№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на пети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 7713 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 26.02.2019г., постановено по гр. д. № 80788/2017г.,
Софийски районен съд е уважил предявените от Е.Н.Г. срещу Л.А.К. осъдителни искове
за заплащане на сумата от 3878,96лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 14.11.2017г.
до окончателното плащане, както и сумата от 1330,13лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода 18.06.2014г.-11.11.2017г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника срещу първоинстанционното
решение, в която се излагат съображения за неговата неправилност поради
нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и
необоснованост. В жалбата се поддържа, че по делото не е установен фактическия
състав на непозволеното увреждане. Твърди се, че проливният дъжд, който се е
изсипал, представлява извънредно обстоятелство/непреодолима сила, и ответникът
не може да отговаря за настъпилите вреди. Оспорва се причинените вреди да се
намират в причинно-следствена връзка с поведението на ответника или с
качеството на неговата вещ. Посочва се, че съдът не е обсъдил всички събрани
доказателства. Оспорва се обстоятелство, че имотът на ищеца се е намирал след
непосредствен ремонт. Твърди се, че приетата съдебно-техническа експертиза по
реда на чл. 207 ГПК е противоречива и не следва да се кредитира. Излагат се
доводи за допринасяне настъпването на вредоносния резултат от третото за спора
лице – Найденов, който е отстранил чучура на балкона. Оспорва се състоянието на
балкона на ответника да е компрометирано. Твърди се наличие на злоупотреба с
права от страна на ищеца. Поддържа се направеното възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията за лихва за периода, надвишаващ
три години от завеждане на исковата молба. Съобразно изложеното се моли за
отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната
жалба от насрещната страна, с който същата се оспорва. Поддържа се, че
предявените претенции са доказани и се моли за потвърждаване на решението.
Претендират се разноски.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
За да уважи предявените искове, районният съд е приел, че от събраните
доказателства се установява, че състоянието на балкона на ответника е довело до
настъпване на вредоносен резултат за ищеца, който възлиза на претендираната
сума. Кредитирал е заключението на приетата по реда на чл. 207 ГПК
съдебно-техническа експертиза относно състоянието на балкона на ответника и на
имота на ищеца, относно връзката между настъпилите вреди и установените течове,
както и относно тяхната стойност, възлизаща на 3878,96лв. Ценил е показанията
на разпитаните в хода на процеса свидетели по отношение настъпването в
обективната действителност на релевантните за спора юридически факти,
изграждащи фактическия състав по чл. 50 ЗЗД. Счел е възраженията на ответната
страна за неоснователни и е уважил изцяло предявените искове.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
С исковата молба ищецът е твърдял, че е собственик на
имот, находящ се в гр. Бухово, бл. 12а, вх. Б, ет. 2, ап. 18, на който през
месец май 2014г. е извършен основен ремонт. Посочил е, че на 18.06.2014г. в
населеното място се е изсипал пороен дъжд. Вследствие на дъжда и
компрометираното състояние на балкона към апартамента на ответника, намиращ се
на горния етаж, са настъпили имуществени вреди в тежест на ищеца в размер на
претендираната сума, като в исковата молба е подробно описан начинът на
формиране й. С петитума на исковата молба е поискано ответникът да бъде осъден
да заплати причинените вреди, които се намират в пряка причинно-следствена
връзка с увреждането, възникнали поради виновното бездействие на ответника да
поддържа балкона си.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства като
основание на предявения иск и отправеното до съда искане, настоящата инстанция
приема, че първоинстанционният съд е дал погрешна правна квалификация на
предявената претенция по чл. 50 ЗЗД, вместо правилната по чл. 45 ЗЗД. Въпреки това
обаче, районният съд се е произнесъл в рамките на правния спор, тъй като е
разгледал наведените от ищеца факти, поради което постановеното решение не е
недопустимо. В случая неправилната правна квалификация не е довела и до
засягане правата на страните, доколкото организирането на защитата при исковете
по чл. 45 ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД изисква сходни действия по установяване на
фактическата обстановка, подлежащите на доказване факти и разпределение на
доказателствената тежест.
