Присъда по дело №183/2021 на Районен съд - Белоградчик

МОТИВИ към присъда № 2/20.01.2022 г. по НОХ дело № 183/2021г.
по описа на БРС, І-ви наказателен състав.

Срещу подсъдимата Г. ЕМ. М. от с. Г. О., обл.В. е повдигнато
обвинение затова, че за периода 08.05.2019 г. до 19.05.2021г., в с. Г. О., обл.
В., след като е осъдена с Решение № 47 от 11.04.2019 г., постановено по гр. д.
№ 347/2018 г. по описа на РС-Белоградчик, влязло в законна сила на
08.05.2019 г., да издържа чрез бащата и техен законен представител П. Н. П.
свои низходящи – малолетните си деца М. П. Н., роден на .................. г. и К. П.
Н., роден на ................ г., с месечна издръжка в размер на 140,00 лв. за всяко
от децата, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 23,3 месечни вноски в размер на 140,00 лв. за
всяко дете, равняващи се общо на 6 513,75 лв. - престъпление по чл.183 ал.1
от НК.
В с.з. прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита че то е
доказано от фактическа и правна страна и пледира на подс. М. да бъде
наложено минимално наказание „лишаване от свобода“, с прилагане
разпоредбата на чл.66 от НК, или алтернативно предвиденото такова -
„пробация“, като моли срокът на мерките й да е над една година.
Подс. М. признава вината си и авторството на деянието, дава обяснения по
казуса, като твърди, че не е изпълнявала задължението си за издръжка поради
липса на средства – не работела и нямала финансова възможност да заплаща
сумите. Защитникът на подсъдимата също излага доводи за липса на парични
средства у нея, което било причина да не плаща издръжката на децата си.
Моли за наказание „пробация“ с минимални срокове на конкретните мерки.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подс. Г. ЕМ. М. е родена на ..................... г. в гр. Б., живее в с. Г.О., обл.В.,
българка, български гражданин, със средно образование, не омъжена, не
осъждана, не работи, с ЕГН **********.
Св. П. Н. П. и подсъдимата Г. ЕМ. М. съжителствали на семейни начала
от 2006 г. - 2007 г. в с. Ч., обл. В., като през 2009 г. / 08.01./ се родило първото
им дете от това съжителство – М. П. Н., а на .............. г. – и второто – К. П. Н..
Постепенно отношенията между П. и М. се влошили обаче, и през 2018
г. те се разделили. Подс. М. се преместила да живее в родния си дом в с. Г. О.,
обл. В.. Св. П. и двете им деца с подсъдимата, останали да живеят в неговия
дом, в с. Ч..
Не дълго след раздялата с подсъдимата, св. П. сезирал РС-Белоградчик
с молба за произнасяне по въпроси, касаещи децата, вкл. и определяне на
1

дължимата издръжка спрямо тях от другия родител. По образуваното гр. д. №
347/2018 г. по описа на БРС, съдът предоставил упражняването на
родителските права върху малолетните деца на бащата – свид. Пламен
Петков, определил режим на лични отношения на децата с майка им, както и
й възложил заплащането на месечна издръжка в размер на по 140,00 лв. на
всяко едно от тях, и то от 25.04.2018 г. Съдебното решение било влязло в
законна сила на 08.05.2019 г.
Тъй като подс. М. не заплащала обаче така присъдената на децата си
издръжка – чрез баща им, св. П., последният се снабдил със съответния
изпълнителен лист и сезирал ДСИ при БРС. Било образувано изпълнително
дело № 28/2019 г. в СИС в БРС. По това дело била събрана информация за
притежаван от длъжника – подс. М., лек автомобил м. “Фиат Браво“. МПС
било описано и изнесено на публична продан, в резултат на която по
изпълнителното дело е постъпила сумата от продажбата – 206, 25 лв. Тази
сума била предоставена на кредитора – св. П..
Подс. М. не работела и не можела да си осигури трудови или други
доходи, с които да погасява и задължението си за издръжка. М. не
притежавала и недвижими имоти, била регистрирана в “Бюро по труда“ –
Белоградчик , филиал Димово– съответно на местоживеенето й.
Чрез Община Чупрене, по реда на Наредбата за определяне на реда за
изплащане от държавата на присъдена издръжка се изплащали
междувременно издръжките на малолетните М. и К. П. Н..
По повод подадената жалба на св. Пл. П. до РУ-Белоградчик било
отпочнато досъдебно производство по реда на НПК за деяние по чл.183 ал.1
от НК. В хода на досъдебното производство била назначена и проведена
съдебно-икономическа експертиза. По същата било изготвено заключение,
съгласно което размерът на дължимата сума като издръжка / за
инкриминирания период/ към детето М. Пл. Н. е общо 3 256,87 лв., а към
детето К. Пл. Н. – общо 3256, 88 лв., или общо за двете деца – 6 513,75 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа: обясненията на подсъдимата, показанията на свид. Пл. П. и А. А., и на
писмените доказателства, приобщени в процеса – събирани в хода на
досъдебното производство.
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа обстановка, обсъждайки и
преценявайки всички събрани доказателства по делото, изпълнявайки
задължението си да направи за себе си аргументиран извод – дали е
осъществено или не, престъплението, което се приписва на подсъдимата,
съдът прие, че по делото не се установиха всички признаци на извършването
от обективна и субективна страна на деянието, за което се повдига обвинение,
респ. не се установи осъществяването на така посочените в обвинението
конкретни обективни и субективни признаци на престъплението по чл.183
ал.1 НК, с твърдяното местоизвършване.
2

Съдът намери, че въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, не може да се направи безспорен и категоричен извод, че има
извършено престъпление от подсъдимата, в населеното място „с. Г. О.“ , в
което й се приписва осъществяването на деянието, напротив – събраните
вкупом доказателства сочат на съвсем други обстоятелства, липсващи в
обвинението.
На първо място всъщност, съдът държи да отбележи, че между
показанията на свидетелите, обясненията на самата подсъдима, относно
местоживеене на подсъдимата, свид. Петков и децата им, относно
предходното им съжителство, общото родителство и присъдената издръжка
впоследствие, и писмените доказателства относно тези факти – няма никакви
противоречия. Ето защо съдът няма причина да не възприеме за истинни тези
гласни доказателства и ги кредитира, като достоверни, както и писмените
доказателства – съдебно решение по гр. д. № 347/2018 г. на БРС, Писмо-
отговор 521/12.05.2021 г. на ДСИ при РС-Белоградчик, Заключение по
проведена съдебно – икономическа експертиза, писма и справки от Агенция
по вписванията РД-Враца и Служба вписвания - Белоградчик, Дирекция
„Бюро по труда“-Видин и ТД-НАП-В. Търново – офис Видин.
Не е спорен иначе фактът, че за периода на повдигнатото обвинение –
08.05.19г. -19.05.21 г. подсъдимата е живяла в с. Г. О., а свид. П. с децата им –
в с. Ч.. Още, че подсъдимата е посещавала именно в това с. Ч. децата си, с
оглед установения от гражданския съд режим на лични отношения между
децата и майка им, при което тя съобразно възможностите си - а те не са били
големи, т.к. е била безработна, им е оставяла по незначителни суми за
ежедневни разходи.
В този ред на мисли обаче, по никакъв начин не се доказа
обстоятелството – че подсъдимата е следвало и не е плащала задължението си
за издръжка в с. Г. О., обл. В.. Напротив, като всяко парично задължение, и
това е „носимо“ и задълженото лице следва да погаси същото по
местоживеене на кредитора си – в случая св. Пл. П., чрез когото е следвало да
се получи издръжката за децата. А безспорно този свидетел и самите деца,
живеят в населено място – село Ч., общ. Ч., обл. В., където той отглежда тези
деца. Поради така констатираното, съдът не приема за осъществено
инкриминирано деяние по НК, изразено в конкретните приписани на М.
елементи от състава на чл.183 ал.1 от НК - каквото обвинение й е повдигнато
и се поддържа докрай от прокурора. Или не се доказа един съществен
обективен признак на повдигнатото обвинение – местоизвършването му.
Именно в установеното като местоживеене населено място на малолетните
деца на М. и баща им, чрез когото тя следва да осигури издръжката на децата
– с. Ч., обл. В., тя би могла принципно, а и е извършила конкретно, деяние по
чл.183 ал.1 от НК. Но такова обвинение към нея не е отправено и съдът не
може да простре съдебния си акт – присъдата, върху обстоятелства, за които
не се търси отговорност на дееца.
3

При недоказан по безспорен начин конкретен състав на приписаното
престъпление по чл.183 ал.1 НК или друго въобще по НК, извършено от подс.
Г. М. в с. Г. О., обл. В., за времето за което й се повдига обвинение, съдът не
може да постанови осъдителна присъда, поради което на основание чл.304 от
НПК, призна подсъдимата за невинна и я оправда по това повдигнато
обвинение.
Разноски:
Предвид изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК,
направените по делото разноски остават за сметка на държавата.
Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	2
Дата:	20 януари 2022 г. (в сила от 23 март 2022 г.)
Съдия:	Анна Иванова Кайтазка

Дело:	20211310200183
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 ноември 2021 г.

Присъда по дело №183/2021 на Районен съд - Белоградчик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите