Решение по дело №145/2020 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 195
Дата: 1 октомври 2020 г.
Съдия: Снежина Петкова Чолакова
Дело: 20207270700145
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 01.10.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на осми септември две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Росица ЦветК.ва

                                                                          Членове:  Снежина ЧолаК.ва

                                                                                              Бистра Бойн

                                                                          

при секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор Д.Димитров от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина ЧолаК.ва КАНД № 145 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния Кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба от "К.Б. ЕООД Е.КО"КД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, п.к.1233, ж.к.Банишора, ул.Скопие № 1А, депозирана чрез процесуалния му представител юрисконсулт П.Т., срещу Решение № 156/09.04.2020г. по ВАНД № 249/2020г. на Районен съд - град Шумен. С атакуваното решение е потвърдено Наказателно постановление № МН-СИБ-20-001/06.01.2020 г., издадено от Началника на Регионален отдел Метрологичен надзор Североизточна България на Главна дирекция "Метрологичен надзор" при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на основание чл. 83 от ЗАНН и чл. 85, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ) на "К.Б. ЕООД Е.КО"КД са наложени десет имуществени санкции в размер на 200 лева всяка, за десет нарушения на  чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ.

         В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с приложимия материален закон и при явна несправедливост на наложените имуществени санкции. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство и по-конкретно при издаване на НП е допуснато нарушение на чл.57, т.5 и т.6 от ЗАНН, доколкото наказващият орган не е посочил пълно, точно и ясно правната квалификация и в какво се състоят твърдените нарушения, както и не е посочил доказателствата, на база на които са установени тези нарушения. По съществото на спора се сочи, че санкционираното дружество е подало заявление до регионалния отдел на ГД"МИУ" за извършване на периодична (последваща) проверка на използваните от него средства за измерване при съблюдаване на 14-дневния срок преди изтичането на срока на валидност на предходната проверка, съобразно изискванията на чл.842, ал.4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на последваща проверка, но поради независещи от него причини, свързани с бездействието на компетентната институция, тази проверка не е била осъществена. Въз основа на това се аргументира тезата, че санкционираната деятелност съставлява маловажен случай на нарушение по чл.28 от ЗАНН, доколкото касационният жалбоподател своевременно и в разумен срок е предприел действия за извършване на последваща проверка, като същевременно използването на средства за измерване, непреминали такава проверка, не е засегнало лични или обществени интереси, което да дава основание за налагане на имуществена санкция. С оглед на това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответната страна, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, Регионален отдел Метрологичен надзор Североизточна България, редовно и своевременно призована, депозира писмено становище, в което излага аргументи за неоснователност на касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на атакувания с нея съдебен акт. В проведеното открито съдебно заседание, редовно призована, не  изпраща представител.  

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:

С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № МН-СИБ-20-001/06.01.2020 г., издадено от Началника на Регионален отдел Метрологичен надзор Североизточна България на Главна дирекция "Метрологичен надзор" при ДАМТН, с което на основание чл. 83 от ЗАНН и чл. 85, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗИ на "К.Б. ЕООД Е.КО"КД са наложени десет имуществени санкции, в размер на 200 лева всяка, за десет нарушения на  чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ, а именно за това, че на 25.06.2019 г. в търговски обект на дружеството – хипермаркет "Кауфланд Шумен – Боян Българанов", находящ се в гр.Шумен, кв.Б.Българанов, ул.Бели Лом № 1, използвало за измервания, свързани с търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ, десет електронни везни с неавтоматично действие, без знак за последваща проверка с валиден срок на проверката. За описаните нарушения на 16.08.2019г. срещу касационния жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ШН 336 за десет нарушения на  чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като след надлежно отправената писмена покана не се явил представител на дружеството за съставянето му в негово присъствие. Впоследствие на 19.12.2019 г. актът бил връчен от кмета на район Сердика, на дружеството-нарушител, чрез негов упълномощен представител, който го подписал със следното възражение: "Посочените в АУАН везни са били заявени за проверка и контрол от страна на "К.Б. ЕООД Е.КО" КД. Липсата на реакция от страна на БИМ е причина към датата на посещение от страна на ДАМТН те да не са били със съответния стикер. Дружеството няма вина за бездействието от страна на институциите и не следва да бъде санкционирано, при положение, че е спазило всички законови изисквания и е изпълнило задължението си съгласно нормативната уредба". Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, Началникът на Регионален отдел Метрологичен надзор Североизточна България на ГД "Метрологичен Надзор" при ДАМТН издал процесното наказателно постановление, възприемайки изцяло констатациите, съдържащи се в АУАН, като на основание чл. 85, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗИ на "К.Б. ЕООД Е.КО" КД били наложени десет имуществени санкции в размер по 200 лева всяка за десет нарушения на  чл. 44, т. 4 от ЗИ,  във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ.

