Р Е Ш Е Н И Е
№754
гр.
Хасково, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на втори октомври, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при секретаря Диана
Динкова и в присъствието на прокурор Николай Гугушев от Окръжна прокуратура -
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 977 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда на чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН, вр. с
чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ - Хасково, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение
№187 от 03.06.2019 г., постановено по АНД №478 по описа на Районен съд – Хасково
за 2019 година.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на материалния закон. Смята
се, че описаното в санкционния акт нарушение напълно припокрива признаците на
посочената за нарушена правна норма. Ставало ясно, че отговорността на
нарушителя била ангажирана за това, че като ръководител учебна дейност не осигурил
спазването на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване
на правоспособност за управление на МПС по чл.153, т.1 от ЗДвП при извършване
на обучението. Безспорно било установено, че при провеждане на обучението на
кандидата Г. Г. липсвало обучение по магистрала. В случая посочване на
нарушените изисквания на учебната документация било налице в АУАН и НП, чрез
изписването на текст за това в тях. От наличния по преписката Картон за
обучаваното лице било видно, че такова обучение по възможност следвало да бъде
проведено и било определено съответното място за нанасяне на дати и часове за
провеждането му, които реквизити не били попълнени, т.е. липсвало отбелязване
за проведено обучение, при наличието на възможност за това. По отношение извода
на районния съд за липса на посочена в НП дата на извършване на нарушението се
моли да се има предвид, че практическото обучение се извършвало в период, който
бил посочен при описанието на нарушението и обстоятелствата, при които било извършено.
В тези случаи било трудно да бъде определена точната дата на извършване на
нарушение от този вид , тъй като нямало нормативна уредба, в която да било
посочено точно в кой час от практическото обучение да се проведе обучението по
автомагистрала. Именно това била причината да се посочи периода на обучението,
в който следвало това да бъде направено. Настоящият съд следвало да вземе
предвид и високата обществена опасност на извършеното нарушение и това да вземе
превес пред несъществените пропуски и нарушения при съставянето на АУАН и НП. Моли
се за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на отмененото
наказателно постановление.
Ответникът – Й.П.Г., редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира
становище по делото.
Представителят на ОП - Хасково счита касационната жалба за неоснователна.
Пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във
връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №187 от 03.06.2019 г. постановено по АНД №478/2019 г., Районен
съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №45-0000102 от 26.03.2019 г.
на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Хасково, с което
на Й.П.Г., за нарушение на чл.24а, ал.2, т.1 от Наредба №37 от 02.08.2002 г. на
МТС, на основание чл.178б, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
За да постанови решението си, районният съд приел, че АУАН отговаря на
чл.40 от ЗАНН, но не отговаря на чл.42, т.5 от ЗАНН, а НП на чл.57 от ЗАНН. Стигнал
до извода, че както актосъставителят, така и наказващият орган при подбора на
релевантната правна квалификация не са съобразили, че разпоредбата на чл.24а,
ал.2, т.1 от Наредба №37 от 02.08.2002г. на МТС е бланкетна. Поради това било
необходимо да се посочи какви били изискванията на учебната документация и кое
от тях било нарушено. Налице било словесно описание, но не било отчетено, че в
разпоредбата на чл.153, т.1 от ЗДвП било предвидено, че министърът на и науката
утвърждава учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС и било нужно съдържанието на бланкетната
норма да бъде запълнено с необходимите твърдения, за да можело да се прецени
съставомерността на деянието, след като изискванията за учебна документация се
съдържали в Заповед № РД-09-108/24.08.2007 г. на министъра на образованието и
науката, с която била утвърдена учебната документация за обучение на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от
съответните категории. Съдът посочил, че нарушението при определяне на правната
квалификация на деянието е съществено и същото възпрепятства правото на защита
на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице в пълен обем. На
следващо място районният съд отбелязал, че от материалноправна страна се
потвърждавали част от констатациите, изложени в съставения АУАН и НП, свързани
с факта провеждане на обучение на
кандидата за придобиване на правоспособност за управление на МПС, категория
„СЕ“ – Г. Г. Г., в периода 02.01.2019 г. до 10.01.2019 г., но липсвала
обосновка на извода по същество как към дата 02.01.2019 г. - преди завършване
на обучението, жалбоподателят, в качеството си на ръководител на учебната
дейност, не осигурил спазването на учебната документация с оглед констатираната
липса на попълване на графа за обучение на автомагистрала в учебния картон.
Според съда, това е могло да стане ясно едва след приключване на обучението, а
не в предшестващ момент при неговото започване. Оттам не било налице основание
да се приеме за допуснато нарушението по чл.178б, ал. 5, т. 1 от ЗДвП и по чл.24а,
ал.2, т.1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС, на датата 02.01.2019 г. Съдът посочил, че в случай, че
актосъставителят и наказващият орган имали предвид определена съставомерна
деятелност по цитираните текстове, свързана с бездействие на жалбоподателя да
обезпечи последващото спазване на учебната документация от преподавателя Ж. К.,
то следвало да впишат ясни твърдения какво задължение, вменено на ръководителя
на учебната дейност не било изпълнено към дата 02.01.2019 г. от жалбоподателя в
това му качество, за да бъде извършена дължимата преценка по същество.
Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при
напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда
въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия
процесуален ред. След като е събрал необходимите за правилното изясняване на
делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът е направил законосъобразни правни изводи.
Правилно съдът е приел, че разпоредбата на чл.24а, ал.2, т.1 от Наредба №37
от 02.08.2002г. на МТС е с бланкетен характер. Същата предполага и посочване на
конкретно изискване, което ръководителят на учебна дейност в дружеството „УЦ Г.“
ЕООД да е нарушил. Разпоредбата не посочва кои са конкретните данни, които
следва да се вписват в документите във връзка с обучението. Следователно няма
как позоваването само на нея да доведе до реализиране на
административнонаказателна отговорност. Разпоредбата вменява общото задължение
на ръководителя на учебната дейност да осигурява спазването на изискванията на
учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС по чл.153, т.1 ЗДвП при извършване на
обучението. В настоящия случай обаче правилно районният съд е посочил, че е
необходимо да се посочи точно какви са изискванията на учебната документация и
кое от тях е било нарушено. Нормата на чл.153, т.1 от ЗДвП сочи, че министърът
на образованието и науката утвърждава учебната документация за обучение на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Съответно
изискванията за учебната документация се съдържат в Заповед № РД-09-108/24.08.2007
г. на министъра на образованието и науката, с която е утвърдена учебната
документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за
управление на МПС от категориите: М, А, В, С, Д, В + Е, С + Е, Д + Е, Ткт, Ттб
и Ттм и подкатегориите А1, В1, С1, Д1, С1 + Е и Д1 + Е. Заповедта е публикувана
на сайта на Министерството на образованието и науката / изменена и допълнена
със Заповед №РД-09-37/29.01.2016г./. Тъй като учебната документация по чл. 153,
т.1 от ЗДвП включва различни изисквания към документооборота, продължителността
на обучението, разпределението на отделните модули – теоретично и практическо
обучение, то е било необходимо в наказателното постановление де се посочи кое
от тези изисквания е нарушено от санкционираното лице. Последното е нобходимо
предвид законовото изискване за точно и пълно описание на нарушението, което да
съответства на приетата за нарушена разпоредба, респ. от забраната нарушението
да се извлича по тълкувателен път.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че правилно районният съд е
приел, че както актосъставителя, така и наказващия орган при подбора на
релевантната правна квалификация не са съобразили бланкетността на чл.24а,
ал.2, т.1 от Наредба №37 от 02.08.2002г. на МТС. Правилен е изводът на районния
съд. че непосочването на конкретното правило за поведение, което е било
нарушено прави невъзможен и съдебния контрол и ограничава и правото на защита
на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере кое
точно нормативно изискване не е спазило.
Правилен е и изводът на съда, че в АУАН и санкционния акт липсва дата на
нарушението. Датата на нарушението е задължителен реквизит в акта и
наказателното постановление и липсата му представлява съществено нарушение на
чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Непосочването на датата на нарушението
не само, че нарушава правото на санкционираното лице да научи точно за какво
нарушение е наказано, но прави невъзможна и преценката дали са изтекли
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
При тези съображения, се налага извода, че касационните оплаквания не
намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на
районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва
да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №187 от 03.06.2019 г., постановено по АНД №478 по описа на Районен
съд – Хасково за 2019 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.