В ППВС № 17/1963г., допълнено с ППВС № 4/1975г., т. 3, са
дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността
по чл. 45/чл. 49 ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. За разлика от хипотезата на чл. 45/чл. 49 ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца
- допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на
вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са
настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването
й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа
възможност за пълното обезопасяване на вещта. Съгласно ППВС № 17/1963г.
възможно е отговорността да се ангажира и на двете основания, ако вредите са
настъпили в резултат както на вещта, така и от виновното поведение на дадено
лице. Тогава вече отговорността на този, който е възложил работата и
същевременно е собственик на вредоносната вещ, или тя се намира под негов
надзор, се основава едновременно на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.
Между страните по делото не е спорно, че ищецът е
собственик на апартамент, намиращ се непосредствено под имот, собственост на
ответника към датата на вредоносното събитие – 18.06.2014г. Не е спорно и
обстоятелството, че на твърдяната от ищеца дата се е изсипал проливен дъжд над
населеното място, в което се намират имотите. Спорните въпроси са дали това
природно явление представлява по своя характер непреодолима сила, която
освобождава ответника от отговорност, дали настъпилите вреди се намират в
причинно-следствена връзка с поведението на ответника и дали е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Непреодолима сила е налице тогава, когато събитието, от
което води началото причинната верига, обусловила в крайна сметка определено
увреждане, е както непредвидимо, така и неотстранимо, но за да отпадне
отговорността, е необходимо още да са непредвидими и неизбежни както
увреждането, така и причинната връзка между събитието и увреждането. Всеки един от тези три
момента - събитие, причинна връзка и увреждане - трябва да е непредвидим и
неотстраним, за да отпадне отговорността за заплащане на възникналите щети.
Така обилният валеж може да бъде непредвидим и положително не може да се избегне,
но последиците от това атмосферно явление могат да бъдат очаквани и съответно
могат да бъдат взети мерки за тяхното отстраняване, за да не се получи
увреждане - Решение №
2633/19.10.1972г. по гр. д. № 1716/1972г. на Върховния съд. В
случая, с оглед периода от календарната година, когато е настъпило събитието, а
именно края на пролетта и началото на летния сезон, то очаквано и предвидимо е
да има обилни валежи. Но дори да се приеме, че първоначалното събитие –
валежът, е било непредвидимо и неотстранимо, влиянието му върху вещта на ответника
би могло да бъде предвидено, а последиците предвидени и избегнати, като бъдат
взети необходимите мерки по привеждането на балкона в изправно техническо
състояние. Отделно, от представената справка от НИМХ /л. 69/ не може да се
направи категоричен извод за природно явление от изключителен и извънреден
характер, тъй като е посочено че в процесния период върху населеното място е
имало „умерена до силна гръмотевична буря с валеж от дъжд и временно усилване
на вятъра“. Поради това в случая не е налице хипотеза на непреодолима сила.
От заключението на приетата по реда на чл. 207 ГПК
съдебно – техническа експертиза се установява състоянието на процесния балкон
към имота на ответника. Съдът намира експертното заключение за обективно и
компетентно изготвено, основано на непосредствен оглед от вещото лице, поради
което при формиране на своите изводи съдът взима предвид направените констатации
и изведените съждения. В заключението е посочено, че по парапета на балкона на
ответника се наблюдава деформирана и силно напукана външна варо-циментова
мазилка, която отчасти е паднала; мозаечният корниз /водокап/, който се намира
в долната част на парапета, е силно напукан и на места е паднала част от него –
около 3,70 кв. м.; демонтиран е металния парапет на балкона; липсва
отводнителна тръба; в долната част на балкона на площ от около 1,65 кв. м. има
паднала фасадна боя. Вещото лице е посочило, че за предотвратяване
компрометирането на конструкцията на балкона са необходими строително –
ремонтни дейности.
