Решение по дело №752/2018 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 282
Дата: 6 август 2018 г. (в сила от 11 септември 2018 г.)
Съдия: Димитрина Николова
Дело: 20181630200752
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2018 г.

Съдържание на акта

№ 282 / 6.8.2018 г.

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. МОНТАНА, 06.08.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана …. …. четвърти наказателен състав в публично заседание на 24 юли......………….…………………………...........

през двехиляди и осемнадесета година........……………………..…в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА

                                                    

при секретаря Николинка Александрова........….….……..……...…………и в присъствието на прокурора...…………............................….……....…..като разгледа докладваното от съдията Николова..…………….…….......…... АН дело 752 по описа за 2018г.........……….....…...…….………………....и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

           С Наказателно постановление №16-0996-002271/27.10.2016г. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР - Монтана на К.Т.Ц. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1  от ЗДвП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал наказаният К.Т.Ц., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи за това. В съдебно заседание подържа жалбата си.

          Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:

            Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява  ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА .

             На жалбоподателя е съставен АУАН, затова че на 06.07.2016 г. около 13:30 часа в гр. Монтана в автомивка, намираща се в двор на фирма Монтана АТ управлява товарен автомобил марка ВОЛВО ФХ 12.4х2 Т с рег.номер  XXXX   с прикачено ремарке номер  XXXX  , като на излизане от автомивката не съобразява габаритите на автомобила и скоростта на движение с конкретните условия и блъска метална ролетна врата с което реализира ПТП с материални щети. Алкохол-не. Алкотест 7510 АРВВ 0073. Водача не представя КТ към СУМПС, с което виновно е нарушил чл.20 ал. 2 от ЗДвП и чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП.

         Жалбоподателят подписал акта с възражение „Имам възражения, които ще изложа в 3-дневн срок ”, като написал и обяснение, арг. лист 8 от делото. Не направил такова  в предвидения от законодателя три дневен срок предвиден чл.44 ал.1 от ЗАНН.

         На основание така съставения акт е издадено от наказващия орган – Началника на сектор ПП към ОД на МВР - Монтана атакуваното наказателно постановление, в което е възприета констатираната в акта фактическа обстановка, т.к наказващия орган счел, че в случая липсват спорни обстоятелства за отпочване на процедура по чл.52 ал.4 от ЗАНН.

        Като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че НП е незаконосъобразно в частта, в която на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, т. к жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение. Аргумент за това са свидетелските показания на актосъставителя В.Н.В. - „Тогава водачът заяви, че след като са му измили автомобила, работниците в автомивката, които са с дългогодишен стаж и там основно се мият автобуси, тирове не знаят ли, че тази щора трябва да се вдигне високо, за да минават колите. Той не считаше, че има вина, тъй като след като са му измили автомобила трябва да му осигурят изход. Собственикът на автомобила държеше да му се издаде протокол, за да си вземе пари от застраховката на автомобила за причинени щети, колкото и да не бяха големи. Доколкото си спомням вратата си се движеше нагоре-надолу, имаше само лека деформация в лявата част. Ако се поставя на мястото на водача като неуниформено лице и съм на негово място не считам, че е виновен, вината е изцяло на персонала, обслужващ автомивката, но като длъжностно лице, запознавайки се с обстоятелствата, затова съставих този акт. Ако не го бях съставил на следващия ден собственикът щеше да подаде жалба срещу мен, че не съм си изпълнил служебните задължения или че съм в някакви отношения към водача, защото за собственика на автомивката това са му едни добре дошли пари от застраховката на автомобила от гражданска отговорност. Ако не си изпълня задължението като униформено лице на следващия ден жалба, ще бъдат свалени записите от камери, от микрофоните, ще има проверка срещу мен и ще ме накажат.”

Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние, а именно, че не представя КТ към СУМПС в съставеният против жалбоподателя акт съдържат всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение. Ето защо съдът намира, че е извършил посоченото административно нарушение.

          По разбиране на докладчика фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение и практиката на Административен съд Монтана по подобен род дела. В случая жалбоподателят е водач с професионални знания и умения предвид превозното средство, което управлява и с особено внимание следва да ангажира всички изискуеми документи във връзка с професията си.

          Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове, какъвто е този по този закон, имат доказателствена сила до установяване на противното. В процеса жалбоподателя не доказа твърдението си, че не е извършил вмененото му нарушение. Ето защо правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, като е наложил и точно фиксираното наказание глоба определено в санкционната норма.

             Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Монтана

 

Р  Е  Ш  И  :

 

           ОТМЕНЯ Наказателно постановление №16-0996-002271/27.10.2016г. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР – Монтана, В ЧАСТТА в която на К.Т.Ц. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №16-0996-002271/27.10.2016г. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР – Монтана, В ЧАСТТА в която на К.Т.Ц. xxx е наложено и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1  от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС - Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

                                                         

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: