Р Е Ш Е Н И Е
гр. П.26.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД П.Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на шестнадесети май
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Десислава Буюклиева,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 310 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 18-1006-004352 от 09.01.2019 г. на Началник група към Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179,
ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. на Р.М.П. с ЕГН: **********
*** за нарушение на чл.48 от ЗДвП.
Срещу НП е подадена в срок жалба от Р.М.П.,
в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
постановлението и се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателката,
редовно призована, не се явява. В писмена молба до съда заявява, че поддържа
жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно
призован, не изпраща законен или процесуален представител. С преписката е
постъпило писмено становище, в което излага доводи, с които се иска
потвърждаване на постановлението.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 12.12.2018 г. около 15:25 ч. свидетелят Д.К. управлявал
лек автомобил „***“ с рег. **** в с. Огняново по ул. „С.К.“ в посока кръстовището
с ул. „З.С.“. В същото време жалбоподателката П. управлявала лек автомобил „**“
с рег. № ****по ул. „З.С.“ и достигнала кръстовището с ул. „С.К.“. Жалбоподателката
нямала добра видимост, затова се изнесла бавно напред в кръстовището и възприела,
че автомобилът на К. от дясната ѝ страна е надалеч и ще успее да премине
кръстовището преди него. Това тя сторила независимо, че кръстовището било нерегулирано,
от равнозначни пътища и другият водач идвал от дясната ѝ страна, поради
което бил с предимство. В този момент К. бил вече на около 1-2 метра от
кръстовището. Той възприел, че автомобилът на жалбоподателката му отнема
предимството и предприел маневра за аварийно спиране, тъй като преценил, че
по-добре да бъде ударен отпред, а не в задната част на автомобила му, тъй като
на задната седалка се возили неговата възрастна майка и друг пътник. К. не
успял да спре преди кръстовището, поради което настъпил удар в неговата предна
лява част на автомобила и предната дясна част на автомобила на
жалбоподателката. След настъпилото ПТП жалбоподателката поискала да се разберат
помежду им, но К. се притеснявал, че майка му е пострадала от удара, както и от
щетите по автомобила му, поради което позвънил на тел.112. На място пристигнал
екип на Бърза помощ, който отвел майката на К. за преглед в болницата. На място
пристигнали и полицейски служители, между които и свидетеля Т.Б. – мл.
автоконтрольор при ОД на МВР Пазарджик. На място те установили водачите, пострадалото
лице – майката на К., щетите по автомобилите и спирачния път на двамата водачи.
Проверката за алкохол на водачите била отрицателна. След оглед на МПС и
разговор с водачите, Б. съставил на жалбоподателката АУАН в нейно присъствие за
нарушение на чл.48 ЗДвП, който ѝ предявил, а жалбоподателката подписала и
получила без възражения. Тя заявила на полицаите, че навлязла в кръстовището,
защото бързала. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.
По делото са разпитани като свидетели Т.Б. и Д.К., които
в показанията си потвърждават гореописаната фактическа обстановка. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите като ясни, категорични и
безпротиворечиви по отношение на съставомерните признаци. Те са дадени и от
лица, незаинтересовани пряко от изхода на делото. Показанията на другия
участник в настъпилото ПТП – К. се подкрепят в по-голямата си част и от писмените
доказателства по делото, включително и от посоченото на самата жалбоподателка в
жалбата. Събраните доказателства – гласни и писмени - категорично дават отговор
на въпроса за механизма на настъпилото ПТП и потвърждават изводите на
актосъставителя и АНО, че жалбоподателката действително е отнела предимството
на К., поради което е настъпило ПТП. Не се установиха твърденията на
жалбоподателката, че К. се е движил със скорост, надхвърляща разрешената
максимално такава за населено място – 50 км/ч. Самият К. заяви, че се е движил
с около 30 км/ч, следите от спирачния му път било около 80 см, като в тази
насока са и показанията на полицейския служител Б., че не е имало дълъг
спирачен път, като автомобилите действително са се движили с ниска скорост,
видно от удара между тях и нанесените щети по двата автомобила, които били
незначителни. Тук следва да се отбележи и нещо много важно по отношение на
доводите на жалбоподателката, че причина за настъпилото ПТП било движението с
превишена скорост на другия водач. Макар и такава превишена скорост да не бе
установена, дори и да приемем теоретично, че тя е била налице, то тази скорост
няма пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Това е така, защото,
независимо от скоростта на К., ПТП не би настъпило, ако жалбоподателката бе
пропуснала движещия се автомобил по пътя с предимство и едва след това да предприеме
преминаване през него, т.е. в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП е именно предприетата маневра от страна на жалбоподателката да премине през
кръстовището при неспазване на правилата за предимство. Видно е, че се касае за
неправилна преценка на пътната ситуация от жалбоподателката, която преценила,
че автомобилът на К. е надалеч и може да премине. Дори и да приемем, че тя е навлязла
бавно в кръстовището, след като преди това е нямала добра видимост, то неспазването
на правилата за предимство е налице. Жалбоподателката е можела спокойно да
предотврати настъпилото ПТП, ако просто беше изчакала преминаването на К. ***.
