Р Е Ш Е Н И Е №344/1.7.2020г.
01.07.2020 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЯМБОЛ, гражданско отделение, ХVІ - ти състав
в открито съдебно заседание, проведено на пети юни две хиляди и двадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ
Секретар: Ив.Г.
като разгледа докладваното от съдия Георги ГЕОРГИЕВ
гражданско дело № 194 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Е.И.Е. ***,В.Г.Х. *** и „В и Е Ауто“ ООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,със законен преставител Е.И.Е., против „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,район „Лозенец“,“Експо 2000“,бул.“Никола Вапцаров“ № 55, отрицателен установителен иск, с който се претендира признаване за установено по отношение на ответника, че солидарните ищци не дължат сумата от 15 592,16 лв. олихваема сума и 5 196,69 лв.-лихва, за която е бил издаден изпълнителен лист от 25.03.2013 г. по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС, образуван понастоящем в изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ рег.№ *** – И. Х.
Твърди се, че ищците имат сключен договор за банков кредит № *** г. и договор за овърдрафт № *** г. с ответника,които поради забавено плащане станали предсрочно изискуеми и ответника се снабдил с изпълнителен лист, издаден по гр.дело № *** г. за сумата от 59192,00 евро-изискуема главница,за сумата от 1208,90 евро изискуема редовна лихва за периода 05.10.2012 г. до 17.01.2013 г.,за сумата от 672,23 евро изискуема наказателна лихва за периода 05.11.2012 г. до 13.03.2013 г.,ведно със законната лихва от 14.03.2013 г. до изплащане на вземането,както и направените разноски включващи държавна такса в размер на 2428,09 лв. и юрисконсулско възнаграждение в размер на 1664,00 лв.По искане на ответното дружество и въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.дело № *** год. по описа на ЧСИ с рег.№ *** И.Х. с район на действие ЯОС. По същото изп.дело били продадени ипотекирани имоти в полза на ответника,като след продажбата им и след разпределението на сумите към дата 13.12.2019 г. имало дължима сума в размер на 15 592,16 лв. олихвяема сума и 5 196,69 лв.лихва.Твърди се,че в т.3.2 от Договора за банков кредит било уговорено,че заемната сума следвало да бъде погасявана на 176 равни последователни месечни вноски всяка в размер на 351 евро,като последната вноска която била изравнителна следвало да е в размер на 224 евро.Договора за банков кредит бил двустранен,като представлявал абсолютна търговска сделка/арг.от чл.1,ал.1,т.7 ТЗ/ по силата на който банката се задължавала да отпусне на заемателя парична сума за определена цел,при уговорени условия и срок,като заемателя се задължавал да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока,както и да плати уговорената договорна лихва. От разпоредбата на чл.430,ал.1 ТЗ било видно,че предмет на договора можело да бъде само предоставянето на точно определена по своя размер парична сума,като крайното задължение на кредитополучателя се формирало от съвкупност от разходите за обслужване на кредита,дължимата възнаградителна лихва и главница. По своето правно естество престациите били винаги делими,като можели да се изпълняват на части според уговорка на страните по договора ,какъвто бил случаят с договора за банков кредит. От това следвало извода,че след като задължението било делимо,то плащанията на кредитополучателя били частични,което намирало подкрепа в разпоредбата на чл.66 ЗЗД. Също така следвало да се отчете,че ЗЗД бил в сила от 1950 г. и до този момент законовата уредба в частта й,касаеща кратката тригодишна давност при наличието на периодични плащания,не била променена,като била предмет на изясняване в ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. От всичко гореизложено,следвало извода,че приложимата погасителна давност при договор за банков кредит била кратката тригодишна давност. В настоящия случай се твърди,че съгласно изготвеното разпределение по процесното изп.дело № *** г. на ЧСИ И. Х. било отразено,че последното изпълнително действие от което следвало да се зачете погасителната давност било на 15.06.2016 г. ,на която дата било извършено разпределение на постъпилите суми по делото,като тригодишната погасителна давност за процесната сума била изтекла на 15.06.2019 г. На следващо място се твърди,че на основание чл.111 ЗЗД задължението за лихва също се погасявало с тригодишния давностен срок,като вид периодично плащане. Същото се погасявало и тогава,като било погасено главното задължение,независимо,че давността за лихва не била изтекла. Систематичното тълкуване на чл.119 ЗЗД сочило,че това било така само когато главницата била погасена по давност. Алтернативно се излагат доводи,че ако не бъде уважено искането им за прилагане на тригодишната давност,следвало да се има предвид,че от справка в АВ налагането на възбрана по отношение на ипотекираните имоти на длъжниците по кредита била вписана на 10.04.2013 г.,като самата публична продан била осъществена едва през 2016 г.,като постановлението за възлагане било вписано на 31.03.2016 г. Самата обезпечителна мярка от която следвало да бъде зачетен давностния срок била възбраната,като самата публична продан била продължение на вече наложената обезпечителна мярка,като през това време течала погасителната давност,която следвало да бъде зачетена от вписването на възбраната,а именно от 10.04.2013 г.,като към настоящия момент бил изтекъл повече от предвидения 5/пет/ годишен давностен срок,който следвало да погаси процесната сума.
Претендира се уважаване на иска.
В законоустановения срок е бил депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който иска е оспорен като неоснователен.
Възразява се, че ответника не е пасивно легитимиран като ответник, т.к. с договор за цесия от 21.11.2018 г. процесното вземане е прехвърлено на друг кредитор. В случай,че ищците не били уведомени за извършената цесия с отговора на исковата молба се прилага уведомление за сключения на 21.11.2018 г. договор за цесия,които да бъдат връчени на ищците и същите да се считали за уведомени за сключения договор за цесия. В тази връзка се твърди,че иска по чл.439 ГПК се явявал допустим само спрямо цесионера. Отделно от това се твърди,че посоченото изп.дело било прекратено,като не била налице една от абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иска,а именно правен интерес с оглед на това,че към настоящия момент не било налице изпълнително производство. Твърди се,че процесното вземане не можело да се квалифицира като „периодично плащане“,като по отношение на него следвало да се приложи общия петгодишен давностен срок,като искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсвала давността. Счита се предявения иск за недопустим,а в условията на евентуалност за несонователен.
В съдебно заседание ищците – редовно призован, не се явяват,като се представляват от пълномощник адвокат който сочи доказателства и пледира за уважаване на исковете.
Ответникът - редовно призован, не се явява и не се представлява.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представените от ищеца с исковата му молба писмени доказателства и от материалите по приложеното изп.д.№ *** по описа на ЧСИ И.х. с рег.№ *** на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Я. се установява, че въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № *** г. по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС на 25.03.2013 г. е бил издаден изпълнителен лист за осъждането на „В и Е Ауто“ ООД,В.Г.Х. и Е.И.Е. да заплатят солидарно на „Райфйзенбанк България“ ЕАД сумата от 59192,00 евро – изискуема главница,изискуема редовна лихва,начислена за периода от 05.10.2012 г. до 27.01.2013 г. вкл.в размер на 1208,09 евро,изискуема наказателна лихва,изчислена за периода от 05.11.2012 г. до 13.03.2013 г. вкл. в размер на 1672,23 евро,ведно със законната лихва от 14.03.2013 г. до изплащане на вземането,както и направените разноски-платена държавна такса в размер на 2428,09 лв. и юрисконуслско възнаграждение в размер на 1664,00 лв.
С молба от 29.03.2013 г. на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД до ЧСИ И.х. въз основа на заповед за незабавно изпълнение № *** г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 25.03.2013 г. е било образувано изп.д.№ *** срещу посочените по-горе солидарните длъжници,като на длъжника В.Г.Х. му е връчена покана за доброволно изпълнение на 12.04.2013 г.,на длъжника „В и Е Ауто“ ООД му е връчена покана за доброволно изпълнение на 20.05.2013 г. и на длъжника Е.И.Е. му е връчена покана за доброволно изпълнение на 20.05.2013 г.
До съответните учредения на основание чл.413,ал.3 ГПК от ЧСИ са изискани справки за притежаваните от солидарните длъжници за всички имоти,движими и недвижими лични вещи и съпружеска общност, като са предприети действия за принудително изпълнение.
От представените заверени копия за вярно с оригинала от изп.дело № *** г. по описа на ЧСИ се установява,че са предприети действия по принудително изпълнение по искане на ответника,като на 10.04.2013 г.,11.04.2013 г.,14.05.2013 са вписани възбрани върху недвижими имоти с ипотекарен длъжник ищеца В.Г.Х. като обезпечение на вземането на ответната банка,като на 09.04.2013 г. е наложен запор по банковите сметки на „В и Е Ауто“ ООД,също така са наложени запори върху леки автомобили собственост на ищците ,извършен е опис на недвижими имущества по посоченото изп.дело на 27.05.2013 г.,насрочвани са публични продажби на недвижи имоти,като с постановление за възлагане на недвижими имоти последното от които е на 07.03.2016 г. недвижимите имоти са възложени на купувачите на проведения търг,като същата е вписана на 30.03.2016 г. в службата по вписванията.
Съгласно изготвено разпределение постъпилата сума в размер на 34816 лв. следвало да се извърши между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД-ипотекиран кредитор и Община-Я., като вземания за такси по ТТРЗЧСИ и разноски,от които 768.00 лв.-деловодни такси с ДДС и 56,50 лв. разноски без ДДС,като остатъка от разпределението от 33991,50 лв. с които следвало да се погаси публично задължение към Община-Я. МДТ в размер на 409,22 лв. и такса за събирането им в размер на 49,13 лв. с ДДС,като остатъка от разпределението в размер на 33532,85 лв. следвало да се погаси частично вземането на ипотекарния кредитор „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,както за частичното погашение се дължала съответната такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 1213,20 лв. с ДДС и за превод на взискателя се следвали сумата от 32319,75 лв. Настоящото разпределение било изготвено на 15.06.2016 г.,като е насрочено предявяването на страните му на 22.06.2016 г. в кантората на ЧСИ по посоченото по-горе изпъ.дело.
От представените от ответника писмени доказателства /потвърждение за извършена цесия, се установява, че на 15.11.2016 г. е бил сключен договор за цесия между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който и приложение № 1А към конкретен договор за цесия от 21.11.2018 г., вземането на ответното дружество срещу ищците, произтичащо от договор за банков кредит № *** г. е било прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД,а вземането към датата на цесията възлиза на общо задължение в размер на 16 474,62 лв.,от които : главница в лева към 21.11.2018 г. в размер на 4 346,07 лв.,законна лихва в лева към 21.11.2018 г. в размер на 8 885,55 лв. и ЮКВ в лева към 22.1.2018 г. в размер на 3 243,00 лв.
Видно от материалите по приложеното изп.дело № *** по описа на ЧСИ И. Х. с рег. № *** на КЧСИ и район на действие ОС-Ямбол е постъпила молба от „Райфайзенбанк /България/ ЕАД с което уведомяват съдебния изпълнител,че съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.11.2016 г. и конкретен договор за цесия от 21.11.2018 г. посочената банка е прехвърлила вземанията си към длъжниците „В и Е Ауто“ ООД,предмет на събиране по посоченото изпълнително дело на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД,считано от 21.11.2018 г.,като същия следвало да счита за оттеглени пълномощията на процесуалните представители на „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД по посоченото изп.дело. Сумите които следвало да постъпват по него във връзка с погасяване на прехвърлените вземания,от датата на уведомяването да се превеждали по сметката на новия кредитор,като уведомяването на длъжниците за извършената цесия било задължение на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
С молба от 08.03.2019 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискало на основание чл.429 ГПК конституирането му като взискател в изпълнителното производство на мястото на „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД по силата на договор за цесия от 21.11.2018 г.,по силата на който в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е било прехвърлено вземането на „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД към ищците, произтичащо от договор за банков кредит № *** г. възлизащо на общо задължение в размер на 16 474,62 лв.,от които : главница в лева към 21.11.2018 г. в размер на 4 346,07 лв.,законна лихва в лева към 21.11.2018 г. в размер на 8 885,55 лв. и ЮКВ в лева към 22.1.2018 г. в размер на 3 243,00 лв.
Представено е потвърждение за извършената цесия от „ЕОС Матрикс“ ЕООД и пълномощно, с което дружеството-цедент е упълномощило дружеството-цесионер да уведоми от негово име длъжниците по цедираните вземания за извършената цесия.
По посоченото изп.дело са представени уведомления за цесия от които е видно,че същото не е връчено на „В и Е Ауто“ ООД като е посочено,че това е семеен адрес,длъжника Е.И.Е. е отказал да получи уведомлението на 12.12.2018 г. и за длъжника Е.И. Енчев същото не е връчено като е посочено,че това е семеен адрес.
По изп.дело липсват доказателства,че ЧСИ И. Х. да е конституирала от „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател в производството по изп.дело,като с постановление от 14.03.2019 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание по чл. 439, ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК, като съдът го намира за допустим, тъй като е предявен от лица с правен интерес срещу надлежен ответник и при липсата на отрицателни предпоставки за осъществяване правото на иск на ищеца.
Съдът приема, че за ищците е налице правен интерес от предявяването на настоящия отрицателен установителен иск, тъй като срещу тях е било образувано въз основа на издадения изпълнителен лист от 25.03.2013 г. и се водило изпълнително производство по изп.д.№ *** г. по описа ЧСИ И. Х. с рег.№ *** на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Я. по което е налице предприето принудително изпълнение за събиране на вземането и именно дължимостта на вземането по този изпълнителен лист той оспорва като погасено по давност.
Разгледан по същество съдът намира иска за неоснователен, по следните съображения:
Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда правото на длъжника да оспорва чрез иск изпълнението, като искът му може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
С разрешението на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието,че когато взискателя не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК,нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,на която е поискано или е предприето валидно изпълнително действие. В мотивите на задължителното за съоразяване и прилагане ТР № 2/2013 г. на ОСГТК е разяснено,че за разлика от исковия процес,където давността за вземането се прекъсва еднократно-в началото на процеса,при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно-с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение,като започва да тече от тозимомент нова давност. В изпълнителния процес давността не спира,защото кредиторът може да избере дали да действа,като иска нови изпълнителни способи,защото все още не е удовлетворен,или да не действа,като не иска нови изпълнителни способи. С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило дила ППВС № 3/1980 г.,според което погасителната давност не тече,докато трае изпълнителнияпроцес относно принудителното осъществяване на вземането. В тази връзка по изп.дело № *** г. давност не тече до 26.06.2015 г. По този въпрос вече е формирана пратика на ВКС,според която с тълкувателните си решения и постановления Върховния съд и Върховния касационен съд не дават разрешение по конкретен правен спор,а извършват общо тълкуване на конкретна правна норма,по прилагането на която е възникнала противоречива практика или е налице неправилна практика.Прието е,че когато се касае до първоначални приети тълкувателни ППВС и ТР,те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента,в който правната норма е влязлав сила,т.е. счита се,че тя още тогава е имала съдържанието,което в последствие е било посочено в тълкувателните актове. Когато обаче се постановява нов тълкувателен акт,с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова,е налице промяна в начина,по който ще бъде прилагана нормата,който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт,който все още не е действащ.Прието е,че последващите ТР започват да се прилагат от момента,в който са постановени и обявени по съответния ред и ако преди постановяването на новото тълкувателно решение са се осъществели факти,които са от значение за съществуващото между страните правооношение,които са породили правните си последици,то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение,което е било действащо къммомента на настъпването на тези последици.С оглед на така приетото в Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.дело № 2917/2018 г. на IV г.о. е изведен извода относно приложението на ППВС № 3/18.11.1980 г. Според даденото с него тълкуване,образуваното на изпълнителното производство прекъсва давността,а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. постановено по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение,като е прието,че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко по принудителното изпълнение,като от момента на същото започва да тече нова давност,но давността не се спира.Или даденото разрешение е,че отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. има действие от 26.06.2015 г.-датата,на която е прието противоположното тълкуване.
С оглед на това ЯРС приема,че до 22.06.2015 г. давността по отношение на сумите,които ищците са осъдени да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД,е била спряна по силата на самия факт,че за тяхното събиране е образувано изпълнително проиводство по изп.дело № *** г. по описа на ЧСИ И.х.
В мотивите на т.10 на ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. е прието,че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане,съгласно чл.18,ал.1 ЗЧСИ/,като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,прекъсващи давността.От приложеното изп.дело № *** г. се установява,че последните изпълнителни действия по изпълнителното дело е разпределение на постъпилите суми от 20.06.2016 г.,като съдът не споделя възражението на процесуалния представителна ищците,че тези действия не представляват изпълнителни действия прекъсващи давността.
В настоящия случай се касае за петгодишна давност по смисъла на чл.110 ЗЗД по отношение на главницата,като съдът не възприема становището на процесуалния представител на ищците,че се касае за кратката тригодишна давност,като в тази насока е формирана практика на ВКС, а относно вземанията за лихва и разноски – специалната тригодишна давност по чл. 111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД.
Възражението на ответника „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, че не е материално-правно легитимиран да отговаря по предявения иск поради цедиране на вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД обаче се преценява от съда като основателно.
В закона е предвиден специален ред за защита на длъжника в заповедното производство-подаване на възражениеа срещу заповедта за изпълнение по реда и в срока по чл.414,ал.2 ГПК или пред въззивния съд,на основание и в срока ,визирани в разпоредбата на чл.423 ГПК,когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането. При липса на възражение в срок или след влизане в сила на съдебно решение,с което установителния иск е уважен,заповедта влиза в сила,с което се преклудират фактите и обстоятелствата,относими към ликвидността и изискуемостта на вземането,включително и тези,относими към действителността на породилото го основание,освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 и чл.439 ГПК-новооткрити обстоятелства и доказателства,които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение /чл.414 ГПК/ или с които той не е могъл да се снабди в същия срок,са основание за оспорване на вземането по реда и сроковете по чл.424 ГПК,а на новонастъпили,след влизане в сила на заповедта зая изпълнение факти,длъжника може да се позове при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК. Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ е издадена на 21.03.2013 г.,а договора зацесия е сктлючен на 21.11.2018 г.,след нейното издаване.На претенцията по чл.439 ГПК е допустимо да се основава само на факти,настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание,послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора. Неподаването на възражение има за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение и оспорването на фактите и обстоятелствата,относими към ликвидността и изискуемостта на вземането,които ищците са могли да посочат в срока за възражение по чл.414,ал.2 ГПК се преклудират,осмвен ако не са налице специалните хипотези на чл.439 и чл.424 ГПК.От материалите по изп.дело се установява,че поканите за доброволно изпълнение са връчени на длъжниците,като същите не са упражнили правото си на възражение по чл.414 ГПК и заповедта е стабилизирана.
Съгласно чл.99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор.
Договорът за цесия между Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с който процесното вземането срещу ищеца е било прехвърлено на друг кредитор, е бил сключен на 21.11.2018 г., т.е. прехвърлянето на спорното право е станало преди предявяване на отрицателния установителен иск, поради което не следва да намерят приложение разпоредбите на чл.226, ал.1 и ал.3 от ГПК.
Узнаването на цесията от длъжниците се е случило в хода на изп.дело и в настоящото производство,като са представени писмени уведомления за извършената цесия,които са получени от длъжниците-ищци в настоящото производство.С уведомяването същото произвежда предвиденото в разпоредбата на ал.4 на чл.99 ЗЗД материално правно-действие, а именно цесията придобива действие за длъжниците, а това обстоятелство следва да бъде зачетено от съда по силата на чл.235, ал.3 ГПК, съгласно който съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право.Само за пълнота следва да се отбележи,че дори далипсва уведомяване на ищците длъжници непосредствено след сключване на договора за цесия,съгласно съдебната практика в Решение № 3/16.04.2014 г. по т.дело № 1711/2013 г. на ВКС,I ТО,поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина ,по който длъжникът следва да бъде уведомент от цедента за извършената цесия,сцесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,когато уведомлението приложено с отговора на исковата молба е достигнало до длъжника с връчването на същия.Уведомяването на длъжника с връчване на псмения отговор и приложенията къмнего съставлява надлежно съобщаване на цесията,съгласно чл.99,ал.3 ЗЗД,с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,ал.4 ЗЗД.Относно възражението на пълномощника на ищците,че договора зацесия е нищожен. Договорът за цесия е отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето,чуждо на тази връзка лице. Той се определя като каузален, неформален и консенсуален. Негов предмет е прехвърляне навземане,което следва да съществува къммомента на сключване на договора и да е прехвърляемо.От тези общи правила се извежда и действието на цесията спрямо страните по нея,спрямо длъжника и третите лица. Със сключването на договора,т.е. с постигане на съгласие,вземането преминава от цедента /неговия носител към същия момент/ върху цесионера /приобритателя на вземането/. Към този момент цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните му отношения с цесионера, тъй като съобразно предмета на договора цесионерът с постигане на съгласието придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – арг. от чл. 99, ал. 2 ЗЗД, така както нормата легално определя предметния обхват – обем и състав на цедираното право. Следователно, за да премине вземането върху цесионера, е достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и досегашния носител на вземането и съответно със самото прехвърляне договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му. По отношение на длъжника обаче цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Този извод произтича не само от посочената норма, но и от това, че длъжникът не участва в цесионния договор и съответно не е обвързан от него, поради което преди нотификацията той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера,като възражението в тази насока е неоснователно.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че към настоящият момент ответникът Райфайзенбанк /България/“ ЕАД не е кредитор по процесното вземане срещу ищеца, а липсата на материално-правната му легитимация обуславя и неоснователността на предявения иск.
Доколкото ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и отхвърлянето на настоящия иск., на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение,при определен от съда на основание чл.78, ал.8, вр. ал.4 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, размер на юриск.възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно фактическата и правна сложност на делото.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК Районен съд - Ямбол
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Е.И.Е. , ЕГН - ********** ***,В. Г.Х.,ЕГН ********** и „В и Е Ауто“ ООД,ЕИК ***, представлявано от Е.И. Е. против „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,район „Лозенец“,“Експо 2000“,бул.“Н.Вапцаров“ № 55, на основание чл. 439, ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК отрицателен установителен иск, с който се претендира признаване за установено по отношение на ответника, че ищците не му дължи сумата от 15592,16 лв. олихваема сума и 5 196,69 лв. лихва, за която е бил издаден изпълнителен лист от 25.03.2013 г. по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС г., които са предмет на изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ рег.№ *** – И. Х.
ОСЪЖДА Е.И.Е. , ЕГН - ********** ***,В. Г.Х.,ЕГН ********** и „В и Е Ауто“ ООД,ЕИК ***, представлявано от Е.И. Е. да заплатят на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,район „Лозенец“,“Експо 2000“,бул.“Н.Вапцаров“ № 55 сумата от 100,00 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Г.Г./