РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Етрополе, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:С. Н. Николов
при участието на секретаря Климентина Анг. Чикова
като разгледа докладваното от С. Н. Николов Гражданско дело №
20211830100052 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано във връзка с подадена искова
молба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК831830482 със съдебен адрес: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ №87, ет. 2, чрез процесуалния представител адв. М. Г.,
срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Македония“ №3, с която е отправено искане да
бъде осъден АПИ на основание чл. 410, ал.1 КЗ, във вр. чл.45, вр. чл.49 ЗЗД
да заплати сумата от 351.13 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета №**********/19 г. по застраховка „Автокаско“ за
застрахователно събитие- ПТП, настъпило на 28.10.2019 г. с лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Е220ЦДИ“, с рег. № С*****С на републикански
път 2- 37 км, в района на 9 км, с посока на движение от село Лъга към село
Малки Искър, с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно
със законната лихва върху главницата от 07.08.20 г. до окончателното й
изплащане.
В срок е подаден отговор на исковата молба, с който се оспорва
предявеният иск изцяло като неоснователен.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото
доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Етрополе, намира
за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 410 КЗ,
вр. чл. 49 вр., чл. 45 ЗЗД.
1
От ангажираните по делото доказателства се установи, че за периода
13.04.2019 г. – 12.04.2020 г. лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Е220ЦДИ“, с рег. № С******С, е застрахован по имуществена застраховка
ЗД „Бул инс“ АД.
През време на действие на договора - на 28.10.2019 г., застрахованият
автомобил е увреден вследствие на ПТП, настъпило при движение по
републикански път 2-37 км, в района на 9 км, с посока на движение от село
Лъга към село Малки Искър. Причина за настъпилото ПТП е преминаването
на лекия автомобил през дупка на плътното платно, която не е била
обезопасена и обозначена с необходимата маркировка. За настъпилия
инцидент е съставен протокол за ПТП.
Ответникът релевира доводи относно доказателствената стойност на
представения по делото протокол за ПТП относно механизма на ПТП, като
оспорва неговата доказателствена стойност.
Съгласно формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика,
обективирана в решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г.,
ТК, I ТО; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, ТК, II
ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, ТК, I
ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО,
решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др.,
протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията
му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ
документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179,
ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като
съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и
за извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява
пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на
мястото на произшествието и други. При неоспорване на автентичността на
протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ,
страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на
удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване,
с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа.
Въпреки тази обвързваща формална доказателствена сила на протокола за
пътно- транспортно произшествие, съдът не е освободен от задължението му
да изследва механизма на ПТП-то и с други доказателства, включително чрез
служебно назначаване на специализирана авто- техническа експертиза.
В производството пред първоинстанционния съд за установяване
механизма на ПТП са ангажирани показанията на свидетеля М. В. М., както и
е изслушана авто– техническа експертиза.
Районният съд приема, че свидетелят, който е управлявал увредения
2
автомобил, има преки впечатления относно механизма на настъпване на ПТП,
като няма причина да се счита за заинтересован от изхода на делото.
Показанията му са логични и последователни и пряко кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства. Показанията кореспондират и с
изложеното от вещото лице, при изслушването му в съдебното заседание. С
оглед на това, при съобразяване изискванията на чл. 172 ГПК, съдът
кредитира същите изцяло. От страна на ответника не са ангажирани
доказателства по делото, които да разколебаят или опровергаят дадените от
свидетеля показания в частта относно спорните по делото факти.
В случая местопроизшествието е било посетено от съставителя, като
протоколът за ПТП удостоверява установените от него обстоятелства и
обвързва съда относно мястото, времето, участника в процесното ПТП и
нанесените на автомобила вреди.
Следва да се отбележи, че не са налице противоречиви данни, поради
което оплакванията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване, тъй
като водачът на автомобила се е движел със скорост, несъобразена с пътната
обстановка и атмосферните условия, в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
В доказателствена тежест на ответника е да установи възраженията си по
делото, като в хода на процеса не са ангажирани доказателства, че водачът на
застрахования при ответника автомобил е допринесъл с поведението си за
настъпването на вредоносния резултат. От показанията на свидетеля М. се
установява, че същият се управлявал процесното МПС със скорост около 60
км. в час/в рамките на законово допустимата/, не е управлявал МПС след
употреба на алкохол, като показанията му не са оборени от други
доказателства по делото. С оглед установените пътни условия – движение по
междуградски път, без данни за влошени метрологични условия, същият не е
имал задължение и основание да съобразява, че е възможно на пътното да се
намира необезопасена и необозначена дупка, преминаването през която няма
да може да бъде предотвратено и ще настъпи ПТП с управлявани от него
автомобил. Не може да се очаква от водачите да предвидят препядствие –
което не е обезопасено и не е обозначено по надлежния ред.
Неоснователно е и възражението на ответника, че застрахователят не е
следвало да заплаща обезщетение, тъй като няма доказателства дали не е
налице изключен застрахователен риск. Застрахованият е изпълнил
задължението си своевременно да уведоми застрахователя за настъпилото
събитие и не е създал пречки на застрахователя да установи обстоятелствата,
при които същото е настъпило – чл. 403, ал. 1 и ал. 4 КЗ. Също така не са
ангажирани доказателства от ответника за осъществяване на някоя от
регламентираните в чл. 408, ал. 1 КЗ предпоставки, при наличието на които
застрахователят може да откаже изплащането на застрахователно
обезщетение. Следва да се посочи, че в доказателствена тежест на ответника
е да установи наличието на изключен застрахователен риск, каквито
3
доказателства не са ангажирани по делото.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от
Агенция „Пътна инфраструктура“, която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези
пътища. В чл. 167, ал. 1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват
пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. С
оглед на това следва да се приеме, че на ответника е вменено задължение да
стопанисва и поддържа процесния пътен участък, включително да отстрани
процесното препятствие по пътя. Ответникът изпълнява тези свои
законоустановени задължения чрез своите служители или други лица, на
които е възложил изпълнението на тези свои задължения и носи обективна
гаранционно-обезпечителна отговорност при действия или бездействия на
лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжка.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/30.10.1975 г.,
т. 3, налице е отговорност по чл. 50 ЗЗД, когато при ползване на вещта не е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила. Когато
при ползване на вещта е допуснато такова нарушение, тогава отговорността е
по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД. С оглед на това собственикът на вещта
отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД, при възможност за
обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50
ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, а вредите са
причинени от присъщите на вещта свойства.
В настоящия случай се установи, че автомобилът е преминал с предна и
задна дясна гума през необезопасена дупка на пътното платно, което е част от
републиканската пътна мрежа, стопанисван от ответника. Последният не е
изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 30 ЗП, вр. с чл. 167 ЗДвП
своевременно да отстрани препятствието по пътя, както и задължението си,
регламентирано в чл. 13, ал. 1 ЗДвП, да предупреди участниците в
движението за опасности по пътя, като постави необходимите средства за
сигнализиране.
Ето защо следва да се приеме, че с бездействието си за отстраняване
препятствието на пътя е причинил на застрахованото при ищеца лице
имуществени вреди. Предвид обстоятелството, че тези вреди не са резултат от
обективните, присъщи качества на вещта, а са резултат от неприсъщото
качество на вещта, то отговорността на ответника следва да се ангажира на
основание чл. 49 ЗЗД, а не на основание обективната и безвиновна
отговорност, установена в нормата на чл. 50 ЗЗД.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест, разпределена с доклада по делото, съставен по
реда на чл. 146 ГПК, като е доказал наличието на валидно облигационно
правоотношение- сключен договор за имуществено застраховане,
настъпването на застрахователно събитие- ПТП, неговия механизъм и
4
настъпилите в резултат от него имуществени вреди, както и заплащането на
застрахователно обезщетение. Водим от горното може да се приеме, че е
осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, като
вредоносният резултат е причинен от виновното и противоправно
бездействие на служители на ответника.
По делото се установи също така, че застрахователят е изплатил на
застрахования обезщетение в размер на 326. 13 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № **********/19 г. по
застраховка „Автокаско“.
Съгласно нормата на чл. 410, ал. 1, КЗ, действала към момента на
възникване на регресното право, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. По делото не е
представено доказателства за заплатени ликвидационни разноски, поради
което същите следва да се определят към минималния им размер от 25 лв.
Размерът на вредите е безспорно доказан от заключението на приетата по
делото САТЕ, като възраженията в обратния смисъл са неоснователни.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на застрахователя,
който се е суброгирал в правата на застрахования, е възникнало вземане в
размер на изплатеното застрахователно обезщетение от 351.13 лв. по щета
№**********/19 г. по застраховка „Автокаско“, за застрахователно събитие
настъпило на 28.10.2019 г. на републикански път 2-37 км, в района на 9 км, с
посока на движение от село Лъга към село Малки Искър, с включени
ликвидационни разноски в размер на 25 лв.
Предвид гореизложеното, предявеният иск се явява изцяло основателен.
По разноските:
ЗД „Бул Инс“ АД доказва разноски от 930 лева, от които: 50 лева
държавна такса, 520 лева депозит за авто-техническа експертиза и
призоваване на свидетел, както и сумата от 360 лева с включено ДДС за
заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото разноските
следва да се възложат в тежест на ответника, като отправеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно, тъй
като същото е под минималния размер, установен в чл. 7, ал. 2 НМРАВ.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45 Агенция
„Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Македония“ №3 ДА ЗАПЛАТИ на „Бул инс“ АД, ЕИК831830482, сумата от
5
351.13 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№**********/19 г. по застраховка „Автокаско“ за настъпило на 28.10.2019 г.
застрахователно събитие- ПТП, с лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Е220ЦДИ“, с рег. № С******С, на републикански път 2- 37 км, в района на
9 км, с посока на движение от село Лъга към село Малки Искър, с включени в
сумата ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от 07.08.20 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Македония“ №3 ДА ЗАПЛАТИ на „Бул инс“ АД,
ЕИК831830482 сумата от 930 лева, представляваща сторени разноски в
производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Софийския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
6