След като тя не е сторила това и е навлязла в кръстовището, последният е намалил
още скоростта си, но поради малкото разстояние и не е успял да спре преди да
настъпи удар между двете МПС. Видно е, че първопричината за настъпилото ПТП е
отнемането на предимството от страна на жалбоподателката. Дори и К. да се е
движил с превишена скорост, това не означава, че последният не е с предимство
по пътя, по който се движи. Неправилната преценка на жалбоподателката, че К. се
намира достатъчно далече и тя ще успее да премине пред него са довели до
настъпването на ПТП. Без предприетата маневрата на жалбоподателката да премине
кръстовището, ПТП категорично не би настъпило, независимо от скоростта на
движение на свидетеля К. по пътя с предимство.
При така установените обстоятелства от правна страна, съдът намира, че жалбата е неоснователна. Жалбоподателката категорично е осъществила от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.48 от ЗДвП с това, че на 12.12.2018 г. около 15:25 ч. в с. Огняново е управлявала лек автомобил „**“ с рег. № ****по ул. „З.С.“ и достигнала кръстовището с ул. „С.К.“, като предприела маневра да премине през кръстовището, без да пропусне движещия се по пътя с предимство лек автомобил „***“ с рег. ****, управляван от Д.К., в резултат на което настъпва ПТП с ранен участник – майката на К. и материални щети. Безспорно се установиха всички елементи на административното нарушение по чл.48 ЗДвП, съгласно който: „На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение.“ Видно е, че се касае за ясна разпоредба, според която жалбоподателката е била длъжна да изчака и да пропусне движещия се по ул. „С.К.“ лек автомобил, управляван от К., който се намирал от дясната ѝ страна, а кръстовището е било нерегулирано, на равнозначни пътища. Законодателят не е предвидил въобще хипотези, че това задължение на водачите отпада, след като движещия се по пътя с предимство автомобил, се движи например с превишена скорост или се управлява от неправоспособен водач, или такъв употребил алкохол и/или наркотични вещества и т.н. Още веднъж следва да се подчертае, че пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП има само и единствено неправилната преценка от страна на жалбоподателката, че ще извърши маневрата преминаване през кръстовището преди достигането на другия автомобил до същото.
При това положение правилно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателката на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5,
пр.4 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 200 лв. Съгласно разпоредбата на
чл.179, ал.2 ЗДвП: „Който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление.“,
а ал.1, т.5 на същия член сочи, че се наказва, който „не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за
изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението“. В случая е налице нарушаване на правила за предимство – конкретно чл.48 ЗДвП от страна на жалбоподателката,
довело до настъпването на ПТП.
АНО
правилно е приложил материалния закон с налагане на глоба съгласно правилно
определената санкционна норма. Наказанието е в твърд размер съгласно посочената
санкционна норма и няма основание за неговото изменение.
С оглед цялостния контрол за законосъобразност съдът
намира, че в случая не са налице съществени процесуални нарушения, водещи до
нарушаване на правата на жалбоподателката, затрудняващи защитата ѝ и до
отмяна на атакуваното НП. В конкретния случай в издаденото НП подробно са
описани обстоятелствата, във връзка с които е наказано лицето, поради което за
него не е останал неизяснен въпросът за какво точно е наказан.
С оглед характера на засегнатите обществени отношения,
свързани с безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на
участниците в него, както и на случайните граждани и минувачи, съдът счита, че
случаят категорично не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН. За този извод е без значение и обстоятелството, че жалбоподателката е
водач от 35 години и до момента има само едно друго нарушение на ЗДвП, видно от
справката ѝ за нарушител-водач.
Съдът намира, че в случая АНО правилно е приложил
материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното постановление,
поради което не са налице основания за отмяна или изменение на постановлението.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
като законосъобразно и обосновано.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление 18-1006-004352 от 09.01.2019 г. на Началник група към Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР П.с което на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179,
ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. на Р.М.П. с ЕГН: **********
*** за нарушение на чл.48 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в **-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: