О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
14.07.2020г., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на четиринадесети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Ваня Богоева
Членове:Евгения Стамова
Веселина Джонева
След като разгледа докладваното от съдия Стамова в.ч.гр.д.№237/2020г. и, за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от В.В.Р., ЕГН ********** *** срещу разпореждане №6850/12.10.2017г. на Кюстендилския районен съд за издаване на изпълнителен лист за разноските по заповедно производство по молба на „***” въз основа на което е образувано изп.д.№20197430400920 при ЧСИ Елица Христова, с рег.№743.Визира несъответствие с чл.414а ГПК и чл.78, ал.2 ГПК.Като твърди, че задълженията си по издадения въз основа на това разпореждане изпълнителен лист в полза на „***” е изплатила преди да узнае за съществуването на заповедта за изпълнение.Жалбоподателката счита, че доколкото не е уведомена писмено и със съобщение след нейното възражение, счита делото за приключено по отношение на разноските от 75 лева, вместо което получава изпълнителен лист от 13.10.2017г. от ЧСИ\ за сумата 357,08 лева, тъй като не са спазени процедурите по ч.гр.д.№1204/2017г. не е уведомена, че дължи 75 лева – 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.Заявява, че с поведението си не е дала повод за предявяване на вземането.Прави искане за отмяна на разпореждането в частта за разноските и обезсилване на заповедта в същата част на основание чл.414а ГПК.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – „***” ЕАД, ЕИК *********.Писмен отговор не е подаден.
Видно от приложеното съобщение по изп.д.№20197430400920 на 16.12.2019г. Р. е получила призовка за доброволно изпълнение за сумите 75.00 лева – присъдени разноски и 257.08 лева от които 157.08 лева – разноски по изпълнителното дело и 100 лева адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните прие за установено следното:
Със заявление по чл.410 ГПК подадено на 10.05.2017г. пред Софийския районен съд съдът е бил сезиран от „***” ЕАД, ЕИК ********* с искане за снабдяване на дружеството със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу В.В.Р. за сумите както следва: 74,30 лева главница – дължима сума за дялово разпределение съгласно посочени в заявлението фактури, 14,16 лева – лихва,законната лихва до изплащане на вземането и разноски в размер на д.т. в размер на 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
Производството пред СРС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на КнРС.
На 29.06.2017г. по гр.д.№1204/2017г. на КнРС е постановено разпореждане за издаване на заповед за изпълнение, съгласно която длъжникът В.В.Р., ЕГН ********** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ********* сумите: 73,46 лева – главница, дължима за доставена но неизплатена топлинна енергия за което са издадени фактури( посочени в определението съответстващи на посочените в заявлениетио), 14,16 лева- лихва за периода от 15.08.2014г. до 20.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 10.05.2017г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 75.00 лева от които 25.00 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.Постановено е след влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист.
Издадена е заповед за изпълнение №680 от същата дата, за същите суми, която е връчена на Р. на 30.07.2017г.
На 10.08.2017г. с молба с вх.№19297/10.08.2017г. Р. е посочила, че на 30.07.2017г. е получила съобщение за заплащане на 74.30 лева главница и лихви на „Тополфикация София” ЕАД, че още на 21.07.2017г. е изплатила сумата и заявила искане изпълнителен лист да не се издава а делото да се прекрати.Заявила е, че съгласно чл.79, ал т.1 ГПК съдебните разноски за сметка на длъжника да отпаднат.Приложила е платежни нареждания за превод на суми 44.23 лева в полза на заявителя, фактури ********** 30.06.2014 ********* 31.05.2015г. лихви и дял.разпределение и платежно нареждане за сумата 44,23 лева ф-ри период 30.06.2015г. до 31.04.2016 11 бр. лихви и дялово разпределение, и двете с дата от 21.07.2017г.
На 11.09.2017 г. на *** е връчено съобщение за това, че срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение и в 1- месечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск относно вземането, предмет на заявлението.
В молба с вх.№23718/12.10.2017г. „***”ЕАД изпратена по пощата на 11.10.2017г. чрез пълн-к юрисконсулт заявява, че длъжника е заплатила задълженията си и отправя искане за издаване на изпълнителен лист за направените разноски – държана такса в размер на 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение, доколкото са останали неплатени.
Издадено е обжалваното разпореждане.
Съгласно чл.407, ал.1 ГПК разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение.При обжалване на разпореждане за издаване на изпълнителен лист на преценка подлежи наличието на обстоятелствата по чл.406, ал.1 ГПК – дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.
Съгласно чл.404 ал.1 т.1 ГПК заповедите за изпълнение са изпълнително основание. Въз основа на заповед за изпълнение може да бъде издаден изпълнителен лист едва след влизането и в силла- чл.416 изр.2 ГПК.Заповедта за изпълнение влиза в сила -когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането – чл.416 изр.1 ГПК, при ненаправени възражения пред издалия заповедта съд или неизпълнение – арг.чл.412 т.9 ( сега т.10 ) ГПК.
В производство по издаване на изпълнителен лист и при обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист не могат да бъдат решавани въпроси относно съществуване и размера на вземане в това число и за разноски, а се преценява само наличието на изпълнително основание установяващо подлежащо на изпълнение вече определено вземане.
В разглеждания случай има подадено възражение от жалбоподателката срещу заповедта за изпълнение, което не е оттеглено.Същевременно данните сочат на извършено плащане след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение т.е преди срока по чл.412 т.9 сега т.10 ГПК само на задължението но не и на дължимите разноски.
Предвид изложеното следва, че заповедта за изпълнение по отношение на разноските подлежи на изпълнение.Съгласно дадените задължителни указания в т.10в на ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза в която попада разглежданата кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК – т.10в от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Съгласно посоченото в т.10а от цитираното Тълкувателно решение - оспорване на вземането не е заявено, ако длъжникът е възразил само относно разноските, присъдени в заповедното производство, в който случай същият има право да обжалва заповедта за изпълнение по чл. 413, ал. 1 ГПК.
Уважавайки подадената молба за издаване на изпълнителен лист районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди – в този смисъл определение на ПзОкрС по гр.д.891/2016,ВРОС по в.ч.гр.д.№347/2017г.,ч.гр.д.№146/2018г. на ДобрОС.
Предвид изложеното , съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖАДАВА разпореждане №6850/12.10.2017г. на Кюстендилския районен съд по ч.гр.д.№1204/2017г. за издаване на изпълнителен лист против В.В.Р., ЕГН ********** *** за сумата в размер на 75.00 лева, от които 25.00 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване - Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК.
Председател:
Членове:
По
поставения въпрос в съдебната практика са застъпени две становища. Според
едното становище предмет на иска по чл.
415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК е само оспореното вземане по заявлението, но не и присъдените със
заповедта за изпълнение разноски, които не могат да бъдат предмет на
самостоятелен иск. Съображенията са, че процесуалният закон изчерпателно е
уредил способите, чрез които да се реализира отговорността за разноски на
страните и претендирането им като предмет на самостоятелен иск, е недопустимо
поради погасяването на тази правна възможност извън процеса, за който
направените разноски се отнасят. Според другото становище правото на иск е
налице и когато искът е предявен за установяване на съществуването на вземане
за разноските, направени в заповедното производство. Съображенията са, че
вземането за съдебни разноски е част от вземанията, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и ако останалите вземания са погасени, ищецът има
правен интерес да установи по реда на чл.
415, ал. 1 ГПК дължимостта на вземането за разноските, които е направил за
заповедното производство.
|
|
|
|
ОСГТК
на ВКС приема за правилно първото становище.
|
|
|
|
Предмет
на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за
изпълнение, издадена за парична сума, за заместима вещ или за предаване на вещ
- чл.
410, ал. 1 ГПК. Вземането на кредитора съответства на задължението, което длъжникът
трябва да изпълни, посочено в заповедта съгласно чл.
412, т. 6 ГПК.
|
|
|
|
Разноските
в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението
и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на
заповедта за изпълнение - чл.
412, т. 6 ГПК. В исковия процес разпределението на отговорността за
разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не се
включва във формиране размера на цената на иска.
|
|
|
|
При
оспорване само на присъдените със заповедта за изпълнение суми за заплащане на
разноски не е налице възражение по чл.
414, ал. 1 ГПК. Длъжникът има право да обжалва заповедта по чл.
413, ал. 1 ГПК. Законодателно уредените два режима за атакуване на
заповедта за изпълнение изключват наличието на процесуалните предпоставки за
съществуването на право на установителен иск за разноските в заповедното
производство.
|
|
|
|
Ако кредиторът е
получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за
изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение
от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е
отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен
лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на
извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК. След изтичане на този срок, ако искът за установяване на
вземането не бъде предявен, издадената заповед за изпълнение подлежи на
обезсилване, включително в частта за разноските. Разпореждането за издаване на
изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на
обжалване по реда на чл. 407 ГПК. Ако заповедта за изпълнение е обжалвана от длъжника по чл.
413, ал. 1 ГПК, изпълнителен лист не се издава до влизането й в сила. Ако
заповедта за изпълнение е по чл. 417 ГПК и е издаден изпълнителен лист за разноските, кредиторът следва да
уведоми в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК съда в заповедното производство за извършеното плащане на
вземането, като заповедта за изпълнение не се обезсилва в частта за разноските.
|
|
|
|
изнза извърше заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.в , , 8е.е .сзн .д.№0№Съдът след с„Ти Би Ай Банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев”52-54, вписано в ТР при АВ с ЕИК ********* представлявано от Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров, в качеството им на изпълнителни директори, чрез техния пълномощник Стилиян Радостинов Радиев срещу разпореждане №565/07.02.2020г. на Кюстендилския районен съд по ч.гр.д.№93/20.
С посоченото разпореждане е отхвърлено, като неоснователно заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК ********** ( с посочени седалище и адрес на управление) срещу Ева Йорданова Любенова, ЕГН ********** *** за парично вземане в размер на 144.91 лева – главница по Договор за потребителски кредит №**********/23.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, 9.08 лева- договорна лихва за периода 25.08.2019г. – 25.11.2019г., 14.39 лева – обезщетение за забава за периода от 25.08.2019г. до 08.01.2020г.
В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.Счита, че приложения към заявлението договор е в пълно съответствие с изискването по чл.10, ал.1 ЗПК, както и с изискванията по чл.11, ал.1 т.7 – т.12 ЗПК.В договора са посочения общият размер на кредита, лихвен процент, годишен процент на разходите, обективиран е погасителен план и информация по т.12 от ЗПК.Съдържа договорки и за обстоятелствата по чл.11.20 – наличие или липса на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия на неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.Жалбоподателят счита, че инкоропорираният в чл.11.2 от договора погасителен план, в който са посочени брой, размер и падеж на всяка вноска отговаря на изискванията на закона.Доколкото при процесния договор е приложим фиксиран лихвен процент за целия период, не е налице изискване за посочване на последователността на разпределението на вноските между различните неизплатени суми, в това число главница и лихва.Счита, че ако за потребителя е съществувала неяснота относно тази част от договора, същият е имал право съгласно чл.11, ал.1 т.12 ЗПК и от самия договор, да изиска безвъзмездно от дружеството детайлен погасителен план, който да му предостави подробна информация за размера на погасената сума и оставащите за плащане такива, съдържащ разбивки по компоненти на главница и договорна лихва.Цитира съдебна практика съдържаща такова разрешение – решение на КнОС по в.гр.д.№74/2019г.Цитира и решение №776/2018г. на ОС Пазарджик, според което, доколкото договорът не е сключен при Общи условия не може да се говори за неговата нищожност, на основание чл.11,1 ал.2 вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие с императивна правна норма, от разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗПК не следва и извод, че Общите условия представляват задължителна част от съдържанието на договора.Няма текст който да предвижда, че договорите за потребителски кредит следва да се сключват задължително при Общи условия.Становище в подобен смисъл извлича от решение на ОС – Пловдив по в.гр.д.№1621/2018г., ОС – Сливен по в гр.д.№492/2019г., ОС – Разград по в гр.д.№20/2019г., ОС – Перник по в гр.д.№687/2017г. и ОС –Плевен по в.гр.д.№955/2016г.Счита, че приемането на методика за изчисляване на ГПР различна от установената в закона е недопустимо и липса на изискване в договора да бъде посочен начина на изчисляване на ГПР, а само посочване на размерът, като процентна величина, който не би могъл да надвишава законово допустимия и следва да бъде изчислен по предвидения в ЗПК начин.В жалбата е формулирано искане за отмяна на разпореждането и уважаване на подаденото заявление.
По делото липсват доказателства за датата на връчване на препис от постановеното на 07.02.2020г. разпореждане на жалбоподателя.На 26.02.2020г. същият е получил съобщение с обективирано уведомление, за това, че по ч.гр.д.№93/2020г. съдът е отказал за издаде заповед за изпълнение, като в едномесечен срок от получаване на съобщението може да се предяви осъдителен иск относно вземането, като се довнесе държавна такса.С оглед датата на получаване на това съобщение, което е най – ранния момент на узнаване на обжалваното разпореждане и датата на подаване на жалбата, което станало чрез пощенски оператор, съгласно разписка от пощенски оператор „Спиди” за извършена пощенска услуга с баркод 1-0006 113 246 869 9 -023 000 946 00 на 26.02.2020г., когато документи са представени от заявителя в куриерска фирма служба Спиди с адресат ОС-Кюстендил, жалбата е подадена в срок. Изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт - чл.413, ал.2 ГПК.Ето защо следва да бъде разгледана по същество.
Тъй като заявлението е отхвърлено не се дължи връчване на препис от жалба.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Производството пред КнРС е образувано по заявление по образец съгласно чл.417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк” ЕАД представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов – изп.д-ри срещу Ева Йорданова Любенова, ЕГН ********** ***ото е вписано в ТР и е банка.Фигурира в списъка на БНБ за лицензирани банки.В т.9 от заявлението е посочено парично вземане в размер на 144.91 лева главница, възнаградителна лихва 9.08 лева за периода от 25.08.2019г. до 25.11.2019г., обезщетение за забава в размер на 14.39 лева за периода от 25.08.2019г. до 08.01.2020г.Уточнено е, че се касае за вземане по договор за потребителски кредит №********** от 23.11.2018г., съгласно извлечение от счетоводни книги към 08.01.2020г.В т.12 от заявлението относно документ от който произтича вземането е посочено – извлечение от счетоводни книги към 08.01.2020г. по партида Договор за потребителски кредит.№**********/23.11.2018г.В графата за допълнителни изявления и информация е обективирано искане за заплащане на държавна такса в размер на 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.Претендира се издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.Със заявлението освен пълномощно, документ за внесена държавна такса са представени извлечение от счетоводните книги на „Ти Би Ай Банк” ЕАД към 08.01.2020г. както и договорът за кредит.
Посоченото извлечение от счетоводните книги е подписано от специалист в отдел „Кредитна администрация”, в същото е отразено, че отразява състоянието по кредитна сметка във връзка с договор за потребителски кредит №********** сключен на 23.11.2018г. към 08.01.2020г, посочени са имена, ЕГН и адрес на кредитополучателя, общия размер на сумата съгласно договора, начало на договора – 23.11.208г., край на договора – 25.11.2019г., падеж на задължението – 25-то число, дата на изискуемост – 25.11.2019г., брой на вноските по договора – 12, брой на платени – 8 и на неплатени вноски – 4.Отразено е, че размерът на задълженията по договора възлизат на изискуема главница в размер на 144.91 лева, изискуема договорна лихва за периода от 25.08.2019г. до 25.11.2019г – 9.08 лева, обезщетение за забава върху просрочена главница за периода от 25.08.2019г. до 08.01.2020г.- 14.39 лева, нула такси, респ. общо задължение в размер на 168.38 лева.
С допълнителна молба заявителят е посочил размер на погасената сума – 318.94 лева.
В представения договор за потребителски кредит в чл.7.1 – общ размер на кредита е посочена сумата 395.50 лева.От отразеното в чл.8 става ясно, че се касае за кредит за закупуване на стоки, които са посочени готварска печка с цена – 346.50 лева и гаранция – 49.00 лева.В чл.9 от договора е посочено, че лихвения процент с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е 29.71%, лихвата се начислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, посочено е, че лихвения процент на ден се изчислява, като 1/360 – та част от лихвения процент по чл.9.1.В чл.9.4 е договорено заплащането на лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума, за периода на просрочието.Посочен е размера на законната лихва за просрочие към момента на сключване на договора – ОЛП 310 пункта надбавка.В чл.10 са посочени годишен процент на разходите -33.82 % и обща сума дължима от потребителя в размер на 461.99 лева.Отразено е, че при просрочие от страна па потребителя дължимата от него сума ще се увеличи с лихвите и разходите.В чл.11.2 е отразен погасителен план- посочени са дати на плащания и размер на дължимата сума( без разграничение относно главница и лихви), а в чл.11.1 е отразено задължение за погасяване на задължението на погасителни вноски на каса или по банков път, заплащането на лихва при просрочие както и дължимост на съдебни и други разходи съгласно чл.15.В чл.12 е обективирано разяснение относно правото на потребителя да получи извлечение от сметка, при писмено поискване и безвъзмездно във всеки момент от изпълнение на договора, под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания, посочващ дължимите плащания и сроковете и условията на извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база лихвения процент, когато е приложимо допълнителните разходи.В чл.20 от договора е разяснено правото на потребителя, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина да се откаже от договора в срок до 14 дни, считано от датата на сключване на договора, че тази разпоредба не се прилага за договори за кредит с общ размер по- малък от 400 лева, упражняване на правото на отказ с писмено уведомление в посочения срок, на хартиен или друг траен носител, задължение за връщане на главницата и начислена за периода от датата на усвояване на средствата до датата на връщане на главницата, не по- късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора да упражняване на правото за отказ от договора.В договора се съдържат разяснения относно плащането на обезщетение за забава, последици при просрочие на вноските – в това число автоматична предсрочна изискуемост при неплатени 3 поредни погасителни вноски.В чл.22 е разяснено право на предсрочно погасяване на кредита – по всяко време, изцяло или частично, при намаляване на общия разход по кредита, заплащане на разходи във връзка с предсрочно прекратяване в размер на 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащия срок на договора е по- голям от една година и в размер на 0.5 на сто, когато оставащият срок е по- малък от 1 година.В чл.23 е определен ред за прекратяване на договор а- при изтичане на срока и плащане на всички погасителни вноски, при отказ от договора съгласно чл.20, при погасяване по реда на чл.22, при недекларирана промяна в обстоятелства декларирани при сключване на договора – отказ от договора от страна на кредитора.
В договора е обективирана декларация за получаване на стоката описана в чл.8, която не е подписана от потребителя.
Приложени са дубликати на фактури №********** и №**********, издадени от „Техонополис България” ЕАД, в които кредитополучателя е посочен, като клиент, получател на готварска печка на цена 346.50 лева и гаранция в размер на 49.00 лева, подписани от същата,което е станало на 23.11.2018г.
При тези обстоятелства обжалваното разпореждане съдът намира за незаконосъобразно.Районният съд в обжалвания акт е приел, че заявлението е неоснователно – доколкото в договора липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР( кои компоненти са включени в него и как се формира посочения в договора процент), че изчисляването на разходите по начин различен от посочения в закона е недопустимо,не става ясно какво се включва в разходите ( настоящи и бъдещи), липса на яснота относно начина на формиране на погасителната вноска какъв е размерът на главницата, на лихвата и на допълнителните разходи.невъзможност за установяване в производството каква част от вземанията са погасени.
Съгласно чл.417 ал.1 т.2 ГПК - заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.
Съгласно чл.418 когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист,изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение.Когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.
Съгласно чл.425 ГПК сезирането на съда с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист става със заявление по образец – съгласно действалата към този момент Наредба №6/20.02.2008г.
Отделно от тази преценка, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането, в неговата цялост или част, не противоречи на закона съответно дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това
В конкретния случай е подадено заявление по образец съгласно посочената Наредба.
В заявлението е формулирано ясно искане за заплащане на главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава, изискуеми съгласно договор за потребителски кредит №**********/23.11.2018г.
Посочения и представен документ е от кръга на чл.417 ал.1 т.2 ГПК, приложен е и договорът, посочен в заявлението от който произтича вземането.Представеното извлечение от счетоводните книги съдържа най-малко информация за:броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума;общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; размера на обезщетението за забава за просрочените плащания – в съответствие с предвиденото в чл.60, ал.2 ЗКИ.Документът е подписан от представител на Банката и с оглед съдържанието на приложения договор относно срока му на действие до 25.11.2019г. удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
При преценка с оглед разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗПК, съгласно която при предоставяне на кредит за придобиване на стоки или услуги задълженията на потребителя възникват от момента на доставяне на стоката или предоставяне на услугата, с оглед на представените фактури подписани от кредитополучатея установяващи получаване на стоката посочена в договора, следва, че договорът е произвел правно действие.Относно гаранцията съдът приема подписаната фактура, като признание за усвояване на сумата.
Съдът не споделя извода на районния съд за несъответствие на договора с изискването по чл.11, ал.1 т.11 ЗПК.С оглед съдържанието на този законов текст в случая законовото изискване е спазено – посочени са брой ,размер и дати на погасителните вноски.Извод за удовлетворяване изискването на закона със съдържащия се погасителен план произтича и от сравнение с текста на чл.11 ,ал.1 т.12 от ЗПК в който изрично е предвидено предоставения погасителен план да съдържа разбивки за главница и лихва.
Аргумент в тази посока може да се извлече и от решение на Съда на Европейския съюз по дело C-42/15 Home Credit Slovakia a. s. според което, Член 10, параграф 2, букви з) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с член 22, параграф 1 от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда такова изискване в националната си правна уредба. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз всички национални правни норми следва да се тълкуват в съответствие с директивите, от които са възприети и начина, по който последните се тълкуват в рамките на правото на Европейския съюз (вж. Решението по дело C-106/89 Marleasing).
Други пороци на договора съдът не намира, включително уговорки, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя определени в чл.146, ал.1 ЗЗП за неравноправни или основания за вероятност клаузи от договора да бъдат квалифицирани, като такива.Следва да се има предвид, че добросъвестността като изискване за поведение от търговеца по смисъла на чл. 143 ЗЗП е пряко свързано с пояснението, че недобросъвестността следва да бъде разгледана с оглед правните и последици - постигане на значително неравновесие между правата на търговеца и на потребителя. /така Решение № 165/02.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. на ВКС, I ТО/. Тази несъразмерност е значителна, когато е налице съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност, както и в несъответствие във възможността им да упражнят своите права за защита по договора.Съдът не констатира клаузи от вида на посочените в чл.146, ал.2 ЗЗП.
Не са налице основания договора да се прецени, като недействителен съгласно чл.22 от ЗПК.Проверката на договора установява съответствие с изискванията по чл.10, ал.1 и чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 от ЗПК. Посочен е общ размер на кредита, лихвен процент, който е фиксиран за целия срок на договора, условия за прилагането му – изчисляване ежемесечно, при метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, в този случай с оглед съдържанието на чл.11,ал.1 т.9 ЗПК не е необходимо посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.В договора не е предвидена възможност за едностранна промяна на лихвения процент поради което не е налице изискване за посочване на обстоятелствата въз основа на които става това както и методика по чл.9а от ЗПК, посочени са ГПР и общата сума дължима от потребителя, като с оглед уточнението, че същите подлежат на промяна при просрочие следва, че допускането при което е изчислен ГПК е липса на просрочие с което е спазено изискването за посочване на допусканията при изчисляване на ГПР.Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Спазването на визирания в закона алгоритъм при определянето на ГПР не е предмет на настоящото едностранно, формално производство.При договор с определен срок и липса на уговорки за изменение на лихвен процент и различни начини на усвояване допълнителните допускания при определяне на ГПР се отнасят до валидност на договора за срока му и изпълнение на задълженията съгласно условията и сроковете по договора – т.3 б.”а” от Приложение №1.При съпоставяне на получената в заем сума – цената на закупената стока и посочената общо дължима сума за потребителя става ясно каква сума освен тази която е получил следва да върне респ. да заплати допълнително при точно изпълнение на задълженията му, като съгласно чл.19, ал.3 разходите при неизпълнение на задълженията по договора не се включват в годишния процент.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Годишният размер на
законната лихва за просрочени парични задължения е определен в Постановление №
426 от 18 декември
При тези обстоятелства се налага извода, че са налице положителните предпоставки и липсват отрицателни предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на жалбоподателя.Обжалваното разпореждане е неправилно, като не се споделят доводите за недействителност на договора и липса на възможност за установяване размера на платени реп. непогасени суми.При извлечение от счетоводните книги, в което са отразени, като дължими процесните суми, което е редовно от външна страна, такава преценка в това производство не се налага и липсва основание за отхвърляне на заявлението.
С оглед на изложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени, като съдът ще постанови издаването на заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми, както и разноски в размер на 75.00 лева -50 лв.юрисконсултско възнаграждение определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК на основание чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ вр. с чл.19 от ЗПП и 25.00 лева държавна такса за първоинстанционното производство.
Разноски за настоящото производство жалбоподателят не претендира.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановеното на 07.02.2020г. по гр.д.№93/2020г. на Кюстендилския районен съд КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
Да се издаде заповед за изпълнение по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК подадено от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1421, ул.”Димитър Хаджикоцев”№52-54, представлявано от Александър Димитров и Николай Спасов – изпълнителни директори, чрез ю.к.Недков срещу Ева Йорданова Любенова, ЕГН ********** ***, на основание извлечение от счетоводните книги от 08.01.2020г. по партида Договор за потребителски кредит №**********/23.11.2018г. за следните суми:144.91 лева - представляваща дължими и невърната главница по посочения договор, 9.08 лева – дължима договорна(възнаградителна) лихва, начислена за периода от 15.08.2019г. до 25.11.2019г. дължима по същия договор, сумата 14.39 лева- обезщетение за забава начислено за периода от 25.08.2019г. до 08.01.2020г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението 17.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата 75.00 лева – представляваща стойността на сторените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева и държавна такса в размер на 25.00 лева.
Постановява НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя за посочените суми, за което да се направи бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Кюстендил за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист съгласно диспозитива на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: