№ 3237
гр. София, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря ЙОАНА К. ДОЛДУРОВА
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20211110210813 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията
1
НАХД № 10813 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № Р-10-554/01.07.2021 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор
(КФН), с което на М. М. Г., в качеството й на прокурист на „Еврохолд
България“ АД, с ЕИК: *** е наложена „глоба“ в размер на 7 000 лева за
нарушение на чл. 114б, ал. 1, пр. второ вр. с ал. 2 от Закона за публичното
предлагане на ценни книжа (ЗППЦК).
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
наказателното постановление (НП), като се претендира и приложение на чл.
28 от ЗАНН. С оглед на тези съображения се иска отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателката,
чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата със същите
съображения и искания. Претендира и присъждането на разноски.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за
потвърждаване на НП. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 04.03.2021 г. на жалбоподателката е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че след като на 16.12.2020 г. е
била избрана за прокурист на „Еврохолд България“ АД и на 18.12.2021 г. е
била упълномощена, считано от тази дата не е подала в 7-дневен срок
декларация за обстоятелствата по чл. 114б, ал. 1 от ЗППЦК пред КФН.
Декларацията е трябвало да бъде подадена до 29.12.2021 г. (включително, тъй
като това е първата присъствена дата), като по този начин на 30.12.2021 г. в
гр. София е извършила нарушение на чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК.
2
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 24, чл. 27 и чл.
53 от ЗАНН, чл. 15, ал.1, т. 7 от ЗКФН и чл. 222, ал. 1, предл. второ от
ЗППЦК на жалбоподателката е наложена глоба в минималния размер,
предвиден в чл. 221, ал. 1, т. 4 от ЗППЦК, от 7 000 лева, за нарушение на чл.
114б, ал. 1, предл. 2, вр. ал. 2 от ЗППЦК.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа
на свидетелските показания и от писмените доказателства по делото.
От показанията на свидетелката В.С. – актосъставител, се установява,
че при извършена проверка е било установено, че жалбоподателката, в
качеството си на прокурист на публично дружество, не е изпълнила
задължението си в законовия срок – 7 дни от избирането си и
упълномощаването си, който тече от 18.12.2021 г., когато е избрана и
впоследствие упълномощена за прокурист на „Еврохолд България“ АД, да
декларира обстоятелствата по чл. 114б, ал. 1 от ЗППЦК., т.е. до 29.12.2021 г.
включително пред КФН и на 30.12.2021 г. вече е извършила нарушението.
Показанията са обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с
писмените доказателства приложени по делото, поради което съдът ги
кредитира и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение. Съдът
кредитира посочените писмени доказателства като обективни, поради което
ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН.
Наказателното постановление и АУАН са издадени в рамките на сроковете,
предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателката е извършила от обективна страна, нарушение на чл. 114б,
ал. 1, предложение 2, във вр. с ал. 2 от ЗППЦК, като в качеството си на
прокурист на публично дружество, не е изпълнила задължението си, в срок до
3
7 дни от възникване на това качество - от избирането си и от
упълномощаването си в това качество да декларира пред КФН
обстоятелствата по ал. 1 на същия член, а именно информацията:
1. за юридическите лица, в които притежават пряко или непряко поне
25 на сто от гласовете в общото събрание или върху които имат контрол;
2. за юридическите лица, в чиито управителни или контролни органи
участват, или чиито прокуристи са;
3. за известните им настоящи и бъдещи сделки, за които считат, че
могат да бъдат признати за заинтересовани лица.
В случая съгласно разпоредбата на чл. 21 от Търговския закон фигурата
на прокурата възниква след завършването на сложен фактически състав –
необходимо е натоварване на лицето (в случая избирането от органите на
дружеството), но наред с това е необходимо и упълномощаването на
прокуриста. Ето защо, по преценка на настоящата инстанция, АНО е
приложил правилно материалния закон и е приел, че момента на възникване
на задължението е тогава, когато фактическият състав по формиране на
прокурата бъде завършен. АНО е дал мотивиран и законосъобразен отговор,
защо счита, че в случая момента на вписване на прокурата е ирелевантен,
поради което същите не следва да бъдат преповтаряни от съда.
Нарушението е било извършено от жалбоподателката с форма на вината
пряк умисъл – деецът е формирал представи в съзнанието си че е избрана и
упълномощена за прокурист на публично АД и в това си качество е задължен
да декларира посочените в закона обстоятелства в 7-дневен срок от
избирането му, но въпреки това не е изпълнила това свое задължение. По този
начин лицето е съзнавало общественоопасния характер на деянието и е искало
неговото извършване. С оглед на това, че нарушението е „формално” („на
просто извършване”) не е необходимо наличието на представи в съзнанието
на дееца, относно общественоопасните му последици.
Тук следва да се отбележи, че АНО неправилно е посочил формата на
вината в атакуваното НП, като е приел, че нарушението е извършено при
непредпазлива форма на вината – небрежност. За да е налице тази форма на
вината е необходимо деецът да не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но да е бил длъжен и да е могъл да ги
предвиди (арг. от чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 11, ал. 3 от НК). Сам АНО е приел,
4
че нарушението е формално („на просто извършване“), т.е. в състава на
същото не са били предвидени съставомерни вредни последици, поради което
и по силата на формалната логика не би могло да се говори за представи на
нарушителя за общественоопасни последици, непредвидени в състав на
нарушението. Наред с това, следва да се отбележи още, че небрежността,
според наказателно-правната съдебна практика (а такова е общоприетото
разбиране и в доктрината), е налице, тогава когато деецът не е формирал
представи в съзнанието си относно общественоопасните последици (но
задължително условие за това е те да са предвидени в състава на
престъплението, респ. административното нарушение), но е бил длъжен и
могъл да ги предвиди, т.е. да формира тези свои представи, относно
неблагоприятното изменение на обективната действителност и да има такова
поведение, че тези последици да не настъпят. В случая не е налице подобна
хипотеза, поради което АНО неправилно е определил формата на вината.
Погрешното определяне обаче не е опорочило НП, тъй като от една страна,
определянето на формата на вината е само един правен извод, въз основа на
инкриминираните с АУАН и НП факти, и грешката в правните изводи не
накърнява по никакъв начин правото на защита на санкционираното лице, тъй
като същото е могло да разбере своето обвинение и да организира защитата
си. Освен това приемането на непредпазлива или умишлена вина, в
конкретния случай, не променя и приложимия материален закон, като
възведеното нарушение остава в рамките на същата правна квалификация,
дадена му от контролните органи. Ето защо, в случая приемането на
умишлена форма на вина не води до приложение на по-тежък материален
закон, което разбира се е недопустимо с оглед забраната за влошаване на
положението на обжалващия (reformatio in pejus).
При реализацията на административнонаказателната отговорност, АНО
е наложил глоба в размер на 7 000 лева, в минимално предвидения от закона
размер, поради която същата не може да бъде намалявана допълнително.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението (декларацията е била
подадена почти два месеца, след изтичане на срока) и на нарушителя (за
жалбоподателката не са установени нито многобройни, нито изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, което да сочи за нетипично ниска
обществена опасност), както и от смекчаващите и отегчаващите
5
отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен
на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е
налице маловажен случай. Нарушението е формално, поради което не се
изисква настъпването на вредоносен резултат, поради което и липсата на
такъв не може a priori да се счита като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Налагането на глоба в минимален размер съответства на
обществената опасност на нарушението и нарушителя, поради което и не се
налага допълнителното компенсиране на нарушителя, чрез приложението на
чл. 28 от ЗАНН. Ето защо исканията на защитата за приложението на тази
разпоредба, следва да се оставят без уважение.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова
следва да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-554/01.07.2021
г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор
(КФН), с което на М. М. Г., в качеството й на прокурист на „Еврохолд
България“ АД, с ЕИК: *** е наложена „глоба“ в размер на 7 000 лева за
нарушение на чл. 114б, ал. 1, пр. второ вр. с ал. 2 от Закона за публичното
предлагане на ценни книжа.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, М. М. Г., с ЕГН:
6
********** ДА ЗАПЛАТИ на Комисията за финансов надзор (КФН), сума в
размер на 100 лева, дължими за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7