От експертизата се установява още, че твърдените от ищеца
повреди са настъпили – по тавана в кухнята, изграден от гипскартон, са
констатирани деформации и следи от течове; в кухнята и коридора са установени
разлепени винилови тапети, деформиран термотапет и деформации на подовата
настилка, представляваща ламиниран паркет. Вещото лице е заключило, че констатираните
повреди са настъпили като резултат от атмосферните условия – силен дъжд (съдът
счита, че вещото лице е допуснало техническа грешка като е посочило и сняг) и
състоянието на балкона към апартамента на ответника, като се е обосновало с
нарушеното хидроизолационно покритие на пода на балкона, липсата на
отводнителна тръба, падналия мозаечен корниз /водокап/ и демонтирания метален
парапет, довели до проникването /просмукването/ на вода и появата на течове по
тавана и стените в помещенията на ап. 18. В съдебно заседание вещото лице
подробно е описало механизма на увреждането – как липсата на определени
елементи от балкона на ответника и влошеното му общо състояние води до просмукване
на вода в плочата и оттам до достигането й в съседния имот. Експертът е
остойностил строително – ремонтните работи, необходими за отстраняване на
щетите в имота на ищеца, на сумата от 3 878,96лв. към м. юли 2014г. Ирелевантно
е възражението на ответника относно обстоятелството дали имота на ищеца се е
намирал в състояние преди или след основен ремонт, тъй като вещото лице е
посочило необходимата парична сума за възстановяване на имота в състоянието
непосредствено преди наводнението. Тоест посочил е стойността на разходите,
които ищецът следва да стори, за да отстрани констатираните повреди и да
възстанови предишното състояние на имота, а не такава стойност, която би довела
до по-добро състояние на имота в сравнение с това, в което се е намирал преди
увреждането.
Разпитаният свидетел Н.потвърждава, че на твърдяната дата
е имало валеж от дъжд и поява на течове в кухнята и коридора в апартамента на
ищеца, довели до увисване на поставения на тавана гипс-картон, напояване с вода
на изолационната вата, отлепване на тапетите и надуване на подовата настилка. Показанията
му кореспондират с изготвената експертиза, същите са последователни и логични и
почиват на преки възприятия, поради което съдът ги приема за достоверни,
въпреки евентуалната заинтересованост на свидетеля с оглед връзката му с ищеца
и обстоятелството, че обитава ап. 18.
В показанията си другия разпитан свидетел – К., потвърждава,
че парапетът на балкона на ап. 22 е бил премахнат в процесния период, както и
че е имало теч в имота на ищеца, като в тази част показанията му напълно
съответстват на останалите доказателства и съдът ги приема за достоверни. Относно
състоянието на балкона, свидетелят посочва, че е било „нормално“. По същността
си това представлява оценка, а не възпроизвеждане на конкретни факти, поради
което не може да бъде възприето от съда.
При така събраните доказателства и доказателствени
средства, съдът счита, че по делото с категоричност е установено, че повредите
в имота на ищеца са причинени от проливния дъжд и състоянието на балкона към
имота на ответника. Настъпилите вреди обаче не са последица от свойствата на
самата вещ, а от неправомерното поведение на ползвателя й, който не е предприел
действия да я поддържа в съответстващо с техническите изисквания състояние.
Същият чрез своето бездействие е допуснал нарушение на предписани и общоприети
правила за поддържане и стопанисване на собствен самостоятелен обект – чл. 195 ЗУТ, чл. 6, ал. 1, т. 17 ЗУЕС. В резултат на това поведение се е стигнало до
влошаване състоянието на балкона, до неговото компрометиране, до невъзможността
му да извежда чрез отводнителната тръба насъбралата се вода , а оттам и до наводняване
помещенията на ищеца. Нарушен е общият принцип, уреден в чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да
не се вреди другиму.
По делото са установени всички обективни предпоставки от
фактическия състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – противоправно поведение от страна на
ответника, намиращо се в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат за ищеца. В този случай, субективният елемент – вината на делинкветна
се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ответната страна е да обори тази
законова презумпция, като до края на съдебното дирене пред настоящата въззивна
инстанция това не е сторено. Поради това ответникът дължи възстановяване на причинените
имуществени вреди, възлизащи на претендираната сума от 3 878,96лв.
съгласно приетото експертно заключение.
Направеното от ответната страна възражение за
съпричиняване съдът намира за неоснователно. Съпричиняването, като основание за
намаляване на дължимото обезщетение по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице
тогава, когато за настъпилия вредоносен резултат има значение и поведението на
пострадалия. Когато за настъпването на вредите има значение и поведението на
трети лица, то това поведение не изключва отговорността на делинквента, освен
ако напълно прекъсва причинната връзка между действията му и настъпилите вреди.
Противоправното поведение на третите лица може да обоснове и тяхна отговорност
(при съпричиняване без да е прекъсната причинната връзка с действията на
делинквент), доколкото за вредата, причинена от неколцина, отговорността е
солидарна (чл. 53 ЗЗД). Противоправното поведение на третите лице в такава
хипотеза не съставлява съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, защото не
е действие на пострадалия. В случая осъщественото действие по отстраняване на
чучура на балкона е от трето лице, а не от ищеца, поради което не може да се
приеме, че е налице съпричиняване. Но дори да беше извършено от ищеца, то пак
нямаше да се квалифицира като съпричиняване, тъй като е довело до отпушване на
отводнителната тръба на балкона и изтичане на насъбралата се вода. Следователно
същото е допринесло за намаляване на вредоносните последици, а не за тяхното
настъпване.
Не може да бъде споделено и твърдението на въззивника за
наличие на злоупотреба с процесуални права. От събраните по делото данни не
може да се изведе извод за недобросъвестно упражняване на права от страна на
ищеца. Последният не е ограничен със срок за защита по съдебен ред на
накърнените му субективни материални права, като може да го стори дори и след
изтичане на давностните срокове за вземанията и това би се отразило само на
основателността на претенцията. Поради това доводът на ответната страна е
неоснователен.
По изложените съображения, предявеният главен иск следва
да бъде уважен изцяло, както е приел и районният съд. В тази част
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на акцесорния иск за лихва:
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено
увреждане, какъвто е настоящият случай, длъжникът се смята в забава и покана.
Следователно лихва за забава върху главното вземане се дължи от момента на
възникването му – когато в обективната действителност са се проявили всички
факти от фактическия състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Ответната страна своевременно
е направила възражение за изтекла погасителна давност за задължението за лихва
за периода, надвишаващ три години от датата на завеждане на иска, което е
основателно. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за лихва. В закона не е направено разграничение на вида
лихва – договорна или законова, мораторна или възнаградителна, или на
основанието, от което произтича главното вземане – договорно или извъндоговорно
(каквото е непозволеното увреждане), поради което нормата следва да се прилага
във всички случаи. Следователно, вземанията за лихва за забава за периода от
18.06.2014г. до 14.11.2014г. са погасени по давност. Техният размер възлиза на
сумата от 162,10лв., като до размер от тази сума първоинстанционното решение
следва да бъде отменено. В останалата част решението следва да бъде потвърдено
като правилно.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете
страни.
В производството по обезпечаване на доказателствата
ищецът е направил разноски в размер на 175лв. (25лв. за държавна такса и 150лв.
за експертиза), от които съразмерно с уважената част от исковете му се дължи
сумата от 169,55лв. За това производство ответната страна е сторила разноски в
размер на 200лв. за адвокатско възнаграждение, от които съразмерно на
отхвърлената част от претенцията му се дължи 6,22лв.
В първоинстанционното производство ищецът не е сторил
разноски. Бил е освободен от държавна такса в размер на 208,36лв., за
заплащането на която е осъден ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. В
полза на процесуалния представител на ищеца е присъдено адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 600лв. Предвид изхода на
спора, пропорционално на отхвърлената част от иска, решението в частта, с която
ответникът е осъден да заплати държавна такса по сметка на съда, следва да бъде
отменено до размер на сумата от 6,48лв. или за разликата над 169,55лв. до пълния присъден размер от 175,00лв. По
същите съображения следва да бъде отменено и решението в частта, с която е
присъдено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на
ищеца, до размер на сумата от 17,65лв. или за разликата над 582,35лв. до пълния присъден размер от 600,00лв.
