РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                               №1877/22.10.2019г.2019г.

 

                                   Година 2019                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На петнадесети октомври                                  Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 4004 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на К.Т.И., ЕГН **********,*** съд.адрес ***, депозирана чрез пълномощник- адв.Д.Р. ***, срещу Наказателно постановление № 17-0819-000524/ 06.03.2017г., на Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“-Варна, с което на възз. са наложени:1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение  на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП; 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение  на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП; 3/ административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 185, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение  на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; 4/ административно наказание „глоба“ в размер на 10лв. на основание чл. 185, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение  на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и 5/ административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 185, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение  на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.                        

     В жалбата  моли за отмяна на НП като неправилно, незаконосъобразно и издадено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че  не става ясно, коя от трите възможни хипотези на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се приема за нарушена от АНО, съответно за какво точно нарушение е санкциониран доверителя ми. По т. 2 от НП, се сочи, че също е налице неяснота и съществено противоречие между фактическото и правното описание на нарушението описано в АУАН и в НП, както и че е налице несъответствие между описаното в обстоятелствената част като извършено нарушение и цифровата му квалификация. Тези съществени противоречия водели до невъзможност да се разбере в действителност, какви точно нарушения се счита, че е извършил доверителя ми, като тези неясноти препятстват и организирането на защитата му в пълен обем. Отделно от горепосоченото, в АУАН и в НП било записано - „ПТП с материални щети". Не били описани какви са тези материални щети, които да обосноват извод, че е настъпило ПТП по см. на пар. 6, т.30 от ДР на ЗДвП. Недоказано било и твърдението, че установените охлузвания на бронята на другия автомобил са в резултат от съприкосновение с автомобила управляван от И.. Относно нарушенията по т. 3, т. 4 и т. 5 от НП се сочи, че нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, са  несъставомерни, тъй като към момента на проверката И. не е притежавал качеството на „водач на МПС", респ. не е имал задълженията да носи и представи документите както се твърди от АНО.

    В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от процесуални представители –адв.Р., която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено, като излага аргументи изложени и в жалбата.

   Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.

      С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       На 17.02.2017 г., около 20.00 часа в Сектор „ПП“-Варна бил получен сигнал за ПТП възникнало в гр.Варна, ул.“Хан Кубрат“ №50А. На място бил изпратен екип на Сектор ПП-Варна, в състав св.П.В. и негов колега. На място те заварили собственика на пострадалия автомобил –л.а. „Тойота „ син на цвят, с рег.№ В 0262НХ, а именно св.С.. Същата им обяснила, че получила информация от свидетели, че лекият й автомобил е блъснат от л.а. „Форд“, с рег.№В8035АТ. Горното написала и собственоръчно в снети сведения. На място бил повикан и св.Х.Х., който потвърдил, че автомобилът на свидетелката е бил блъснат от спрял зад нея лек автомобил, след което водачът избягал. За горепосоченото свое възприятие, св.Х. написал сведение, след като се осведомил от съпруга на пострадалата за обстоятелствата по случая.

     Въз основа на подадения им регистрационен номер, полицейските органи установили, че л.а. „Форд“, с рег.№В8035АТ е собственост на св.Т.В.. Още същата вечер служителите на реда се свързали със св.Т. В. и го уведомили, че с автомобилът му е причинено ПТП. Той от своя страна им посочил, че автомобилът се управлява от сина му- възз.И.. Служителите на реда разпоредили на св.Т.В. да се яви заедно с управляващия автомобила на мястото на произшествието.  Св.Т.В. телефонирал на сина си, който му казал, че автомобилът е пред домът му. Св.Т.В. отишъл до дома на сина си с друг автомобил и го откарал до мястото където трябвало да се явят според указанията на полицията. Там органите на полицията поискали документите на въззивника , в това число и СУМПС, КТ към СУМПС и СРМПС за лек автомобил „Форд“, с рег.№В8035АТ. Тъй като не управлявал горепосоченото МПС, възз. им представил единствено личната си карта. На място не били снети сведения на възз., като същият отвел органите на полицията до мястото където бил паркиран автомобилът му. Там те огледали автомобила и съставили протокол за ПТП. В него посочили, че по автомобилът му са налични деформации по предна лява част. В протокола било вписано още, че по автомобила на св.С. били налични деформации в задна броня в дясно.

При така установеното св.П.В. съставил срещу въззивника АУАН за нарушения на чл.25, ал.1, чл.123, ал.1, т.2, б.“б“; чл.101, ал.1,т.1 и чл.101, ал.1, т.2 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Впоследствие срещу АУАН в срокът по чл.44 от ЗАНН  постъпило възражение от въззивника. По така постъпилите възражения, комисия при Сектор ПП-Варна извършила проверка, като констатирала, че актът е правомерен и законосъобразен, като от въззивника следвало да се търси административна отговорност за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Впоследствие  било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя, а относно правните такива възприел становището на комисията. НП било връчено лично на жалбоподателя на 26.08.2019г., видно от отбелязването в НП.

 В хода на съдебното следствие съдът изиска и приобщи по делото Справка и писмо от сектор ПП-Варна, от които е видно, че лек автомобил марка л.а. „Форд“, с рег.№В8035АТ, към 17.02.2017г. е бил  собственост на св.Тончо В.. В писмото е посочено още, че поради технически причини АНО не би могъл да представи фотоснимки, изготвени при съставяне на Протокол за ПТП №1644580 от 17.02.2017г.

    Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, заповед, от приобщените в хода на съдебното следствие справка и писмо от Сектор „ПП“-Варна и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

  Съдът кредитира показанията на св.Пл.В., който посочи, че няма спомен за процесното ПТП, като потвърди, че АУАН е изготвен от него. Съдът намира, че напълно житейски логично и правдоподобно е св.Пл.В. да не помни конкретната пътна ситуация предвид длъжността, която заема, свързана с ежедневно посещение на ПТП.

 Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетеля Д.С.-собственик на автомобила. Същата не е очевидец на произшествието.

Съдът кредитира показанията и на св.Т.В.. Макар същият да е баща на възз., съдът няма основание да се съмнява в показанията му, тъй като те кореспондират изцяло с установената по делото фактическа обстановка, както и с гласните и писмени доказателства по делото.

Съдът кредитира показанията и на св.Хр.Х., депозирани непосредствено пред съдебния състав. В тях той заяви, че е възприел пътната ситуация, но че не е видял и не може да посочи рег.номер ударил автомобила на съседката му. След предявяване на сведенията снети в хода на АНП, той е категоричен , че не е видял рег.№ на автомобила, а само, че автомобилът на съседката му е бил ударен от др. автомобил, за което съобщил. Посочи още, че не е знаел номера на улицата, където се е случило произшествието , а е получил тази информация от съпруга на съседката си.

    Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

     Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 30.08.2019г. видно от входящия номер на Сектор ПП/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

    Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в сектор „ПП“ - ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-748/124.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор , оправомощен съгласно същата заповед.

       АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

   При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

      По пункт първи от НП: 

      Въззивникът е наказан с административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение  на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

       С пункт първи от НП на въззивника е наложено наказание за това, че на 17.0.2017год., при управление на МПС нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП като в резултат на това е причинил ПТП.

      Съгласно посочената по-горе разпоредба всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.

     В нарушение разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – относно наказателното постановление, както и на чл.42, т.4 от ЗАНН – за АУАН, в същите два акта липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което да кореспондира с посочената като нарушена нормативна разпоредба.

    На първо място от така повдигнатото административно обвинение не става ясно за какво точно нарушение е наказан възз.. С АУАН му е предявено обвинение от фактическа страна, че „….при извършване на маневра заобикаляне блъска паркирания от лявата му страна л.а……ПТП с материални щети“.. Това нарушение е квалифицирано като такова по чл.25, ал.1 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При идентични факти от АНО е дадена правна квалификация по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. При така повдигнатото обвинение безспорно не е ясно какво точно нарушение е приел АНО да е извършено от възз. Вярно е , че наказаният се защитава срещу фактите предявени с АУАН и НП, но и в двата акта липсват елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Поради това и възражението в жалбата и в с.з. се споделя от настоящия състав.

