ЗП. В случая задължението за поддържане на всеки
един елемент, принадлежност и съоръжение, извън границите на платното за
движение (асфалтова настилка) на републикански път в урбанизирана
територия е задължение на съответната община. Пострадалият е паднал,
вървейки по изградения тротоар, която се явява елемент на пътното платно, а
не от самото платно за движение или от самия надлез, което АПИ има
задължение да поддържа. Счита, че в обжалваното решение е налице
противоречие, тъй като съдът приема, че достъпът на пешеходци и
велосипедисти не се допуска, а тротоарите на пътното съоръжение имат
единствено служебен характер – за поддръжка и ремонт на надлеза от страна
на служебно ангажирани лица, а от друга страна съдът е приел, че са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността м счита, че не е налице
причинно – следствена връзка между противоправното поведение на АПИ и
смъртта на пострадалия, тъй като е установено, че е вървял на място, което не
е предвидено за пешеходци. Излага съображения, че определеното
обезщетение от 80 000 лв. е прекомерно завишен. По делото не е установена
изключителна близост между пострадалия и ищеца, както и претърпените
вреди да надхвърлят обичаните. Пострадалият е живеел сам в къща в гр. ***.
Неправилно решаващият съд е счел възражението му, че пострадалият е бил
алкохолно опиянен, за преклудирани, тъй като в исковата молба няма данни,
че пострадалият има алкохолна пристрастеност. Неправилно е определен
процентът съпричиняване от пострадалия, който счита, че следва да се
завиши. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли
изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна.
В проведеното открито съдебно заседание ответникът ОБЩИНА
ПЕРНИК, чрез адв. А., оспорва въззивната жалба на АПИ. Поддържа, че
община Перник не е надлежно пасивно материално - правно легитимирана да
отговаря по предявените искове. По делото е установено, че се касае за
скоростен път, който по чл.3 ЗП е държавна, а не общинска собственост. Касае
се за пътно съоръжение по смисъла на § 1, т.3 ДР на ЗП и принадлежност към
държавния път. С оглед на това Община Перник не носи отговорност за вреди,
свързани със стопанисването на път и пътните съоръжения. Моли съда
потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
ОС - Перник е сезиран с обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени в
условията на евентуалност спрямо ответниците. Ищецът С. И. В. твърди, че на
4
23.08.2019 г., около 22 ч., в гр. Перник, на бул. „Скоростна магистрала“,
Промишлена зона, гр. Перник С. С. И. – негов син, се е движил по пътното
платно с посока гр. Перник – гр. София, срещу движението на останалите
превозни средства, управлявайки велосипед. Достигайки поста на „ТЕЦ –
Република“ преустановил движението си, подпрял управлявания от него
велосипед между предпазната мантинела и намиращата се там стоманена
решетка, отграничаваща края на пътното платно и предпазваща пешеходците
от падане. Продължил хода си пеша и поради липса на участък от предпазната
решетка паднал в пропастта след моста. С оглед получаването на травматични
увреди, несъвмести с живота, настъпил летален изход. Тялото му било
намерено 13 дни след инцидента, като били информирани органите на МВР. В
рамките на образуваното досъдебно производство било установено, че
смъртта на неговия син е в причинна връзка с падането. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника Община Перник да му заплати
сумата от 60 000 лв. по предявения частичен иск, чийто пълен размер възлиза
на 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от настъпилия на 23.08.2019 г. инцидент. В условията на
евентуалност е предявен иск срещу АПИ. Претендира сторените по делото
разноски.
С определение от 13.09.2022 г. С. И. В. е заличен като страна по
делото и на негово място е конституиран И. С. И. – негов син.
Видно от изисканото в настоящото производство удостоверение за
наследници изх. № 279/24.07.2024 г. С. И. В. е починал на 05.09.2022 г., като е
оставил следните наследници по закон: И. С. И. – негов син, както и М. С. И.
– негов внук, призован да наследява по право на заместване на починалия на
23.08.2019 г. син на ищеца С. С. И..
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът ОБЩИНА ПЕРНИК оспорва същата. Излага съображения,
че не е надлежно пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове.
Твърди, че не е собственик на бул. „Скоростна магистрала“, който на
основание чл.3, ал.2 ЗП съставлява републикански път. По силата на чл.8, ал.2
ЗП републиканските пътища са публична държавна собственост. С оглед на
това счита, че не носи отговорност за обезопасяването и поддържането на
скоростния път, описан в исковата молба. Оспорва механизма на инцидента.
В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от
пострадалия, който се е движил по скоростен път, в нарушение на забраната да
управлява велосипед, както и да се придвижва пешеходно на основание чл.55,
ал.1 ЗДвП на път, обозначен като автомагистрала или скоростен път със
съответния пътен знак, е разрешено движението само на автомобили и
мотоциклети, чиято конструктивна максимална скорост надвишава 50 км/ч.
движението на други пътни превозни средства, както и движението на
пешеходци, воденето на животни и навлизането на автомобили, теглещи пътни
превозни средства с гъвкава връзка, е забранено. Твърди, че падането на
пострадалия не е резултат от необезопасяването на скоростния път, а е
резултат на употреба на алкохол и/или други упойващи вещества. С оглед на
това счита, че приносът му възлиза на 99 %. Моли съда да отхвърли
предявените спрямо нея искове. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ оспорва
5
същата. Излага съображения, че не е надлежно легитимиран да отговаря по
исковете. Инцидентът не е настъпил на път, който е част от републиканската
пътна мрежа, за чиято поддръжка да отговаря АПИ или други лица, на които
да е възложила поддръжката. Твърди, че на път I-6 „Гюешево- Перник –
София“, в участъка от км. 82+225 до 82 + 692 км. Съвпада с урбанизираната
територия на гр. Перник. По силата на чл.30, ал.4 ЗП и чл.48, т.1 б. „б“ ЗП
Община Перник отговаря за ремонта и поддържането на републиканските
пътища в границите на урбанизираните територии, като АПИ отговаря за
платната за движение на републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души.
Претендираното обезщетение в предявения размер счита, че е прекомерно.
Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който не е
спазил правилата за движение по пътищата, както и неоказване на
необходимия родителски контрол, в случай, че не е навършил пълнолетие.
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото
разноски.
С определение, постановено в проведеното на 16.01.2024 г. открито
съдебно заседание, на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на
предявения иск чрез увеличаване на неговия размер на 120 000 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
От показанията на разпитания пред ОС – Перник свидетел А. Й. Р. –
първи братовчед на И. И., се установява, че се виждал със С. В. – негов вуйчо,
почти всеки ден. Той споделил със свидетеля, че С. го нямало от 2-3 дни.
Притеснявал се, да не му се е случило нещо. Това продължило дълго.
Следващия месец го уведомили, че са намерили С.. С. В. се чувствам много
зле от смъртта на сина му С., били много близки. Всеки ден очаква да види
сина си. С. живеел в гр. ***, а напоследък в к. „***“ (кв. „***“). Преди 4-5
години С. помагал в работата на баща си. Работел в строителството и на други
места. Свидетелят не знаел С. да е имал някакви зависимости. Свидетелят се
виждал с него почти всеки ден. Свидетелят живеел в с. Студена. Всеки ден
минавал през кв. „***“, за да се види с вуйчо си. Имал много добри отношения
със С..
От показанията на свидетеля Б. В. Д. се установява, че познавал С. И..
Преди инцидента живеел в гр. ***. Живеел самостоятелно. Посещавал баща
си и брат си в гр. Перник и оставал при тях. Чувал се редовно с баща му и брат
му по телефона. С. ходел при тях. Имали кръчма „Брезите“ в кв. „***“. Там
посрещали празници. С. не е коментирал да е имал проблеми. Той
употребявал алкохол рядко, в рамките на нормалното. Не пиел по време на
работа. Работел като строител. Свидетелят не знаел да е имал конфликти с
баща си. Свидетелят също живеел в гр. ***. Били колеги със С. и се виждали
всеки ден. Работели в „Шани Строй Ремонт“ ЕООД. С. ходел в „Брезите“, за да
се види със семейството си, свидетелят понякога го придружавал. Не е виждал
С. да празнува с баща си и брат си. Те идвали в гр. ***.
От заключението на вещото лице д-р К. С. Ч. по изслушаната пред
ОС-Перник съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат от
процесния инцидент С. И. е получил следните травматични увреждания:
гръдна травма: счупване на шест, седмо, осмо, девето и десето ребра от дясна
гръдна половина по предна мишнична към ключичната линия;
кръвонасядания около счупванията на околните меки тъкани; травма на
6
тазовия пръстен: счупване на седалишната кост в дясно; счупване на срамната
кост в дясно; счупване на опашната кост; кръвонасядания на меките тъкани
около счупванията в малкия таз; липса на лява длан и пръсти; липса на меки
тъкани на левия горен крайник; липса на меки тъкани на горен десен крайник
със следи от оглогване; липса на костите на дясна предмишница; липса на лява
голямопищялна кост под ставата; напреднало трупно разложение. При
извършеното химическо изследване на кръвна проба, иззета от трупа на С. И.
по време на аутопсията на 06.09.2019 г., е установено наличие на етилов
алкохол с концентрация от 1, 65 промила. Тази концентрация на алкохол в
кръвта отговаря на средна степен на алкохолно опИ.е. При лица с
концентрация на алкохол над 1, 5 промила се счита, че със сигурност са
алкохолно повлияни, колкото и разнообразна да е индивидуалната реакция.
Средната степен на алкохолно опИ.е се характеризира със значителни
нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието,
координацията на движенията, ориентировката, силно забавени реакции
афекти, понякога сънливост, сърдечно-съдови разстройства, признаци на
значително потискане на дейността на централната нервна система, смущения
в зрението, в говора, тремор, загуба на критичност, сериозни нарушения в
поведението, избухливост, агресивност, дължащи се на потиснатост и
освобождаване на първичните инстинкти и др. Няма данни в досъдебното
производство кръвната проба да е изследвана за наличие на наркотични
вещества.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че гръдната травма
отговаря да е получена при падане от височина. Дали от свободното падане
или по време на падането е имало контакт с други предмети, които да между
терена, на който е намерен. Вещото лице не може да каже дали падането е от
парапет. Травмата на тазовия пръстен също съответства на падане от
височина.
От заключението на вещото лице инж. Б. Л. М. по изслушаната
съдебнотехническа експертиза се установява, че пътят „Гюешево-Кюстендил -
Перник“ е първокласен републикански път. В картата на Републиканската
пътна мрежа в България този път е обозначен с номер I -6, а в участъка Перник
– София носи и международен номер 871, тъй като има връзка с транс –
европейската пътна мрежа. В района на гр. Перник трА.о на път I -6 попада в
част от урбанизираната територия на града. Това е участъкът от пътен възел
Батановци, до пътен възел магистрала „Струма“. При огледа на място вещото
лице е установило, че този участък в двата му края е трайно обозначен със
знаци Д 11 „Начало на населено място“ и Д 12 „Край на населено място“,
поради което в тази му част пътят е в границите на урбанизираната територия
на Община Перник. Този участък вещото лице не е установило да е вписан
като общински път. Едновременно с основното предназначение и статут на
републикански път в границите на населените места, има и функцията да е
част от първостепенната улична мрежа на гр. Перник, отсечката от
Републикански път I-6 от пътен възел Батановци до пътен възел *** е
обозначена като булевард „Скоростна магистрала“, което наименование
съответства на класификацията, посочена в чл.77, ал.1 ЗУТ. Инцидентът е
настъпил на път I-6 на км. 82+674 – 83+500, който попада в описания по – горе
участък, съставляващ урбанизирана територия на гр. Перник. За обслужване
на автомобилното движение в двете посоки процесният надлез е с две
7
отделни една от друга многоотворни стоманобетонни връхни конструкции,
състоящи се от главни надлъжни греди и мостова плоча. Денивелацията
между нивата на пътя и връхната конструкция на мостовата част се
преодолява чрез земно насипни рампи, ограничени от двете страни с подпорни
стени, а в челото – от устоите на мостовата част. Натоварванията от
собственото тегло на връхната конструкция и другите елементи и части върху
тях, както и натоварването от преминаващия автомобилен трафик през
надлеза се предават върху опорите чрез подвижни и неподвижни лагери.
Посочените елементи като цяло представляват главна носеща конструкция на
пътния надлез. Освен нея към връхната конструкция се включват и следните
части и устройства: изравнителни пластове; изолационни пластове; пътни
настилки; пешеходни пътеки; парапети и предпазни огради (мантинели),
отводнители и фуги. Участъкът, на който е настъпил процесния инцидент,
тротоарите на надлеза може да имат само служебен характер и да служат за
преминаване по тях единствено на лица, служебно ангажирани с поддръжката
и ремонта на надлеза. След края на надлеза по посока към София, в участъка
до бензиностанциите на „Петрол“ и „Еко“, както и след тях, няма обособени
тротоари или укрепени банкети, по които да се движат пешеходци и
велосипедисти. В тези участъци страничната ивица зад предпазната ограда
(мантинела) е заета от отводнителна канавка или дървесна растителност, или е
твърде тясна, поради което движение на хора по нея е невъзможно, още повече
на велосипедисти. При евентуално пешеходно и велосипедно движение през
пътния надлез посока София в края на надлеза, участниците в него ще бъдат
изведени директно на платното за движение. При огледа на място вещото
лице е установило, че в обсега на рампата на надлеза от началото до фугата,
откъдето започва мостовата част на съоръжението, предпазният парапет на
тротоара е изцяло демонтиран. Движението на хора и велосипеди в тази част
на надлеза е твърде рисковано и опасно. Вещото лице приема, че демонтажа
на част от предпазния парапет на процесния пътен надлез е извършено от хора
и няма нищо общо с нормалната експлоатация на пътя. Вещото лице в
обобщение приема, че инцидентът със С. И. е настъпил на пътен надлез,
прилежащ на първокласен републикански път I-6 „Гюешево-Перник-София“,
намиращ се на кв. 82+874 – 83+500, който съставлява пътно съоръжение и е
елемент на пътя по смисъла на чл.5, ал.1, т.2 ЗП. Този участък е част от
урбанизираната територия на гр. Перник, който към датата на инцидента е с
население под 100 000 души. Мястото на инцидента е Републикански път с
номер I-6 „Гюешево – Кюстендил-Перник-София“, в границите на
урбанизираната територия на гр. Перник, като пътят има и функцията на
първостепенна градска улица I – скоростна градска магистрала. Участъкът от
пътя, в който е настъпил инцидент, съвпада с пътен надлез, който в неговата
цялост съставлява пътно съоръжение по смисъла на § 1, т.3 ДР на ЗП и е
елемент на пътя по смисъла на чл.5, ал1 ЗП. Приложената хоризонтална
маркировка и осветителните съоръжения, съставляват пътни принадлежности
на пътя в този участък по смисъла на § 1, т.4 ДР на ЗП.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че в района на
инцидента не е осигурена възможност за пресичане през пешеходни пътеки
или по друг начин.
С постановление то 03.07.2020 г. на ОП-гр. Перник, постановено по
ДП 345/2019 г. по описа на 02 РУ на МВР-Перник, досъдебното производство,
8
образувано по реда на чл.212, ал.2 НПК за това, че на неустановена дата до
05.09.2019 г. в гр. Перник умишлено е умъртвено неидентифицирано лице от
мъжки пол, в последствие установено като С. С. И., е прекратено на основание
чл.199, чл.243, ал.1, т.1 вр. С чл.24, ал.1, т.1 и чл.111, ал.1 НПК, тъй като не са
налице данни смъртта на лицето да се дължи на виновно поведение на друго
лице, което да е осъществило състава на чл.115 НК или друго престъпление от
общ характер.
С определение от 24.0.2020 г., постановено по НЧД _ 134/2019 г. о
описа на Пернишки окръжен съд е потвърдено горепосоченото
постановление.
С определение № 924/10.12.2020 г., постановено по ВНЧД №
1302/2020 г. по описа на САС определението на Пернишки окръжен съд е
потвърдено.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхождат
от легитимирани страни, като същите са процесуално допустими. Разгледани
по същество, жалбите са неоснователни.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото
доказателства се установи, че на 23.08.2019 г., около 22 часа, в гр. Перник, по
бул. „Скоростна магистрала“, Промишлена зона С. И. се е движил по пътното
платно с посока гр. Перник – гр. София, срещу движението на превозните
средства, като управлявал велосипед. Достигайки до надлеза, подпрял
велосипеда между предпазната мантинела на намиращия се тротоар за
служебно ползване и започнал да изкачва рампата, на която от дясната страна
в посока пътното платно гр. Перник – гр. София липсвал предпазния парапет.