В първоинстанционното производство ответникът е сторил
разноски в размер на 650лв. за адвокатско възнаграждение, от които съразмерно
на отхвърлената част от исковете следва да му се присъди сумата от 20,23лв.
За въззивното производство ищецът не е сторил разноски.
Процесуалният му представител претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
което съразмерно на уважената част от исковете възлиза на 582,35лв.
Ответната страна е сторила разноски в общ размер на 604,18лв.
за въззивното производство, от които 104,18лв. държавна такса и 500лв.
адвокатско възнаграждение. Съразмерно отхвърлената част, на същия следва да се
присъди сумата от 18,80лв.
Предвид цената на исковите претенции и на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение от 26.02.2019г., постановено
по гр. д. № 80788/2017г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав, В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Е.Н.Г. срещу
Л.А.К. за
разликата над 1168,03лв. до пълния присъден размер от 1330,13лв., възлизаща на
сумата от 162,10лв., представляваща законна лихва
за забава върху главното вземане за периода 18.06.2014г.-14.11.2014г.; В ЧАСТТА, с
която Л.А.К. е осъден да заплати на Е.Н.Г. направените в производството по чл.
207 ГПК разноски за сумата над 169,55лв.
до пълния присъден размер от 175,00лв.; В ЧАСТТА, с която Л.А.К. е осъден да заплати на адв. Й.П.Й.
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за сумата над 582,35лв. до пълния присъден размер от 600,00лв., както и В ЧАСТТА, с която Л.А.К. е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса за
сумата над 201,88лв. до пълния присъден размер от 208,36лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Е.Н.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу
Л.А.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, осъдителен иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД до размер на сумата от 162,10лв.
- законна лихва за забава върху главното вземане, представляващо
обезщетение за причинени имуществени вреди на апартамента на ищеца в резултат
на теч от 18.06.2014г., предизвикан от балкона към апартамента на ответника, и за периода 18.06.2014г.-14.11.2014г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 26.02.2019г., постановено
по гр. д. № 80788/2017г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която са уважени
предявените от Е.Н.Г., ЕГН: **********,
с адрес: ***, срещу Л.А.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, искове както следва: с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3878,96лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди на апартамент № 18, находящ
се в гр. *****, собственост на ищеца, в резултат на теч от дата 18.06.2014г.,
предизвикан от балкона към апартамент № 22, находящ се в гр. *******,
собственик на ответника към тази дата, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на завеждане на исковата молба – 14.11.2017г. до окончателното
изплащане на вземането; с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1168,03лв. – законна лихва за забава върху главното вземане за
периода 14.11.2014г.-14.11.2017г.; за заплащане на сумата от 169,55лв. – сторени от ищеца разноски в
производството по чл. 207 ГПК, както и В
ЧАСТТА, с която Л.А.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, е осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Й.П.Й.,
с личен № ****** от САК, с адрес: гр. София, ул. „******, сумата от 582,35лв. – адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна защита и съдействие на ищеца в първоинстанционното
производство, и В ЧАСТТА, с която Л.А.К., ЕГН: **********, с адрес: ***,
е осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата от 201,88лв. –
държавна такса за първоинстанционното производство, от заплащането на която
ищецът е освободен.
ОСЪЖДА Е.Н.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на Л.А.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 6,22лв. – разноски в производството
по чл. 207 ГПК, сумата от 20,23лв. –
разноски в първоинстанционното производство и сумата от 18,80лв. – разноски във въззивното производство, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК Л.А.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на адв. Й.П.Й.,
с личен № ********** от САК, с адрес: гр. София, ул. „********, сумата от 582,35лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставяне на въззиваемия ищец на безплатна правна защита и
съдействие във въззивното производство съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.