     От друга страна, от събраните по делото доказателства, не бе установено по безспорен и категоричен начин, че възз. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В конкретния случай по делото не е спорно, че автомобилът собственост на св.С. е участвал в ПТП на датата посочена в акта. В същото време обаче не бяха събрани безспорни и категорични доказателства, които да установят, че именно въззивникът , с управлявания от него автомобил е ударил автомобила на св.С.. Липсват свидетели очевидци на процесната ситуация. Св.П.В. -актосъставител посочи в с.з., че не помни конкретния казус макар да потвърди, че АУАН е съставен от него. Посочи, че ПТП не помни дали извършителят е издирен или е работно по преписка е обслужено. От приложените по преписката докладни записки от двамата полицейски служители, обслужили сигнала е видно, че същите не са очевидци на деянието. Самата пострадала- св.С.  е категорична, че не е видяла кой е ударил автомобила й. Сочи, че е разбрала от съсед за случилото се. В сведенията си пред полицията непосредствено след инцидента, същата излага идентични факти. Сочи, че е разбрала от съсед за случилото се, твърди, че според свидетелите нарушителят е бил с автомобил  л.а. „Форд“, с рег.№В8035АТ. Посочва, че едва след това са извикани органите на полицията. Горното идва да посочи, че полицейските органи не са били свидетели на произшествието. В с.з.св.Х.Х. е категоричен, че не е видял и че не е съобщавал рег. номер на автомобила блъснал автомобила на съседката му. Горното се потвърждава и от показанията, а и от сведенията депозирани още в хода на АНП от св.С., която не назовава Х. като лице съобщило й за рег. номер на автомобила. Св.Х. посочи, че е видял, че автомобилът се е управлявал  от мъж, но че не би могъл да го разпознае предвид разстоянието, от което е наблюдавал. Изготвеният протокол за ПТП от страна на полицейските органи, макар да е официален удостоверителен документ, също не може да доведе до категоричен извод, че ПТП е реализирано от възз. и с управлявания от него л.а. „Форд“, с рег.№В8035АТ. Тук следва да се посочи, че по делото не е спорно, че л.а. „Форд“, с рег.№В8035АТ в процесния ден се е управлявал от възз. Оспорва се, че именно той е причинил ПТП. Установените при изготвяне на протокола за ПТП деформации в предна лява част по автомобила на възз., както и установените по пострадалия автомобил деформации в задна броня в дясно, не водят до категоричен извод, че именно между двата автомобила е реализирано ПТП. По делото съдът изиска, но не бяха установени налични фотоснимки съставени при изготвяне на ПТП , за да са прецени евентуално дали щетите биха могли да се получат по описания в протокола за ПТП начин. Нещо повече, в АУАН и НП обвинението е повдигнато за това, че щетите са причинени при извършване на маневра заобикаляне на паркираният от лявата му страна автомобил. При такава ситуация обаче и заобикаляне на паркиран от ляво лек автомобил деформациите по автомобила на въззивника би трябвало да са в предна дясна част , а по пострадалия автомобил в задна лява част. В протокола за ПТП пък е посочено, че при потегляне автомобил на възз. е блъснал паркираният  автомобил, собственост на С.. От друга страна разпитаните по делото свидетели – С. – собственичка на автомобила и Х., за който се твърди, че е очевидец сочат, че ПТП е възникнало при потегляне напред на виновния автомобил, а не при маневра „заобикаляне“. С оглед горното по делото не е установен с категоричност  и механизмът на причиняване на ПТП, поради което и административното обвинение се явява недоказано.

   При така изтъкнатите съображения, съдът намира, че нарушението не е доказано, поради което и НП следва да бъде отменено в тази част поради неправилно приложение на материалния закон.

    По пункт втори от НП:   С пункт  втори от НП, на възз. е наложено  административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение  на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

          Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, визира задължение за водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие:  без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;

      От цитираното  в НП нарушение е видно, че АНО, е не е възприел нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, от ЗДвП в хипотезата на буква „б”, за която е повдигнато обвинение от актосъставителя, а е посочил нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Същата би била съставомерна само и единствено при доказано участие на възз. в процесното ПТП, каквито доказателства в случая не са налични по делото. По делото не е доказано, че въззивникът да има съпричастност към причинените увреждания по автомобила на С., като съображенията на съда са същите както и посочените по пункт първи от НП. Възз.И. не е бил заварен на мястото на инцидента,а и безспорни и категорични доказателства, че той е участвал в ПТП с автомобила на св.С. не са събрани по делото.  Поради всичко гореизложено НП подлежи на отмяна и по този пункт.

    По пункт трети, четвърти и пети от НП:  административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение  на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение  на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение  на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.       .   

     С този пунктове от НП жалбоподателят е наказан за две нарушения на чл .100, ал.1, т.1 и за нарушение на чл .100, ал.1, т.2  от ЗДвП.  Съгласно чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Съгласно чл. 100, ал. 1, т.2 от ЗДвП „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да  носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке. Безспорно при извършената му проверка на 17.02.2017г. от органите на полицията въззивникът не е носил, съответно представил на контролните органи СУМПС,  КТ към СУМПС и СРМПС. Въпреки горното, настоящият състав намира, че в случая вмененото нарушение  не е извършено от въззивника по следните съображения. Законовите разпоредби са категорични, че само лице което има качеството на водач е длъжен при управление на МПС да носи горепосочените три документ. От материалите по делото е видно, че към момента на извършената му проверка от органите на полицията, И. не е имал качеството на водач, не е управлявал МПС, а напротив непосредствено преди проверката е бил пасажер в автомобила на своя баща – св.Т.В.. Поради горното и възз. не е имал задължение, след като не управлява МПС да носи СУМПС,  КТ към СУМПС, още по-малко СРМПС, за МПС , което не управлява. Ето защо деянията по тези пунктове от НП се явяват абсолютно несъставомерни, както от обективна, така и от субективна страна. Поради това и НП по тези пунктове подлежи на отмяна като постановено в противоречие с материалния закон.

 

  Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                                     Р  Е  Ш  И :

 

     ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0819-000524/ 06.03.2017г., на Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“-Варна, с което на К.Т.И., ЕГН **********,*** съд.адрес *** са  наложени:1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение  на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП; 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение  на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП; 3/ административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 185, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение  на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; 4/ административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 185, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение  на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и 5/ административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 185, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение  на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.                                    

    Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

                                    СЪДИЯ при РС- Варна