О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….…./…………………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
мл. с. Н. Дойчев
като
разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев
въззивно гр.д.
№ 458 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от В.А.Б. срещу решение № 4669/19.11.2018г.
по гр.д № 1820/2018г. на ВРС, с което е признато за установено на основание
чл.108 от ЗС,
по отношение на В.А.Б., че Н.Д.Д. и А.Д.Д., са собственици на по 1/8 (една осма) идеална част всеки
от тях, а Ю.Т.П. на 6/8 (шест осми) идеални части от находящите
се в поземлен имот с идентификатор 10135.5507.172 два самостоятелни обекта с
идентификатори 10135.5507.172.1, с площ от 18 кв. м. и 10135.5507.172.2 с площ
от 19 кв. м. по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение: няма, с начин на трайно
предназначение: хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, както и че ищците Ю.Т.П.
и Д.Б.С., са собственици на по 1/4(една
четвърт) идеална част (или общо на 1/2 идеална част) от Поземлен имот, находящ се в град Варна, Община Варна, област Варна, район
„Аспарухово", м. „Вилите", с идентификатор 10135.5507.172 по КККР,
одобрени със заповед № РД-18-73/23.0б.2008г. на Изпълнителния Директор на АГКК,
последно изменение със Заповед 18-6609/25.08.2015г. на Началника на СГКК-Варна,
с трайно предназначение на територията: земеделска, с номер по предходен план
172, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 10135.5507.144,
10135.5507.143, 10135.5507.2707, 10135.5507.173, 10135.5507.171 и
10135.5507.170, с площ от 1428 кв. м., попадащ в имот с пл. № 2173 по
кадастралния план от 1968г. на кв."Аспарухово", гр. Варна, с площ от
2412 кв.м., като е осъден ответника В.А.Б., да
предаде на ищците Н.Д.Д., А.Д.Д.,
Ю.Т.П. и Д.Б.С., владението на
гореописания поземлен имот с идентификатор 10135.5507.172, ведно с изградените
в него два самостоятелни обекта с идентификатори 10135.5507.172.1 и
10135.5507.172.2, в съответствие с
притежаваните от ищците идеални части, както следва:
1) 1/2 (една
втора) идеална част от поземлен имот с идентификатор 10135.5507.172, 1/8 (една
осма) идеална част от самостоятелен обект с идентификатор 10135.5507.172.1 и
1/8 (една осма) идеална част от самостоятелен обект с идентификатор
10135.5507.172.2 на Н.Д.Д.;
2) 1/8 (една осма) идеална част от
самостоятелен обект с идентификатор 10135.5507.172.1 и 1/8 (една осма) идеална
част от самостоятелен обект с идентификатор 10135.5507.172.2 на А.Д.Д.;
3) 1/4 (една четвърт) идеална част от поземлен имот
с идентификатор 10135.5507.172, 6/8 (шест осми) идеални части от самостоятелен
обект с идентификатор 10135.5507.172.1 и 6/8 (шест осми) идеални части от
самостоятелен обект с идентификатор 10135.5507.172.2 на Ю.Т.П.;
4) 1/4 (една четвърт) идеална част от
поземлен имот с идентификатор 10135.5507.172 на Д.Б.С..
Във въззивната
жалба се твърди, че решението на ВРС противоречи с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и необоснованост. Посочва се, че районният съд е направил неправилни фактически
и правни изводи. Твърди се, че въззивникът е придобил
имота чрез осъществявано давностно владение, което
било доказано. От първостепенно значение били събраните по делото свидетелски
показания, като се прави анализ на показанията на свидетелите, разпитани по
делото. В тази връзка се посочва, че именно свидетелите на ответника са
доказали периода на придобивната давност. Моли се за
отмяна на първоинстанционото решение, а искът
отхвърлен.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен
отговор от процесуалния представител на въззиваемата
страна Н.Д.Д. и А.Д.Д..
Намира жалбата за допустима, но по същество неоснователна. Счита решението на
съда за правилно и законосъобразно. Посочва, че въпросът за придобивната
давност е решен в предходен съдебен процес с решение на ВРС, с което е било
прието, че владение с намерение за своене не е
осъществявано от въззивника, поради което било
недопустимо да се въвежда отново в настоящия процес. Отделно от това, намира за
недоказано възражението за придобивна давност, като
се излагат подробни съображения. Счита, че въззивникът
има качеството на държател. Прави се подробен анализ на събраните по делото
гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Моли за оставяне без уважение на
въззивната жалба, а решението на ВРС да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
По делото е постъпил и отговор от
процесуалния представител на въззивамите Ю.Т.П. и Д.С..
Изразява подробно становище, свързано със законосъобразността на решението на
ВРС. Счита, че ангажираните от въззиваемите писмени и
гласни доказателства се установява по безспорен начин упражняваната фактическа
власт от ответник-въззивник, която представлява
държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС. Прави се подробен анализ на събрания
доказателствен материал и се коментира,респ. оспорва
всеки един довод във въззивната жалба. Цитира съдебна
практика на върховния съд. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и
за постановяване на решението, с което да бъде потвърдено решението на ВРС.
Претендира разноски пред настоящата инстанция.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез назначения му особен
представител по ЗЗП, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите
изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са направили
искания по доказателствата.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 458/2019 г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на 15.05.2019г.
от 9:30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2.