Определение по дело №244/2020 на Апелативен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ 240/06.08.2020г.

 

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНЕСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На шести август

Година две хиляди и двадесета

В закрито заседание в следния състав:

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

                    ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

 

Като изслуша докладваното от съдия Павлина Димитрова ВЧНД № 244 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.

Постъпила е частна жалба от И.Д.И., чрез адв. Стоян Стоянов срещу определение № 260017, постановено на 15.07.2020г. по ЧНД № 604/20г. по описа на ВОС, с което на осъдения И.Д.И., ЕГН **********, е било отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 2 години, 11 месеца и 1 ден от наложеното му наказание в размер на 7 години. Излагат се доводи за незаконосъобразност на постановения акт, тъй като молителят е изтърпял фактически изискуемия размер, дал е достатъчно доказателства за своето поправяне. Моли се, определението на ВОС да бъде отменено, а молбата на л.св. И.  - удовлетворена.

Постъпило е и писмено становище от Началника на Затвора – гр. Варна, чрез което се изразява мнение, че целите на наказанието спрямо осъдения И. са постигнати предсрочно и същият не представлява опасност за обществото.

Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, констатира следното:

Подадената жалба, инициирала настоящето въззивно производство е процесуално допустима, поради наличността на процесуалната легитимация, както и спазване на изискуемия законов срок. Разгледана по същество се преценява като неоснователна, поради следните съображения:

Жалбоподателят търпи наказание от 7 години лишаване от свобода, за извършени от него противоправни деяния по см. на чл.321, ал.3 и чл.339,ал.1 от НК. Началото на изтърпяването е започнало на 15.10.2019г.

Към датата на постановяване на атакуваното определение л.св е изтърпял  4 години и 29 дни, от които 9 месеца са изтърпени фактически, 3 години и 28 дни са от зачетен арест, 3 месеца и 1 ден са от положен труд, а неизтърпеният остатък възлиза на 2 години, 11 месеца и 1 ден.

От наличните документи в досието на осъдения се установява, че към датата на постановяване на ревизирания съдебен акт, жалбоподателят е изтърпял срок на лишаване от свобода в размер на повече от 1/2 от наложеното му наказание, с което е изпълнено едното от условията за допускане на предсрочното му освобождаване.

Производството по реда на чл.440 от НПК, изисква наличието на реални и трайни доказателства за поправянето и превъзпитанието на осъденото лице. Първоначалната оценка на риска от рецидив на правонарушителя е сочела средно ниво – 60 т. Като проблемни зони са били фиксирани: отношение към правонарушението, нагласи, начин на живот и обкръжение и умения за мислене. Актуалната оценка на риска от рецидив към момента е в ниски стойности – 35 т.

Интересен е фактът, че за реален престой в затворническата среда от 9 месеца, оценката на риска от рецидив е претърпяла такава драстична промяна. За да може да се изведе категоричен и несъмнен извод за поправяне, то градацията в тази насока следва да бъде постепенна и плавна, за да може да се приеме, че първоначалните рискове са изкоренени. Настоящият случай не е такъв. Видно от схемата за оценяване на вероятността от ново увреждане, динамичните показатели като начин на живот и обкръжение и емоционални проблеми са останали непроменени. Именно динамичните стойности, не статичните такива, следва да бъдат анализирани при преценка за постигнати цели. Прочитът на доказателства, очевидно свидетелства за продължаваща проблематика в значимите зони.

Не без значение за настоящето производство и е факта, че по отношение на осъдения са налагани две дисциплинарни наказания за притежание на неразрешени вещи. Това обстоятелство не води до извод за липсата на негативни характеристики, каквито нормата на чл.70 от НК изисква, нито пък за показано „добро поведение“ и „честно отношение към труда“.

Изложените по-горе доводи, не позволяват да се достигне до вътрешното убеждение, че л. св И. се е поправил трайно след осъждането му, и че по този начин са постигнати целите визирани в чл. 36 от НК. Макар и да са налице данни за положителни индикации, то същите нямат своята категоричност. Не е налична втората от изискуемите по см. на чл.70 от НК предпоставки. Следва да се отбележи също, че на фона на определеният размер на наказанието „лишаване от свобода“ от 7 години, реалният срок на пенитенциарно третиране от 9 месеца е крайно недостатъчен, за да доведе до категоричен извод за отстраняване на престъпните навици и нагласи.

 

С оглед изложеното, определението на решаващия първостепенен съд се явява законосъобразно и обосновано, поради което и на основание чл.345 от НПК, съставът на АС-Варна

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 260017, постановено на 15.07.2020г. по ЧНД № 604/20г. по описа на ВОС, с което на осъдения И.Д.И. е било отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 2 години, 11 месеца и 1 ден от наложеното му наказание в размер на 7 години „лишаване от свобода“.

 

 

Определението  е окончателно. 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.