Когато достигнал до фугата между рампата и моста, на който съществували
предпазните парапети, паднал в разстоянието от надлеза в намиращите се
долу храсти и там загинал, като тялото му е открито 13 дни след инцидента.
Спори се между страните в производството дали Агенция „Пътна
инфраструктура е надлежно материално легитимирана да отговаря по
предявения иск.
В чл.3, ал.1 ЗП е регламентирано, че републикански пътища са
автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети
клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и
образуват държавната пътна мрежа. Отделни републикански пътища са
включени в трансевропейската пътна мрежа. С оглед на това процесният
скоростен път съставлява републикански път – обстоятелство, за което
страните не спорят. По силата на чл.8, ал.2 ЗП републиканските пътища са
изключителна държавна собственост. В чл.19, т.1 ЗП е предвидено задължение
за Агенция „Пътна инфраструктура“ да управлява републиканските пътища.
Съгласно чл.13, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г.
за планиране и проектиране на комуникационно - транспортната система на
урбанизираните територии, в сила от 20.02.2018 г., в приложимата към
9
момента на инцидента редакция, преминаването на автомагистрали,
скоростни пътища и пътища I и II клас от републиканската пътна мрежа през
урбанизирана територия се осъществява при условията на чл.76 ЗУТ, като се
осигуряват и: възможност на напречно пешеходно и велосипедно движение,
включително на хора с намалена подвижност, т. ч. и хора с увреждания;
инфраструктура за обезпечаване на напречни трасета на обществения
транспорт за превоз на пътници; положително решение по оценка за
въздействието върху околната среда; проведено обемно-пространствено
проучване върху взаимодействието им с градската среда.
В чл.14, ал.1 и ал.2 от същата наредба е регламентирано, че улиците I
и II клас (градски магистрали) са главните носители на автомобилното
движение в градовете с население над 30 000 жители. Те осигуряват бърза
транспортна връзка между отделните урбанизирани територии и ги свързват с
републиканските пътища и магистрали. Улиците I клас са с непрекъснат
режим на автомобилното движение по две физически обособени пътни
платна, с контролиран достъп до тях и пресичания с всички останали улици на
различни нива. Достъп на пешеходци и велосипедисти до пътните платна не
се допуска.
Инцидентът е настъпил в участък на пътен надлез, прилежащ на път
I, който попада в км. 82+674-83+500, част от урбанизираната територия на гр.
Перник.
По силата на чл.30, ал.1 ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. В ал.4 е регламентирано, че изграждането, ремонтът
и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване
по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се
организират от съответната община. В ал.5 от същата норма е
регламентирано, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява
дейностите по текущ ремонт и зимно поддържане на републиканските пътища
в границите на урбанизираните територии за населените места с население до
100 000 души.
В чл.47 ППЗП е предвидено, че поддържането включва полагането на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на
пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на
локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от
нормалната експлоатация на пътя.
В чл.26, ал.5 ЗП е регламентирано, че при внезапни повреди на
подземни или надземни съоръжения на техническата инфраструктура,
намиращи се в обхвата на пътя или в обслужващите зони, собственикът им
може да започне възстановителните работи след разрешение от управителния
съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ – за републиканските пътища, или
от кмета на общината – за общинските пътища, при условие че е гарантирана
безопасността на движението.
Съгласно §1, т.3 ДР на ЗП „Пътни съоръжения“ са: водостоците;
мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите;
подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите
устройства и пречиствателните съоръжения. С оглед на това процесният пътен
10
надлез съставлява пътно съоръжение по смисъла на посочената норма.
Пътните съоръжения от своя страна са част от пътищата (пътната
инфраструктура), съгласно чл.5, ал.1, т.2 ЗП.
