Решение по дело №2906/2019 на Административен съд - Бургас

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №353

 

гр. Бургас, 04.03.2020 г.

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                   СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА, като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 2906 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във вр. с чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба, подадена от А.Ю.Х.,***, чрез процесуален представител адв. И.И., против Решение № 1040- 02- 140/06.11.2019 г., постановено от директор на ТП на НОИ гр. Бургас, с което е потвърдено Задължително предписание изх. № Г-02-000-00-01340235/03/10/2019г.  на контролен орган на ТП на НОИ- Бургас.

Жалбоподателката иска отмяна на акта, като твърди, че е постановен при неправилно приложение на закона и несъответствие с целта му.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. И.И., поддържа жалбата и направеното с нея искане. Аргументира позицията си по спора в писмени бележки.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., намира оспорването за неоснователно.

І. ФАКТИТЕ:

На 31.07.2019 г. А.Ю.Х. подала до директора на ТП на НОИ гр. Бургас удостоверение приложение № 11 за отпускане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2 г. възраст по чл. 53 от КСО с вх. № Р14-02-000-00-**********/31.07.2019г., считано от 20.10.2018г.

На 06.08.2019 г. представила в ТП на НОИ Бургас и регистрационна карта на земеделски стопанин вх. № 1030-02-1624/06.08.2019 г., с последна регистрация - 13.03.2018 г. за стопанската 2017-2018г., приключваща на 30.09.2018г.

Въз основа на представените документи и извършена проверка на осигурителния статус на лицето, контролен орган на ТП на НОИ гр. Бургас преценил, че А.Ю.Х. е загубила правото си на земеделски стопанин и не е осигурено лице, защото не е извършила регистрацията в срок до 17.06.2019г.

Поради това, на осн. чл. 108, ал.3 от КСО издал две задължителни предписания № Г-02-000-00-01340235/03/10/2019, връчени на Хюсеин на 07.10.2019 г., като указал на последната да подаде декларация ОКД-5 в НАП за прекратяване на дейността като земеделски стопанин, считано от 01.10.2018 г. и да поиска заличаване на данните в регистъра на осигурените лица за периода от 01.10.2018 г. до датата на задължителните предписания.

На 21.10.2019 г. А.Ю.Х. подала до директора на ТП на НОИ гр. Бургас жалба вх. № 1012-02-243, с която оспорила законосъобразността на дадените й задължителни предписания.

С Решение № 1040- 02- 140/06.11.2019 г., директорът на ТП на НОИ гр.Бургас потвърдил оспорения акт.

Приел, че жалбоподателката не е изпълнила условието на чл.5, ал.5 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, тъй като не е предоставила в срок от 1 октомври до края на срока по чл.12, ал.2 от Наредбата актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри, поради което по отношение на нея е неприложима разпоредбата на чл.10 от КСО. Т.е след 30.09.2018г. няма качеството на осигурено лице и следва да подаде декларация за прекратяване на дейността като земеделски стопанин, считано от 1.10.2018г. и заличи данните в регистъра на осигурените лица след тази дата.

Решението било връчено на А.Х. на 08.11.2019 г.

ІІ. ПО ДОПУСТИМОСТТА:

Жалбата е допустима.

Подадена е против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице, адресат на акта, в предвидения от закона срок.

ІІІ. ПРАВОТО:

Оспореният акт е издаден от компетентен орган (чл. 117, ал. 3 във вр. с ал.1, т.3 КСО) и в предписаната от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон.

С решението са потвърдени задължителни предписания изх. № Г-02-000-00-01340235/03/10/2019 г., издадени от контролен орган към ТП на НОИ, с които на жалбоподателката е разпоредено да подаде декларация обр.ОКД-5, за прекратяване на дейността като земеделски стопанин считано от 01.12018 г. и да заличи данните в регистъра на осигурените лица за периода от 01.10.2018 г. до момента на предписанията.

По делото няма спор, че А.Х. е регистриран земеделски производител и подлежи на задължително осигуряване съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО. Не са спорни и изложените в пункт І на решението, факти.

Спорен е въпросът дали към момента на подаване на удостоверение приложение № 11 за отпускане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2 г. възраст по чл. 53 от КСО, регистрацията на лицето като земеделски производител е прекратена и в този смисъл същото няма качеството на осигурено лице.

Според представената по делото справка от персоналния регистър за осигурителни периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. (л.20-22 от делото), А.Х. е внасяла осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице – земеделски производител за месеците август 2017 до юни 2019 г.

Разпоредбата на чл. 1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (Наредбата) сочи, че задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

Тези лица са длъжни да се регистрират чрез подаване на декларация по утвърден от управителя на НОИ образец в териториалното поделение на НОИ в 7-дневен срок от започването на трудовата дейност. Съгласно ал.2, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация, подадена до териториалното поделение на Националния осигурителен институт и подписана от осигурения в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството.

Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване (времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност,бременност и раждане и отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение- прил. ред.).

Доказателствата по делото сочат, че от  октомври 2018г. А.Х. е започнала да ползва отпуск поради бременност и раждане, за което обстоятелство декларация за прекъсване на дейност не се подава.

Не е подавана и декларация за прекратяване на дейност като земеделски производител.

Според чл. 5, ал.3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, регистрираните земеделски производители или упълномощени от тях лица представят ежегодно в срок от 1 октомври до края на срока по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ, бр. 22 от 2009 г.) актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри.

Въз основа на представената информация областна дирекция "Земеделие" заверява регистрационната карта на земеделския стопанин за срок до края на срока по изречение първо за следващата стопанска година и издава справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност.

При неизпълнението на това задължение земеделският производител губи правата си по чл. 6 до заверка на регистрационната му карта за следващата година – чл. 5, ал.5 от Наредба № 3.

Регистрационната карта на А.Х. последно е заверена на 13.03.2018 г. и както сам административния орган отбелязва в задължителните предписания регистрацията, е със срок на действие до 17.06.2019 г. За този период лицето е с права на регистриран земеделски производител и като осигурено лице дължи осигурителни вноски.

Чл. 11, ал.6 от Наредба № 3 разпорежда, че при прекратяване на дейността си земеделският производител е длъжен в едномесечен срок да подаде заявление до директора на Областна дирекция "Земеделие", за отписване от регистъра и да върне регистрационната си карта и анкетните карти с анкетните формуляри или официалната разпечатка, като за неизпълнението на това задължение санкция не е предвидена.

По делото не е доказано жалбоподателката да е отписана от регистъра на земеделските производители - нито по нейно искане, нито служебно, което предпоставя извод, че тя не е губила качеството си на земеделски производител.

Противоречи на материалния закон решението на директора на ТП на НОИ гр.Бургас, с което е прието, че земеделски производител без подновена регистрация в Областна дирекция "Земеделие", в съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал.3 от Наредба № 3/1999 г., независимо, че не е прекратил дейността на основание чл. 1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ, губи качеството си на "регистриран земеделски производител" и то от 01.10.2018 г., и няма нормативно основание за осигуряване, тъй като според легалната дефиниция на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, регистриран земеделски производител е физическо лице, което произвежда продукция и е регистрирано по установения ред.

Разпоредбата на чл. 11, ал.1 от Наредба № 3 изисква всеки регистриран земеделски производител или упълномощено от него лице ежегодно, в нормативно определен срок, да подава информация за обстоятелствата по чл. 7, ал.1 в съответната Областната дирекция "Земеделие", но при неизпълнение на това задължение санкцията е единствено загуба на правата по чл. 6, не и служебно отписване от регистъра или прекратяване на дейност. Ако се пропусне срокът за пререгистрация земеделския производител губи възможността да се ползва от правата си по чл. 6 от Наредба № 3.

В допълнение съдът посочва, че с подаване на декларация за пререгистрация, лицето декларира актуална информация за дейността си, чрез анкетна карта с анкетни формуляри, т.е. то следва да декларира, че ще осъществява дейност през годината, което е недопустимо с оглед настъпилото осигурително събитие - майчинство. Подаването на такава декларация, означава, че лицето ще осъществява дейност през годината, и не би имало право на обезщетение, което е в противоречие и с целта на закона.

Поради изложеното решението на Директора на ТП на НОИ гр.Бургас и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, следва да бъдат отменени, като постановени при неправилно приложение на материалния закон. 

Затова и на осн. чл. 172 АПК, Административен съд Бургас, четвърти състав,

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 1040- 02- 140/06.11.2019 г., постановено от директор на ТП на НОИ гр. Бургас и потвърденото с него Задължително предписание изх. № Г-02-000-00-01340235/03/10/2019г.  на контролен орган на ТП на НОИ- Бургас,с което на А.Ю.Х. е наредено да се подаде декларация ОКД-5 в НАП за прекратяване на дейността като земеделски стопанин, считано от 01.10.2018 г. и да се заличат данните в регистъра на осигурените лица за периода от 01.10.2018 г. до датата на задължителните предписания.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.         

 

СЪДИЯ: