№ 126
гр. Сливен , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на единадесети август, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Въззивно гражданско
дело № 20212200500324 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 17 от Закона за
защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/, вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на ЯН. ИЛ. Т. от *** срещу Решение №
260062/29.01.2021г. по гр.д. № 3621/2020г. на СлРС. С атакувания съдебен акт
съдът признал за установено, че КР. В. Д. от *** осъществил на 17.10.2020г. в
***, пред магазин *** в *** акт на домашно насилие спрямо ЯН. ИЛ. Т. от
***, изразил се в упражняване на психическо и емоционално насилие върху
нея, чрез обиди с думите „Курво“, „Боклук“ и заплаха, че ще й съсипе живота.
С решението са наложени мерки за защита, като е задължен ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие срещу молителката, определено
е местоживеенето на малолетното дете К. Д. при майката на адрес ***, ***
*** за срок от дванадесет месеца, считано от датата на постановяване на
решението и е наложена глоба на извършителя в размер на 200 лв. Присъдени
са разноски на молителката, като е осъден ответника да й заплати сума в
размер на 500 лв., както и 25 лв. държавна такса в полза на бюджета на
съдебната власт.
1
Решението се обжалва, доколкото съдът не уважил искането на
молителката и не наложил мерки за защита по чл.5, ал.1, т.3, а именно забрана
на извършителя да приближава молителката, жилището й в ***, *** *,
местоработата й и местата за социални контакти и отдих.
Твърди се, че съдът не наложил тези мерки, тъй като приел, че това ще
затрудни контактите между бащата и детето, ще доведе до допълнителен
стрес за детето, както и, че подобна мярка би попречила на извършителя да
участва в съдебно производство за упражняване на родителски права.
Въззивната страна счита, че изводите на съда в тази връзка са неправилни и
незаконосъобразни. Сочи, че производството било образувано за защита на
живота и здравето на молителката, която имала основателни причини да се
страхува от ответника. Последният проявил агресия и по време на съдебното
заседания. Установено било, че е способен да проявява и физическа агресия и
саморазправа. Спорен бил въпросът кое би оказало по-неблагоприятно
въздействие върху психиката на детето на страните – това, че бащата няма да
доближава майката и жилището или това да се държи арогантно с нея, като я
обижда и заплашва. Воденият от страните друг процес за родителски права не
обуславяло определяне на по-малък обем от защитни мерки при извършено
домашно насилие.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се уважи молбата и да
се наложат мерки за защита, като се забрани на ответинка по молбата да
приближава пострадалото лице, жилището й, местоработата й и местата за
социални контакти и отдих – кафе бар *, ресторант ***, ресторант ***.
Отговор на въззивната жалба не е подаден.
Няма депозирана и насрещна въззивна жалба.
Във въззивната фаза на процеса не са събирани доказателства.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима.
Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, вр. чл. 258, ал. 1 ГПК и е подадена от
лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на
решението, чрез постановилия атакувания акт Районен съд - Сливен.
2
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК,
настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно.
Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав
в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед
пълния обхват на обжалването е и допустимо.
Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото в хода на производството пред районен съд
доказателства и доказателствени средства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори в производството, а и се установява от представеното
удостоверение за раждане на К. К. Д., че страните са негови родители, т.е.
молителката е лице, което има право да търси защита по реда на чл.3, т.3.
ЗЗДН.
Молителката представила към молбата си декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН, която съгласно чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН представлява доказателствено
средство в производството. Декларирала, че на 17.10.2020г., въззиваемият Д.
извършил спрямо нея домашно насилие, изразяващо се в отправени на
обществено място, пред супермаркет *** в ***, в *** * обиди и заплахи, а
също и физическа саморазправа с друго лице, познато на молителката в
присъствието на детето им К..
От социалния доклад е видно, че непосредствените грижи за
малолетното дете на страните полага молителката, майка на детето, която
осигурила необходимите за отглеждането и възпитанието му битови условия.
Свидетелските показания на всички разпитани в хода на процеса пред
районния съд свидетели са еднопосочни и установяват, че на 17.10.2020г. до
магазин *** в ***, ***, въззиваемият обиждал въззивницата с думите
„Курво“, „Боклук мръсен“, заплашвал я, че ще й направи живота „черен“ и
нанесъл физически побой над свидетеля Рандев, като всичко това се
разиграло пред очите на малолетното дете К., което в това време се намирало
в автомобила на баща си.
Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от
3
писмените доказателства и доказателствени средства по делото,които съдът
кредитира като неоспорени от страните. Съдът кредитира изцяло и
показанията на всички свидетели, тъй като са логични, последователни,
вътрешно непререкаеми и кореспондиращи едни с други.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът формира
следните правни изводи:
Правната квалификация на предявения иск е чл.8 ЗЗДН.
Подаден е от легитимирано лице, визирано в нормата на закона и в
законоустановения преклузивен срок. Към молбата е приложена и декларация
от молителката, съгласно чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Защита по ЗЗДН може да търси всеки пострадал от акт на домашно
насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от
закона. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят
защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице,
е необходимо да се изследва въпросът дали по отношение на него е
осъществен акт на физическо или психическо насилие.
Предмет на изследване в конкретния случай е има ли основание да се
приеме, че спрямо молителката Т. са били извършени действия от страна на
въззиваемият Д., които биха могли да се окачествят като домашно
малтретиране.
Домашното насилие е форма на злоупотребяващо и заплашващо
поведение, което може да включва както физическо, емоционално-
психическо насилие, така и заплахи за насилие, физическо нараняване,
покушение срещу собствеността или личността на жертвата или редица други
унизяващи достойнството актове.
Поведението, демонстрирано от ответника- въззиваем, изразяващо се
в отправени обиди, закани и заплахи срещу личността на молителката на
17.10.2020г. безспорно се оценява като налагане на психически и
емоционален тормоз. Нещо повече, предвид факта, че подобно поведение е
осъществено в присъствието на малолетното дете на страните, то по силата на
чл.2, ал.2 ЗЗДН същото следва да се счита и за психическо насилие над
4
детето.
Основателни са възраженията, изложени в жалбата. Задължаването на
въззиваемия единствено да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката не води до реална нейна защита без налагане на
останалите мерки. Настоящият въззивен състав не споделя извода на
първоинстанционния съд, че налагането и на другите мерки за защита,
предвидени в закона и поискани от молителката биха довели до затрудняване
контактите между детето и бащата. Действително при постановяване на
мерки за защита по специалния ЗЗДН се получава колизия между съдебните
актове по ЗЗДН и СК във връзка с определения режим за лични контакти. Тъй
като липсва изрична уредба по този въпрос, следва да се приеме, че заповедта
за защита прекратява за срока, за който е издадена, упражняването на режима
за лични отношения между насилника и детето. Безспорно последното има
интерес да контактува пълноценно със своя баща, но след като той приведе
своето поведение към спазване на социално приемливите норми. Временното
/за срока на действие на заповедта за защита/ ограничаване на упражняването
на мерките на лични контакти с детето е санкцията, която следва да понесе
бащата насилник. Молителката обаче не е подала жалба по отношение на
това, че спрямо детето не е издадена заповед за защита, нито пък е било
направено подобно искане с молбата, което означава, че бащата и детето К.
биха могли да осъществяват контакти помежду си, разбира се съобразени със
заповедта за защита издадена за майката, респ. при предаване и връщане на
детето. Начинът на осъществяване на режима на лични контакти между
бащата и детето обаче не е предмет на разглеждане в настоящото
производство, а на процес, развиващ се по реда на СК, при който следва да се
отчете издадената заповед за защита и наложените мерки по този закон – при
първоначално определяне на режим на лични контакти или при искане за
промяна на вече постановен такъв режим, при съобразяване на издадена
заповед за защита. За настоящия съдебен състав е важно молителката да
получи реална защита на живота и здравето, както и на личната й
неприкосновеност, като такава защита не й е предоставена с мерките,
постановени от първоинстанционния съд.
Мерките за защита имат за цел в определен от съда срок да
предотвратят непосредствен контакт между извършителя и пострадалото
5
лице, а не защитавайки личните права на един субект да ограничат тези на
друг. Мерките са временни и се налагат за да санкционират поведението на
извършилия конкретен вид насилие спрямо личната сфера на друго лице и да
го възпрат за в бъдеще от подобен вид поведение.
Ето защо, атакуваното решение бива изменено, като се допълни с
мерките за защита по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, а именно: да се забрани на
извършителя да приближава молителката на разстояние по-малко от 50 м,
жилището й в ***, *** *, местоработата й – търговско дружество *** ***,
***, както и местата й за социални контакти и отдих - кафе бар * ***,
ресторант *** *** и ресторант *** *** за срок от четири месеца. Срокът на
мерките е съобразен със срока на изтичане на издадената от районния съд
заповед за защита по отношение на мярката, касаеща местоживеенето на
детето. Освен това съдът намира, че срокът е достатъчен за да окаже в
достатъчна степен възпиращ ефект към ответника към бъдещи агресивни
прояви и съобразяване на поведението си с обществения ред.
На основание чл. 17, ал.5 ЗЗДН, с оглед уважаване на въззивната
жалба и изменяне на решението, респ. на заповедта за защита на първата
съдебна инстанция с добавяне на мерки за защита, то въззивния съд следва да
издаде нова заповед за защита и да предупреди извършителя за последиците
от неизпълнението й по чл. 21 ал. 3 ЗЗДН - задържане от полицейския орган,
констатирал нарушението, и уведомяване незабавно органите на
прокуратурата.
На основание чл.16, ал.3 ЗЗДН, препис от решението и от заповедта
следва да се връчи на РУ “Полиция” ***.
На основание чл. 11 ал. 2 ЗЗДН във връзка с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззиваемият
следва да заплати държавна такса по делото в размер на 12,50 лева по сметка
на СлОС / т.22 ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК ВКС РБ/.
Разноски от въззивницата не са претендирани, както и не са
ангажирани доказателства за реално сторени такива в процеса, поради което
съдът не следва да държи изричен диспозитив.
Водим от изложеното, съдът
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 260062/29.01.2021г., постановено по гр. дело
№ 3621/2020г. описа на РС – Сливен, както и на издадената въз основа на него
Заповед за защита № 260000/29.01.2021г., като ги ДОПЪЛВА с мерки за
защита, както следва:
НАЛАГА на КР. В. Д., ЕГН: ********** с постоянен адрес ***
следните мерки за защита срещу домашно насилие:
ЗАБРАНЯВА на извършителя КР. В. Д., ЕГН: ********** ДА
ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от 50 /петдесет/ метра ЯН. ИЛ. Т.,
ЕГН: ********** от ***, както и жилището й в ***, *** *, търговско
дружество *** ***, ***, както и местата й за социални контакти и отдих -
кафе бар * ***, ресторант *** *** и ресторант *** *** за срок от четири
месеца, считано от постановяване на решението.
ОСТАВЯ В СИЛА Решението в останалата му част.
ДА СЕ ИЗДАДЕ нова Заповед за защита на ЯН. ИЛ. Т., ЕГН:
**********, включваща мерките от издадената заповед №
260000/29.01.2021г. от СлРС и постановените в настоящото решение мерки за
защита, която подлежи на незабавно изпълнение. В новата заповед за
защита ДА СЕ ПОСОЧАТ последиците от неизпълнението й, предвидени в
чл.21, ал.2 ЗЗДН – задържане на извършителя от полицейски орган и
уведомяване на прокуратурата
ОСЪЖДА КР. В. Д., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
СлОС сума в размер на 12,50 лв. /дванадесет лева и 0,50 ст./, държавна
такса по делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7