Районният съд е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, е счел, че описаните в НП десет случая на използване на средства за измерване без знак за извършена последваща проверка с валиден срок на проверката съставляват неизпълнение на административно задължение по приложения административно наказателен състав. С оглед на това съдът е заключил, че деянията на дружеството-нарушител правилно са квалифицирани от наказващия орган като съставомерни по чл.85, ал.2, във вр.с ал.1 от ЗИ и същите не представляват маловажен случай. По изложените съображения съдът е потвърдил наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали са извършени описаните в НП нарушения (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които са осъществени. Предходният съдебен състав е проявил необходимата процесуална активност при събиране на доказателствения материал, необходим за установяване на обективната истина по спора. Въз основа на всички доказателства по делото - събрани, проверени и анализирани по надлежния ред, съдът е аргументирал правилен извод, както за авторството на деянията, така и за правната им квалификация.

Настоящият съдебен състав намира, че при правилно установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи по отношение приложението на закона, които напълно се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът препраща към мотивите на атакуваното решение.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. В санкционния акт изрично е посочено, че нарушенията, за които дружеството е подведено под отговорност, са осъществени на 25.06.2019г. в гр.Шумен, което напълно удовлетворява изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на датата и мястото, където са извършени. Налице е и подробно описание на нарушенията, както и на обстоятелствата, при които са реализирани, доколкото всички 10 броя везни са подробно описани посредством индивидуализиращите им белези, а именно вид, тип, производител, идентификационен номер и метрологични характеристики, както и е посочено, че същите са били предмет на предходна метрологична проверка със срок на валидност до м.05.2019г., респективно към 25.06.2019г. – датата на извършване на проверката от органите на ДАМТН, същите са използвани за измерване без знак за последваща проверка с валиден срок на проверката. Налице е и позоваване на нарушените законни разпоредби съобразно изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, а именно - чл.44, т.4, във вр.с чл.43, ал.1 от ЗИ, както и на приложимите административнонаказателни състави – чл.85, ал.2, във вр.с ал.1 от ЗИ. С оглед на това обосновано и в съответствие с доказателствата по делото районният съд е заключил, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, опорочаващи НП до степен, достатъчна да обоснове неговата незаконосъобразност.

Напълно се споделят и доводите на въззивния съд за съставомерност на санкционираните деяния на плоскостта на административнонаказателния състав по чл.85, ал.2, във вр.с ал.1 от ЗИ, доколкото цитираната разпоредба предвижда отговорност за неизпълнение на административно задължение за еднолични търговци или юридически лица, които в случаите по чл. 5 използват средства за измерване, които не отговарят на изискванията по глава четвърта, или не изпълняват задълженията си по чл. 44 от с.з. В случая наказващият орган правилно е приел, че във всеки един от описаните в АУАН и НП случаи е нарушен чл.44, т.4, във вр.с чл.43, ал.1 от ЗИ. Това е така, защото чл.44, т.4 от ЗИ задължава лицата, които използват средства за измерване, да осигуряват техническата им изправност и правилната употреба и да ги използват по предназначение, а чл.43, ал.1 от с.з. сочи, че последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка, като по делото е установено по безсъмнен начин, а и по същество не се оспорва от дружеството-нарушител, че на 25.06.2019г. същото е използвало 10 броя средства за измерване, по отношение на които не е имало поставен знак за последваща проверка с валиден срок на проверката.

На следващо място, обоснован е и изводът на районния съд, че наказващият орган правилно е индивидуализирал наложените имуществени санкции за нарушения по чл.85, ал.2, във вр.с ал.1 от ЗИ, доколкото ги е определил в минималния предвиден от законодателя размер от 200 лева, при липса на каквито и да било основания за квалифициране на деянията като маловажен случай. В тази връзка въззивният съд е изложил подробни съображения защо счита, че същите не могат да бъдат квалифицирани като маловажни, които настоящата инстанция споделя напълно. С оглед на това наложените административни наказания са определени при съблюдаване на правилата за тяхната индивидуализация, регламентирани в чл.27 от ЗАНН, както и на целите на същите, визирани в чл.12 от ЗАНН, респективно при липса на визираните в чл.28 от ЗАНН предпоставки за квалифицирането им като маловажен случай.

В обобщение на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Ограничена в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, касационната инстанция не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установява основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 156/09.04.2020г., постановено по ВАНД № 249/2020г. по описа на Районен съд-гр.Шумен.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                           

      2..........................

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 01.10.2020г.