При така очертаната правна рамка въззивният съд счита, че
отговорността за поддържането на надлеза, на който е настъпил процесния
инцидент и който съставлява пътно съоръжение на републикански път, е на
Агенция „Пътна инфраструктура“. Макар републиканският път да преминава
през урбанизирана територия и да изпълнява функцията на първостепенна
улична мрежа на гр. Перник, обозначена като булевард „Скоростна
магистрала“, правно релевантно е обстоятелството, че се касае за пътно
съоръжение на републикански път, елемент на пътя, за поддържането на който
отговорност носи Агенция „Пътна инфраструктура“. Също така в ал.4 на чл.30
ЗП сред възложените на общините дейности не е включено извършването на
ремонт и поддържане на надземните пътни съоръжения по републиканските
пътища в границите на урбанизираните територии.
В чл.30, ал.3 ЗП е предвидено, че АПИ и общините осъществяват
съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането,
поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника
за прилагането на закона. В случая жалбоподателят АПИ не твърди, нито е
ангажирал доказателства за постигната уговорка с Община Перник във връзка
с поддържането и ремонта на процесния надлез, част от републикански път, в
границите на урбанизирана територия, с който на последната да са възложени
задължения в тази насока.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя АПИ, че инцидентът е
настъпил на тротоар, който е елемент на пътното платно, а не от самото
платно за движение или надлеза, който има задължение да поддържа.
Съгласно § 6, т.6 ДР на ЗДвП „Тротоар“ е изградена, оградена или
очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното
за движение и предназначена само за движение на пешеходци. В разглеждания
случай не е налице такова предназначение на участъка от надлеза, на който е
настъпил инцидента. Тъй като надлезът е част от скоростен път, то
движението на пешеходци в този участък не е позволено. С оглед на това
обособеното място, на което се е движил пострадалия, не съставлява тротоар
по смисъла на горепосочената норма, като същото е изградено за служебно
ползване във връзка с поддръжката и ремонта на надлеза. Ето защо спрямо
този участък от надлеза нормата на чл.30, ал.4 ЗП, на която се позовава АПИ,
не може да намери приложение.
Жалбоподателят АПИ се позовава на приложимост на чл.79 от
Наредба РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътищата, съгласно
която пътното платно при мостови съоръжения се оформя в платно за
движение, ограничено или неограничено с открити бордюри и тротоари от
двете страни.
В разглеждания случай съоръжението, на което е настъпил
инцидента, не е мост, а е надлез. Също така платното за движение не е
ограничено от тротоари, доколкото изградените места за придвижване нямат
предназначението на тротоар за пешеходно придвижване, а предоставят
възможност за служебен достъп до съоръжението. Не е налице възможност
пешеходец да достигне до надлеза, освен при движение по пътното платно,
11
каквото не е позволено. Ето защо не може да се вмени в отговорност на
община Перник поддържането на надлеза, включително и в участъка на
инцидента.
Доколкото на АПИ е вменено задължение да стопанисва и поддържа
процесния пътен участък, включително да осигури предпазен парапет на
съоръжението, на което е настъпил инцидента. Ответникът изпълнява тези
свои законоустановени задължения чрез своите служители или други лица, на
които е възложил изпълнението на тези свои задължения и носи обективна
гаранционно - обезпечителна отговорност при действия или бездействия на
лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжка.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС №
4/30.10.1975 г., т.3, налице е отговорност по чл.50 ЗЗД, когато при ползване на
вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила. Когато при ползване на вещта е допуснато такова нарушение, тогава
отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД. С оглед на това
собственикът на вещта отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД, при
възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като
отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси
вещта, а вредите са причинени от присъщите на вещта свойства.
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод
изпълнението на работата. Характерът на отговорността по чл.49 ЗЗД,
включително и на юридическите лица, като възложител, за непозволено
увреждане, е разяснен с формираната задължителната съдебна практика,
обективирана в ППВС № 7 от 29.X..1958 г., ППВС № 7 от 1959 г., ТР № 88 от
12.09.1962 г., ОСГК на ВС. Съгласно ППВС № 9 от 28.12.1966 г.
отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на
които е възложено извършването на работата. Вината се изразява в
умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи
се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в
други случаи до невземане на необходимите мерки, за предотвратяване на
увреждането. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената
работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат
на бездействие на лицето, на което е възложена работа. За възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява
в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и
други правила, и от характера на възложената работа. С ППВС 7 от 29.10.1958
г. и ППВС № 7 от 1959, т.6 е разяснено, че отговорността по чл.49 ЗЗД е за
чужди виновни противоправни действия; тя има обезпечително-гаранционна
функция. Тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е
възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е невиновно, и
за доказване на неговата невиновност. Лицето, което е възложило работата,
може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което
е възложена работата, не е причинило никаква вреда, ако неговите действия не
са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод
на възложената му работа. Възложителите на работата, във връзка с която са
причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора
на лицето, и да се позовават на други лични основания за освобождаването им
от отговорност.
12
В настоящия случай се установи, че синът на първоначалния ищец е
починал при инцидент, настъпил при движение по надлез, без поставен
предпазен парапет. В резултат от това е паднал и е получил тежки
травматични увреждания, несъвместими с живота. Мястото на инцидента е
надлез на републикански път, който се стопанисва от ответника АПИ.
Последният не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.30, ал.5 ЗП да
обезпечи извършването на текущ ремонт на републиканския път в границата
на урбанизираната територия за населените места с население до 100 000
души. Предвид обстоятелството, че неизправността на съоръжението не е
резултат от обективните, присъщи качества на вещта – републиканския път, а
е резултат от неприсъщото качество на вещта, то отговорността на ответника
следва да се ангажира на основание чл.49 ЗЗД, а не на основание обективната
и безвиновна отговорност, установена в нормата на чл.50 ЗЗД.
По изложените съображения въззивният съд счита, че е осъществен
фактическият състав на непозволеното увреждане, като вредоносният
резултат е причинен от виновното и противоправно бездействие на служители
на ответника АПИ. С оглед на това възраженията на жалбоподателя –
ответник АПИ в тази насока се явяват неоснователни.
Страните спорят относно обема на отговорността на ответника
относно претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС №
4/23.12.1968 г., понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди.
По делото се установи, първоначалният ищец е преживял тежко
загубата на неговия син. Изпитвал силни притеснения през времето на
неговото издирване. Имали близки отношения със С. И., помагал му, като
живеели в отделни домакинства. Към датата на инцидента пострадалият е бил
на 35 г. – в млада, активна, трудоспособна възраст. Продължителността на
периода, през който първоначалният ищец е търпял неимуществени вреди е 3
години.
Предвид изложеното, съобразявайки се с принципа на справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната икономическа обстановка
към момента на настъпване на увреждането, както и задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., въззивният съд счита, че
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 80 000 лв., което ще
възмезди първоначалния ищец в най - пълна степен за претърпените от него
болки и страдания във връзка със смъртта на неговия син.
Налице е спор между страните дали е налице съпричиняване от
страна на пострадалия и съответно относно неговия обем.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя АПИ, че
13
възражението му за съпричиняване, изразяващо се в алкохолно опиянение от
страна на пострадалия, не е преклудирано. В нормата на чл.133 ГПК е
регламентирано, че когато в установения едномесечен срок ответникът не
подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не
оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по
чл.211, ал.1, чл.212 и чл.219, той губи възможността да направи това по-
късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
В случая в срока по чл.131 ГПК ответникът АПИ не е релевирал оплакване, че
пострадалият е бил в алкохолно опиянение, което е повлияло върху
настъпването на противоправния резултат, поради което и на основание
чл.133 ГПК заявеното извън този срок възражение в тази насока се явява
прекрудирано. Ето защо законосъобразно решаващият съд не го е обсъдил по
същество при постановяване на решението си по предявения спрямо АПИ иск.
Следва да се отбележи също така, че за наличието на принос от
страна на увреденото лице съдът не следи служебно, а се произнася при
своевременно заявено възражение за това. Съгласно разясненията, дадени с
решение № 69/15.03.2017 г. по гр. д. № 60171/2016 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение
№ 66/01.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на ВКС, ТК, І ТО, приносът на
пострадалия като основание за прилагане последиците на чл.51, ал.2 ЗЗД за
намаляване на дължимото обезщетение за вреди от деликт, следва да е
релевиран надлежно от ответника с възражение пред първоинстанционния
съд. Възражението за принос трябва да е конкретизирано чрез посочване на
фактически обстоятелства относно действията на пострадалия, които са в
причинна връзка и са допринесли за увреждането, с конкретно посочено
съдържание на приноса на увреденото лице. Ето защо решаващият съд не е
допуснал соченото във въззивната жалба на ответника АПИ нарушение на
процесуалния закон.
С писмения отговор на исковата молба ответникът АПИ е заявил
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който не е спазил
правилата за движение по пътищата.
В случая инцидентът е настъпил на надлез на републикански път,
който преминава през урбанизирана територия. По силата на чл.55, ал.1 ЗДвП
на път, обозначен като автомагистрала или скоростен път със съответния
пътен знак, е разрешено движението само на автомобили и мотоциклети,
чиято конструктивна максимална скорост надвишава 50 km/h. Движението на
други пътни превозни средства, както и движението на пешеходци, воденето
на животни и навлизането на автомобили, теглещи пътни превозни средства с
гъвкава връзка, е забранено. Налице е и забрана пешеходци да преминават
надлеза – в чл.14, ал.2 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за
планиране и проектиране на комуникационно - транспортната система на
урбанизираните територии, в сила от 20.02.2018 г. е регламентирано, че
достъпът на пешеходци и велосипедисти до пътните платна на улиците I и II
клас (градски магистрали), които са главните носители на автомобилното
движение в градовете с население над 30 000 жители, не се допуска. В
нарушение на тези забрани пострадалият е предприел движение по надлеза.
Това негово деяние се намира в пряка и непосредствена причинно –
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Основателно е оплакването на жалбоподателите – ищци, че
14
неправилно решаващият съд е възприел заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно –т ехническа експертиза относно обстоятелството, че
пострадалият пресичал на два пъти мантинелите и преградите по пътя, тъй
като в тази им част те са основани на материалите – докладни записки,
експертизи, видеозаписи, събрани в друго производство. Действително по
делото е приложено досъдебното производство. Гражданският съд обаче не
може да основе изводите си на веществени доказателства, експертизи,
показания, които са ангажирани в досъдебното производство, тъй като това би
довело до нарушение на установения в нормата на чл.11 ГПК принцип на
непосредственост, както и тези доказателства не са събрани по надлежния
процесуален ред, установен в ГПК. Независимо от това, нужно е да се
отбележи, че дори да се приеме за доказано, че С. И. е пресичал два пъти
пътното платно преди да достигне до процесния участък, това
правонарушение не е допринесло за настъпването на вредоносния резултат –
липсва пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с него.
По изложените съображения въззивният съд счита, че по делото е
установен принос от страна на пострадалия с настъпилия вредоносен
резултат.Въззивинят съд счита, че приносът на пострадалия възлиза на 50 %,
доколкото движението му на забранено за това място и липсата на парапет,
вследствие бездействието на служители на ответника АПИ, имат паритетно
влияние върху настъпилия вредоносен резултат.
С оглед установения принос от страна на пострадалия дължимото от
ответника АПИ обезщетение възлиза на 40 000 лв.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди, като следва да се посочат всички
наследници на починалия в хода на съдебния процес ищец.
По разноските по производството:
Тъй като депозираните жалби са неоснователни разноските следва да
останат в тежест на страните, както са направени.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 38/16.02.2024 г., постановено по гр. д.
№ 529/2022 г. по описа на Перенишки окръжен съд, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, с която АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК *********, с
адрес гр. София, бул. „Македония“ № 3, е осъдена да заплати на И. С. И., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № **, както и на М. С. И., ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител И. В. И.,
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 82, ет.1,
ап.2 – адв. В. В. М., в качеството им на наследници на С. И. В., ЕГН
**********, починал в хода на висящия процес – на 05.09.2022 г., сумата от
40 000 (четиридесет хиляди) лв., на основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на сина на първоначалния ищец С. С. И., загинал на 23.08.2019 г., около 22.00
ч., при инцидент, ведно със законната лихва за забава, считано от 23.08.2019 г.
до окончателното изплащане, както и искът е отхвърлен до пълния
претендиран размер от 120 000 лв., като неоснователен..
15
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16