Р Е Ш Е Н И Е
№1353
град Пловдив, 24.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно
дело № 620 описа за 2020 година, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена
информация (ЗДОИ).
Делото е образувано по жалба на адв.С.Н.Ц., с ЕГН **********,
против Мълчалив отказ на Ректора на Медицински университет Пловдив за
предоставяне на достъп до обществена информация описана в Заявление за достъп
до обществена информация, подадено на 14.02.2020 г. по електронен път.
В жалбата са развити доводи, че оспореният мълчалив
отказ е незаконосъобразен, тъй като специалната норма на чл. 38 от ЗДОИ въвежда
изрично изискване за писмено произнасяне по заявлението, включително и при
отказ. Претендира се отмяна на мълчаливия отказ и връщане на преписката на
административния орган със задължителни указания за произнасяне с надлежно
решение по ЗДОИ, с което да предостави достъп до исканата обществена информация.Претендират
се направените разноски в настоящото производство.
В съдебното заседание - С.Н.Ц. се явява лично и с
упълномощената адв. М.Х., която поддържа жалбата, представя писмени бележки,
претендира разноски.
Ответникът – Ректор на Медицински университет Пловдив,
чрез адв. Б., изразява становище за
недопустимост на жалбата поради липса на
правен интерес от оспорване, алтернативно поддържа неоснователност, претендира
разноски.
Административен съд Пловдив, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателствата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес, в
законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване акт по аргумент на чл. 40
от ЗДОИ, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От доказателствата по делото се установява и в тази
връзка нямо спор между страните, че на 14.02.2020 г. по електронен път С.Н.Ц. е
подал заявление до Ректора на Медицински университет Пловдив /л.10 и л.11/, с
което на основание ЗДОИ е поискал да му бъде предоставен достъп до следната
информация, свързана с дейността на висшето учебно заведение:
1.Медицински университет Пловдив издава ли и издавало
ли е Писма – препоръки /LETTER OF RECOMMENDATION/ на физически и/ или юридически лица, които набират чуждестранни
студенти за Медицински университет Пловдив?
2.В случай, че издава/е издавало такива писма, на
какви критерии следва да отговаря лицето/търговеца?
3.Университета има ли партньори действащи български
и/или чуждестранни студенти, които лично, или в качеството им на собственици,
управители на търговски дружества, регистрирани в страната и чужбина, извършват
дейност по набиране на чуждестранни студенти за МУ Пловдив?
Жалбоподателят е поискал достъп до обществена
информация, като е подал заявление, в което е посочена предпочитаната форма за
предоставяне на достъп до исканата информация – копие на технически носител /ел.поща/.
Заявлението е адресирано до Ректора на Медицински
университет Пловдив в качеството му на задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, този закон се прилага
за достъп до обществена информация, която се създава или съхранява от
държавните органи или органите на местно самоуправление в Република България.
Предмет на заявлението може да бъде обществена информация, каквато според
легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е всяка информация, свързана с
обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.
Понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като
сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната.
Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални
носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти.
От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с
достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или
съхранява от него.
Твърдението, че липсата на "решение" по
заявлението на Ц. за достъп до информация води до отказ от предоставянето и е
необосновано и неоснователно, тъй като същността на един административен акт се
преценява не само с оглед на неговото наименование, а и с оглед на съдържанието
му.
В случая, липсата на "решение" не променя
факта, че с Писмо изх. № Р-478/18.02.2020 г. и приложенията към него /л.38 и
сл./ на Ректора на МУ Пловдив фактически се отговаря положително на искането на
Ц. и последният е получил отговор на поставените от него въпроси в Заявление за
достъп до обществена информация, подадено на 14.02.2020 г. по електронен път.
Приложенията към Писмо изх. № Р-478/18.02.2020 г. по настоящото дело се приложиха и в превод от
английски на български език /л.52-л.55 и л.65-л.67/
Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ изисква
"писменото" уведомяване на заявителя, не и задължителното изготвяне
на писмено решение по заявлението му. Същественото е заявителят да получи
отговор или да му се откаже такъв с уведомлението или акта на задълженото лице.
При анализа на законовите разпоредби относно
реализацията на процесните отношения се налага
изводът, че задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ - Ректор на МУ Пловдив в конкретния казус, дължи
мотивирано писмено произнасяне и той го е направил в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, като от
събраните по делото доказателства е видно, че ответникът се е произнесъл по подаденото от
жалбоподателя заявление.
Неоснователен е и доводът, че предвид липсата на
определени реквизити по смисъла на чл. 59 от АПК, писмото не представлява
индивидуален административен акт. Според легалното определение на понятието
"административен акт", дадено в чл. 21, ал. 1 от АПК, това е „изричното
волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на
административен орган или на друг овластен със закон
за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и
организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.“ Т.е.
съществено е наличието на волеизявление от страна на органа, създаващо или
засягащо права и законни интереси на граждани или организации.
Предвид специфичната материя, регулирана със ЗДОИ,
всеки акт произнесен по заявление за достъп до обществена информация с който
изрично или фактически се предоставя или отказва предоставянето на искана
такава, е индивидуален административен акт.
Непосочването на някои от реквизитите на всеки един
административен акт, посочени в чл. 59 от АПК също не променя същността на
акта.
Анализа на процесните
отношения води до извода, че в случая произнасянето на акт с включени всички
реквизити, в това число и наименоването му „решение“,
не би довело до промяна същността на направеното от органа волеизявление с Писмо
изх. № Р-478/18.02.2020 г. и не би
засегнало реализираните вече права на С.Ц. по оспорването му пред съд.
Цялата информация, поискана със заявлението, която
може да се предостави от Ректора на МУ Пловдив фактически е предоставена от
него с Писмо - изх. № Р-478/18.02.2020
г.
Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора в полза на Медицински
университет Пловдив следва да се присъди сумата от 600лв. за платено адвокатско
възнаграждение, съгласно списък на разноските.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд Пловдив, Второ отделение, 10-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на адв.С.Н.Ц., с ЕГН **********, против
Мълчалив отказ на Ректора на Медицински университет Пловдив за предоставяне на
достъп до обществена информация описана в Заявление за достъп до обществена
информация, подадено на 14.02.2020 г. по
електронен път.
ОСЪЖДА С.Н.Ц., с ЕГН ********** да заплати на Медицински
университет Пловдив направените по
делото разноски в размер на 600лв. (шестстотин) лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: