№ 780
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100507919 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 02.06.2022 г. по гр.дело № 28375/2021 г., СРС, ГО, 120 с-в
е осъдил „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****, представлявано от Б.И. и Ж.К.,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ****, със съдебен адрес:
гр. София, бул. **** да заплати на „Застрахователно дружество Е.” АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ****,
представлявано от Р.Б. и Е.И., сумата 6 365,54 лева, представляваща
неизплатена стойност на възникнало регресно право на застрахователя по
застраховка „Каско на МПС” срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на увреждащия автомобил, за платено от ищеца
застрахователно обезщетение за щети по т.а. марка „Дачия Докер” с peг. №
****, причинени при ПТП осъществило се на 03.07.2020 г. в гр. Бургас на
кръстовището на излизане от подземен паркинг в МОЛ, както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на
21.05.2021 г. до окончателното им изплащане, сумата от 339,52 лева -
мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 10.11.2020 г. до
20.05.2021 г., на основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, като е отхвърлил
1
иска за лихви до размера от 344,79 лева и за периода 08.11.2020 г. - 09.11.2020
г. и за 21.05.2021 г. като неоснователен. Осъдил е „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД,
ЕИК ****, представлявано от Б.И. и Ж.К., със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. ****, със съдебен адрес: гр. София, бул. **** да
заплати „Застрахователно дружество Е.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. ****, представлявано от Р.Б. и Е.И., сумата от
636,92 лв. за направени деловодни разноски в настоящото производство,
съразмерно на уважената част от иска и след извършване на компенсация с
разноските на насрещната страна, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника „ЗАД Д.Б.: Ж. и
З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ****,
представлявано от Б.И. и Ж.К., чрез пълномощника юрисконсулт И. А. в
частта, в която са уважени исковете за главница, лихви и разноски и моли да
бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени
частично, над стойността от 2435,88 лв., като съдът приеме, че дължимото
обезщетение не надхвърля действителната стойност на автомобила и след
съобразяване на доказаното съпричиняване. Оспорва механизма на
процесното ПТП, като сочи, че истинността на съставения за ПТП-то
протокол следва да се поставени под сериозно съмнение. Счита, че не са
доказани по безспорен начин нито механизма на ПТП, нито изключителната
вина на водача, застрахован при ответника. Твърди, че от събраните по
писмени доказателства и установената фактическа обстановка е доказано
наличие на съпричиняване от страна на водача на автомобил „Дачия Докер“, с
рег. № Е **** МС, който нарушавайки разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП и
несъобразявайки се с пътната маркировка и пътните знаци е съпричинил
вредоносния резултат.
Сочи се, че спорът е концентриран около действителната стойност на
увреденият автомобил, като необосновано съдът е кредитирал САТЕ в частта,
в която вещото лице е работило по цени на официален вносител. Излагат се
подробни съображения във връзка с твърдението, че ответникът следва да
отговаря към увредения/ респ. неговия застраховател/ до размера, до който
отговаря самият причинител, като тази отговорност се съизмерява с
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В
процесния случай, това е установено от вещото лице, което е дало и сума,
представляваща стойността на ремонта на увредения автомобил по
2
действащите към датата на ПТП средни пазарни цени. Претендира
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият/ищец „Застрахователно дружество Е.” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ****, представлявано от
изпълнителните директори Р.Б. и Е.И. чрез пълномощника юрисконсулт К.Н.
оспорва въззивната жалба. Претендира разноски
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.410 във вр. с
чл.411 КЗ от „Застрахователно дружество Е.” АД, ЕИК **** срещу „ЗАД
Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК **** за сумата от 6 365,54 лева, представляваща
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, която главница
представлява неизплатена стойност на възникнало регресно право на
застрахователя по застраховка „Каско на МПС” срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” на увреждащия автомобил, за платено
от ищеца застрахователно обезщетение за щета № ********** по л.а. ”Дачия
Докер”, рег.№ ****, причинени при ПТП на 03.07.2020 г. в района на гр.
Бургас, както и за сумата от 344,79 лева, представляваща лихва за забава за
периода 08.11.2020 г. до датата на подаване на исковата молба 21.05.2021 г.
Ищецът „Застрахователно дружество Е.” АД, твърди, че на 03.07.2020 г.
на подземен паркинг в района на гр. Бургас настъпило ПТП между МПС
„Ситроен Ц4“ с ДК № ****, управляван от М.Г., и МПС ”Дачия Докер”, рег.
№ ****. Водачът на л.а. „Ситроен Ц4“ с ДК № **** виновно е причинил
3
процесното ПТП, като при неспазване знак “Стоп” и отнемане на предимство
реализирал произшествието с л.а. ”Дачия Докер”, рег.№ ****. Това се
установявало от двустранния констативен протокол за ПТП. Между
ищцовото дружество и собственика на л.а. ”Дачия Докер”, рег.№ **** имало
сключена застраховка „Каско на МПС“, валидна към датата на ПТП. След
подадено искане е заведена щета с № **********. Нанесените имуществени
вреди в резултат на ПТП били отремонтирани в автосервиз „Б.Т.С.“ ООД,
като цената по фактура е в размер на 6350.54 лв. и била платена от
застрахователя. Ищецът твърди, че към датата на настъпване на ПТП
виновният водач бил застрахован при ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на
настъпване на ПТП-то. Предявено е искане до ответното дружество с
регресна покана, получена от ответника на 08.10.2020 г. Ответникът не е
изплатил претендираното застрахователно обезщетение. Ищецът претендира
съда да му присъди главница в размер на 6365.54 лв., ведно с разноските за
ликвидиране на щетата в размер на 15 лв. и съответната лихва за забава
Ответникът „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД в писмен отговор по чл. 131 от ГПК,
е оспорил предявените искове по основание и размер.
СГС констатира следното:
По делото е безспорно, че лек автомобил „Ситроен Ц4” с per. № **** е
застрахован при ответното дружество със застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, както и че лек автомобил „Дачия Докер” с
рег.№ **** е застрахован при ищеца със застраховка „Каско на МПС“, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, че ищцовото дружество е изпратило до
ответното регресна покана за заплащане на дължимите суми, която е
получена от ответното дружество на 08.10.2020 г.
Ответникът не оспорва датата и мястото на настъпване на
произшествието, както и че ответното дружество е заплатило обезщетение в
размер на 6 350,54 лева по процесната щета, както и че е сторило разноски по
определянето му в размер на 15 лева.
По делото е приета съдебна автотехническа експертиза, от която се
установява, че на 03.07.2020 г., около 13:30 часа в района на паркинга на
MOJI „Галерия“, гр. Бургас, водачът на лек автомобил „Ситроен Ц4” с per. №
**** предприел маневра за излизане от паркинга от югоизточната страна като
не пропуснал движещият се направо с предимство товарен автомобил „Дачия
Докер” с рег.№ ****, който е идвал от лявата му страна и пресякъл
траекторията му. Вещото лице посочва, че излизайки от подземния паркинг,
застрахованият при ответника водач се е движил срещу пътен знак „Стоп“. От
така представения механизъм на процесното ПТП, представя становище, че
4
щетите по товарен автомобил „Дачия Докер” с per. № **** се намират в
пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Вещото лице е
посочило, че за ремонт на увредения автомобил, включващ части, изчислени
по средни пазарни цени и труд, окончателната сума възлиза на 4 871,77 лв. В
съдебно заседание уточнява, че при влизане в оторизиран сервиз на
официалния представител на марката на увредения автомобил, стойността на
ремонтните дейности е съгласно представените по делото документи, като
посочва, че сервизът, от който са закупени частите за процесното МПС е
официален за марката „Дачия”. Към датата на настъпване на произшествието,
увреденият автомобил е бил в експлоатация една година, три месеца и
петнадесет дни.
Представено е още писмо от „Еспас Ауто” ООД, видно от което
увреденият автомобил ”Дачия Докер” с номер на рама UU18SDXV561847840
е с гаранционно покритие в рамките на 5 години или пробег от 100 000 км.
Видно от представените по делото писмени доказателства автомобилът е с
първа регистрация 18.03.2019 г., като изминатите километри към датата на
настъпване на процесното ПТП са 43 154 км. Представена е и фактура №
**********, издадена от „Б.т.с.“ ООД, съгласно която ремонтните дейности,
извършени от оторизиран сервиз на официалния представител на марката са в
размер на 6 350,54 лева.
По делото са приети гласни доказателствени средства, като от разпита
на свидетелката Г., водач на автомобила, застрахован при ответника, се
установява, че тя, излизайки от паркинга се огледала първо надясно, като
след това забелязала идваща отляво кола. Твърди, че се е стреснала от
бързото движение на автомобила и не натиснала спирачки, за да предотврати
удара. Твърди, че не е видяла знака „Стоп“.
От правна страна:
Разпоредбата на чл.410 във вр. с чл.411 от КЗ урежда право на
застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на
деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото
определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на
право пораждащ фактически състав, включващ следните елементи: - 1/
наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между
ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП
автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца-
застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях
договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 ЗЗД,
възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното
5
увреждане-деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието
вреди и вина, която по арг. от чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на
валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Настоящата инстанция също приема, че по делото са налице всички
елементи на фактическия състав на чл.411 КЗ. От събраните писмени и гласни
доказателства, от изслушаната САТЕ, се установява по безспорен начин
настъпването на процесното ПТП по описания в исковата молба начин,
виновното поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответното дружество, както и наличието на застраховка „Каско на МПС”
за увреденото МПС, както и причинната връзка между настъпилото ПТП и
вредите, нанесени на застрахованото при ищеца МПС.
Относно размера на претендираното обезщетение:
Според въззивника/ответник стойността на ремонта на увредения
автомобил трябва да бъде определен по действащите към датата на ПТП
средни пазарни цени, а не по цени на официален вносител.
Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че ако увреденият
автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по
цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизирания сервиз,
щом това е условие за запазване на гаранциата. И обратно, ако няма причина
автомобилът да се ремонтира в сервиз с цени над средните, дължимото от
ответника обезщетение не може да надхвърля средните пазарни цени.
От заключението на вещото лице се установяват два варианта за
стойността на причинената вреда-по цени на официален сервиз- 6 350,54 лева
и по средни пазарни цени - 4 871,77 лева. В конкретния казус, по делото са
налице доказателства, че процесният автомобил е бил в гаранционен период-
писмо от „Еспас Ауто” ООД, видно от което увреденият автомобил ”Дачия
Докер” с номер на рама UU18SDXV561847840 е с гаранционно покритие в
рамките на 5 години или пробег от 100 000 км., както и писмени
доказателства, че автомобилът е с първа регистрация 18.03.2019 г., като
изминатите километри към датата на настъпване на процесното ПТП са 43
154 км. Изводът е, че след като увреденият автомобил е бил в гаранционен
срок, то е следвало да бъде отремонтиран в официален сервиз или с
оригинални части. Следователно деликвентът, респ. правният субект, който
6
носи обезпечително-гаранционна отговорност за причинените от него вреди-
ответникът, дължи възмездяване на вредите по по-високите цени на
официалния сервиз, поради което искът се явява основателен до пълния
предявен размер, в това число за направените обичайни разноски за
ликвидиране на щетата от 15 лв.
Относно мораторната лихва, то и съгласно специалната разпоредба на
чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ, застрахователят на гражданската отговорност на
делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/.
По делото е установено, че ответното дружество е получило регресната
покана, заедно е всички необходими документи на 08.10.2020 г. Срокът, който
се брои на дни, започва да се брои от деня, следващ събитието, а когато
последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ
присъствен ден - чл. 72, ал. 1 и 2 ЗЗД. Ответникът е следвало да извърши
плащане в срок до 09.11.2020 г. - първият присъствен ден след изтичане на
срока. След тази дата изпада в забава. Всичко това е взето предвид от
районния съд, който законосъобразно е определил периода, а именно
10.11.2020г.- 20.05.2021г., както и размера по реда на чл. 162 ГПК от 339,52
лева, като е отхвърлил иска за лихви за разликата до пълния предявен размер
от 344,79 лева и за 08.11.2020 г. - 09.11.2020 г., когато ответникът все още не
бил в забава, като в отхвърлителната част решението е влязло в сила като
необжалвано..
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като в необжалваната, същото
е влязло в сила.
Предвид изхода на спора и предявената претенция въззивникът следва
да заплати на въззиваемото дружество направените разноски за настоящата
инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.06.2022 г. по гр.дело № 28375/2021 г.
на СРС, ГО, 120 с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. ****, представлявано от Б.И. и Ж.К., чрез
пълномощника юрисконсулт И. А. да заплати на „Застрахователно
дружество Е.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. ****, представлявано от изпълнителните директори Р.Б. и Е.И. чрез
пълномощника юрисконсулт К.Н. направените разноски за настоящата
инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8